Автор: Професор Джон Ленъкс
Науката, разбира се, макар и прекрасна, е ограничена. Дори и нобелов лауреат, който анализира торта, не може да ви каже защо е била направена. Но леля Матилда, която я е направила, може да ви каже. Тя може да ви разкрие това, но ако не ви го разкрие, вие никога няма да узнаете. Това ме води към следващото ми доказателство. Същото е и с вселената – ние можем да я анализираме великолепно, но ако тя в крайна сметка има създател, а аз вярвам, че има, само Той може да ни каже за какво е всичко това. И Той прави това в мощния наратив на Библията и по-специално в нейните анализи на човечеството не само във връзка с поведенческите сривове между хората, но и във връзка с вертикалния срив на доверието между нас и Създателя.
ЗА КАКВО Е СЪЗДАДЕНО ЧОВЕЧЕСТВОТО
Но, дами и господа, днес нас ни питат за вярата в Бога и аз искам силно да подчертая, че Бог не е теория, Той е личност. И ако моят произход като личност е от един личен Бог, то тогава най-вълнуващото нещо, ако има възможност, е да опозная Бога. Така че, аз не просто вярвам, че има Бог, но аз се запознах с Него и Му се доверявам. И имам сериозни причини за това. Заради Христос, Който умря и след това отново възкръсна заради мен. И това създаде у мен чувство за крайно незаслужено опрощение, приемане и мир, които ми дават възможност да се изправя пред грозната страна на собствената си природа и с Божията помощ да направя нещо по този въпрос.
Най-трудният проблем, който срещам като християнин, е проблемът за злото и болката. Моята племенница получи на 22 години тумор, който я убива. Какво да кажа на сестра ми? Това е най-трудният проблем, пред който сме изправени. Но ми се струва, че атеизмът няма отговор тук. Защото атеизмът по дефиниция вярва, че човешката смърт е краят, така че няма крайна надежда. Ако действително е вярно, както аз смятам, че е, че Иисус е Син Божи, тогава можем да зададем въпроса: Какво прави Бог на кръста? И отговорът идва: най-малкото, Бог не остава далечен на нашето човешко страдание, а става част от него. А другата страна на това е следната – тъй като Иисус възкръсна от мъртвите, Той ще бъде върховният Съдия. Тук е иронията, защото атеизмът по условие няма крайна надежда за справедливост. Огромното множество от хората в историята на света са умрели без справедливост и ще умират несправедливо. И ако това е краят, то разбира се, те нямат надежда и за висша справедливост. Но обещанието на Новия завет, гарантирано от Възкресението на Христос, е че Той ще бъде Съдията в последния ден.
Български субтитри за "Гласове": Фондация"Документални"
Джон Ленъкс: Това, което ме изумява, е, че днес сериозни умове продължават да искат от нас да избираме между Бог и науката. Това е като да караш хората да избират между Хенри Форд и инеженерството, за да си обяснят автомобила.
(Това, което ще чуете, е абсолютно изключително. Пред Оксфордското събрание Джон Ленъкс излага своите убеждения за Бог. Речта му е изключително наситена, обхваща много неща за много кратко време, затова спокойно можете да спирате на пауза, да връщате – каквото ви е нужно, за да сте сигурни, че наистина сте разбрали всяка една идея, която той излага. След като казахме това, нека продължим.)
Джон Ленъкс: Аз вярвам в Бог. Вярвам в свръхестествен Бог, който създаде небето и земята. Аз вярвам в Бог, който поддържа съществуването на небето и земята. Вярвам в това въз основа на рационални доказателства. Докато наблюдават възхода на науката през 16-ти и 17-ти век, Алфред Норт Уайтхед и мнозина други казват, че човек започва да вярва в науката, защото очаква в природата да има закон, а очаква в природата да има закон, защото вярва в Законодателя.
Затова, дами и господа, аз не се срамувам да бъда едновременно и учен, и християнин, защото тъкмо християнството ми дава моя обект. Но това, от което съм изумен, е, че сериозни умове днес продължават да ни карат да избираме между Бог и науката. Това е като да караш хората да избират между Хенри Форд и инженерството, за да си обяснят автомобила.
Когато Нютон откри своя закон за гравитацията, той не каза „Имам закон, не ми трябва Бог“. Не, той написа Principia Mathematica – вероятно най-великото произведение в цялата история на науката – защото той разбра, че Бог не е същият вид обяснение, каквото е научното обяснение. Бог не се състезава. Действието не се състезава с механизма и закона.
Защо е по-вероятно да има нещо, отколкото да няма нищо? Алън Сандидж, брилянтният космолог, който стана християнин на петдесетгодишна възраст, каза, че Бог е отговорът на този въпрос. Но познавам хора, които толкова отчаяно се опитват да докажат, че вселената се е създала сама от нищото, което на мен ми се струва като непосредствен оксиморон. Ако кажа, че „х“ е създал „у“, аз предполагам, че съществуването на „х“ обяснява съществуването на „у“. Ако кажа, че „х“ е създал „х“, аз предполагам, че съществуването на „х“ обяснява съществуването на „х“. Което просто показва, че глупостта си остава глупост, дори и при висококвалифицирани учени.
Това ми напомня на Г. К. Честъртън, който каза, „Абсурдно е да се оплакваме колко е немислимо един немислим Бог да направи всичко от нищото, а след това да се преструваме, че е по-мислимо нищото самò да се превърне във всичко.“ „Небесата свидетелстват за Божията слава“, казва древният псалом. И ние разкрихме малка частица от това, виждайки фината настройка на фундаменталните природни сили. Това е нещо толкова поразително за учените, че изисква обяснение. И на мен ми се струва, че Арнолд Пензиас го е разбрал правилно. Той е носителят на Нобелова награда, който е открил фоновото излъчване на микровълните, върху което се базират голяма част от доказателствата за Големия взрив. Той казва, че астрономията ни води към уникално събитие – вселена, която е създадена от нищото и която има изключително деликатен баланс, нужен за да осигури най-добрите условия, които да позволят живот, вселена, която има основен, би могло да се каже свръхестествен, план. Но искам да стигна до това, което смятам за един от фундаменталните аргументи на теизма. Приемам, че това събрание вярва в разума – затова всички ние сме тук. И като учен, аз вярвам, че вселената е рационално познаваема. Това е нещо, което е поразявало някои от гениите на науката, докато са търсели обяснение. Айнщайн казва, че единственото неразбираемо нещо относно вселената, е че тя е разбираема.
Вигнер говореше за необяснимата ефективност на математиката – как е възможно един математик да мисли вътре в главата си и да измисли уравнение, което изглежда съвпада с вселената извън главата му? Как е възможно, наистина? Защото ироничната позиция на атеистите тук е очевидна. Моите приятели атеисти, а аз имам много такива, ми казват, че движещата сила на еволюцията, която в крайна сметка е произвела нашите човешки когнитивни способности, включително разума, първоначално изобщо не се е интересувала от истината, а единствено от оцеляването. А ние знаем, дами и господа, какво често се е случвало и все още се случва с истината, когато личности, търговски предприятия и държави се чувстват застрашени и се борят за оцеляване.
Водещият философ Алвин Плантинга от университета Нотр Дам казва, че ако атеистите са прави, че ние сме продукт на неразумни, произволни природни процеси, то значи те ни дават сериозна причина да се съмняваме в надеждните когнитивни човешки способности и по този начин неизбежно да се съмняваме във валидността на всяко убеждение, което те произвеждат. Включително техният атеизъм, тяхната биология и тяхната вяра в натурализма в този случай ще се окажат във война помежду си, в конфликт, който няма нищо общо с Бог. Но моите приятели атеисти продължават да настояват, че за тях е логично да вярват, че еволюцията на човешкия разум не е предназначена за познаване на истината, но е нелогично аз да вярвам, че човешкият разум е измислен и създаден от Бог, за да ни направи способни да разберем и да повярваме в истината. Любопитна логика.
Противоположно на това, библейският теизъм приема, че висшата реалност е лична и разумна, и че това е причината науката да работи. И че мотивиращата сила, която води великите учени откриватели е, че вселената отвъд и човешкият ум тук, който прави научното откритие, са в най-висша степен продукт на един и същи интелигентен божествен разум. Казано ни е, че човешките същества са направени по Божи образ. Това означава, че можем да се занимаваме с наука. Това на мен ми изглежда безкрайно по-смислено в сравнение с атеизма.
Сега нека накратко разгледам етиката. Етичното поведение, както и рационалното разбира се, само по себе си не изисква религиозна вяра. Това съответства на факта, че хората са създадени по Божи образ като разумни морални личности. Но както предположих, че разумът не може да бъде обяснен без съществуването на Бог, така дръзвам да предположа, че не може да бъде обяснено и съществуването на моралност. Както модерната наука извира от юдео-християнските източници, така е и с идеята за човешкото равенство. Чуйте атеиста Юрген Хабермас, вероятно един от водещите германски интелектуалци. Той казва, че универсалисткият егалитаризъм – от който тръгват идеалите за свободата, колективният живот и солидарността, индивуалната нравственост на съзнанието, човешките права и демокрацията, – пряко наследство от юдейската етика на справедливостта и от християнската етика на любовта. Това наследство, непроменено по своята същност, е било обект на постоянно критично присвояване и интерпретиране, като и до днес няма алтернатива – всичко останало са просто идолски постмодерни приказки. Струва ми се, че той засяга същността на нещо важно, защото ценността на човешките същества, върху която този егалитаризъм почива, се основава не върху това, което човешкото същество може да направи, а на това, от което то е направено, а то в цялост е направено по Божи образ.
Никога няма да забравя разговора при едно от многото си посещения в Русия, който имах с колега от Академията на науките. Той ми каза, „Занеш ли, Джон, ние мислехме, че можем да премахнем Бога и да задържим ценността на човешките същества, но разбрахме, че не можем и убихме милиони от тях.“ Александър Солженицин каза „Ако ме попитат защо 60 милиона мои сънародници бяха пожертвани, отговорът е: ние забравихме Бога.“
Науката, разбира се, макар и прекрасна, е ограничена. Дори и нобелов лауреат, който анализира торта, не може да ви каже защо е била направена. Но леля Матилда, която я е направила, може да ви каже. Тя може да ви разкрие това, но ако не ви го разкрие, вие никога няма да узнаете. Това ме води към следващото ми доказателство. Същото е и с вселената – ние можем да я анализираме великолепно, но ако тя в крайна сметка има създател, а аз вярвам, че има, само Той може да ни каже за какво е всичко това. И Той прави това в мощния наратив на Библията и по-специално в нейните анализи на човечеството не само във връзка с поведенческите сривове между хората, но и във връзка с вертикалния срив на доверието между нас и Създателя.
Единственото разрешение на този проблем не е само въпрос на развитие на човешката етика, въпреки че това е много важно, а е въпрос на нещо далеч по-цялостно. Това е възстановяването на разкъсаната връзка чрез спасението, което Той ни донесе чрез Иисус Христос. Това е радикална връзка, чрез която Бог ни дава възможност да живеем етично. И тук стигаме до това, което за мен е главното доказателство, не само за съществуването, но и за природата на Бога. Това е Иисус Христос. Той не само учеше на златното правило, но го въплъщаваше. Хранеше гладните, лекуваше болните и страдаше и приемаше отритнатите от обществото. Даде ни почит и уважение към отхвърлените и унижените. И донесе прошка и мир на много милиони по света. Той, разбира се, беше в състояние да направи това, защото макар да беше човек, Той единствен никога не беше само човек, но Бог, който стана човек. Централното доказателство за това удивително твърдение е, разбира се, Неговото историческо Възкръсване от мъртвите, което даде начало на християнството в света.
Това, разбира се, дами и господа, е критичен въпрос – ако Иисус е възкръснал от мъртвите, то смъртта не е краят и атеизмът е лъжа. Ако Иисус не е възкръснал от мъртвите, то християнството е лъжа. И аз си спомням как като студент в Кеймбридж слушах брилянтния сър Норман Андерсън, експерт по право, който разгледа съдебните доказателства от правна гледна точка като блестящ адвокат, и накрая каза: „Празният гроб на Иисус формира истинска скала, върху която всички рационалистки теории за възкресението се разбиват всуе.“
И накрая, когато чета Библията, аз не само намирам интелектуално удовлетворение – а аз намирам огромна доза от него – аз усещам гласа на Бога, който ми говори. Това е крайно лично.
Но, дами и господа, днес нас ни питат за вярата в Бога и аз искам силно да подчертая, че Бог не е теория, Той е личност. И ако моят произход като личност е от един личен Бог, то тогава най-вълнуващото нещо, ако има възможност, е да опозная Бога. Така че, аз не просто вярвам, че има Бог, но аз се запознах с Него и Му се доверявам. И имам сериозни причини за това. Заради Христос, Който умря и след това отново възкръсна заради мен. И това създаде у мен чувство за крайно незаслужено опрощение, приемане и мир, които ми дават възможност да се изправя пред грозната страна на собствената си природа и с Божията помощ да направя нещо по този въпрос.
Но това ми дава възможност да осъзная и нещо друго – най-трудният проблем, който срещам като християнин, е проблемът за злото и болката.
Моята племенница получи на 22 години тумор, който я убива. Какво да кажа на сестра ми? Това е най-трудният проблем, пред който сме изправени. Но ми се струва, че атеизмът няма отговор тук. Защото атеизмът по дефиниция вярва, че човешката смърт е краят, така че няма крайна надежда. Но, виждате ли, дами и господа, можем да стоим тук до полунощ и отвъд, както се е случвало в този университет векове наред. Какво един добър Бог, би могло, би трябвало, би било, ако само можеше, само ако не беше..., но няма да стигнем доникъде. Затова ми се струва, че можем да зададем друг въпрос, вместо този. При положение, че животът ни се представя в две измерения – виждаме някои красиви неща, виждаме мизерни периоди, виждаме болка и страдание, и виждаме радост – как можем да се примирим с това?! Струва ми се, че тук няма опростен отговор, но има прозорец към възможен отговор и той е следният. Ако действително е вярно, както аз смятам, че е, че Иисус е Син Божи, тогава можем да зададем въпроса: Какво прави Бог на кръста? И отговорът идва: най-малкото, Бог не остава далечен на нашето човешко страдание, а става част от него. А другата страна на това е следната – тъй като Иисус възкръсна от мъртвите, Той ще бъде върховният Съдия. Тук е иронията, защото атеизмът по условие няма крайна надежда за справедливост. Огромното множество от хората в историята на света са умрели без справедливост и ще умират несправедливо. И ако това е краят, то разбира се, те нямат надежда и за висша справедливост. Но обещанието на Новия завет, гарантирано от Възкресението на Христос, е че Той ще бъде Съдията в последния ден.
И така, дами и господа, това са някои от причините, поради които аз вярвам, че Бог е реален и си струва да вярваме в Него. Благодаря.
Джон Ленъкс е професор по математика и философия на науката. Има над 70 публикации в математически списания и две монографии. Говори свободно немски, френски и руски и изнася множество лекции на теми, свързани с наука, религия и етика. В тази връзка посещава многократно Русия и други бивши социалистически страни, както преди, така и след падането на желязната завеса. Автор и съавтор е на много книги на апологетични теми, четири от които: „Християнството – опиум или истина?“, „Дефиниция на християнството“, „Ключови библейски понятия“, „Погребала ли е науката Бога?“ са преведени и издадени на български.
Джон Ленъкс защитава християнския светоглед в няколко публични дебата срещу публични застъпници на атеизма като Кристофър Хичинс и Ричард Докинс.
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова