Разровиш ли го - ще мирише...
Разровиха го - не мирише. А вони.
Невъобразимо грозен ще бъде краят на този режим.
Жалко, че това се случва в България.
Гадното е, че толкова много хора знаеха, какво ще изскочи като се разрови. Но си мълчаха. Не искаха да видят очевидното.
Това е нашият колективен грях като общество.
Последното ни десетилетие не е само загубено.
То ще се окаже позорно.
Болезнен укор към всички нас.
И каква ми е утехата, че неизменно наричах този човек Зло!?
Никаква. Защото България непоносимо силно ме болеше 10 години и още по-силно ме боли днес.
Да беше лош сън, да се събудим от него плувнали в пот.
Но всичкото това бе наяве - пред широко затворените ни очи.
Как можахме да го допуснем!?
И как да не го допускаме повече!?
