Антон Цаневски, Велико Търново, Retro.bg
Зачестяват напоследък заловените водачи на моторни превозни средства след употреба на алкохол или други стимуланти въпреки усилията на катаджиите с честите и внезапни проверки денем и нощем. Прави впечатление, че нарушителите все по-често са хора с утвърдени позиции и реноме в обществото, което е за учудване. Може би разчитат на своята известност и влияние за потулване на случаите, като някои от тях може да прибягват и до подкупи или протекциите на техни познати. И сигурно успяват. Но от време на време научаваме за такива, които попадат на по-съвестни в изпълнението на задълженията си служители, пред които номерата им не минават. То не бяха адвокати, артисти, евродепутати, телевизионери – директори и говорители, певици и какви ли още не, за някои от които няма и да научим. Връзкарлъкът не е от вчера и от днес, но винаги е бил на дневен ред и се е прибягвало до него.
В близкото минало за подпомагане на семейния бюджет се занимавах и с музика – в състава на сватбарски оркестър. Търсеха ни и по празниците за тържества, банкети, кръщенета и изпращания на наборници в казармата, на които откликвахме с охота. Беше весело и забавно. Но се случваше и да нагазим лукa, не издържайки на алкохолните изкушения, с които отрупваха всяко мероприятие. И най-вече обреченият да шофира при придвижванията ни из региона.
Така наш колега след приключване на пищна сватба се възползвал от изобилието и гостоприемството на домакините на тържеството в значителна степен. И решил въпреки това да се прибере до вкъщи с колата си, управлявайки подпийнал. Тогава на разклона за тунелите, в началото на града ни пред автогарата, имаше странно техническо съоръжение от премигващи лампи за сигнализация, което бе известно с името цветомузиката. В близост, разбира се, винаги имаше присъствие на катаджии. Този ден дежурна е била старшина Гинка Катаджийката, фамилията не си спомням вече, която бе известна с чепатия си характер и строгост.
Забелязвайки отдалеч зигзагообразния рейд на автомобила, Гинка вдига стоп палката и спира нашия колега за проверка. Междувременно усеща алкохолния полъх на благата ракия и започва усилено да търси връзка по радиостанцията с патрулката, за да направят проба с дрегер. Нашият човек въпреки безизходната ситуация и не без самочувствието на чалга звезда отправя молба да прекратят случая, в замяна на което ще компенсира с безплатно свирене на сватбата ѝ, когато реши да се зажени.
След това дръзко предложение следва яростна пледоария от страна на Гинка, която му обяснява, че отдавна е свършила тази процедура и не се нуждае от подобни екстри. Но все тъй упорит, колегата продължава да напъва в същата посока, като този път предлага да ѝ свири при погребението?! Следва още по-бясна реакция и след пробата с дрегера случаят е придвижен по етапния ред за изпълнение.
Но нещата не свършват дотук. Следва същинската част. Започва търсенето за ходатайства от шефовете на града, един от които е присъствал на въпросната сватба. След като го приема и изслушва, недоумявайки, на свой ред му задава въпроса за мотивите на това странно предложение. Съвсем сериозен и убеден в това, което говори, колегата отговаря:
– С музика се изпращат най-важните хора на държавата и в света!
Това е най-висша привилегия! От това по-голямо уважение къде?!
Явно „обяснението“ е подействало убедително в значителна степен, съдейки по размера на наказанието, което за втори подобен случай, какъвто беше този, си бе направо подарък (три месеца без право на управление).
Напразни останаха обаче усилията му да не го оповестяват в местния вестник „Борба“, в който имаше на последната страница забавна рубрика „Злият дух в шишето“, където изписваха имената на заловените джигити в изрисувана бутилка. Дали е имало възпитателен ефект тогава или с прилаганите средства днес, не съм много сигурен. Бъдещето ще покаже.