Заводът за батерии за електромобили Northvol в Швеция, снимка: Northvolt Ett
Автор: Обективно
Полицията в Северна Швеция съобщи, че разследва необяснимата смърт на трима мъже, починали за кратък период от време, след като са работили в завод за батерии за електрически превозни средства в Арктика. Те искат да разберат дали смъртните случаи са свързани, дали е извършено престъпление или са поредица от случайни смъртни случаи на работното място.
И тримата мъже са починали след работа в завода на Northvolt в Шелефтеа, на около 620 километра северно от Стокхолм. Двама от тях са починали през януари и февруари, а трети е починал миналата година. Двама са работили в завода, а третият е бил чистач.
Местният вестник Norran съобщи, че 33-годишен чистач е намерен мъртъв в леглото си през януари, ден след вечерната му смяна. Месец по-късно 19-годишен служител също е намерен мъртъв в леглото си часове след нощна смяна. Миналата година мъж на около 60 години беше намерен мъртъв на балкона си, след като е работил в завода, пише вестникът
Полицейският следовател Йохан Стабфорс каза пред Асошиейтед прес, че е започнало разследване, отбелязвайки, че „има някакви индикации, че е имало някакъв вид излагане в един от случаите“. Той не даде подробности.
Междувременно ново проучване твърди, че батериите в мобилните телефони, електрическите автомобили и повечето модерни устройства съдържат токсични „вечни химикали“, които стават широко разпространени във въздуха и водата ни.
Учени в САЩ откриха, че презареждащите се литиево-йонни батерии изпускат вредни вещества, наречени PFAS, в околната среда по време на производство и след изхвърляне.
PFAS се наричат „вечни химикали“, защото никога не напускат тялото, след като бъдат консумирани с водата, храната или в резултат на друго замърсяване.
Един химикал, който предизвиква особено безпокойство, се нарича бис-перфлуороалкил сулфонимид (bis-FASI), който в момента не е регулиран, но е установено, че е също толкова токсичен, колкото химикалът PFOA, открит в пестициди, водоустойчиви покрития и някои видове бои.
Само 5% от литиево-йонните батерии в момента се рециклират, а проучванията прогнозират, че до 8 милиона тона от тях ще отидат на сметищата до 2040 г.
Изследователите от университетите в Тексас и Северна Каролина са изследвали 75 проби от повърхностни води, пет – от чешмяната вода, две – от подпочвени води, една – от сняг, 15 седиментни и 21 почвени проби от 87 места по света, включително Белгия и Франция.
Те са открили bis-FASI химикали от заводи за производство на батерии и зони, където са били изхвърлени.
Литиево-йонните батерии за електрическите автомобили се разглеждат като част от решението за глобалните емисии на парникови газове, но изследователите се опасяват, че те могат да произвеждат химикали, които са вредни за хората и които се отделят при производството и изхвърлянето им.
Те са свързани със сериозни здравословни проблеми, включително рак, висок холестерол, намалена бъбречна функция, заболяване на щитовидната жлеза, намалена плодовитост, потисната имунна система и ниско тегло при раждане на бебета.
Освен това има опасения, че те могат да повлияят на растежа, ученето и развитието на поведението при бебета и деца.
PFAS химикали бяха откривани при друго проучване на британската организация Pesticide Action Network в хранителни продукти, включително пресни плодове и зеленчуци, в резултат на замърсяване с пестициди.
Литиево-йонните батерии се разглеждат като ключова част от нарастващата инфраструктура за зелена енергия. Те се намират в електрически автомобили, мобилни телефони, медицински устройства, смарт часовници, лаптопи и друга електроника.
Очаква се търсенето да нарасне значително през следващото десетилетие. Батериите обаче издържат само определен период от време, преди да трябва да бъдат сменени.
Данните също предполагат, че емисиите във въздуха на bis-FASI могат да улеснят транспортирането им на дълги разстояния, което означава, че райони, далеч от производствените обекти, също могат да бъдат засегнати.
Професор Дженифър Гуелфо от Тексаския технически университет каза: „Нашите резултати разкриват дилема, свързана с производството, изхвърлянето и рециклирането на инфраструктура за зелена енергия“.
„Намаляването на емисиите на CO2 с иновации като електрически автомобили е критично, но не трябва да идва със страничния ефект от увеличаване на замърсяването с PFAS“, каза професорът.
Анализът на няколко общински депа в САЩ разкрива високи концентрации на bis-FASI, което показва, че тези съединения могат да навлязат в околната среда чрез изхвърляне на продукти, включително литиево-йонни батерии.
Тестовете за токсичност показат, че концентрации на bis-FASI, подобни на тези, открити в местата за вземане на проби, са много опасни за рибите.
Токсичността на bis-FASI все още не е проучена при хора, въпреки че други, по-добре проучени химикали – PFAS – са свързани с различни сериозни увреждания на здравето.
Тестовете показват, че bis-FASI не се разпадат по време на окисляване, което означава, че те могат да останат завинаги в околната среда.
Изследователите обаче са установили, че концентрацията на bis-FASI във водата може да бъде намалена с помощта на гранулиран активен въглен и йони.
Лий Фъргюсън от университета Дюк в Северна Каролина каза: „Тези резултати показват, че подходите за третиране, предназначени за PFOA и PFOS, могат също да премахнат bis-FASI“.
„Трябва да използваме инерцията зад настоящите енергийни инициативи, за да гарантираме, че новите енергийни технологии са наистина чисти“, според Лий Фъргюсън.
Проучването показва, че bis-FASI се използват в електролити и свързващи вещества за литиево-йонни батерии. Други химикали, използвани в батериите, не отговарят на определението за PFAS.