Петя БАХАРОВА, Филтър
Диана Дамянова е бивш пиар на „Продължаваме промяната“. От 1990 до 1993 година е вицепрезидент на КНСБ. През 1993 г. създава първата пиар агенция у нас Д&Д, като сред клиентите й са едни от най-големите компании у нас. Тя е един от учредителите на Българската инвестиционно-информационна мрежа.
– Госпожо Дамянова, как ще коментирате старта на 50-ия парламент? Покрай избора на Рая Назарян за председател на Народното събрание набедиха ИТН за златен пръст.
– Всъщност този парламент стартира по-организирано от предишните. Добре е, че депутатите могат да започнат работа. Колкото до обвиненията срещу ИТН, отправени от хората от сглобката, аз наистина не ги разбирам. Значи те зад гърба на българските избиратели, след като ги лъгаха три месеца, че нямат да направят нищо, се сглобиха с ГЕРБ, оказа се, че са седели в скута на Пеевски, но сега обвиняват ИТН, че са гласували за избора на председател от най-голямата партия. Тези хора вероятно си мислят, че българите са тъпи, безпросветни, че нищо не помнят. Виновните са тъкмо те, защото излъгаха българския народ.
Сега имаме партия като ИТН, към която аз лично нямам никакво пристрастие, но която проявява творчество, за да може да стартира процеса. А тия охулват, сякаш те са светци.
– Какви са шансовете на ГЕРБ да състави кабинет и ще има ли други златни пръсти според вас?
– Пак ще повторя, че не таксувам като златен пръст гласуването на ИТН за председателя на Народното събрание. Определям го като разумна подкрепа за стартиране на парламента от хора, които приемат, че е редно първата политическа сила да излъчи председател. Не съм сигурна обаче, че ИТН ще даде такава подкрепа за кабинет. Особено след декларацията на Слави, че ще играят при трети мандат, нещо, което е доста безумно от гледна точка на това, че до трети мандат вече ще са изгърмени всички потенциални партньори. Но все пак Борисов винаги е бил цар на създаването на крехки малцинства, на игри с кворума и на използването на всякакви възможности. Ще видим.
За съжаление, Борисов не ми изглежда уверен в своя успех. Сигурно разочарованието му е било голямо, защото е очаквал много по-стабилна изборна победа. В първите часове изглеждаше вероятно, че ще получат едва ли не мнозинство само с ДПС. Затова не знам дали ще успее да извърши действията, които така или иначе винаги е правил – игра с конкретни хора, с мнозинства, с кворуми.
– Правим интервюто в деня, в който парламентът прекрати правомощията на Христо Иванов като депутат. Как ще коментирате оттеглянето му?
– Христо Иванов бавно дава да се разбере защо се оттегля. В интервюто му пред „Дойче Веле“ казва, че го прави заради „ехото на фикусите в стаята“, или поне аз така го разбирам. Моят прочита на ситуацията е, че безумният метод, по който „Продължаваме промяната“ овладяха гласа на „Демократична България“, доведе до оставането в сянка на ДБ. Оставката на Христо Иванов е по-скоро признаване, че той се е оставил да бъде воден по течението от немного мъдрите политически решения на „Продължаваме промяната“. Мисля си, че в тази коалиция ще настъпи разкол по идеологически причини – или защото едни са вляво, другите – вдясно, или поради липсата на каквато и да била демокрация в редиците на ПП. Не можеш да се бориш за демокрация, ако самият ти не си демократичен. „Продължаваме промяната“ не е демократична, а еднолична партия. Там решенията се налагат от един, максимум от двама души и са подкрепени от така наречените калинки. Те са хора без политическа история, без политическо чувство, без политическа отговорност. Когато партията ти се състои от венкосабрутевци и те са твоят коректив, получаваш това.
Всъщност Христо Иванов подаде оставка вероятно с намерението всички да поемат отговорността. ПП обаче не намериха грешки в своите действия и политическо поведение. Когато задължаваш коалиционните си партньори само да се съобразяват, това е разрушително действие. Нямам представа как точно се протичали преговорите със сглобката и кой накрая се е сглобил, но оттам нататък партиите около „Демократична България“ бяха оставени да пеят втори глас и дори им беше забранено да пеят. Всичко, което чувахме като политически решения и лозунги, беше от ПП. Предполагам, че и безумната предизборна кампания беше изцяло под тяхно авторство.
– В интервю Калоян Методиев твърди, че Георги Гергов и Кирил Добрев са бабували на ПП. Така ли е?
– Добре познавам Кирил Добрев и имаме много човешки отношения. Неговият образ никъде не се е явявал по времето на създаването на ПП.
– А какъв е коментарът ви за оставката на Корнелия Нинова и центробежните сили в БСП?
-От всичките гласове, които се чуват в БСП, не чувам нито един, който иска да реформира тази партия, за да влезе в XXI век. Те продължават да си я харесват закостеняла в XIX век. Там не се усещат новите повели на лявото и не виждам кой ще поведе партията във времето, в което живеем.
– В този контекст дошъл ли е краят на традиционните партии и има ли място за нова формация в политическия пейзаж?
– Традиционните партии в България са структури, лишени от вътрешна демокрация. В тях се преповтарят едни и същи списъци, с едни и същи венкосабрутевци. 80 процента от хората, които биват избирани, по-късно не чуваме и виждаме, защото имат нула публични участия. Това са хора негодни да бъдат носители на каквато и да била политическа идея. Списъчната демокрация убива традиционните партии. Партиите не са отречени, защото са отживяла форма на съществуване на политика, а защото имат грандиозен проблем с лидерството. В този смисъл „Продължаваме промяната“ не е партия, тя е семейството на Кирил. Семейството на Кирил си го обича и уважава, каквото и да направи.
Не знам до каква степен в ГЕРБ текат демократични процеси, но в крайна сметка решението взима Борисов. Може би в „Демократична България“ има някакви наченки на демокрация, но гласуването на доверие на Атанас Атанасов след погрома на изборите показа, че и там няма.
В ИТН има един, който решава, и двама, които ни го съобщават. В този смисъл българската партийна система е лишена от вътрешна демокрация и затова прави грешка след грешка. Ако имаха вътрешни демократични принципи, несъгласните биха реагирали на лидерските решения веднага, а не когато народът ги отхвърли.
– Смятате ли, че при евентуални предсрочни избори Румен Радев ще участва със своя формация?
– Смятам, че в лагера на Румен Радев има разумни хора, които няма да влязат в този режим, без да направят дълбоки демографски, политически и социологически проучвания. Едно нещо знам като историк и то е, че ореолът на държавен глава не се прехвърля автоматично върху ореола на партийния водач.
Не вярвам Радев да скочи, преди да се приближи краят на мандата му, защото рискът да загуби одобрение е голям. Засега екипът му се справя много добре и в публичната, и в политическата част.
– Какъв е вашият коментар за ниската избирателна активност? Защо политическите лидери избраха социалните мрежи да комуникират с хората? И защо социолозите не засякоха „Величие“ в сондажите си?
– Ще отговоря отзад напред. Социолозите направиха грешка, която си признават, и тя е, че предвидиха по-висока избирателна активност. Ако тази активност се беше случила, „Величие“ щеше да събере процент и половина-два и нямаше да е в парламента. Всички ги бяхме забелязали като поредната ексцесия в българския политически живот. „Величие“ са класически представители на конспиративните теории, а българинът е много склонен да се влияе от тях. Често се шегувам, че ако много ме ядосат, ще направя Партия на плоската земя и не защото вярвам, че земята е плоска, а защото никой в българската политика не вярва в това, което пропагандира.
„Величие“ са типична група хора, която в името на собствения си интерес продава конспиративни теории и българинът ги купува. Има и още нещо. Българската социология има доказана невъзможност да мери вълни. Такива вълни бяха царят, „Продължаваме промяната“, на последните избори „Величие“.
Сега социолозите не успяха да засекат реалната избирателна активност. Вярно, защото преди изборите хората са отговаряли, че ще гласуват, а след това не са го направили. Само че тази унищожително лоша, отвратителна, негативна, черна кампания уби огромна част от избирателите.