В много сектори, като туризма, от който очакваме икономически ръст на фона на повсеместния спад, също и като основния ни производствен отрасъл – текстилната индустрия, 850 лв. е малко под средната заплата. Въвеждането на такъв минимум, ако не фалира веднага предприятия, ще доведе до масови уволнения. Защото ударът по бизнеса идва успоредно с шокиращите цени на тока и скока на лихвите по кредитите.
По предложение на БСП депутатите вдигнаха минималната заплата на 850 лева.
Това се случи с приетия на първо четене законопроект за изменение на Кодекса на труда, който мина със 175 гласа "за" и 3 "въздържал се" (2 от ГЕРБ-СДС и 1 от ДБ).
В момента минималната работна заплата в страната е 710 лева, което означава, че увеличението е с почти 20 процента.
Минималната работна заплата за следващата календарна година да се определя до 31 октомври на настоящата година и в размер не по-малък от 50 на сто от брутната средна заплата за страната за периода от дванайсетте месеца, предхождащи определянето й, гласи одобреният на първо четене законопроект на левицата.
Целта на законопроекта, според вносителите, е своевременно обвързване на размера на минималната работна заплата с референтните стойности по директивата на ЕП и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в ЕС в условията на висока инфлация, ниски доходи и непрекъснато растящи разходи на живот.
Георги Гьоков от левицата припомни, че от доста години се работи за механизъм, който да осигури автоматизъм при определянето на минималната работна заплата с отчитане на променящите се условия и без субективни решения. В тази връзка е внесен и техният законопроект, който ще гарантира постоянство и предвидимост за гражданите и за бизнеса, и ще отстрани опасността от "замразяване“ за определени периоди на нейния размер.
В края на ноември законопроектът мина с пълно мнозинство на първо четене в Комисията по труда, социалната и демографската политика. Според предложението на БСП минималната работна заплата следва да е в размер не по-малък от 50% от средната брутна заплата за периода от последните 12 месеца. Обвързването на минималната със средната заплата е заложено в директива на ЕС. Такива предложения имаха и партиите по време на предизборната кампания.
"Проблемът, който имаме, се казва служебно правителство", заяви по време на дискусията по законопроекта лидерът на левицата Корнелия Нинова.
Тя припомни, че през август служебното правителство обеща увеличение на минималните заплати на 770 лв., но по-късно се отказа и на 1 ноември, с ден закъснение и в противоречие със Закона за публичните финанси, внесе удължителен закон, а не нов закон. Нинова е на мнение, че с този ход кабинетът на Гълъб Донев замразява доходите.
"Най-сетне стигнахме до важните теми", отговори експремиерът и съпредседател на "Продължаваме промяната" Кирил Петков. След като БСП дружно с ДПС и ГЕРБ-СДС прекрояваше Изборния кодекс, почти два месеца след първия работен ден на 48-ото НС в зала най-сетне започнаха да се гледат законите, които отговарят на предизборните обещания на партиите.
Петков заяви, че парламентарната му група ще подкрепи текстовете, тъй като вдигането на минималната заплата е сред 16-те приоритета на ПП. Той добави, че между двете четения ще предложат минималната заплата да е 50% от средната, изчислена на базата на последните шест месеца. По думите му така доходите ще са по-справедливи, особено в условия на инфлация.
Бившият социален министър от ГЕРБ Деница Сачева заяви, че всички в залата искат да вдигат заплати, но в предложението на БСП липсва оценка на въздействието, което това ще има върху икономиката и финансите на страната. Тя цитира служебния финансов министър Росица Велкова, която преди месец обяви, че вдигане на минималната заплата с 10 лева струва на бюджета 50 млн. лв. Сачева изрази съмнения, че такова рязко увеличение на минималната заплата може да стимулира сивата икономика.
Георги Георгиев от "Възраждане" заяви, че групата му ще подкрепи предложението на левицата, но поиска по-малък данък върху печалбата за микро и малкия бизнес.
"В България не трябва да има работещи бедни" - с тези думи Севим Али от ДПС заяви, че парламентарната му група ще подкрепи законопроекта, но ще направи предложения между двете четения.
Лилия Недева от "Български възход" също декларира подкрепа за законопроекта, но също прогнозира ръст на сивата икономика. Тя поиска срокът за предложения между двете четения да бъде удължен на 14 дни. Деница Сачева от ГЕРБ-СДС също излезе със сходно предложение. Това на практика означава, че минималната заплата няма да се вдигне от началото на 2023 г. Заради това от "Продължаваме промяната" са направили сходно предложение, касаещо увеличаването на минималната заплата, в закона за удължаване на бюджета, който ще бъде разгледан до края на годината.
В крайна сметка идеята на БВ за по-дълъг срок за предложения не мина. Депутатите имат 7 дни, за да предложат редакции. След това текстовете се връщат за второ четене в комисия, а след това отново в пленарната зала.
Източници: "Офнюз", БТА