автор
Ретро
Михаил Сотиров
Хубаво е на село! Каза ми го приятел, като разбра, че натам съм се запътил. Не бях си ходил от есента. Пристигнах. В двора тревата до колене. В градинката пръст не се вижда от бурени. Дървета с почупени клони. Сняг нямаше – от буря ще да е.
Нищо хубаво. Тъжно и грозно. Запретнахме ръкави с жена ми, да реновираме обстановката. Ръчна механизация, каквато искаш. Коса за тревата, лопати, мотики, брадви и пр. всякакви, по избор. Само мерак да имаш. Нямахме го, ама нямахме и алтернатива. Че даже успяхме да посеем и засадим и зеленчуците. Поне през лятото да се отървем от „Кауфланд“.
Този немного лек за пенсионери труд ни отне повече от седмица. Е, дойде и времето за отмора. Седиш си под шарената сянка, гледката ти пълни очите, тихо е и ти е приятно да слушаш песента на птичките. А тя започва от 5 часа сутринта, заглъхва около обяд и надвечер продължава.
Та, хубаво е на село. Само да ти се иска да го направиш. Така си далече от градските неволи: улични кучета, рокерска врява, комшийски оргии, шум.
Напред към селото. Всяка трета или четвърта къща е празна. И хората са по-добри.