Далновидността е в дефицит в някои западни лидери. Отговорността на участниците в срещата на НАТО е огромна
За първи път най-увереният в победата президент – Зеленски, призна огромните загуби на украинската армия - толкова големи, че битката не може да продължи още дълго. Той каза дословно: „Украйна не иска да продължава войната“
Симеон Николов
В рамките на седмица за първи път се случиха няколко събития, които подсказват, че войната в Украйна може би е в повратна точка и това трябва да накара политическите лидери да преосмислят вижданията и плановете си още преди срещата на НАТО на 9-11 юли т.г.
Забележителното в изявлението, което президентът Володимир Зеленски направи на 27 юни в Брюксел беше изречението, което някои немско- и англоезични медии премълчаха. За първи път най-увереният в победата президент призна огромните загуби, понесени от украинската армия, толкова големи, че битката не може да продължи още дълго. Той каза дословно: „Украйна не иска да продължава войната. Не искаме да продължава с години. Имаме много ранени и убити на бойното поле. Трябва да имаме план за разрешаване на конфликта на масата в рамките на няколко месеца“. Някои коментатори нарекоха това изявление „историческо“, което може би е преувеличено, но е показателно, въпреки че от няколко седмици бе възобновена военната помощ за Украйна. А гласът на здравия разум ставаше все по-силен: само миналата седмица американският мозъчен тръст Defense Priorities публикува документ, в който се застъпва за преговори с Русия: „Вместо да продължават да се занимават с максималистични фантазии за победа, Съединените щати трябва да се застъпват за преминаване към отбранителна стратегия и отвореност към договорено решение за прекратяване на войната, така че да може да бъде запазена една суверенна и независима укаинска държава.“
На второ място трябва да се отбележи, че след атаката срещу Севастопол и цивилните жертви на плажа стана известно, както и се предполагаше, че данните за насочването на оръжейните системи идват от американски източници и че ракетите най-вероятно са програмирани от американски експерти. Това включва сателитно разузнаване и събиране на данни с помощта на американски дронове "RQ-4 Global Hawk", които присъстват денонощно в международното въздушно пространство над Черно море. Жертвите и американското участие повлияха за рязко увеличаване тежестта на твърдолинейните в лагера на Кремъл, като Медведев и военните му привърженици, които настояха заради ракетната атака срещу Севастопол, особено заради цивилните жертви, да се отговори с директни атаки срещу обекти на САЩ или НАТО. Руският министър на отбраната ясно заяви: „Такова действие няма да остане без отговор.“ Рискът ситуацията да излезе от контрол никога не е бил толкова висок, колкото е сега.
Третият момент, който заслужава внимание е, че за първи път от 15 март 2023 г. министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин се обади по телефона на руския министър на отбраната Андрей Белоусов на 25 юни 2024, след трагедията в Севастопол. Остин е подчертал важността да се поддържа комуникация. Руската страна пък съобщи, че е обсъдена ситуацията в Украйна. Няма информация във връзка с намеренията на Москва да промени ядрената си стратегия или да модернизира ядрения арсенал на Северна Корея.
Порталът Defense Express напомни, че отдавна се говори за възможно участие на севернокорейски експедиционни сили на страната на Русия в състав от 100 000 войници. Само преди дни Пхенян обяви, че ще изпрати на военно-техническо подразделение „сапьори“ в подкрепа на руските сили на място в района на Донецк. Очаква се войските да пристигнат на бойното поле още следващия месец.
Предложението САЩ да изпрати собствен военен персонал в Украйна и възможното разполагане на севернокорейски войски, а може би и ирански такива, дори и да само планове, ще доведат до безпрецедентна ескалация на войната в Украйна. Впрочем, тези страни имат и голям индустриален потенциал на оръжейните им индустрии, докато Западът се нуждае от няколко години за да възстанови изразходваните боеприпаси и разшири значително производството им. Включването на страни от НАТО във войната би забавило рухването на Украйна, но ще сме свидетели на струпване на войски от колективния Запада и колективния Изток, докато войната прерасне в ядрена.
Всичко това е основание за извода, че сега е моментът да се премине към преговори. Да се спаси живота на милиони украинци.
Далновидността обаче все още е в дефицит в някои от западните лидери. Отговорността на участниците в срещата на НАТО на 9-11 юли е огромна. Единствената препоръка към тях може да бъде: Ако излизате от отговорност, постарайте се да не стъпите на взривателя на мината.