АВТОР: ПИК
Производители, потребители и търговци на ток фалират до месец-два. Тази прогноза прави пред "Труд“ енергийният експерт Явор Куюмджиев, коментирайки новата методика на КЕВР за ценообразуването на електроенергията.
Балансиране означава, че всеки производител и всеки потребител до 11 часа на днешния ден казва какво ще бъде потреблението, съответно производството по часови диапазони - от 7 до 8 часа, от 8 до 9 часа и т.н. На базата на тези заявки за търсене и предлагане се формира цената за следващия ден. Когато някой от потребителите или производителите не уцели производството си или потреблението, възниква небаланс.
Ако производител каже, че от 8 до 9 часа казва, че ще произведе 100 MWh, а произвежда 80, той е в небаланс, недостиг. А ако произведе 120 MWh, той ще е в излишък. Недостигът и излишъкът преди се търгуваха на свободен принцип и се формираше пазарна цена на т.нар. небаланси.
От 1 май тази година Комисията за водно и енергийно регулиране (КЕВР) въведе нова методология, в която няма тавани на балансирането. Нещо повече, те се определят административно от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - подчертавам, абсолютно административно и непазарно. Гледайки си разходите, ЕСО определя цените за балансиране - съответно за недостиг и за излишък. Това, което се случи през първия месец на новата методология е, че административно определените цени от ЕСО в някои дни достигаха до 6500 лева/мегаватчаса за небаланс излишък и 2500-2800 лева/MWh за недостиг.
Това, преведено на обикновен език означава следното: ако някой производител е произвел по-малко, отколкото е предвидил, плаща по 2500 лева за мегаватчас, който не е произвел. Това е фалираща ситуация.
В другия случай - при небаланс излишък, потребител, който е заявил, че ще потреби 100 мегаватчаса, а е потребил 80, тези 20 MWh, които не е потребил, му ги таксуват по 6500 лева за мегаватчас. Това също е фалиращо.
Виждате, че и производителите, и потребителите, а и търговците при тази методология до няколко месеца ще фалират. Това е като краен резултат, а като междинен - търговците, които имат подписани договори със своите клиенти (потребители и производителни на електроенергия) и в общия случай са поели някакви ангажименти за балансирането в рамките на търговския риск. Ако балансирането беше както преди на пазарен принцип, нямаше да има промяна. Но сега цялата тежест се пренася върху търговци, производители и потребители на свободния пазар - това са всички промишлени предприятия.
Търговците няма да имат никакъв избор, освен поголовно да започнат да прекратяват договори с потребители и производители. Много малка част от най-големите потребители имат енергетици, които имат възможност да правят прогноза на потреблението и рискът, който ЕСО стовари върху търговците, ще се пренесе върху производители и потребители на електроенергия. А те от своя страна няма да могат да го понесат, тъй като един по един ще фалират или цените на тока ще станат 6000-7000 лв./MWh.
ЕСО не може да балансира голямото количество слънчева енергия, която влиза в мрежата, с една особеност - това не се случва всеки ден, а обикновено събота и неделя. Другата особеност, която започна да се случва, че всички производители и потребители започнаха да си дават заявките събота и неделя. Вижда се, че цената около обяд е нулева или отрицателна. А производителите, за да не произвеждат тогава, когато цената е нулева или отрицателна, тъй като за тях това е минус - плащат цена за пренос, за балансиране и т.н., те по-скоро започнаха да се изключват. Това доведе и до друг феномен - започват да плащат за недостиг, защото са казали, че ще произведат повече. Така хаосът става пълен.
Идеята на тази нова регулация е да се премахне главоболието на ЕСО, което му струва доста пари. Но не съм убеден, че проблемът с балансирането на ЕСО се решава с фалирането на цялата енергетика, защото това ще се случи. Който и да е по веригата да фалира, щетите за икономиката ще са огромни. Ако фалират търговците, целият пазар ще падне. Ако фалират производители едни след друг, ще се разпадне енергийния пазар, защото ще падне производството на електроенергия, а ако фалират потребители, ще се разпадне целия пазар, защото цените ще се сринат и цялата промишленост на България буквално ще изчезне или поне някаква сериозна част от нея.
ЕСО да си поеме кръста и да отива да иска пари от ЕС, заради Зелената сделка, защото всичко се случва заради безконтролното и масово включване на фотоволтаични централи, спирането на въглищни централи и т. н. Ситуацията не е само български феномен, но българският патент е да се пренесе целият риск върху участниците на пазара, докато в други държави се прави държавна помощ за съответния системен оператор.