Искам да поздравя „народните“ представители с едно отдавна написано, но забравено стихотворение! Убедена съм, че 90% от 240-те не го знаят. Нека се разбере, че България наистина се е върнала 100 години назад за срам и ужас на всички. Че единствената разлика между тези отпреди столетие и днешните е само в небивалата и неспирна наглост, високомерие, задкулисие и гьонсуратлък! Дай Боже, да го прочетат, та да се осеферят!
Депутат
Депутат! Депутат!
То е чудо занаят!
Спиш и дремеш си рахат,
а омръзне ли ти, брат,
станеш-взимаш важна поза,
понапсуваш този, онзи
и си дремнеш пак благат,
верен на дълга си свят…..
Депутат! Депутат!
Мил и сладък занаят –
чест, пари, имунитет,
в трена – без пари билет,
а на всичко туй отгоре,
щом от скука се умориш,
хайде, братко във Париж
на държавен гръб вървиш.
Депутат! Депутат!
Щом закъсаш мили брат,
сам приготвиш си проект
с някой подпис за ефект,
а след тоя жест велик
гюндулукът ти за миг
ето го увеличен
с двеста левчета на ден!
Депутат! Депутат!
Туй е Божа благодат!
Без усилия и мъка
сам нареждаш си айлъка!
Не ти трябват мини златни,
нито сделки неприятни –
цялата хазна пред теб
чака като топъл хлеб!
Тома Измирлиев, „Утро“, 27.12.1928 г.
Валерия Стефанова, Лондон