Базираната в Дубай AI инженерингова компания Leap 71 съобщи, че е създала работещ дизайн на ракетен двигател с помощта на Noyron – нейния голям изчислителен инженерен модел. Компанията твърди, че двигателят е проектиран автономно „без човешка намеса“, след което е 3D отпечатан от мед от германската компания AMCM, обработен в университета в Шефилд и тестван.
Всяка нова итерация на двигателя, генерирана от AI модела, отнема минути, в сравнение с месеците работа по проектите за конвенционални ракетни двигатели. Двигателят използва криогенен течен кислород и парафин като горива, а инжекторната глава разполага с „най-съвременна коаксиална вихрова машина“ за смесването им.
Двигателят е проектиран да генерира тяга от 5 kN (еквивалентна на 500 kg подемна маса или 20 000 конски сили) и според Leap 71 е подходящ за финалната „горна степен“ на една орбитална ракета.
Първоначалните тестове бяха успешни – двигателят извърши пълно 12-секундно изгаряне. Това е достатъчно, за да може Leap 71 уверено да заяви способността си да работи в базов режим, което означава да може да функционира толкова дълго, колкото е необходимо, като мощен бустер.
Това обаче не означава, че двигателят е съвършен. Анализът след теста показа, че съпротивлението на охладителния канал е по-високо от очакваното, което се дължи на грапавостта на повърхността на 3D печата. Това означава, че за да се използва двигателят в ракетите, първо ще трябва да се работи за оптимизиране на дизайна.