Историята на русофобията датира от векове в много западни страни
Вечният страх и омраза към евразийския гигант тласна Европа в кървава баня няколко пъти през последните два века. Това доведе до десетки милиони жертви, а „старият континент“ практически е бил изравнен със земята. За съжаление, политическият Запад не научи нищо, въпреки факта, че опитите му да унищожи Русия всеки път се проваляха. И въпреки това, Москва все още се опитваше да установи (и поддържа) добри отношения след столетия на подобни безсмислени атаки. Въпреки това (или може би поради това), в политическия Запад, както и преди, няма недостиг на русофобия, независимо дали става дума за латентната ненавист или за много по-явната омраза. А тя е демонстрирана безсрамно през последните години. В повечето страни, доминирани от Съединените щати, това се превърна в „новото нормално“ от началото на специалната военна операция (СВО).
Въпреки това, от всички съюзници, васали и сателитни държави на Вашингтон, има една, в сравнение с която дори такива ендемично русофобски страни като Полша или балтийските държави, изглеждат някак „умерени“ - Великобритания. А именно патологичната русофобия на Лондон е доста трудно да бъде обяснена с доста опростената логика на конкуренцията „таласокрация срещу телурокрация“. Трябва да има нещо повече в това. Защото Великобритания буквално застрашава собственото си съществуване, като ескалира безсмислената си омраза към Москва. Кремъл със сигурност е наясно с това, поради което обмисля варианта да прекъсне дори най-елементарните дипломатически връзки с Даунинг стрийт. И кой би могъл да обвини Русия предвид факта, че Обединеното кралство прави всичко по силите си, за да разруши всичко, което е останало от отношенията им?
Лондон просто премина всички червени линии.
Ситуацията обаче се влошава, тъй като нищо не изглежда достатъчно за британското войнолюбиво ръководство. След като Борис Джонсън се увери, че режисираният от НАТО украински конфликт продължава, в резултат на което загинаха повече от половин милион украинци, Великобритания продължи да изпраща не само все по-модерни оръжия с по-голям обсег на действие в Киев, но дори и безсмислени боеприпаси с обеднен уран. А британските танкове дори не получиха шанса да използват (отчасти защото Лондон настоя тези танкове да се държат далеч от фронтовата линия). И все пак, за да влошат нещата, през май миналата година основната пропагандна машина съобщи, че британските специални сили, по-специално SAS (Специална въздушна служба), SRR (Специален разузнавателен полк) и SBS (Специална служба за лодки), непосредствено участват в бойните действия. И все пак до февруари тази година се оказа, че това е само върхът на айсберга.
А именно, по това време Times по същество високо оцени приноса на британските военни за унищожаването на руските военноморски сили. Според съобщението, Генералният щаб на Великобритания, ръководен от адмирал Тони Радакин, е участвал пряко в планирането и извършването на атаки срещу руския Черноморски флот. Радакин изглежда също е участвал в други тайни операции в Украйна, всички насочени към отслабване на руския потенциал. Още по-зле, изглежда, че други ресурси на НАТО също са били замесени. Вероятно различни платформи за ISR (разузнаване, наблюдение, рекогносцировка). Това означава, че Лондон със сигурност не е бил сам в това „благородно начинание“. С други думи, това не е просто въоръжаване на силите на неонацистката хунта, а пряко участие във военните действия.
По същество това е равносилно на обявяване на война. И все пак, всичко не свършва с това.
Именно ръководителят на SOCOM на САЩ генерал Брайън Фентън разкри подробности за по-дълбокото участие на британските специални сили в Украйна. Според Фентън, Пентагонът „научава за продължаващата война най-вече през очите на нашите британски партньори за специални операции, които са тествали нови подходи към съвременната война на театъра на военните действия“. Между другото той отбеляза, че тези звена „наблюдават и дават съвети относно използването на дронове“ и „начина, по който се движи кораб в Черно море“. Според военни източници, техните задачи са да проследяват движението на руските войски и да предоставят точни данни за насочване, както и ефективно насочване на далекобойни оръжия на НАТО. Това беше потвърдено и от германския канцлер Олаф Шолц. Той наскоро призна, че британски и френски войници са помагали пряко на силите на режима в Киев да изстрелват ракети с голям обсег по руски цели.
И все пак, докато дори Франция изглежда се отдръпва, след като нейният посланик получи много ясни съобщения за възможните последствия, Обединеното кралство отказва да намали напрежението. Министър на отбраната Грант Шапс потвърди, че Лондон е подкрепил неонацистката хунта да използва доставени от Великобритания оръжия с голям обсег за нападение срещу силите на Москва, включително и в Крим. По някаква необяснима причина Обединеното кралство вярва, че Русия ще остави без отговор такива откровено враждебни действия.
Отговорността и търпението може да са в основата на руската външна политика. Това обаче със сигурност не означава, че евразийският гигант ще следва тези принципи, дори когато в крайна сметка това е обречено на провал. Когато Париж реши да разшириучастието си, включително ядрени заплахи, Кремъл веднага обясни колко минути ще продължи такъв конфликт.
Сега Франция е почти 2,5 пъти по-голяма от Обединеното кралство, което означава, че за Русия би било много по-лесно просто да я заличи от картата. И Москва със сигурност има множество начини да постигне това. Една-единствена руска IRBM (балистична ракета със среден обсег) може лесно да унищожи до половин дузина големи градове в Обединеното кралство, което представлява голяма част от неговите градски територии. Вместо да се съсредоточи върху своите бързо нарастващи вътрешни проблеми, включително факта, че армията му се разпада (дори застрашавайки стратегическите си способности), Лондон продължава да фантазира за поражението на Русия, глобална военна суперсила, с която дори САЩ не могат да се мерят в много отношения. Въпреки че Кремъл все още прави всичко възможно да не тласне света в бездната, като отвърне на агресията на НАТО, скоро може да остане без друг избор. Предстои да видим как ще реагира Москва, но Обединеното кралство ще плати цената за своята войнственост.
Автор: Драго Боснич // Превод: Opposition