Вече няма партия или лидер, с които да не може да се управлява – скрито зад общи приказки за реформи и европейско бъдеще
„Демократи за силна България“ (ДСБ) предложиха на коалиционните си партньори „Продължаваме промяната – Демократична България“ да поискат третия мандат, който да бъде разглеждан като „национален“ и с него да се опитат да съставят „Технически кабинет“.
Този кабинет щял да гарантира „европейския демократичен, правов и антикорупционен ред, както и съхраняването на парламентарната република” и е „механизъм за излизане от настоящата политическа криза„. А по думите на Стоян Михалев, техническото правителство представлявало „един премиер, който да е равно отдалечен от всички партии, който да е широко наложен авторитет в нашето общество и който да е безупречен със своята биография и умения”.
Тоест, мандат за всички парламентарно представени политически субекти, на които ще бъде предложено да подпишат споразумение. Тук можем да зададем омразния въпрос на всеки средношколец – какво всъщност е искал да каже авторът на тази резолюция и как въобще си представя тази невъзможна колаборация, разбира се, извън общите приказки?
Такава фигура сред политиците ни няма, няма толкова консенсусно лице, което да обедини дори и две партии, да не говорим за широка коалиция. През изминалите седмици се наслушахме на предложения за програмен, експертен, какъв ли не кабинет, сега вече дойде ред и на технически, който звучи още по-безумно от предходните идеи. Само приятелски кабинет още не са се сетили да предложат родните ни властници.
Стигаме до най-нелепото, поне посоката, от която идва – а именно, че точно ДСБ очакват подкрепа от Румен Радев, който да им даде мандата.
По темата се включи и подалият оставка като председател на “Да, България” Христо Иванов, според когото: “Ако има шанс да бъде формирано анти-Пеевски правителство, то ние сме длъжни пред нашите избиратели да го направим”, който не изключи и възможността с ГЕРБ да се върнат към разговори за реформите.
Макар от ПП да излязоха с позиция, че няма условия за формиране на проевропейско и антикорупционно правителство в 50-ото Народно събрание и те остават в опозиция, Николай Денков все пак загатна, че даже имало вариант да се подкрепи и мандат на ДПС, но ако там не е Пеевски. Общо взето, ако не разбирате за какъв тюрлюгювеч говорим, непълно обяснимо е – надали и самите политици вече осъзнават какво говорят.
Тука има – тука няма
Веднъж можело с ГЕРБ, но пък трябвало да изчегъртат корупционния модел на Борисов. После ще правят широка анти ДПС и ГЕРБ коалиция. След това можело с всички партии, отново в името на елиминирането на Пеевски и Борисов. Но пък не можело с „Възраждане”, това били медийни спекулации. Е, всъщност можело, ако пак е с цел. Но и с ДПС що не, ако Пеевски го няма. Или пък да го има, но да се кротне…
Намесено беше и името на главния прокурор Борислав Сарафов, който заедно с Пеевски искали да съборят съдебната реформа. Нали това Гешев го искаше? И нали с неговото отстраняване почти си свършихте работата? Вероятно родният ни политически „елит” наистина не осъзнава, че с посланията, които изпраща към редовия избирател, освен че още повече го обърква, окончателно затвърждава убеждението му, че няма никакви принципи. И няма смисъл да се гласува, защото всички са маскари. Уви, съдейки по действията на политиците ни, не е далеч от истината.
Всъщност няма партия или лидер, с които да не може да се управлява, важното е да се управлява, скрито зад общи приказки за реформи, европейско бъдеще, цели, приоритети и прочее алабализми, които думи и изрази се използват само с цел обвиване в целофан на някой стар рефрен.
Между другото, именно вчера, когато се появи тази умопомрачителна идея на ДСБ, някои медии с умиление ни припомниха, че на 7 юли 2020 година, точно преди 4 години, тогавашният съпредседател на „Движение „Да, България“ Христо Иванов, заедно с общинския съветник от Бургас Димитър Найденов и Иво Мирчев акостираха на „Росенец”, където се намира имотът, по известен като „летните сараи“, на почетния председател на ДПС Ахмед Доган.
Росенец, ДБ и съдебната реформа
Проектът на Иванов, който впоследствие прерасна и в политическа партия, беше създаден през 2016г. и учреден формално през януари 2017 г., нямаше сериозни успехи на политическата сцена до онзи знаменателен момент през 2020 г. Участието им на предсрочните парламентарни избори през 2017г. не доведе до нищо повече от 2,96% гласували за тях. За да се стигне именно до 2020 г., когато изигравайки отлично картите си, Иванов изведнъж забеляза „Росенец”. Изведнъж, защото още когато 2014г. беше министър на правосъдието, този въпрос съществуваше.
А около „Росенец“ ДБ далновидно изградиха цялата си предстояща предизборна кампания, успявайки да материализират иначе обреченото си на неуспех влизане в парламента. Това че имотът е на Доган, се оказа напълно достатъчно, за да привлече хиляди поддръжници на проявата на Иванов, които буквално пишеха, че най-накрая сме си извоювали българска територия, завзета от турците. Колко патриотично!
За да стигнем до 2024г., когато Иванов отново акостира, но вече в нечий скут, а зложелатели твърдят, че е пил и мазно турско кафе. Или пък, мазно, мазно е пил турско кафе – всъщност каквито и интерпретации да има, съдебната реформа определено не се осъществи тези години, но за сметка на това бардакът стана още по-мръсен.
Към третия мандат протягат ръце и останалите партии
От левицата, чиито проценти на всеки следващ вот продължават да намаляват, а партията е на ръба на разпада, са убедени, че президентът щял да им даде третия мандат. Било редно, разбирате ли! Те пък планират експертен кабинет на националното спасение.
ИТН щели да го приемат, за да предложат алтернатива за България! Много благородно! Възраждане се виждат като обединител срещу ГЕРБ и ДПС на всички останали партии в Народното събрание, като даже протегнаха ръка към ПП/ДБ, дори заявиха, че вече са водени разговори, макар от Добрите сили да отрекоха подобно нещо. Ех, колко малко му трябваше да забрави на Костадинов непоносимостта му към въпросната формация.
Най-забавното е, че и от почти разпадналите се вече „Величие” очакват третия мандат. Те също ще правят експертно правителство. Тук е по-добре да замълчим…
Цялостната идея за антикоалиция по презумпция е обречена на провал, защото партиите в НС имат коренно различни виждания – започвайки от вътрешната политика, начините за осъществяването на промените, кое да се промени дори, та стигайки до външната политика. Какъв ще е този премиер, който ще съумее да балансира между проруски и проевропейски позиции, докато от двете му страни стоят (например) министри на „Възраждане” и ДБ. И съответно, той как ще бъде харесан от всички. А ако това по някакъв начин въобще се осъществи, първо – не се знае колко време ще издържи, второ – партиите в това начинание непрекъснато ще се надпреварват да надделеят техните политики, трето – ще означава, че дългогодишно декларираните принципи на всяка от формациите, са нищо повече от въздух под налягане...