автор
Ретро
Лъжат ни по телевизията, че инфлацията се била кротнала, че цените вече се успокоили. Де да беше така, за съжаление, е точно обратното. Достатъчно е да влезете в най-близката зарзаватчийница и ще разберете, че е точно обратното.
Последните няколко години цените на ягодите и черешите достигнаха такива космически висоти, че вече за нас, пенсионерите, е почти невъзможно да си ги позволяваме. И това не е само в столицата. Така е и в другите големи градове. А в малките градчета и по селата в магазините те просто липсват. Който си произведе, той и ще яде. Цени на черешите между 12 и 14 лева и на ягодите по 11-13 лева звучат абсурдно за нас, пенсионерите. А и ние сме хора, на нас също ни се иска да опитаме от тези толкова характерни за страната ни плодове. Дори и търговците по пазарите вече не поставят цени на килограм, а на половинка, защото иначе стряскат и ужасяват хората. Което пък също не е коректно, защото е подвеждащо. Тепърва ще излизат кайсиите и прасковите, какви ли ужасии още ни очакват.
И като се замисли човек, че допреди няколко дни се водеше дебат дали пенсиите да бъдат увеличени с 11 процента или само с 10, както гласяло прословутото швейцарско правило. То само името му на това правило звучи като подигравка с близо двата милиона пенсионери, оставени не да живеят човешки, а да се борят за оцеляването си. Явно животът ни занапред непрекъснато ще е една поредица от недоимъци, а празниците просто ще преминават покрай нас, без да ги празнуваме. Ами спомнете си какви бяха цените на агнешкото тази година. Великден било, търсенето било голямо, затова и било скъпо. Е, мина празникът, търсенето намаля, ама цените си останаха същите, месарниците са затрупани догоре, хората гледат, цъкат и се чудят, накрая отминават. Така е с черешите и ягодите. По щандовете има плодове, които очевидно престояват по няколко дни, но цените им не падат. Дори и когато са позавехнали и видимо позахабени. А в същото време производителите се оплакват, че изкупуват на безценица продукцията им. По няколкостотин процента скачат плодовете и зеленчуците, докато стигнат до щанда. Ето това значи слаба държава, няма контрол, вихри се чудовищна спекула, а потърпевши сме ние, обикновените хора.
Тодор Юруков, София