Огнян Стефанов
Писмото на Борислав Сарафов до БТА, в което опровергава твърдения на своя шеф Иван Гешев от интервюто му за БНТ, е знак, че в крепостта на кукловодите, марионетките и техните „джуконди“ (по BIRD) е зейнала пробойна. А крепостта, както е обичал да казва Сталин, най-лесно се превзема отвътре.
Това че шефът на Националната следствена служба се възпротиви на главния прокурор, чиито заместник е по закон, е събитие от особено значение и заслужава цялото ни внимание.
„Провокиран от интервюто на главния прокурор г-н Иван Гешев по БНТ, - пише Сарафов, - желая да изразя собствената си гледна точка по някои актуални за обществото въпроси.
Не е моя грешката и аз не желая да нося отговорност за чужди грехове и в този смисъл казаното от мен, че семейството на г-н Иван Гешев е било в автомобила заедно с него по време на взрива, е провокирано, именно защото той самият в телефонен разговор остави в мен такова впечатление.
Всъщност, ако г-н Гешев имаше желание да внесе пояснение и да поправи моята грешка, можеше да го направи още същия ден в свое изявление, с което да внесе необходимата яснота и да преустанови и избегне манипулациите по темата. Това не беше направено, а мълчанието му даде повод за предизвикване на остра обществена дискусия и свободни интерпретации.
Защо главният прокурор мълча цяла седмица, вместо да даде дължимите на българското общество пояснения и да избегне дискусията и политизирането на този въпрос, е въпрос, на който аз нямам отговор“.
Според мен Сарафов има много ясен отговор, но все още не смее да го изрече публично. А той е, че Гешев е нарцис, диктатор по душа, самонадеян, нагъл, надменен, безотговорен, комплексиран. За него е бил важен моментът на лъжата и манипулацията – обществото да чуе, че има извършен терористичен акт срещу него и семейството му. В публичното пространство да се изгради образ на герой, който е жертва на зли сили, мафия или някакви заговорници. Но и това не е достатъчно: трябва му и съчувствието на българите. С една дума: незаменим. Затова вкара безцеремонно, цинично и брутално семейството си в тази гадна и пошла инсценировка.
bivol.bg: Сарафови станаха милионери. Политици от ГЕРБ им харизали скъпи имоти Mind the horns!
Ако майката на децата му притежава качества, които ценностната система отрежда на всеки родител, вече трябваше да си е тръгнала с децата след зловещата им намеса в сюжета. Ако, но явно не…
Писмото на Сарафов показва също, колко несъстоятелни са твърденията на ГЕРБ и други партии, че не било важно кой е главен прокурор, а принципното ограничаване на неговите права и контрола върху неговата дейност. Каква заблуда! Сталин назначава за генерален прокурор именно Андрей Вишински, защото той може да извърши погромите срещу интелигенцията, научните среди, евреите, медиците, членовете на КПСС и милионите обикновени граждани изпратени в лагерите.
Гешев е на този пост по същите съображения и не е никакъв „инструмент на Господ“ както сам се определя, а инструмент на Борисов и задкулисието.
Още от писмото на Сарафов: „Дължа на българското общество още един отговор – за израелския експерт, който посети местопроизшествието в деня на инцидента. Този експерт беше доведен от моя заместник г-н Ясен Тодоров по разпореждане на г-н Гешев. Аз не го познавам, нямам информация за неговото име, служебна позиция и експертиза, но изпълнявайки преки указания, с колегите ми дежурни следователи го допуснахме на местопроизшествието, където той се запозна на място с обстоятелствата около взрива, макар и да не беше допуснат до иззетите веществени доказателства, а направи само визуален оглед, след което си тръгна с г-н Тодоров.“
Стават ясни няколко много, много важни неща. Очевидно Гешев е знаел предварително, че този израелски гражданин е в България. Или някой близък на Гешев му се е обадил веднага след взрива и му е казал, че има подръка подходящ израелец. И двата варианта заслужават специално внимание.
След това: Гешев звъни на Ясен Тодоров и го изпраща да вземе мистериозния израелец и да го закара на мястото на взрива и после да го върне. Излиза, че Тодоров се ползва с по-голямо доверие пред Гешев, отколкото Сарафов. Това е нишка, която може да отведе до сериозна интрига, която пък да разкрие в следващите дни нови мръсни тайни.
Оттук насетне всяка уважаваща себе си медия трябва не само да следи внимателно развръзката около казуса „израелски експерт“, но и да пита Гешев всеки ден за какво точно става дума. И да не се поддава на номера Сийка говорителката да обяснява.
Сарафов пише още: „Същевременно искам ясно да изразя, че както аз, така и болшинството мои колеги смятаме, че прокуратурата трябва да излезе от политическия терен, където е нагазила дълбоко и да се върне в естествената си среда – в защита на справедливостта само и единствено в рамките на институционалните й правомощия".
… Прокуратурата трябва да излезе от политическия терен, където е нагазила дълбоко… Зловещо признание!
Тепърва това писмо ще бъде анализирано ред по ред. То е знаково дори само заради това, че един от върха на Следствието и държавното обвинение показва, че му е писнало да играе по свирката не просто на прекия си началник, но и на кукловодите. Освен ако кукловодите не стоят зад текста до БТА, защото е възможен и такъв вариант. В смисъл, че е дошло време за края на пиеската с Гешев. Вече има повод, аргументи и факти.
Борислав Сарафов обаче не е революционер, това трябва да е ясно. Немалко време той е до Гешев, много неща са сътворили заедно.
Няколко са вариантите за възникналата нажежена ситуация между него и Главния.
А/ Писнало му е да прикрива глупостите на обвинител №1, някои от които граничат с извратеност.
Б/ Не желае да е мишена на общественото недоволство заради Гешев.
В/ Знае следващите планове на Гешев, в които не желае да бъде замесван.
Г/ Изразява не само своето, но и на свои колеги възмущение от поведението на Гешев.
Д/ Сарафов е част от схема за отстраняването на Гешев и е включен в режим на реализация.
Ако все пак началникът на Следствието има чисти намерения да се държи професионално и граждански коректно в тази токсична ситуация, трябва да продължи по този начин и да отиде докрай. Например да започне с истината за постановката „терористичен акт“.
Ако смелостта му не се е изчерпала с това писмо – да направи следващите крачки. Ще е трудно. Ако иска обществена подкрепа – да я заслужи.
Все още е много далеч от темите за съвестта, морала, принципите, професионализма, етиката, отговорността, лоялността към гражданското общество, към страната и пр. Ако е решил да се бори с Гешев, ще трябва да пребори и собствените грехове.
Имам съмнения, че въпросното писмо е повече моментен порив и емоция, отколкото осъзнат акт на съпротива.
Дано греша, но едва ли. Страхът в прокуратурата държи в желязна хватка сърчицата под червените тоги.
Огнян Стефанов