Обрат в земеделието. Нова култура променя целия отрасъл. Добруджа е известна като Житницата на България. Тя вече може да се похвали и с отглеждането на чисто нова култура. Името ѝ е камелина.
Експериментално засадени са 10 декара в биологично сертифицирано поле край град Генерал Тошево от семейство Минчеви. Те се занимават със земеделие над 30 години. Досега гледали предимно пшеница, но се ориентирали към биопроизводство.
Биологичното земеделие без пестициди и препарати е много по-трудоемко, а добивите далеч по-ниски, но пък си заслужавала. Затова бившата учителка и химикът решили да пробват и с камелина.
"Очакванията се сбъднаха. Не бяхме позитивно настроени, защото беше много сухо, като го обработвахме. На 1 см трябваше да се засее камелината, остана много на сухо и аз въобще не си мислех, че ще може да излезе, но после заваля и успя да изникне", разказва Йордан Михайлов, агроном.
В половината от експерименталното поле има само камелина, а в другата част тя е комбинирана с грах, който естествено обогатява почвата с азот.
"Грахът подхранва камелината, но подхранва и самата почва за следващ етап. Освен това, задушава плевелите тотално", обяснява Милена.
Ползите от необичайното за нашите ширини растение не свършват дотук. Семенцата са ситни, колкото връх на топлийка, но с високоолеинов заряд.
"Първо за храна на хората, второ за лекарства, за козметика и за биогориво. От меленето пък се получава шрот, който е пълен с протеини и за животните е много хранителен. Съдържа омега 3 и аминокиселини, които са полезни за човешкото здраве, така че тепърва предстои да развиваме камелината като продукт", посочи още тя.
Наричат камелината див лен или фалшив лен, също така ленено семе, немски сусам и сибирско маслодайно семе. Камелината е родена в Европа и в районите на Централна Азия. Това растение се култивира като маслодайна култура предимно в Европа и в Северна Америка.
Традиционно камелината се отглежда като маслодайна култура за производство на растително масло и храна за животни. Множество археологически доказателства показват, че тя се отглежда в Европа от поне 3000 години. Най-ранните находки са открити в Швейцария, в Гърция и в Румъния. По време на бронзовата и желязната епоха е била важна земеделска култура в Северна Гърция извън сегашния ареал на маслината. Откритa е и в Дания, а през каменната ера в Унгария. Очевидно е продължилa да се отглежда по времето на Римската империя,
До 40-те години на миналия век камелина е била важна маслена култура в Източна и Централна Европа и в момента продължава да се култивира в няколко части на континента за добив на масло от семената й. Камелиновото масло се използва в маслени лампи (до съвременното използване на природен газ, пропан и електричество) и като хранително масло (масло от камелина, наричано още диво или фалшиво ленено масло)
Американският щат Монтана напоследък отглежда все повече камелина заради потенциала й като биогориво и биолубрикант. Проучванията показват, че реактивното гориво на базата на камелина намалява нетните емисии на въглерод с около 80%.