Турция заряза тромавия ЕС и иска да се присъедини към БРИКС!
Автор: mediapool.bg
Afrodite Tziantzi, efsyn.gr; Marta Ley, El Confidencial; Adelina Mărăcine, Hotnews; Зорница Латева, Mediapool
Село Черноземен се намира на 30 минути от Пловдив. Някога сравнително голямо село, в което хората са се занимавали основно със земеделие, сега Черноземен е западащо място, в което официално живеят около 400 души - основно възрастни. Голяма част от къщите се рушат, дворовете са запуснати.
Старото голямо училище е затворено отдавна и оставено на произвола на времето. Вратата на църквата е заключена с катинар. Жп гарата се руши. Междуградските автобуси спират до изгнил навес.
В центъра живот има само в малкото кметство. Там има малък магазин и импровизирана кръчма.
Фотоволтаици са монтирани към тази изоставена къща в Черноземен. Официално те произвеждат зелен ток за собствени нужди. Реално той се изкупува от местното енергодружество на преференциални цени. Сн. Mediapool
Въпреки обезлюдяването на селото, в него все още има някакъв малък бизнес. Свързан е основно със селското стопанство и преработката на селскостопански продукти.
Село Марково е на 10 минути с кола от Пловдив, в полите на Родопите. Само за 10-те години между последните две преброявания на населението (от 2011 г. до 2021 г.) хората там са се увеличили с над 1000. В момента официално в Марково живеят над 3500 души.
Изоставени къщи няма. Дори някогашните земеделски имоти наоколо се застрояват, тъй като търсенето е голямо.
Има училище, детска градина. Редовен публичен транспорт.
Има живот.
Тези две паралелни истории могат да бъдат разказани за много места в страната. Повечето малки населени места обаче са като Черноземен - хората са избягали, останали са основно възрастни. А някъде са останали само къщите и споменът за хората.
Изчезващите села
Населението на България застарява и намалява, а тенденцията не се обръща, въпреки че през 2023 г. броят на новородените се увеличи, а броят на починалите намалява. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за населението и демографските процеси.
Към 31 декември 2023 г. населението на България е 6 445 481 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. За последните 30 години населението на страната е намаляло с 2.5 милиона души. В същото време по обобщени данни от дипломатическите представителства от 2023 година неофициалният брой на българите в чужбина е над 2.6 милиона.
Близо 74% от хората в България живеят в градовете. Половината от тези хора са концентрирани в 6-те града с над 100 000 души население, където има най-добре развита социална инфраструктура. Населението на селата е едва около 1.7 млн. или около 26% от цялото население.
Процесът на обезлюдяване на българските села започва след 1944 г., когато България е окупирана от Съветската армия и властта е предадена на Българската комунистическа партия. Комунистите забраняват частната собственост върху земеделската земя и започват процес на бърза индустриализация. Това води до бърза концентрация на населението в градските центрове.
Процесът се ускорява след т.нар. възродителен процес (прогонването от страната на стотици хиляди български турци) и отварянето на границите след 1989 г.
Към момента в 201 населени места в страната няма нито един жител (най-много са призрачните села в Габровско и Великотърновско), а в близо 24% от всички градове и села в България живеят до 49 души.
В същото време в последните години селата в непосредствена близост до няколкото големи града в страната, привличат нови жители. Първоначално причините бяха по-ниските цени на имотите, съчетани с удобствата, които близостта до големия град дава - там има работа, възможност за обучение и култура. След пандемията от Covid-19 и процъфтяването на работата от вкъщи, интересът към живот на село се увеличи. Но отново притегателни центрове са населени места, които са на минути от големия град. Имат добра комуникация, включително интернет, обществен транспорт, възможности за образование.
Европейски проблем
Обезлюдяването обаче не е само български проблем. В топ 10 на градовете, в които гъстотата на населението е намаляла най-много, преобладават испанските. На първо място е База в Гранада, който е намалил гъстотата си от 129 души на 27 души на кв. км. Лалин и А Естрада, в провинция Понтеведра, също се отличават.
В България това е случаят на Свищов, който е загубил около 13 000 жители от 2010 г. насам.
В същото време концентрацията на хора в населени места около големите градове расте. Най-гъсто населените места в Европа са Неаполис, близо до Солун, Амбелокипи-Менемени и Неа Смирни в покрайнините на Атина.
Тези три града, заедно с Мислата (Валенсия), споделят обща характеристика. Въпреки че са общини с най-висока гъстота на населението на континента, те се намират в страни с много ниска концентрация на населението. Други случаи включват градове, принадлежащи към метрополната област на Париж, като Леваллуа-Пере или Винсен, както и самия град Париж.
Париж е единствената голяма европейска столица в тази класацията.
Румъния - от града към селото
На фона на миграцията от селата към градовете в повечето европейски държави в Румъния около 60% от хората, които са променили местожителството си след 2000 г., са отишли да живеят от града в селото.
"Промяната има историческо значение, преобръщайки многовековния модел на модернизация на румънското общество", казва професор Василе Гецау от Букурещкия университет.
Тенденцията продължава и днес. Според Всиле Гецау тя се дължи основно на разширяването на населените места в близост до големите градове. А хората, които купуват имоти на село запазват и жилищата си в града заради редица предимства като работното място, училищната мрежа, здравната мрежа.
Въпреки това населението и в градовете, и в селата намалява. Това донякъде се дължи и на външната миграция, въпреки че тя е далеч по-слаба в сравнение с 90-те години. Сега страната напускат основно младежи, които отиват да учат в университети в Западна Европа, лекари и медицински сестри, които избират по-добрите условия за работа, както и инженери и ИТ специалисти.
"Всички тези професионални категории произхождат от градската среда", коментира Василе Гецау.
Испания - села от възрастни
В Испания проблемът с обезлюдяването на големи части от територията на страната е огромен. Приблизително 40% от площта на държавата се обитава от по-малко от 5% от населението, а 80 на сто от жителите са концентрирани в градовете.
Това неравномерно разпределение на населението се дължи и на природните дадености - хората се концентрират там, където има достатъчно природни ресурси и вода.
В малките населени места преобладават основно възрастните хора. Раждаемостта там е близка до нула, тъй като младите са се преместили и тенденцията на обезлюдяване трудно може да бъде обърната. Така застаряването на населението в обезлюдяващите се райони се превръща в основен демографски проблеми в Испания. Този процес не се ограничава само да селските райони.
"Загубата на население вече засяга средните и големите градове, провинциалните и окръжните столици", коментира Мария Долорес Пуга, географ и демограф в Националния съвет за научни изследвания на Испания.
Тя допълва, че съществуващата на други места в Европа гъста мрежа от малки населени места около по-голям град, не е характерна за голяма част от Испания.
Т.нар. метрополизация се наблюдава само в Баския или Галисия, но не и в голяма част от вътрешността на Пиринейския полуостров. Именно районите във вътрешността на Испания са тези, които най-интензивно губят население.
Според Мария Долорес Пуга предизвикателствата от тази тенденция са две. Едното е загубата на млади, образовани хора, на таланти. Второто е, че в обезлюдяващите се райони остават основно възрастни хора, за които някой трябва да се погрижи, за да могат да остареят в местата, където са живели. Иначе може да се стигне до нова миграционна динамика - на много възрастни хора към по-големите населени места, защото те не могат да остареят в мястото, където са живели.
Гърция - миграция заради туризма
Въпреки че три гръцки града са в класацията за най-гъсто населените в Европа, в страната също се наблюдава обезлюдяване на селските райони. Най-сериозен е проблемът в Северна Гърция.
Най-голям проблем с обезлюдяването на селата има в Северна Гърция.
"Причината е, че заплащането не е задоволително. Други фактори са трудностите на живота в селата, където липсват инфраструктура, образование, здравеопазване и дори места за отдих и култура", казва професорът по икономическа география от Егейския университет Стелиос Гиалис. По думите му дори и Covid кризата, която създаде усещането за тенденция към завръщане на село, не е успяла да спре обезлюдяването на малките населени места в Гърция.
Единственият регион, в който при преброяването през 2021 г. се регистрира ръст на населението, е Южния Егейски регион. Хората, които живеят там са се увеличили с 3%.
Според Стелиос Гиалис основната причина за това е туристическата индустрия.
"Туризмът е засегнат в по-малка степен от кризата в сравнение с други отрасли. Напротив, продължават да се строят хотели", коментира Стелиос Гиалис. И допълва, че прирастът в този район се дължи на вътрешна миграция - гърци, които са се преместили там, за да работят в туризма, както и на външна миграция - чуждестранни сезонни работници, решили да останат там за постоянно.
Според Стелиос Гиалис мерките, които правителството предприема срещу обезлюдяването, са неадекватни. Те включват програми за предприемачество за млади земеделци в селските райони, стратегически инвестиции, развитието на големи инфраструктурни проекти, с които се създават работни места. Но липсват училища, болници и инфраструктура. А разходите за достъп до квалифицирано лечение или дори културни събития в големите градове се оказват твърде високи за живеещите в малките населени места.
"Ако имате деца, тогава нещата са още по-сложни. Това е като магнит с два полюса. Положителният е градът, а селото или малкият град е отрицателният. Единият привлича хората, а другият ги отблъсква. Въпреки трудните условия в градовете, като например проблема с трафика, замърсяването на околната среда, по-скъпите наеми, в крайна сметка положителните страни като възможностите за работа, достъп до образование, здравеопазване, култура надделяват над отрицателните и действат привличащо", казва Стелиос Гиалис.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили Afrodite Tziantzi от efsyn.gr (Гърция), Marta Ley от El Confidencial (Испания), Adelina Mărăcine от Hotnews (Румъния) и Зорница Латева от Mediapool (България).
Източник: mediapool.bg