България значително закъснява с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Това се посочва в доклада на Брюксел, който прави анализ на социално-икономическото развитие в страните членки и дава препоръки, съобщава БНТ.
ПВУ на България е в размер на 5.689 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства. Досега страната ни е получила само едно плащане в размер на 1,37 милиарда евро, което представлява 24% от цялата сума. Въпреки че страната ни все още разполага с 4,3 млрд. евро, те ще бъдат изплатени след оценката на изпълнението на останалите 299 етапа и цели.
До момента страната ни е изпълнила едва 22 цели от общо 321. Крайният срок за осъществяването на Плана за възстановяване е август 2026 г.
От 15 май ЕК работи заедно с българските власти, за да им помогне да изпълнят изискванията за второ плащане.
Брюксел очаква от България да подобри функционирането и да повиши капацитета на администрацията, включително на регионално ниво, да повиши качеството на обществените поръчки и да укрепи независимостта и функционирането на регулаторите.
От съществено значение е и подобряването на бизнес средата. Около 53% от инвеститорите у нас не са уверени, че техните инвестициите са защитени от закона и съдебната система.
В доклада на ЕК се отбелязва, че България е изправена пред няколко предизвикателства, свързани с декарбонизацията на икономиката и производството на енергия.
Брюксел счита, че отложената либерализация на пазара на електроенергия - една от съществените реформи съгласно ПВУ - възпрепятства прехода към чиста и достъпна енергия.
Посочва се, че топлофикационните системи у нас често са в лошо техническо състояние и повечето от тях са предимно на природен газ или въглища. През 2023 г. e имало значително увеличение на внедряването на слънчеви фотоволтаици, но през последните десет години използването на вятърна енергия в страната е в застой. В България липсва и достатъчен капацитет за съхранение за енергията от възобновяеми източници.
Страната ни продължава да има лоши показатели по отношение на енергийната бедност. 22,5% от населението не е можело да отоплява адекватно домовете си през 2022 г. - най-високият процент в ЕС и доста над средния за Съюза от 9,3%.
Сериозен проблем за България са емисиите на парникови газове от транспорта, особено от автомобилния транспорт. Емисиите на парникови газове са се увеличили с 29% през 2022 г. в сравнение с нивата от 2005 г. Използването на леки автомобили продължава да е високо, а делът на електрическите превозни средства с батерии остава много нисък. В страната ни липса и адекватна инфраструктурата за зареждане на електрически превозни средства, което възпрепятства навлизането на електрическата мобилност.
Докладът на ЕК показва влошаване на образованието у нас през последната година. Страната е показала по-ниски резултати в последните издания на международни оценявания в сравнение с предходни години. Дяловете на слабите постижения ученици по математика, четене и природни науки сред най-тревожните са в ЕС.
53,5% от 15-годишните нямат минимално ниво на владеене на математика, 52,9% - на четене, а 48% - в областта на науките.
Нивата на цифрови умения у нас остават много по-ниски от средните за ЕС (35,5% в България срещу срещу 55,5% в ЕС). Много нисък е и процентът на възрастни, които се обучават допълнително или посещават курсове за преквалификация, въпреки че това е сред акцентите в плановете за справедлив преход за въглищните региони.