Кадър БТВ, Petel.bg
Само до преди няколко дни шансът днес да коментираме нов кабинет беше голям. Всичко изглеждаше готово – предложението за министри щеше да дойде от ГЕРБ, а подкрепата основно от ДПС.
Търсеха се още гласове, което роди много съмнения. Отцепници от други партии ли ще бъдат изнудени или напазарувани? Игра с кворума ли ще има? Или ще се появи подкрепа, която да е автентична, по убеждения?
Политици, анализатори и наблюдатели чертаеха различни сценарии.
Човешкият ум обаче е устроен по малко по-различен начин. Когато гледаме на събитията през призмата на миналото, веднага навързваме знаци и процеси, които ни помагат да си обясним , защо нещо се е случило по начина, по който се е случило.
В този смисъл, думите на почетния председател на ДПС Ахмед Доган в ранните часове на изборния ден се оказаха знакови. Пред репортер на „Дневник“, малко преди да гласува в столично училище почетният председател на ДПС заяви: „На този етап не виждам трайна формула за управление на страната“.
Това беше първият знак към актива и депутатите на ДПС. Вторият знак дойде в деня на гласуването през Рамадан Аталай. Всички видяхме какво последва. Само за няколко часа настоящият съпредседател на ДПС Делян Пеевски остана без една трета от парламентарната си група.
Това не само, че не се беше случвало в Движението, но не се беше случвало на нито една партия в историята на българската демокрация при толкова важно гласуване. Много политически формации са се цепили, но не и по този начин.