Пеевски разбута кошера, търтеите пуснаха отрова
Буря в чаша вода или затишие пред ураган бе това, което се случи в ДПС, само няколко седмици, след като партията се утвърди като втора сила у нас? Въпросът все още няма еднозначен отговор. Но ехото от политическия гръм, който удари Движението, заглъхва, кънтейки с различни тонове както в ДПС, така и в останалите играчи от 50-ото Народно събрание.
Само за ден политическата шахматна партия, разиграна от Ахмед Доган, промени всичко. И доказа, че Движението е лакмус за цялата политика у нас.
Тройният шах
Почетният председател на ДПС първоначално даде шах с пешката Рамадан Аталай, който предизвика турбуленция в ПГ на ДПС, обвинявайки лидера Делян Пеевски, че управлява еднолично. Запалил фитила на разделението, Аталай обяви, че предава волята на Доган ДПС да гласува срещу кабинета "Желязков".
После Доган направи шах с царя, наблюдавайки как 15 от народните представители се подчиняват на него, а не на Пеевски в решението за правителството. Накрая обяви шах и с Илхан Кючюк, който публикува във Фейсбук снимка на Доган и написа: "Лидер се следва".
Както обикновено се случва, тройният шах бе последван не от мат, а от реми. Ден след драмата Пеевски обяви, че с Доган продължават заедно напред. В опит да потушат имплозията, за която преди години предупреждаваше почетният председател, визирайки други партии. По ирония на съдбата обаче тя се стовари с пълна сила в ДПС.
Маските паднаха
Истината е, че политическата светкавица, поразила ДПС, свали всички маски. Показа истинските лица не само на хората в Движението, но и на неговите врагове и партньори.
В ДПС лъснаха както местните феодали, така и дребните интриганти. Доган разбра кой ходи при него, за да мъти водата, Пеевски - кой е готов да го предаде на секундата.
Лицата на партиите също лъснаха. Борисов светкавично откри приятелски огън. Черната му благодарност започна в сряда, когато с неохота спомена ДПС за подкрепата на кабинета "Желязков". И продължи в четвъртък, когато реши да се покатери на гърба на Пеевски, за да го сравни с Цветан Цветанов.
Умнокрасивитетът като военен кореспондент услужливо накървавяваше из социалните мрежи всяка новина за двубоя Доган - Пеевски. Жълтопаветните шамани дори провидяха отцеубийство.
Някои ръкоположиха "Новия Пеевски" - Костадин Костадинов, който пък се видя като освободител от второто българско робство.
Политолозите стигнаха до апокалипсис и разрушаване на етническия мир. А блудните синове на ДПС Орхан Исмаилов и Гюнер Тахир откриха златна възможност да се върнат в играта. Първият, който се оказа неочакван фен на Доган, и подаде ръка на почетния председател - "в името на всички турци". Вторият даже предложи на Доган партията си за участие в избори.
Докато едни пращаха Доган в затвора, а Пеевски в Дубай, всички дружно потриваха ръце, че ДПС е станала четвърта сила, защото с лидера "останали" само 30 евроатлантически депутати.
Отрезвяването дойде в четвъртък. Разцепление? Абсурд, отсече Хамид Хамид. За първи път ли в ДПС се гласува различно, попита Искра Михайлова. Важно е авторитетите да се зачитат, свали гарда Рамадан Аталай. Всички сме евроатлантици, обра емоцията Джевдет Чакъров.
Какво се случва в ДПС?
Отговорът е прост - Новото начало.
Ново начало без феодални партийни структури, откъснали се от хората, в които местни велможи работят за себе си на гърба на партията. Като арестувания Сали Табаков, когото наричат Сали Паша - Царя на жълтици и патрони във Варна.
Ново начало без вечни депутати със запазени места в парламента и благи служби, които като Рамадан Аталай са в комисията по транспорт на парламента, докато синът му върти крупен транспортен бизнес.
Ново начало с работа за хората по места - от пътища и улици, през вода, до по-високи заплати за младите, подкрепа за земеделци и миньори. И реален шанс за развитие. Особено в партийните структури.
Начало, за което Доган мечтаеше отдавна. Мечтаеше ДПС да се отваря за хората, да бъде основен фактор за сигурност и стабилност не само в България, но и в региона.
Като визионер, беше предвидил, че ДПС не може да се развива и разширява, ако остане капсулирана в "етническата" си опаковка.
Наясно бе, че за да е крачка напред пред останалите, партията не може без онези, положили основите заедно с него, изстрадали възторга и болката на прехода. Но заедно с тях, повече от всякога ДПС има нужда от енергията на младите - за да поемат с експертизата и ентусиазма си щафетата.
Именно това ново начало само Пеевски имаше куража да започне да реализира. По неговия си начин - с много твърдост, еднолично, далеч от деликатността и компромисите. С поставяне на много задачи и с търсене на ясна отговорност. С акцент за хората, с визия за регионите. Но с темпо, непосилно за много от депесарите, научени от време оно, че всичко е яваш-яваш. Което през всичките тези месеци неусетно превърна страха от Пеевски в омраза към него.
Разбунвайки им рахата в кошера, търтеите пуснаха отровата и докараха черните облаци.
Какво следва?
Едно е сигурно - в тежките моменти ДПС винаги е най-мобилизирано. Греши всеки, който се надява партията да направи крачка назад. Публичните сеири със сигурност ще секнат, но подмолните течения ще останат.
Духът на разделението от бутилката е пуснат. Може да го прибере само Доган. С най-важното творение на живота си - заедността.
- Пеевски разбута кошера, търтеите пуснаха отрова
- Духът на разделението бе пуснат от бутилката, може да го прибере само Доган