Мая Живкова – Роджърс
Как Бойко Борисов с 8% от гласовете на всички българи иска пак да управлява. Обяснено за вас.
Не гласувайте с „Не подкрепям никого“. Това е загубен глас. И не, не наказва политиците по никакъв начин.
Изчисляването на изборните резултати започва с елиминирането на гласовете „не подкрепям никого“ и гласовете за партиите, които не са минали бариерата. След това валидните гласове – за партиите, минали бариерата, се приравняват на 100% и се преизчисляват пропорционално.
Например, да приемем, че на изборите гласуват 100 човека. От тях 60 души решават да не гласуват (60%). 10 души решават да гласуват, но да не подкрепят никого (10%). От останалите 30 души: 8 души гласуват за ГЕРБ (8%), по 4 души гласуват за „Възраждане“, ДПС и ППДБ (4%), по 2 души гласуват за БСП и ИТН (2%), а 6 души гласуват за по-малки партии, които не преминават бариерата (6%).
(Приблизително такава е електоралната картина към момента реално. Малко съм повишила броя на негласуващите, за да е по-лесно за смятане и разбиране).
При изчисляването на изборните резултати се вземат предвид само гласовете за партиите, които са минали бариерата – те са 24 от общо 100. Елиминират се 60-те процента негласували, 10-те процента неподкрепящи никого и гласувалите за партии, които не са минали бариерата (общо 76 гласа в този пример).
Тези 24 гласа, дадени за партии, минали бариерата, се приравняват на 100%. Така 8% за ГЕРБ се превръщат в 33%, 4% за „Възраждане“, ДПС и ППДБ – в 17%, 2% за БСП и ИТН – в 8%.
Съответното разпределение на парламентарните места вече е 79 за ГЕРБ, по 41 за „Възраждане“, ДПС и ППДБ, по 19 за БСП и ИТН. Общо 240 места.
Така при реална електорална подкрепа 8% ГЕРБ получава 33% от местата в парламента. При реална електорална тежест около бариерата ППДБ имат претенциите да управляват еднолично държавата.
Затова – независимо как гласувате и колко не подкрепяте никого – всички 240 места в парламент винаги са заети и то от големите партии.
Затова политиците от големите партии не се тормозят да се занимават с негласуващите и неподкрепящите – техните твърди 8% или 4% или 2% са им достатъчни, за да влязат в парламента и да управляват.
И когато социолозите говорят за подкрепа от 25%, те имат предвид 25% от 35% гласуващи – тоест, реална подкрепа 8-9%.
И когато социолозите се дивят, че ГЕРБ не е загубил подкрепа през последните години, това не е вярно. През 2021 г. за ГЕРБ са гласували 26% от 837 000 души, а през 2023 г. – 26% от 670 000 души. Това е реална загуба на 167 000 души – ГЕРБ е изгубил около 20% благодарение на пасивната си политика на снижаване и сглобяване.
Затова коректното обявяване на предизборните проучвания изисква да се съобщава и процента на гласуващите и негласуващите. Социолозите свенливо подминават тези данни и анализират полуистинни данни с пълна пара в сутрешните блокове.
Лично аз мисля, че има повече смисъл човек да гласува за някоя от малките партии, отколкото да не подкрепя никого. Така поне дава шанс на някого да мине бариерата.
И да, колкото повече хора от онези 60% негласуващи и 10% неподкрепящи изберат да гласуват за партия с реален шанс да мине бариерата, толкова по-малко власт ще получат сглобкаджиите. Разбира се, винаги съществува риск да се вкара в парламента партия или коалиция, която да пристане на сглобкаджиите (с най-голям шанс към момента „Синя България“ и „Солидарна България“).
Тези ми размисли бяха породени от вчерашното живо предаване на Ивелин Николов.
А единственият човек, който съм чула да говори за тези проблеми на социологията публично, е проф. Antoaneta Hristova. И оставам с впечатление, че остава неразбрана дори от дългогодишни журналисти, които би трябвало да са наясно с изборните механизми.