1000 гроша рушвет взел владиката грък, за да ги венчае
Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 година в Сопот. Той е Патриарха на българската литература. Поет, белетрист и драматург. Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка във всички литературни жанрове.
Спомени и архиви разказват прелюбопитната история как са се намерили родителите му Минчо и Съба, как са се сгодили и оженили, какъв е бил духът в това многолюдно българско семейство.
Съба Хаджиниколова, стройна хубава девойка, била съседка на Вазови и далечна роднина. Едва 14-годишна я сгодяват за снажния красавец Минчо. Съба не била грамотна, но брат й Георги, който учил в гръцко училище в Пловдив и знаел добре и френски език, я ограмотил и тя започнала жадно да чете и препрочита книгите, които имали вкъщи. Тази любознателност и страст към четенето й остава за цял живот. Успява да я предаде и на децата си - те всички са интелигентни и образовани.
Немалко сведения са събрани за Вазовото родословие по майчина линия. Даскал Аврам, прадядото на поета, е дошъл от ловчанското село Сопот. Понеже бил твърде просветен и образован за своето време, наричали го още даскал поп Аврам. В иконостаса на Вазовото семейство в Сопот до Априлското въстание се пазела икона, рисувана от даскал поп Аврам I.
Зедно с Вазовия прадядо в Сопот се заселил с двете си сестри и неговият брат поп Иван от с. Калейца, Ловчанско.
Вазовият дядо по майка, хаджи Никола, бил от „по-едрите търговци”. Toй търгувал дълго време в Молдова с колониални стоки. Като спомоществовател в Галац на патриотични книги, излизали по време на Възраждането, той се подписва: „Хаджи Никола хаджи поп Аврамов, сопотненец”.
Къщата на Хаджиниколови в Сопот била в съседство с тая на Вазови и Минчо Вазов отрано харесал стройната, хубава и работлива Съба. И когато през 1847 г. я сгодили за младия сопотски търговец, тя била на 14 години.
Жаждата за знания помагала на девойката да усвоява бързо преподаваните от брат и уроци. Майка ѝ я укорявала, че повече трябвало да гледа домашната си работа, а не книгите, тъй като нямало да става калугерка. Единствената грамотна жена в Сопот по онова време бяла Неделя Гульова (баба Неделя Петкова), първата българска учителка в Македония. Майката на младата годеница не виждала защо дъщеря й трябва да подражава именно на нея.
Младите ходели сгодени година и девет месеца, защото такъв бил тогава обичаят, а и тъкмо по това време изгорял в Букурещ магазинът на Братя Вазови. Сватбата, която станала през пролетта на 1849 г., не минала без перипетии.
Живо и увлекателно е описала Съба Вазова церемонията, станала не в Сопот, а в Калоферския манастир.
Венчалният обред бил изпълнен от четиримата свещеници, дошли от Сопот със сватбарите, от игумена на манастира и от четирима монаси. Много се говорило после за тая сватба и за рушвета от 1000 гроша, платен на гръцкия владика, за да я разреши, та и сам поетът неведнъж имал случай да слуша както за интригите на чорбаджии и духовници, тъй и за безкрайната процесия от коли и конници, за сватбените гърмежи по пътя за Калофер и обратно през Карлово.
Когато се появил на бял свят първият син на Съба Вазова и тръгнали близки и далечни от Сопот „на пита”, свекърва й се видяла в чудо да посреща толкова гости. От Вазовото семейство при подобни случаи са ходели само у роднини, а у тях се стекли хора от целия градец...
„После научихме - четем в спомените на Съба, - че дохождали от любопитство: да видят има ли някаква поличба за детето, като сме се взели роднина".
Никой, разбира се, не е разгадал поличбата, че на 27 юни 1850 г. се е родил великият поет на България, чието име става по-късно известно по всички краища на земята ни и извън нея.
След Иван, Съба Вазова ражда още осем деца - Никола, Киро, Ана, Георги, Михаил, Вълка, Владимир и Борис. Всички те са красиви, умни и стават лични и способни българи. Всички живеят в сговор, мир, взаимопомощ и уважение към родителите. За тези отношения, разбира се, заслугите са на баба Съба.
Професор Иван Шишманов разбира, че баба Съба е оставила писмени спомени. Когато се зачита в нейните писания, той е изненадан, защото установява, че тя е надарена с писателски дар, умее да разказва увлекателно и прочувствено.
През 1920 г. спомените на баба Съба са издадени в малка книжка, а през 1993 г. са преиздадени