За малко да се размина с ролята на живота ми
Не се смятам за „любимката на Америка“
Благодаря на Бога за успеха в киното
Без филмите щях да стана учителка
„Хубавата жена“ на американското кино Джулия Робъртс ще се завърне в кината с атрактивния трилър, озаглавен „След лова“. А миналата година тя очарова и българската публика с романтиката „Билет за рая“, където си партнираше с още една мегазвезда – Джордж Клуни. Двамата бяха в ролята на бивши съпруг и съпруга, които макар и да не могат да се понасят, са принудени да заровят томахавката в името на една обща цел – да попречат на дъщеря си да допусне тяхната най-голяма грешка, а именно – да се омъжи.
Преди този филм дивата от деветдесетте се впусна и в дебрите на политическите сериали с роля в новата поредица „Gaslit“, посветена на скандала Уотъргейт, разтърсил САЩ през 70-те години на миналия век. Наскоро Джулия Робъртс стана и лице на прочута луксозна марка за часовници и бижута.
- Джулия, на какво се дължи продължаващото поп-културно влияние на романтичния мегахит „Хубава жена“ и вярно ли е, че за малко сте щяла да се разминете с ролята, която Ви превърна в световна звезда?
- Вярно е. Направо си бях изхвърлена от проекта, но за щастие режисьорът Гари Маршал се намеси и в крайна сметка останах. Гари беше поел контрола над продукцията, а аз бях изгубила ролята след стъпването на „Дисни“. Той се съгласи да се срещне с мен, за да разговаряме и да види каква актриса е била предвидена първоначално за образа. Той е такова страхотно човешко същество.
Не знам дали знаете, но в началото идеята беше това да бъде съвсем различен тип творба. „Хубава жена“ щеше да е много по-мрачен и малък арт филм, тежка драма за опасностите, пред които са изправени проститутките в Лос Анджелис. И заглавието беше друго - „3000“. Моята героиня Вивиан щеше да е пристрастена към кокаина. И нямаше да има хепиенд като в модерна версия на „Пепеляшка“.
Но промените в сценария бяха за добро. Филмът стана по-топъл и романтичен. Много по-близо до моята представа, отколкото оригиналния сценарий.
- Как трябваше да свърши филмът първоначално?
- Тежко и лошо за мен. Финалът на тази по-ранна версия на сценария включва сцена, в която Вивиан е изхвърлена от колата на героя, който отпрашва, след като се е отървал от нея. Оставена да произвола, захвърлена в някоя мръсна алея. Така трябваше да свърши историята.
- Но плановете са се променили. Как е станало?
- Малката филмова компания, която беше ангажирана с мрачната версия на това, което в крайна сметка стана „Хубава жена“, фалира и в един момент аз останах без работа. Бях получила ролята буквално преди дни. Тогава се намесиха от „Дисни“, които купиха правата и започнаха цялостна промяна на сценария. Пренаписаха всичко.
- А дали бихте се справили с ролята в оригиналния сценарий, озаглавен „3000“, в който нещата са много по-мрачни. Дори и днес може би ще успеете да изиграете подобен персонаж в по-тежък филм?
- Още тогава смятах, че нямаше да успея. Сега със сигурност не бих могла. Благодаря на Бога, че нещата пропаднаха и всичко беше драстично променено.
- А какво щяхте да работите ако не бяхте станала актриса?
- Мисля, че щях да стана учителка и всички деца в класната стая да ме наричат Мис Робъртс. Винаги съм си го представяла: „Мис Робъртс, мога ли да отида до тоалетната“, а аз отговарям „Не, седни си!“
Може би щях да стана любимата учителка на децата. От онези преподавателки, които учениците смятат за готини и печени, въпреки че са възрастни, пораснали хора. Щях да се опитам да разбера децата, да им вляза в положението. Щеше да ми отива да съм готината учителка...
- И никога нямаше да има „Хубава жена“...
- Може би щеше да има с друга актриса в главната роля. Толкова се радвам, че все пак станах актриса и имах възможност да участвам във всички тези страхотни произведения.
- През годините често са ви наричали „Любимката на Америка“. Какво е отношението ви към подобни определения?
- Не го приемам много насериозно или много емоционално. Нямам какво да доказвам и не чувствам, че съм длъжна да заслужа някакво определение. Да оправдая някакви очаквания. Никога не съм била от хората, които имат онази музикална енергия на рок звезда. От онези, които като влязат в някой супермаркет и хората откачат. При мен по-скоро реакциите са от типа: „Я, подстригала си се. Отива ти така, сладка си“.
- В „Билет за рая“ работите отново с Джордж Клуни след „Бандата на Оушън“. Лесно ли се съгласихте тогава да участвате?
- Първоначално отказах. Джордж Клуни вярваше в успеха на римейка, въпреки че оригиналният филм със същото име от 1960-а година се смята за провал. Той бе убеден, че в новата версия трябва да се съберат възможно най-популярните изпълнители.
Помня как Клуни ми изпрати 20 долара и бележка, в която намеква за рекордния за жена по това време хонорар от 20 милиона долара. Шегата ми хареса, в крайна сметка се съгласих. После Джордж продължи с номерата. Звъня ми в 5 сутринта да дойда на снимки, нищо че графикът ми започваше от 12 на обяд. Но си прекарахме чудесно. А сега за „Билет за рая“ се събрахме отново и беше прекрасно преживяване в крайна сметка, въпреки че бях далече от своите близки и се чувствах ужасно в началото. Бях изпаднала в дупка, бях отчаяна, но семейството на Клуни ме избави от самотата.