Брюксел рекламира водорода като чудото, което ще излекува нашата зависимост от изкопаеми горива. Истината е по-различна: водородът рискува да разшири използването на изкопаеми горива. Нови инфографики от Corporate Europe Observatory и WeSmellGas разкриват тъмната страна на водородната лудост в ЕС – и интереса на корпоративните гиганти, които я движат.
Според Международната агенция по енергетика 99% от глобално произведения водород се произвежда от изкопаеми горива – същите изкопаеми горива, които според Брюксел допринасят най-много за емисиите на парникови газове и следователно за климатичната криза.
През 2022 г. глобалното производство на водород е отговорно за над 900 милиона тона (Mt) емисии на CO2 . Това е повече от емисиите на глобалната авиационна индустрия (почти 800 Mt) и значително повече от CO2 емисиите на Германия (635 Mt), най-замърсяващата икономика в ЕС.
Производството на зелен водород, от друга страна, остава ограничено, въпреки всички фанфари. Зеленият водород се произвежда чрез процес, наречен електролиза на вода, който използва електричество от възобновяеми енергийни източници, за да раздели водата на водород и кислород.
През 2022 г. по-малко от 0,1% от световния водород (0,087 милиона от 95 милиона тона) е произведен по този начин, според пресслужбата на Международната агенция по енергетика. Тази цифра обаче включва и електролиза, захранвана с ядрена енергия, така че действителният дял на зелен водород от възобновяема електроенергия вероятно ще бъде още по-малък.
Но дори зеленият водород, с неговия иначе чист имидж, идва със сериозни предизвикателства и рискове, които не са широко известни. Неудобната истина е, че производството на зелен водород в голям мащаб изисква огромни количества земя, вода и възобновяема енергия (които иначе биха могли да се използват за задоволяване на местните нужди от електроенергия).
Син водород: убиец на климата
Т.нар. син водород се произвежда от изкопаеми горива, предимно газ. През 2022 г. той представлява 0,6% от световното производство на водород, според Международната агенция по енергетика. За да се създаде син водород, CO2 от производствения процес се улавя и съхранява под земята (чрез CCS – улавяне и съхранение на въглерод). Ако уловеният CO2 се използва допълнително, това се нарича „улавяне, използване и съхранение на въглерод“ (CCUS).
Поради съхранението на CO2 синият водород често се описва като нисковъглероден газ с ниски емисии или дори неутрален за CO2. Но това рамкиране пренебрегва няколко мръсни истини, включително факта, че индустрията за изкопаеми горива използва почти 3/4 от целия глобално уловен въглерод за така нареченото „усъвършенствано възстановяване на нефт“ (EOR). EOR включва инжектиране на уловения въглерод в изчерпани нефтени и газови находища, за да се изпомпват – и в крайна сметка да се изгорят –изкопаеми горива, които преди това не са можели да бъдат извлечени. С други думи: така се произвеждат още повече емисии.
Но дори и без този метод, общите емисии на парникови газове от синия водород са само умерено по-ниски от тези на сивия водород (създаден от изкопаем газ или метан, чрез преобразуване на метан с пара). Има две причини за това: първо, CCS технологиите улавят само част от произведения CO2. Второ, голямо количество допълнителен изкопаем газ се използва за захранване на технологията, което води до повишени емисии на метан. Метанът е още по-мощен парников газ от CO2 и има течове, докато се извлича и транспортира.
Когато се сумират емисиите на CO2 и метан – включително тези нагоре по веригата, които възникват преди процеса CCS – климатичният отпечатък от синия и сивия водород е по-голям от изгарянето на изкопаеми горива директно, според изчисленията на американските учени Робърт Хауърт и Марк Джейкъбсън.
Водородното лоби на ЕС
Знаейки, че през идните години водородът ще продължи да се произвежда предимно от изкопаеми горива, петролни и газови компании като Shell, Total, ExxonMobil и техните лобистки групи рекламират водорода като екологично решение за климатичната криза. В резултат на тяхното лобиране водородът се превърна в крайъгълен камък на политиките на ЕС и блокът си постави нереалистично високи цели за използването на водород, включително в сектори като автомобилния транспорт, където има по-евтини и по-чисти алтернативи. С целите за зелен водород, които вероятно ще изпреварят доставките, съществува риск сивият и синият водород от изкопаеми горива да могат да запълнят празнината.
В допълнение към индустрията за изкопаеми горива, водородното лоби включва също:
- Индустриални потребители на водород: химически корпорации и корпорации за торове като BASF, Dow и Yara използват огромни количества изкопаем газ и водород, за да създават своите продукти. Подкрепени от лобистки групи в химическата промишленост като базираната в Брюксел CEFIC, те залагат на зелени и други уж „нисковъглеродни“ форми на водород, за да осигурят токсичния си бизнес, като същевременно „озеленяват“ имиджа си.
- Транспортният сектор: няколко играчи позиционират водорода като гориво, което ще намали емисиите – въпреки че широко се смята за твърде енергийно неефективно, за да бъде климатично решение за автомобили, камиони и автобуси. Това включва производители на автомобили като BMW и лобистки групи в автомобилната индустрия като ACEA.
- Производители на инсталации и технологии: инженерни компании като Siemens и Bosch произвеждат компоненти за газовата промишленост, електролизатори, които произвеждат зелен водород и/или компоненти за тях. Те са подкрепени от търговски асоциации като германската лобистка група VDMA.
Нов анализ, базиран на данни от LobbyFacts, показва, че сред 100-те най-големи лобистки групи в ЕС (тези, които плащат 1,75 милиона евро и повече годишно за лобиране в институциите на ЕС), има 25 играча, лобиращи за водорода: 17 компании (Shell, ExxonMobil, Dow, BASF, Robert Bosch, Siemens, TotalEnergies, Equinor, Yara, BP, BMW, Electricité de France, ENEL, ENGIE, Neste, RWE и Siemens Energy), 7 търговски асоциации (лобито на химическата промишленост в ЕС CEFIC, германският еквивалент VCI, петролното лоби Fuels Europe, германската инженерна асоциация VDMA, германското енергийно лоби BDEW, групата на автомобилните производители в ЕС ACEA и Hydrogen Europe, както и един мозъчен тръст (Concawe, който е свързан с Fuels Europe).
В лобисткия регистър на ЕС тези 25 групи или изброяват водорода като един от ключовите въпроси, по които лобират, или са провели срещи по въпроса с Европейската комисия, или са участвали в обществени консултации по темата, или са членове на специализирани водородни лобистки групи като Hydrogen Europe, или най-често всичко изброено по-горе.
Hydrogen Europe се счита за най-влиятелната водородна лобистка група в ЕС и включва над 500 компании и асоциации. Освен това има 13 лобистки консултантски фирми сред 100-те най-големи фирми, даващи най-много за лобизъм, според регистъра за лобизъм на ЕС, които са лобирали пред Комисията за водорода и имат значителен брой клиенти във водородния сектор.
В Брюксел водородното лоби харчи особено много. Заедно 25-те най-големи водородни лобистки групи харчат колосалните 75,7 милиона евро годишно за лобиране в институциите на ЕС. Това е повече от сумите, които плащат най-големите технологични лобита (43,5 милиона евро) и големите финансови лобита (38,75 милиона евро).
В резултат на огромните лобистки усилия на водородното лоби, ЕС превърна водорода в крайъгълен камък на своите политики, изразходвайки милиарди евро публични средства за стимулиране на сектора. От водородната стратегия на ЕС за 2020 г., която даде тласък към водород в Европа, до бума на субсидиите(включително средства за възстановяване), водородното лоби постигна много печалби.
REPowerEU за 2022 г. например определя целите на ЕС за 2030 г. за екологичен водород на 20 милиона тона, като половината от тях ще бъдат местно произведени, а другата половина ще бъдат внесени. Сравнете това с по-малко от 0,087 милиона тона зелен водород, произведен в световен мащаб през 2022 г., и ще получите представа колко преувеличена е тази цел. Главният изпълнителен директор на лобистката група Hydrogen Europe, Йорго Чацимаркакис, заяви, цитиран от Politico, че е „изключително щастлив да види, че нашата европейска кампания да направим водорода голям работи“. Shell, BP, TotalEnergies и други членове на Hydrogen Europe, работещи с изкопаеми горива, с удоволствие ще използват нереалистичните цели, за да прокарат базирания на изкопаеми горива водород през задната врата.
Нерентабилност
Според оценките на Европейската комисия ще са необходими 500 тераватчаса (TWh) допълнително зелено електричество, за да се постигне целта на ЕС за вътрешно производство от 10 милиона тона зелен водород до 2030 г. Това е повече от цялата електроенергия, която е била консумирана във Франция (452 TWh) или Германия (484 TWh) през 2022 г. Това е повече от цялата електроенергия, генерирана от вятърна енергия (412 TWh) и почти 2,5 пъти повече от цялата електроенергия от слънчева енергия (203 TWh), произведена в целия ЕС през същата година.
Това означава загуба на ефективност, тъй като един източник на енергия се пренасочва за производство на друг (всъщност зеленият водород съдържа само около 70 процента от възобновяемата енергия, необходима за производството му – останалите 30 процента се губят в производствения процес). И ако производствената цел бъде постигната, това електричество вече няма да бъде достъпно за „озеленяване“ на мрежата, която захранва домове, обществени сгради и промишленост. Вероятно това ще доведе до изгаряне на повече изкопаеми горива, за да се покрие този недостиг.
Огромните нужди на зеления водород от земя могат да доведат до разселване на общности и нарушения на човешките права. Шокиращ пример е планираният гигантски град Неом в Саудитска Арабия, където се строят огромни електролизатори за производство на зелен водород (включително за износ). Местните хора бяха насилствено изгонени от земята си, за да направят път за Неом. Няколко протестиращи, които се противопоставиха, бяха осъдени на смърт заради съпротивата им срещу изгонването; един човек беше застрелян от силите за сигурност, докато протестираше срещу разрушаването на селата.
Въпреки това държави членки на ЕС като Германия, Холандия и Франция сключиха споразумения за сътрудничество в областта на водорода със Саудитска Арабия, като се стремят да реализират съвместни проекти. През март 2023 г. заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс и еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон посетиха Саудитска Арабия, за да обсъдят сътрудничеството в областта на водорода.
Водният проблем на зеления водород
Водните нужди на зеления водород също могат да доведат до конфликти. Според данни на индустрията производственият процес изразходва около 10 литра свръхчиста вода (изискващи 20-30 литра морска вода или 12-13 литра прясна вода) за всеки произведен килограм водород. Големите зелени фабрики за водород биха означавали допълнително ново търсене на вода в ситуация, в която енергийният сектор вече се конкурира с производството на храни, както и с нуждите от питейна вода.
На този фон е тревожно, че над една трета (37,61 процента) от глобално планираните проекти за зелен водород с гигаватов мащаб (41 от 109 проекта) са в страни, които вече са изправени пред висок или изключително висок воден стрес. Тези страни редовно изразходват почти цялото си водоснабдяване или голяма част от него. Примерите включват Оман, Мароко, Намибия, Индия, Чили и Испания. Други 38,53 процента (42 от 109) от проектите са планирани в страни, изправени пред среден до висок воден стрес като Китай и Австралия.
Отново неоколониализъм
Глобалното търсене на водород на ЕС засилва това, което професорите по география Кристиан Бранстрьом и Адриан Горайеб нарекоха „глобално разделение на декарбонизацията“: разделението между страните, които се възползват от възобновяемата енергия (където са седалища на мултинационални компании и се консумира най-много енергия) и страни, които са потърпевши (тъй като получават директни въздействия от водородните инсталации).
Това напомня вековните колониални модели, при които общностите се лишават от собственост, ресурси като земя и вода се присвояват за индустрии, докато негативните въздействия като екологични щети и недостиг на енергия са удобно възложени на външни изпълнители. Както Мохамед Адоу, основател и директор на мозъчния тръст за климата Power Shift Africa, каза: „Фокусът върху водорода се ръководи от чуждестранни интереси, които искат да започнат ново и неоколониално усилие за износ на възобновяемия енергиен потенциал на Африка и водните й ресурси (използвани за производството на водород) за тяхна собствена употреба.