Автор: Paix et Guerre par Caroline Galactéros
Русия трябва да премине към действие, да вземе решение, да излезе от тенденцията да отлага и сега в дипломатическите и военни кръгове в Русия, в мозъчните тръстове и медиите, в управляващите кръгове има важен дебат за това коя военна опция трябва да бъде избрана. Има няколко месеца, може би до средата на октомври. Дали трябва да се действа сега във военно отношение и решително да се замразят руските придобивки? Или пък, ако не реагират на атаките, дали руснаците няма да се окажат наистина в продължителна война на изтощение, която наричам нов Афганистан, която НАТО иска с Русия. Има граница на Путиновата умереност, на предимствата на тази умереност, защото червените линии бяха преминати една след друга от НАТО. Ако Русия не направи нищо решаващо, ако не използва решително сегашното си военно предимство и ако Доналд Тръмп не се върне на власт през ноември, ще има ескалация. Ще има значителна военна ескалация, много вероятно по наша инициатива и ще изчезне възможността пред руснаците да приключат с този конфликт. Тогава ще се навлезе в друго ниво на конфронтация, всички залози отново ще бъдат отворени и ситуацията ще стане изключително опасна, коментира в канала си в YouTube Каролин Галактерос, политолог, доктор по политически науки, полковник от Оперативния резерв на въоръжените сили на Франция. Тя ръководи мозъчния тръст GEOPRAGMA.
Добър вечер, скъпи приятели! Вие сте с 25-ото издание на Paix et Guerre (“Мир и война”), днес е 3 юли 2024 г. Тази седмица отново записвам при необичайни условия, надявам се, че ще ми простите, но важното е, че сме заедно и мога да ви кажа това, което искам да ви кажа. Няма да ви говоря за вътрешна политика, но има нещо, което особено ме поразява, докато слушам безбройните дебати след новината за разпускането на нашето Национално събрание от президента на републиката и бих искала много накратко да се върна към него. Това, което ме поразява, е, че има явен паралел между метода, използван за постигането на съгласио на френския народ с войната срещу Русия, и този, използван особено от големите френски медии, за да му попречат да гласува за Националния сбор.
Една и съща трагикомична демонизация: Русия е злото, ще хвърли Европа във война, има риск от хаос, по-добре всичко друго, само не и това, ако искате да бъдете в лагера на доброто, включително и злото - може да изберете злото, но не и това, защото то е самото въплъщение на злото. Тоест вие не може да изберете мира, затова по-добре да продължи военната подкрепа за Украйна и следователно да продължи войната, която увеличава риска от обща война, а също и икономическата, финансова криза в Европа и геополитическият крах на нашия стар континент. С две думи, това е икономическа, социална, стратегическа ерес и колективно самоубийство за Европа и Франция и тази инверсия се извършва чрез една очевидна лъжа - че Русия би заплашила военно Европа. Разбира се, наклонението е все по-малко условно и се казва, че ако не помогнем на Украйна, Москва направо ще нахлуе в Европа. Нищо по-малко от това.
Приложено към френската вътрешнополитическа ситуация, се получава следното: Националният сбор е абсолютното зло,
това е рискът от хаос, рискът от гражданска война, рискът от бунтове, рискът от политическа некомпетентност, рискът от икономическа и социална катастрофа, следователно трябва да се гласува за всеки друг, само не и за Националния сбор, включително за коалиция между това, което е останало от президентското мнозинство, и цялата левица и крайната левица. Всичко това изглежда нормално и явно трябва да се направи.
Всичко това ускорява не само неуправляемия характер на страната, но и икономическото и социално разорение, безпорядъкът, да не говорим за международното недоверие и в най-добрия случай политическата парализа, безсилието на страната, но по-добре била бавна смърт, която настъпва полека, и да се отронват една след друга лошите новини, отколкото онова, което ще донесе насилие и буквално ще доведе до края на страната.
Всъщност виждаме, че както в единия, така и в другия случай, има методична мобилизация на рептилските страхове на електората, на всички категории, взети заедно, за да му попречат да мисли и да проявява здравия си разум. Ще видим какво ще стане, но този паралел наистина ме порази и исках да го споделя с вас.
От Украйна дойде информация, която не знам дали е вярна, но се надявам да е така, че украинските тайни служби са осуетили опит за преврат.
Обясниха, че са задържани няколко души, граждански активисти, които възнамерявали по време на мирна проява в Киев да се отправят към Радата, украинския парламент, да го превземат и да свалят кликата, настоящият режим в Киев около Зеленски, и ръководните военни структури, които засега поддържат тази власт. За мен това не е лоша новина, защото ако е вярна, това би означавало, че има нарастващо осъзнаване в някои политически кръгове или на хора, които искат и са разбрали, че
режимът в Киев трябва да падне и са нужни нови събеседници, ако не искат всички украинци да умрат колективно в тази война без изход.
Това би могло да означава, че най-накрая се очертава смяна на властта на фона на военния и, разбира се, икономически разгром. Украйна е във фалит. През есента Украйна ще се изправи пред драматични прекъсвания на тока и зимата ще бъде ужасна. Надявам се, че ще има все по-голямо, нарастващо народно осъзнаване и в един момент дори американските поддръжници на Украйна, тези, които контролират президента Зеленски и цялото му управление, ще си дадат сметка, че трябва спешно да поставят там хора, които са по-склонни да разговарят с Русия и дори със САЩ впрочем. Можем дори да си представим, че
президентът Зеленски е имал някакви проблясъци по този въпрос,
защото той самият каза, че в един момент ще трябва да сподели украинските искания с руснаците, така че това е по-добре от първата среща на върха за мир в Швейцария преди петнайсетина дни, където я нямаше Русия, най-големите страни не подписаха заключителната декларация, накратко, беше някакъв безполезен монолог. Зеленски каза, че трябва да се направи втора среща на върха и на нея неговите служби и правителство трябва да представят по-сериозен и реалистичен документ, а след това, в даден момент, трябва да го представят на руските преговарящи.
Явно дори той усеща накъде духа вятърът
и смята за необходимо да направи такова изявление, което за първи път се чува неговата уста, имайки предвид, че още с идването си на власт издаде указ срещу евентуални дискусии или преговори между Украйна и Русия.
Втората добра новина е, че съвсем наскоро други двама мъже разговаряха по телефона, но това е по-добре от нищо - това са руският и американският министри на отбраната, Белоусов, който бе назначен неотдавна, и американският държавен секретар на отбраната Лойд Остин. Знаем, че
руският външен министър не желае повече да разговаря с Блинкен, защото няма никакъв смисъл.
Във всеки случай, двамата министри на отбраната разговаряха и това се случва за първи път от повече от година, последният път беше през март 2023 г. Доколкото знам тези телефонен разговор е бил по инициатива на американците и целта му е била да дадат уверения на руснаците, че Пентагонът няма намерение да прави открити провокации, да атакува Русия на нейна територия, близо до специалната военна операция или дори на границата ѝ. Разбира се, всичко това се случва в контекста на неотдавнашния много тежък случай в Севастопол, когато срещу града бяха изстреляни пет ракети ATACMS. Четири бяха унищожени, а при унищожаването на петата отломките паднаха на плажа в Севастопол. Имаше няколко загинали и над сто ранени, четвърт от които деца.
Руснаците казаха на американците, че знаят за всичко, което се случва в Черно море.
Русия има пълен поглед върху американската военна, сателитна, разузнавателна подкрепа, оказана на Украйна за тези атаки, включително срещу мирното население. Такъв е случаят в Харковска област с атаките срещу Белгород и очевидно с това, което се случва в Черно море, а в Черно море се случват неща, които тревожат руснаците и които ги поставят пред дилема, т.е. да реагират ли симетрично, като започнат например да свалят всички американски дронове. Те могат да го направят, но това е явен жест на ескалация, от който засега президентът Путин се въздържа. В крайна сметка, въпросът е как може да реагира Русия на сегашния етап на конфликта, в който контролира военнната ситуация в Украйна, но и в който американците се възползват от доста изчаквателната и умерена позиция на президента Путин и на неговия генерален щаб, спрямо увеличаващите се жестове на ескалация пряко или непряко, но най-вече непряко, т.е. чрез украинците? Как може Русия да се защитава и да се надява да сложи край на този конфликт, избягвайки ескалация, която може да доведе до драматични последствия за цяла Европа и дори извън нея? Тоест какъв тип наказателни мерки може да предприеме, освен това, което прави досега, а то е главно да унищожава украински граждански инфраструктури, по-конкретно енергийни, което очевидно това е много неприятно за украинското население и за логистичния капацитет на Украйна? Разбира се, тук не говоря за унищожаването на въоръжения, но в крайна сметка това не е симетрично спрямо онова, което тя самата понася, а именно ударите срещу мирното население.
Русия не удря умишлено украински мирни жители, което прави Украйна. Това е ясно - в Белгород не умират военни.
Всичко това се случва в контекст, в който според известния американски експерт полковник Дъглас Макгрегър, когото слушат всички хора, които следят този конфликт, независимо дали му вярват или не, аз съм склонна да му вярвам като цяло, във всеки случай го слушам много сериозно, защото той има много източници и е много осведомен, и той обяснява в последните си изказвания, че днес има над 600 хил. убити украинци и близо един милион жертви Когато казва “жертви”, това са не толкова цивилни, защото има много малко убити украински цивилни, а всички войници, които са ранени на фронта от руснаците и не са в състояние да се върнат на него. Тоест 600 хил. убити украинци, 1 млн. тежко пострадали, а от руска страна, пак според Дъглас Макгрегър, са десет пъти по-малко, включително сред сепаратистките милиции на Донецк и Луганск и дори чеченците на Кадиров. Тоест около 65 хил. убити руснаци - той не говори за ранени, а за 65 хиляди убити руснаци. Следователно 1:10, това е ужасяващо, безвъзвратно съотношение. Това означава, че
сега руснаците имат прозорец на възможност да ускорят офанзивата си,
да променят ритъма на военните си действия и този прозорец на възможност няма да трае вечно, той ще продължи може би през лятото-началото на есента, т.е. в близките месеци, може би до октомври. Големият въпрос е дали ще се възползват от него или не? Никой не знае. Те все още са вбесени заради това, което стана в Севастопол, и министърът на отбраната разпореди мерки срещу американските дронове, а
президентът Путин наистина е поставен под вътрешен натиск да действа.
Склонна съм да кажа, че той няма да направи нищо импулсивно или ирационално, защото не е импулсивен и ирационален, противно на онова, което се говори. Ако беше импулсивен и ирационален, отдавна щеше да е превзел Украйна. Мисля, че и началникът на генералния щаб ген. Герасимов също не е някакъв луд човек. Целият въпрос е в това какво ще направят с този прозорец на военна възможност.
На 1 юли Владимир Путин припомни, че през 2019 г. Русия е поела ангажимент да не строи и да не разполага нови ракети с малък и среден обсег срещу НАТО, ако САЩ също не го направят. Но, каза той, за съжаление Съединените щати го направиха, не само ги построиха, но и ги разполагат в Европа, по-конкретно в Дания, правят много учения и дори днес има американски ракети във Филипините и, казва той, това очевидно ще ни принуди, ако те останат, да реагираме и да преразгледаме политиката си на разполагане на ракети, този път насочени срещу страните от НАТО. Тук отново виждате кой подхранва ескалацията и кой отговаря. Финландия впрочем, която вече е в НАТО, била готова да позволи създаването на петнайсетина бази за американски ракети на своя територия, т.е. директно на границата на Русия.
Следователно от западна страна се готви ескалация.
Зачестиха и провокациите към Беларус. Лукашенко прави доста ясни и реалистични изявления, обяснявайки, че НАТО иска да въвлече Беларус в изпробване на силите, както и Русия, за да разпръсне силите им от границата с Украйна и че това ще принуди Беларус също да вземе мерки, имайки предвид, че Русия разположи наскоро ядрени сили и войски на беларуска територия. Накратко, според беларуския президент Лукашенко НАТО иска да накара Русия и Беларус да приемат неприемливото, т.е. да продължава да ги провокира, тъй като те не искат да дадат ядрен отговор.
Всичко това е много притеснителен контекст, в който Русия трябва да премине към действие, да вземе решение, да излезе от тенденцията да отлага и сега в дипломатическите и военни кръгове в Русия, в мозъчните тръстове и медиите, в управляващите кръгове има важен дебат за това коя военна опция трябва да бъде избрана. Има няколко месеца, може би до средата на октомври. Дали трябва да се действа сега във военно отношение и решително да се замразят руските придобивки? Или пък, ако не реагират на атаките, дали руснаците няма да се окажат наистина в продължителна война на изтощение, която наричам нов Афганистан, която НАТО иска с Русия.
Има граница на Путиновата умереност, на предимствата на тази умереност,
защото червените линии бяха преминати една след друга от НАТО. Ако Русия не направи нищо решаващо, ако не използва решително сегашното си военно предимство и ако Доналд Тръмп не се върне на власт през ноември, ще има ескалация. Ще има значителна военна ескалация, много вероятно по наша инициатива и ще изчезне възможността пред руснаците да приключат с този конфликт. Тогава ще се навлезе в друго ниво на конфронтация, всички залози отново ще бъдат отворени и ситуацията ще стане изключително опасна. А целите на Владимир Путин, разбира се, да приключи с тази война възможно най-скоро, да внесе сигурност в придобитите територии, да защити рускоезичното насеелние, да попречи на Украйна да влезе в НАТО и да заплашва руската териториия с ядрени оръжия на своя територия, но извън всичко това има една много по-сериозна и по-голяма геостратегическа цел на Владимир Путин, която е все по-видима, това е да реорганизира заедно с Китай, с Индия, с други страни, но според мен той е този, който има наум
реорганизирането на картата на сигурността в цяла Евразия и, в крайна сметка да поставят Запада пред нова международна система за сигурност,
която обхваща огромна част от света и към която Западът ще трябва да се адаптира. В крайна сметка, това ще бъде нова ситуация. Не знам кой американец беше казал “ние измислихме реалността, а вие се адаптирате към нея”, но мисля, че руснаците се вдъхновяват от това и искат да направят същото нещо, т.е. “наш ред е да организираме евразийската сигурност, както я разбираме, с цял куп партньори и Западът ще трябва да свикне с това”. Но за това очевидно е необходима победа на бойното поле в Украйна и, във всеки случай, мир.
За това е много важно да пожелаем завръщане на Доналд Тръмп.
Вероятно днес вече има контакти между руски пратеници и пратеници на екипа на Тръмп. Той обеща мир, каза “ако се върна на власт, за 24 часа ще бъде постигнат мир с Русия”. Това означава, че той вече обсъжда това, защото то няма да стане за 24 часа, ако вече не е подготвено предварително. И може би затова Одеса не е пряка военна цел за Москва, освен в случай на ескалация през есента, зимата или следващата пролет. Може би тя е незадължителна цел, т.е. в най-лошия случай, защото
Одеса е голям коз при едни преговори между САЩ и Русия.
Първо, защото това е достъпът на Украйна до морето, а освен това е мястото, откъдето тя може да изнася своето зърно, имайки предвид, че американците вече придобиха близо 40% от земеделския и зърнен потенциал на Украйна. Тоест това интересува американските производители на зърнени култури и фондовете, които купиха всичко това. Одеса е едно бижу. Разбира се, Русия винаги я е смятала за руска, но мисля, че тя е преди всичко силен коз при преговори. И да се надяваме, че Доналд Тръмп ще спечели през ноември! Четвъртата ми точка е
токсичното трио, което се върна на власт в Европа и НАТО.
Казвам, че е токсично трио, защото това е изключително русофобско и войнствено трио на власт, което би трябвало да ни тревожи, особено в нашата страна, която наивно тръгва към възможен сблъсък с Русия. Накратко, току-що беше назначено токсично трио, което е тревожна перспектива, всъщност това е перспективата за стратегически аутизъм на Европа и НАТО, това е европейско умопомрачение, постоянно стремглаво препускане. Триото включва новия генерален секретар на НАТО Марк Рюте, който замени Йенс Столтенберг, и това не е добре.
Марк Рюте е нидерландски “ястреб”, който козирува на Вашингтон.
Следващият в триото е естонската премиерка Кая Калас, която е краен русофоб, некомпетентна, която не знае нищо нито за международните отношения, нито за дипломацията, нито за военните въпроси, за нищо!
Тя знае само, че мрази Русия и иска да махне всички статуи и паметници, които все още съществуват в родината ѝ в памет на победата на Съветският съюз срещу нацизма. Слагат я на мястото на Жозеп Борел, който все пак понякога правеше умерени изявления, не всички бяха негативни.
На мястото на Жозеп Борел, начело на външните работи на ЕС, слагат пълна, пълна, пълна, изключителна русофобка!
Третият член на токсичното трио очевидно е Урсула фон дер Лайен, която беше върната, въпреки всичко, което направи и дори въпреки съдебните процедури срещу нея. Очевидно в това няма нищо демократично. Решиха, че така ще бъде по време на частна вечеря, разбира се след изборите и цялата комедия, което се разигра, но е ясно, че решенията се взимат другаде и на по-високо ниво. Разбира се, Кая Калас отдавна е нейно скрито протеже, във всеки случай, тя ще прави това, което ѝ наредят и според мен ще бъде много по-лоша от Борел. Това е логиката на стремглавото бягство напред и на
все по-тежката невъзможност за Европа да поднови нормалните отношения с Русия,
нормален диалог с Русия и още повече да говори за мир и сигурност в Европа. Това трио е драматично. То е доказателство, че в Европа не действа логиката на победа на най-добрия, а логиката на победа на най-послушния. Както обикновено. Разбира се, това трио е тук, за да работи в пълен сговор с НАТО, докато разправят, че Европа се стреми към стратегическа автономия. Очертава се ново НАТО, което показва новия баланс на силите в Европейския съюз.
А какво е това ново НАТО?
Вашингтон, разбира се, Лондон, Варшава, която е големият печеливш в Европа от войната в Украйна, и, разбира се, балтийските държави, които са малките послушни страни. Това са новите страни лидери в Европа и те са лидери срещу Берлин и Париж, двете стари нации, които дълго време ръководеха Европа, а днес са изключително отслабени, по различен начин, но много сериозно. Тоест настъпва значителна промяна вътре в Европа и в НАТО. За това не се говори, но ако погледнете движението на хора, срещите, договорите, срещите на върха, дискусиите и дори езика на тялото на лидерите, когато се срещат, това става все по-ясно. Балансът на силите в ЕС значително се промени и със сигурност не е в наша полза. Може би затова от месеци насам нашият президент прекалява, за да не бъде маргинализирана напълно Франция в
новата европейска ска̀ла, в която доминира тази омраза към Русия по команда и, разбира се, под контрола на американските демократи неокони, защото in fine това е истинският баланс на силите.
Благодаря за вниманието, приканвам ви да се абонирате за канала, да харесате, да споделите и да ни подкрепите. Благодаря ви, желая ви приятна вечер!
Със съкращения
Превод от френски: Галя Дачкова