Автор: Тодор Беленски, flagman.bg
Вижте какви са рисковете за нашата страна
София е определена за европейската столица за провеждане на Генералната асамблея и Централен съвет на Европейската лига през 2024 г.. Генералната асамблея и международната конференция към нея се провеждат под патронажа на Вицепрезидента на Република България г-жа Илиана Йотова, която лично ще открие събитието на 17.06.2024 г. в 10.00 ч. Водещата тема на Генералната асамблея и международната конференция e „Бъдещето на Еврото и бъдещето на България в Еврозоната“. Еврозоната е представяна като приоритет от политическите власт в България.
Същевременно обаче кърсът на еврото търпи меко казано притеснителни промени. След кратко покачване вчера сутринта, курсът на еврото се понижи значително до нива, близки до 1,07 долара, невиждани от началото на май. Поводът са сигналите, че Управлението за федерален резерв на САЩ ще е по-предпазливо в курса си към намаляване на лихвените проценти.
Нестабилността на курса на еврото в момента е резултат от комбинация от вътрешни и външни фактори. Има обаче е някои много съществените причини за нестабилността на еврото, които са с много дълбока проекция.
1. Монетарна политика на Европейската централна банка (ЕЦБ)
През последните години ЕЦБ прилага агресивна монетарна политика в отговор на инфлационният натиск. Рязкото покачване на лихвените проценти от 2022 г. насам е реакция на увеличаващата се инфлация в еврозоната. Това обаче създава предизвикателства за растежа на икономиката и води до несигурност сред инвеститорите.
- Лихвени проценти: ЕЦБ увеличава основните си лихвени проценти в опит да овладее инфлацията, което води до повишаване на разходите по заемите и забавяне на икономическия растеж.
- Количествени облекчения и съкращения: Прекратяването на програмите за количествени облекчения (QE) и продажбите на активи, закупени по време на тези програми, също допринасят за нестабилността на валутата.
2. Икономическа несигурност и неравен растеж
Икономиката на еврозоната се сблъсква с редица предизвикателства, включително слаб растеж, висока инфлация и разлики в икономическото състояние на различните страни-членки.
- Инфлация: Високата инфлация, основно подхранвана от енергийната криза и прекъсванията в глобалните вериги на доставки, натоварва икономиките на страните-членки и създава несигурност в бъдещия икономически ръст.
- Рецесионни рискове: Възможността от навлизане в рецесия поради строгите мерки на ЕЦБ и неблагоприятните икономически условия също допринася за колебанията в курса на еврото.
3. Енергийна криза и геополитическа несигурност
Продължаващата енергийна криза в Европа, предизвикана от конфликтите в Украйна и съкращаването на доставките на енергийни ресурси от Русия, оказва сериозно въздействие върху икономиката на еврозоната.
- Цени на енергията: Рязкото повишение на цените на енергията, особено на природния газ, увеличава производствените разходи и води до по-висока инфлация, което натоварва икономиките на страните от еврозоната.
- Политически рискове: Напрежението в Украйна и санкциите срещу Русия създават допълнителни геополитически рискове, които влияят на икономическата стабилност на региона и курса на еврото.
4. Глобални икономически фактори
Глобалната икономическа среда също влияе значително на курса на еврото. Рискът от забавяне на глобалния икономически растеж и действията на другите основни централни банки, като Федералният резерв на САЩ, имат директно въздействие върху стойността на еврото.
- Федерален резерв: Политиката на Фед, включително повишаването на лихвените проценти, привлича инвеститорите към долара, което отслабва еврото спрямо американската валута.
- Китайската икономика: Забавянето на икономическия растеж в Китай също влияе на търсенето на европейски стоки и услуги, което се отразява на икономиката на еврозоната и на еврото.
5. Инвестиционни настроения и спекулации
Промените в настроенията на инвеститорите и спекулативните движения на финансовите пазари могат бързо да повлияят на курса на еврото.
- Инвеститорско поведение: Колебанията в доверието на инвеститорите към еврозоната поради икономическите и политическите рискове могат да доведат до значителни промени в курса на еврото.
- Спекулации на валутния пазар: Високата ликвидност и глобалното значение на еврото го правят обект на спекулативни операции, които допълнително увеличават нестабилността му.
Какви са рисковете за България, ако сега влезе в еврозоната?
1. Липса на самостоятелна монетарна политика
След приемането на еврото, България ще предаде контрола върху своята монетарна политика на Европейската централна банка. Това означава, че България няма да може да регулира своята икономика чрез промени в лихвените проценти или валутни интервенции, което може да е предизвикателство в случай на икономически кризи или специфични за страната проблеми.
2. Невъзможност за валутна девалвация
С приемането на еврото, България губи възможността да използва валутна девалвация като инструмент за подобряване на конкурентоспособността на износа си. В случай на икономически трудности, страната ще трябва да разчита на други мерки като структурни реформи и фискални политики, които могат да бъдат по-болезнени и дългосрочни.
3. Инфлационен натиск
Приемането на еврото може да доведе до повишаване на цените, тъй като икономиката се приспособява към новата валута. Това е особено вероятно, ако номиналните цени се закръглят нагоре при конвертиране от лева в евро. По-високата инфлация може да намали покупателната способност на домакинствата.
4. Различия в икономическото развитие
България е по-слабо развита икономика в сравнение с много от страните в еврозоната. Това може да доведе до трудности при адаптирането към общите икономически политики на еврозоната, които не винаги са съобразени с нуждите на по-слабо развити икономики.
5. Фискални ограничения
Еврозоната налага стриктни правила за фискална дисциплина, като ограничение на бюджетния дефицит и дълга спрямо БВП. Въпреки че тези правила са полезни за дългосрочната стабилност, те могат да ограничат възможностите на правителството за фискална експанзия в случай на рецесия или криза.
6. Риск от финансова нестабилност
Влизането в еврозоната носи и риск от участие в общи спасителни механизми за закъсали банки и държави. Това означава, че България може да бъде задължена да допринася за спасителни пакети за други страни членки на еврозоната, което може да натовари националния бюджет.