Автор: Андрей Кузмак, iz.ru, Glasove.com
Църквата на Шотландия е обявила за продажба повече от сто свои имота, включително църкви и исторически сгради. Според организацията това е станало поради финансовия натиск и рязкото намаляване на броя на енориашите. Ситуацията в Шотландия не е уникална. Отрицателните тенденции за европейското християнство се наблюдават от няколко десетилетия. Сега обаче те са достигнали такива мащаби, че църквите са принудени да обявяват имуществото си на търг, за да оцелеят.
В списъка на лотовете има църкви и парцели около тях, общински жилища. Някои от обектите са построени през XVIII век. Най-скъпият сред тях е църквата "Свети Марк" в центъра на Абърдийн. Нейната приблизителна стойност е 390 хил. паунда (малко под 41 млн. рубли). Веднага трябва да уточним, че презвитерианската църква на Шотландия в продължение на векове е била национална църква и се е ползвала с покровителството на краля на Великобритания (което е залегнало в специална клетва), поради което разполага с хиляди обекти в страната. От началото на XXI в. обаче тя преживява упадък и отлив на енориаши - от 2001 г. насам броят ѝ е намалял почти наполовина.
Църквата "Свети Марк" в центъра на Абърдийн
Това, което се случва в Шотландия, не е изолиран случай. Англиканската църква, подобно на северните си съседи, която в продължение на няколко века се е ползвала с кралски привилегии и по този начин се е превърнала в един от най-големите собственици на земя в Обединеното кралство (около 40 000 хектара), продава поне 20 от своите църкви всяка година. Между 2004 г. и 2016 г. броят на англиканите е намалял с 14% или както изчислява британската преса, с един на всеки седем "неделни миряни".
Статистически данни за спада
Забележително е, че броят на европейските протестанти намалява по-бързо от този на католиците. Евангелската църква на Германия, която включва основните лутерански и калвинистки конгрегации, ще загуби повече от 3% от енориашите си през 2023 г., или около 600 000 души. Отливът се е засилил през последните няколко години. През 2007 г. същата общност съобщава за 24,83 милиона вярващи, а през 2024 г. те наброяват 18,6 милиона.
В католическа Европа отдавна се наблюдава подобна тенденция, макар и малко по-малко драматична. Според статистически данни, публикувани от Германската католическа епископска конференция, от 2021 г. насам повече от 1 милион души са напуснали църквата в страната. Дори в "най-вярващата страна в Европа", Полша, броят на вярващите (почти 71% са католически християни) е намалял от 87,6% през 2011 г. до 71,3% през 2021 г.
Ватиканът съобщава за увеличаване на броя на покръстените европейци, но тази статистика до голяма степен е подвеждаща. Например във Франция, където процентът на покръстените е много висок (над 70%), само 4,5% се определят като практикуващи християни. И тази разлика, както отбелязват експертите, много ясно характеризира общата тенденция не само в християнския, но и в мюсюлманския и еврейския свят. Една от основните й причини европейските изследователи виждат в политизирането на църквата.
Църква във Франция
Религиозният изследовател Оливие Рой например отбелязва, че духовниците са се заели със "създаване на програми за законодателно и политическо лобиране", "изпълняват християнството", вместо да "изповядват неговия дух". Това на свой ред също не идва от нищото. Тенденцията, отбелязана от Освалд Шпенглер в началото на миналия век, се ускорява след Културната революция от края на 60-те години на ХХ век, а сегашното състояние на нещата е просто резултат от нейното развитие. Оказва се, че дехристиянизацията е започнала по времето, когато не е имало нито Европейски съюз, нито политика на мултикултурализъм.
Дясна спирачка
В същото време трябва да се отбележи, че религиозността на населението е доста силно свързана с политическите възгледи. Така поредният десен завой във възгледите на европейците, наблюдаван днес, често оказва положително въздействие върху отношението им към църквата и религията. На първо място експертите отбелязват тази тенденция във Франция. В тази връзка изданието La Croix посочва парадоксалното положение на френския епископат в навечерието на парламентарните избори. Църковните йерарси са разкъсвани между традиционната си паневропейска политическа програма и националистическите убеждения на много от своите енориаши.
Социолозите наблюдават подобен, но по-устойчив модел в някои страни от Източна и Централна Европа, където религията все още (или отново) е неразделна част от националната идентичност. Това съставлява една от философските разлики между източното и западното християнство, подчертава Руслан Калинчук, историк и мисионер.
Православната гледна точка е, че ако един ден в Църквата отново има само 12 души, тя все още ще бъде Църква. Католиците и протестантите се опитват да се адаптират към новата политическа реалност, към ситуационния интерес. Но именно това често отблъсква хората. Важно е да се осъзнае, че Ватиканът, освен че е участник в международните отношения, е и основен фактор в световната икономика", казва събеседникът на "Известия".
Рим вижда всичко
Впрочем самият Ватикан отдавна предвижда дехристиянизацията на Европа и насочва вниманието си към Южна и Югоизточна Азия и Африка, които, бидейки най-многолюдните региони на света, доскоро бяха смятани за най-нерелигиозни. В процентно отношение на африканския континент вече има повече християни, отколкото в Европа. Броят им продължава да расте, както на католиците, така и на православните. Това в много отношения гарантира, че общият брой на привържениците на Христовото учение в света също нараства. Но не и в Европа.
Светият престол е приел развитието на негативните тенденции в Европа и формира стратегията си с оглед на тези промени - подчертава Екатерина Шебалина, изследовател в Центъра за европейски изследвания към Института за международни изследвания към МГИМО.
Ватиканът вижда глобалната тенденция и се "разгръща" на Изток заедно с цялата система на международните отношения. Още през 2014 г. папа Франциск, говорейки в центъра на Европа, обърна внимание на нейното "остаряване" в културно отношение. За него, като родом от Латинска Америка, Европа не е център на света и това го отличава от всички негови предшественици. В това отношение виждаме например активната образователна и хуманитарна дейност на Йезуитския орден в Южна Азия".
Източник: Известия