Русия, заедно с централните банки на страните от БРИКС работи по създаването на нова инфраструктура за сетълмент и разплащания, която ще позволи разплащания в национални валути, включително в цифрови валути. Руският заместник-министър на финансите Иван Чебесков заяви пред „Известия“, че се подготвя стартирането на платформата BRICS Bridge (Мостът на БРИКС) за разплащания в национални валути.
БРИКС включва Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. По-рано тази година към тях се присъединиха Египет, Етиопия, Иран и ОАЕ. Понастоящем към асоциацията се стремят да се присъединят и 29 други държави, сред които Азербайджан, Алжир, Беларус, Виетнам, Казахстан и Турция.
В контекста на западните санкции сега има изключително голямо търсене на инструменти за създаване на независими разплащания между страните от БРИКС, заяви пред „Известия“ Алексей Долматов, член на генералния съвет на „Делова Русия“ и съпредседател на комитета по строителство на „Делова Русия“. Той обясни: „Сега плащанията между Русия и страните от Югоизточна Азия се блокират отново и отново.“
Цифровите национални валути вече се тестват от много държави. Русия планира да пусне цифровата рубла в масово обращение през 2025-2027 година. Тя ще се превърне в третата форма на пари в допълнение към паричните и безналичните средства. Тя ще бъде емитирана от Руската централна банка. Властите искат да я използват и за трансгранични разплащания.
Други страни от БРИКС също предприемат подобни стъпки. Например Иран вече въведе в публично обращение цифровия риал от юни тази година, а Китай тества цифровия юан от 2020 гoдина насам.
Единната платформа, базирана на цифрови и финансови активи ще добави анонимност и в резултат на това независимост на плащанията. Това ще спомогне за намаляване на влиянието на трети държави върху международните разплащания.
Създаването на подобна инфраструктура ще увеличи и конкурентните предимства на страните от БРИКС, тъй като Русия използва напреднали финансови технологии. Понастоящем международните трансакции от Русия чрез SWIFT отнемат седмици.
Нововъведението е особено актуално на фона на новите западни ограничения. 14-ият пакет от санкции на ЕС забрани на европейските организации да се свързват с руския аналог на SWIFT – Системата за финансови съобщения (SPFS). В резултат на това чуждестранните компании може да се опасяват да използват механизма поради риска да попаднат под вторични ограничения.
Русия и нейните партньори обсъждат и други варианти за разплащания. Например единната цифрова валута на БРИКС. Нейният обменен курс трябваше да бъде обвързан с кошница от валути на държавите членки на БРИКС.
Обмисля се и възможността централните банки на страните от БРИКС да емитират цифрови финансови активи, подобни на токени. Обмисля се и различно обезпечаване на такива активи. Един от вариантите е те да бъдат обвързани с обменните курсове на националните валути.
Експертите смятат, че тестовите транзакции с цифрови национални валути могат да започнат още през 2025 година. Първоначално те могат да бъдат стартирани от Русия, Китай и Индия. Впоследствие системата ще се разшири и ще обхване и други държави, след като бъде създадена платформата и бъдат разработени механизмите за конвертиране.
Очаква се новата система за сетълмент да ускори значително трансакциите и да намали броя на посредниците. Като начало новата платформа може да се използва за стартиране на разплащания за енергийни ресурси, смятат експертите.
С развитието на системата цифровите национални валути биха могли да се използват за разплащане на доставки на потребителски стоки и паралелен внос.
Проблемът с международните разплащания за Русия се задълбочи в началото на 2022 година, когато много големи руски банки спряха да извършват преводи в долари и евро поради западните санкции. Това доведе до увеличаване на разплащанията в приятелски валути като юан, рупия, дирхам и тенге. Ситуацията обаче отново се влоши в началото на тази година, когато някои банки в Китай и Турция започнаха да отказват да извършват трансакции за руски клиенти поради риск от вторични санкции.
През юни Европейският съюз и Обединеното кралство наложиха санкции срещу Московската борса и Националния клирингов център, което допълнително усложни международните плащания за Русия. В отговор руските власти предложиха да се разработят всякакви средства за сетълмент, включително клирингови системи и използване на криптовалути.