Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Кой е по-добър за нас, Байдън или Тръмп?

ИЗБОРИТЕ КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ БЪДЕЩЕТО НА СВЕТА

Американската "Дълбока държава", военната разузнавателна общност избра Байдън. Този избор не е направен от чернокожи малцинства, нито от гей парадите или расовите екстремисти. И тя, "дълбоката държава", сега, в условия на нажежени страсти, цвърчащи затваряния, търси начин да осигури стабилността на Америка, да укроти екстремистите.

Руските либерали аплодират победата на Байдън, пият шампанско, подготвят се за преход на властта и в Русия. Те чакат деня, в който американският посланик ще благослови и ще се премести в Кремъл. Те чакат американски подривни милиарди да се влеят в опозиционните кръгове и организации с нестопанска цел и либералните радиостанции, телевизионни канали и вестници да процъфтят, Навални и Ходорковски ще се върнат в Русия и ще дойде дългоочакваната разплата.
...

Първо, трябва да се има предвид, че Байдън беше част от отбора, който все още се смята за победител на СССР.

Благодарение на това, се появи прословутата му снимка с Громико. Тоест той беше в "екипа на Бил Клинтън" срещу Буш-старши, който просто искаше СССР да издържи. И по този начин той е участник и бенефициент на ограбването не само на Украйна, но и на Русия (чрез приватизация). И най-важното е, че той е привърженик на логиката, че Русия като страна, загубила Студената война, няма право да участва в „най-високата“ световна политическа лига. В разбирането на Байдън ние сме някъде в групата на Замбия, Филипините и България, които по някакво странно обстоятелство все още притежават ядрено оръжие (да напомня, че през 90-те години имаше опити да се вземе ядрения ни комплекс под „международен“ контрол).

Ние не се смятаме за губещи, тъй като изборът за промяна на модела е направен от нас самите (макар и с помощта на чуждестранни съвети). И да ни внуши комплекс на губещи (както беше направено със Западна Германия) като цяло не беше успешно. А освен това разбираме, че настоящите проблеми на Съединените щати са почти точно копие на нашите проблеми от края на 80-те години, в нашия исторически мащаб Съединените щати сега са някъде през 1990 г., с всички последствия. И това, при всички представители на САЩ, израснали от 1991 г., създава сериозни когнитивни проблеми. Включително у Байдън.

Ако спечели, той ще изисква (както имплицитно, така и изрично), че на власт трябва да бъдат доведени хора у нас, които признават нашето „поражение“ през 1991 г. и действат в съответствие с тази логика. Такива хора у нас не се уважават и следователно големите проблеми са неизбежни. Дали това е добро или лошо - отново зависи от тълкуването. Тъй като такива хора са дълбоко антипатични за мен, няма да съм доволен от възкачването на Байдън. Но само от тази страна, а има и други.

Тръмп, от друга страна, се занимава с бизнес в края на 80-те - началото на 90-те разпадането на СССР не му е особено интересно. Според него Путин е достоен и равностоен партньор. Русия, макар и не съвсем равностойна (икономиката ѝ е по-малка), все пак е съвсем адекватен партньор. И за него дори не става дума дали Русия може да бъде в най-добрата световна политическа лига, според него тя вече е там. Следователно за много сили в Русия е много по-приятел. Психологически, разбира се, тъй като напрегнатите преговори са неговата силна страна.

Бих искал да ви обърна внимание на едно важно обстоятелство: явлението, описано в предишния параграф, няма конотации с думата „любов“. Тръмп не се интересува много от Русия като такава, тя е само една от световните сили, с които трябва да се съобразява. Някъде да я „прегази“, някъде - да преговаря с нея, някъде да я разглежда като съюзник в рамките на някаква конкретна задача. Основна разлика от Байдън, който изобщо не мисли с подобни термини.

Второ, тъй като живеем в глобално пространство и не можем да се разглеждаме отделно от него, за нас е фундаментално важно как политиките на Тръмп или Байдън засягат това пространство.

Изготвих съответния доклад, така че трябва да сме наясно, че печалбата на Байдън е равнозначна на икономически хаос.

Някой може дори да харесва тази възможност (Реванш за 1991 г.!), но не съм сигурен, че хаосът в ядрената сила е нещо, което хората трябва да харесват. Самата идея, че ядрени ракети или бомби ще бъдат продавани на всякакви съмнителни организации (включително опасни терористи), ми се струва изключително опасна, спомнете си Украйна в началото на 90-те. Това е просто ужас.

Но Тръмп в този случай е сериозно спасение не само за САЩ, но тъй като ситуацията ще остане под контрол, то и за света също. Така че по отношение на сигурността Тръмп определено е по-добър от Байдън. Разбира се, някой може да каже, че моят доклад не е абсолютна истина, но има ли нещо алтернативно? Или някой си мисли, че може да се сравни с тази мизерия? Така че засега ще изхождам от логиката, очертана в доклада.

На трето място, това са нашите опоненти (включително настоящите елити на Украйна, балтийските републики, Грузия, Армения и т.н.), които са фокусирани върху САЩ.

Факт е, че всъщност те не са насочени към САЩ, а към транснационални финансисти, чиито интереси в САЩ са точно представени от настоящия елит на Демократическата партия. От тази гледна точка (ако имаме предвид не само държави, но и държавни образувания, като елита на „западния“ глобален проект), и Русия, и САЩ са окупирани държави. Само че ние не сме окупирани от други държави (като, да речем, Германия или Северен Кипър), а от наднационални структури. А това, което Путин прави с нас, а Тръмп се опитва да направи с тях, е болезнен опит да се отървем от тази окупация и да се върнем към националните интереси.

И ако разгледаме ситуацията в САЩ от тази страна, тогава можем да сме сигурни, че победата на Тръмп значително ще улесни работата ни с най-близките ни съседи. Във всеки случай ще стане по-ясно и по-прозрачно. И, разбира се, за тези, които не са много доволни от външната окупация от транснационални финансисти, това ще помогне за възстановяването на суверенитета ни.

Разбира се, има и други нюанси в различията между Тръмп и Байдън. Те могат да бъдат обсъдени дълго и подробно. Но основното, което исках да покажа с този текст е, че е невъзможно да се говори за това кой „обича“ Русия повече от настоящите кандидати за президент без подробен анализ на това какво стои зад отношението им към нашата страна и какви критерии се използват като основа за сравнение. Без това нещата са глупави и неубедителни.

Александър Проханов, Михаил Хазин

Превод: В. Сергеев

ИЗБОРИТЕ КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ БЪДЕЩЕТО НА СВЕТА

КАК ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА УПРАВЛЯВА НАШИЯ СВЯТ

Източник/ци: https://pogled.info/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!