Изглежда, че ако искаш да бъдеш успешен сай-фай автор през 20-и век е било необходимо да можеш да правиш страшно точни прогнози. Много от тези писатели са били с техническо образование и естеството на работата им е означавало, че са прекарвали много време в размисли за това как биха могли да се развият нещата за човечеството през следващите десетилетия.
Артър Кларк е един от най-известните писатели в този жанр – той е умът, който ни даде „2001: Космическа одисея“. Това е научнофантастичен филм от 1968 година – един от най-влиятелните филми в жанра и в историята на киното въобще.
През 1964 година той участва в интервю за BBC, в което изрежда цял куп прогнози за бъдещето на нашето общество и е впечатляващо колко много от тях са се оказали верни през годините.
За разлика от други идеалисти-утописти, които вярват, че в крайна сметка ще живеем в зелени и футуристични градове с неузнаваемо впечатляващи сгради, Кларк смята, че това вероятно няма да се случи, тъй като вместо това ще има незабавна комуникация между местата, което означава, че такива огромни градове няма да са необходими.
„Тези неща ще направят възможен един свят, в който ще можем да поддържаме незабавен контакт помежду си, където и да се намираме, където ще можем да се свържем с приятелите си навсякъде на Земята, дори и да не знаем тяхното реално физическо местоположение.“
казва той
Това е почти дословно осъществено чрез интернет и смартфоните, което е чудесно начало.
Кларк продължава да прогнозира, че тази мрежа за комуникации може да означава, че работата от разстояние ще стане абсолютно стандартна, като отново се изразява остроумно
„Почти всяко управленско умение, всяко административно умение, дори всяко физическо умение ще бъде възможно, независимо от разстоянието. Напълно сериозно предполагам, че един ден мозъчни хирурзи от Единбург ще оперират пациенти в Нова Зеландия.„
споделя той
Може и да не сме стигнали до момента, в който ще можем да извършваме нормални операции от разстояние, но експериментите и изследванията приближават тази възможност повече от всякога, което е поредното попадение за Кларк.
Вероятно най-актуалната идея на Кларк, подчертана от изкуствения интелект в романа му „2001“ е, че „най-интелигентните жители на този бъдещ свят няма да са хора или маймуни, а машини“.
Това е типично бърз начин да се обобщи идеята, че ще създадем такива инструменти с изкуствен интелект, които в момента процъфтяват и стават все по-разпространени по целия свят.
Ако това доведе до „истински“ изкуствен интелект, а не само до езикови модели и инструменти за прогнозиране, може да се наблюдава радикална промяна в начина, по който е подреден нашият свят, а Кларк е бил изключително точен, като е успял да предвиди това и още повече още през далечната 1964 година.