Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Глава 16: ЗАД ЕКОЛОГИЗМА СТОИ КОМУНИЗМА

Глава 15: КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ КОРЕНИ НА ТЕРОРИЗМА

Въведение

Земята е естествената жизнена среда на човека. Тя осигурява на хората храна и необходимите ресурси и условия за развитие, така че човечеството да процъфтява в продължение на много векове.

Хората си взаимодействат тясно с околната среда. Традиционната култура на Изток и Запад подчертава значението на симбиозата на човека с природата. От една страна, „всичко, което съществува между Небето и Земята, е създадено за съществуването на човека“ [1], тоест Небето е създало природата за живота на човека и той може рационално да я използва. От друга страна, човек в процеса на живота трябва да се придържа към принципите на Небето и Земята, и във всичко да има мярка, а също така активно да защитава околната среда, необходима за неговото съществуване.

В традиционната култура на Запад се казва, че природата е благодатта на Твореца, който я е създал и дал на хората, за да се грижат за нея. Затова хората трябва да ценят природата и да я ползват рационално.

Традиционната култура на Китай обръща внимание на равномерното развитие на всички неща, без да си вредят едно на друго. Конфуцианският трактат “Джонг Юн” (“Учение за средата”) гласи: „Всички неща се развиват заедно и не си пречат едно на друго; всички принципи се прилагат заедно и не си пречат един на друг” [2].

Древните китайци отдавна са разбрали значението на опазването на околната среда. Според исторически записи, по време на легендарния владетел Да Ю е било забранено да се секат дървета през пролетта, за да не се възпрепятства растежа им, а през лятото да се лови риба в мрежи, за да не се възпрепятства нейното възпроизвеждане [3]. Дзенг-цзу (философ, ученик на Конфуций, бел. прев.) казва: „Дърветата трябва да се секат когато им е време, птиците и животните могат да се убиват също когато им е време“ [4]. Тези думи означават, че природата трябва да се пази, да се цени и да се използва пестеливо.

След индустриалната революция промишленото замърсяване започва да нанася сериозни щети на околната среда и хората започват да обръщат внимание на този проблем. След приемането на редица съответни закони и мерки замърсяването е взето под контрол и цялостната ситуация се подобрява. В този процес хората са осъзнали значението на опазване на околната среда и действията им в тази посока заслужават одобрение.

Тук е необходимо да се разделят някои понятия, а именно опазване на околната среда, движение на околната среда и екологизъм (зелена политика). Значението на опазването на околната среда произтича от нейното име. Тоест, това са различни мерки за опазване и съхраняване на природата, които започват да се прилагат от самото начало на човешката цивилизация. Тази концепция обаче няма нищо общо с това, което се нарича екологично движение и всякакви други политически идеологии.

Екологичното движение е поредица от социални или политически движения, чиято цел е решаване на екологични проблеми. Основната им задача е да променят политиката, както и обичайните нагласи и действия на хората по отношение на околната среда, с помощта на мащабни публични акции, атаки от медиите и различни сложни и объркани политически манипулации.

Екологизмът е философия и политическа идеология, която подчертава важността на опазването на околната среда и хармоничното съвместно съществуване на човека с природата.

Произходът на екологичното движение и екологизма не е същият като произхода на комунизма, но комунистическият призрак може много умело да се възползва от социалните движения и различните социални явления. По-специално, той дълго и системно планира как да използва съвременната зелена политика.

Съществуват много объркващи фактори, стоящи зад настоящия глобален екологизъм. Използвайки трогателни аргументи и добри намерения на хората, той полага основата на едно политическо движение, което помете целия свят. В това движение участват много добри хора с чувство за справедливост, които наистина се тревожат за бъдещето на нашето човечество.

Зад това движение обаче стои комунизмът, който се е опитал да го политизира максимално, да го радикализира и дори да го религиозира. Той прави така, че моралните основи, които насърчават хората да опазват природата, са напълно забравени, а заблуждаващата пропаганда и дори различни принудителни политически маневри се превръщат във водеща линия на това движение. Така в момента екологизмът се е превърнал във форма на комунизъм.

В тази част на книгата ще разгледаме подробно връзката между комунизма и екологизма, както и ще говорим за мутациите, които е претърпял екологизма и до какви последствия може да доведе до това.

1. Комунистическите корени на екологизма

За да постигне своята цел на унищожаване на човечеството, призракът на комунизма прави много внимателни подготовки. Комунизмът възниква в Европа, след това с помощта на насилствени революции завзема властта в две големи държави - Русия и Китай, след което започва продължителна конфронтация между комунистическия лагер и западното общество, наречен период на Студената война.

След разпадането на СССР и на комунистическия лагер в Източна Европа, червеният дявол започва едновременно да въвежда факторите на комунизма на Изток и Запад, за да създаде едно световно правителство, което да контролира всичко. За да постигне тази цел, комунизмът трябва да създаде или използва някакъв „враг“, който да е заплаха за цял свят. Такъв „враг“ е необходим, за да изплаши хората до такава степен, че те да се откажат от своите личните свободи, национална независимост и държавен суверенитет. Така изборът на комунистическия призрак пада върху създаването на страх у хората от една глобална екологична катастрофа.

1) Три етапа в развитието на екологизма

Възникването и развитието на екологизма е тясно свързано с комунизма. В своето развитие екологизмът преминава през три основни етапа.

Първият етап е формирането на теоретичната основа. Този етап започва през 1848 г., след публикуването на „Манифест на комунистическата партия“ от Маркс и Енгелс и продължава до 1970 г., когато се чества първият ден на Земята. През този период Маркс и неговите последователи не представят екологизма като един от основните аспекти на своята теория, но марксисткият атеизъм и материализмът имат обща база с екологизма.

Маркс заявявал, че капитализмът се противопоставя на природата (т.е. околната среда). Последователи на Маркс са измислили думата „екосистема“. През последните 10 години на този първи етап, тоест от 1960 до 1970 г., в САЩ са издадени две книги, които стават бестселъри. Това са книгите “Мълчалива пролет“ (1962 г.) и “Популационна бомба“ (1968 г.). След това терминът опазване на околната среда влиза плътно в общественото съзнание.

Вторият етап започва с първите големи събития по случай честването на Деня на Земята през 1970 година. През 1972 г. се провежда първата конференция на ООН за околната среда, която поставя началото на международното екологично движение. В периода на втория етап се появяват много екологични организации и различни движения. В САЩ и Европа има настъпателни протести, срещи и „проучвания“, и се лансира съответната пропаганда.

По време на контракултурното движение от 60-те години на миналия век факторите на комунизма навлизат в политическата и социалната сцена под формата на движение за граждански права и антивоенно движение. Тогава комунизмът продължава да се разпространява под формата на движение за права на жените, движение за легализиране на еднополовите бракове и други антикапиталистически движения.

След 70-те години, когато движението срещу войната във Виетнам започва да отслабва, комунизмът прониква в държавната система на управление, където започва „вътрешна голяма кампания“, както и феминизма и екологизма. Това става основната причина за нарастващото влияние на екологизма. Хипитата, които изиграват ключова роля в движението за контракултура, са представители на една от основните сили, които дават тласък на укрепването на екологизма. Тоест след разпадането на съветския блок комунизмът се завива в красивата обвивка на екологизма и под новото си име започва ново комунистическо движение по света.

Третият етап започва в навечерието на края на Студената война. През 1988 г. е създаден Междуправителствен съвет по изменението на климата (IPCC), след който концепцията за „глобално затопляне“ започва да се въвежда в политическата сфера [5].

През 1990 г., в навечерието на разпадането на СССР, в Москва се провежда Международна конференция по околната среда. По време на тази конференция тогавашният генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) Михаил Горбачов предлага да се създаде международна система за мониторинг на околната среда и да се подпише споразумение за алианс за създаване на "специални екологични зони", като по този начин подкрепя проекта на ООН за опазване на околната среда. Той също така предлага да се проведе следващата конференция по тази тема (проведена в Бразилия през 1992 г.) [6]. По-късно става ясно, че почти всички западни еколози на практика приемат напълно неговите предложения.

Крупни американски политици пишат отворено писмо до „тези, които се съмняват в теорията за глобалното затопляне“. Така еколозите (чиито лидери са мутирали комунисти) създават най-важния враг на човечеството - глобалното затопляне.

През този трети етап рязко се засилва пропагандата на така наречената защита на околната среда, започват да се приемат закони за околната среда в голям мащаб, както и да се подписват редица екологични конвенции. Цялата тази дейност се провежда широкомащабно. Така екологизмът се превръща в основен инструмент за ограничаване на гражданските свободи в различните страни, за лишаване от национален суверенитет и за атаки срещу западното общество.

След края на Студената война бившите комунисти от Източна Европа, западните комунисти и съмишлениците на комунизма се преустрояват и стават активни участници в движението за опазване на околната среда. В резултат на което това движение се засилва още повече и придобива явен комунистически оттенък.

2) Екологизмът и марксизмът имат едни и същи корени

В Западните и Източноправославните религии се казва, че Бог е създал човека по свой образ и подобие. От това следва, че човешкият живот е по-ценен от живота на другите обитатели на Земята. Бог също създава средата за хората и те имат задължението да я опазват и съхраняват. Тоест, природата съществува за човека, а не обратното. Но атеистите и материалистите твърдят, че човешкият живот не представлява нищо особено.

В своята книга, „Анти-Дюринг: преврат в науката, дело на г-н Юджийн Дюринг“, Енгелс пише: „Животът е начин на съществуване на протеиновите тела“ [7]. Според това твърдение човешкият живот представлява специална форма на съществуване на протеина, която не се различава от живота на едно животно или растение. По този начин, под предлог, че се защитава природата, хората могат да бъдат лишени от тяхната свобода и дори живот.

През 1862 г. Юстус фон Либиг, немски химик и сътрудник на Маркс, остро критикува в своите трудове по органична химия британските селяни, които използват внесена птича постеля като тор. В средата на 19 век британските селяни с помощта на такава тор увеличават значително реколтата си и в Англия има излишък на селскостопанска продукция. От тези естествени торове се възползват не само селяните, но и търговците, тоест голяма част от британците. Защо тогава фон Либиг започва да осъжда използването на този природен материал?

Така нареченият му праведен гняв се дължи на четири причини: 1. Увреждане на природата в процеса на събиране на птичи отпадъци. 2. Бизнесмените, работещи в тази област, безпощадно експлоатират работниците, давайки им ниски заплати. 3. Изобилните реколти стимулират растежа на населението, нуждите от храни ще се увеличат и в резултат на това природата няма да може да издържи на такова натоварване. 4. Увеличението на населението и добитъка предполага увеличаване и на количеството отпадъци и боклук [8].

Маркс, който по това време е зает с писането на „Капитала“, изучава трудовете на фон Либиг и изразява одобрение, като казва, че те „показват от гледна точка на естествената наука разрушителната и отрицателна страна на съвременното земеделие“ [9]. Подобно на фон Либиг, Маркс смята за пагубно използването на всякакви природни ресурси за създаване на богатства. Той заключава: „Рационалното селско стопанство не е съвместимо с капиталистическата система“ [10].

Когато Ленин и болшевиките превземат властта в Русия, той веднага приема „указ за земята“ и „указ за горите“. Така всички национални, горски и водни ресурси, както и минерални, животински и растителни ресурси, са национализирани. На хората е забранено да използват самоволно тези ресурси [11].

Американският писател Брайън Сасман в книгата си „Еко тирания: как зелената програма на левицата ще унищожи Америка“ посочва, че мисленето на Маркс и Ленин до голяма степен съвпада с мисленето на настоящите еколози. По-специално той пише, че според съвременните еколози никой няма право да печели от природни ресурси, такава печалба е неморална и ако това не бъде спряно възможно най-скоро, нашата планета ще загине [12].

Това глобално екологично движение обхваща много мислители, политици, учени, популярни активисти, медийни сътрудници и т.н. Тук няма да ги изброяваме всички, както и техните действия и изявления, но има един човек, който заслужава специално внимание - това е канадецът Морис Стронг, основател на Програмата на ООН за околната среда (UNEP). През 1972 г. Стронг е организатор на Конференцията на ООН за околната среда, а през 1992 г. - на Конференцията на ООН за околната среда и развитието.

Лелята на Морис Стронг, известната американска прокомунистическа журналистка Анна Луиз Стронг, която живее в СССР и Китай дълги години, оказва голямо влияние върху своя племенник. Морис открито заявява, че идеологически той е социалист, но използва методите на капиталистите [13].

Някои смятат, че Стронг „се стреми към власт до страшна степен“, че възгледите му са „толкова радикални, колкото тези на протестиращите по улиците еколози“, но той не крещи лозунги зад полицейските бариери по време на международни конференции, а председателства тези конференции [14].

Като лидер на UNEP, Морис Стронг изразява мнения, които не се различават много от тези на Маркс: „Правото на частна собственост върху земята е основният инструмент за натрупване на богатство, което стимулира социалното неравенство. Следователно правото на ползване на земята със сигурност трябва да принадлежи на държавата” [15]. След като излиза в пенсия, Стронг се премества в Пекин и почива през 2015 година.

Натали Грант Врага, специалист по въпросите на СССР, която изучава задълбочено дезинформационните войни, пише: „Защитата на околната среда вече се е превърнало в основно средство за атаки срещу всичко западно. Под предлога за опазване на околната среда могат да бъдат предприети редица мерки за унищожаване на индустриалната база на развитите страни. Чрез понижаване стандарта на живот [в развитите страни] и прокарване на комунистическите ценности в обществото е възможно да се постигне целта на създаване на хаос“ [16].

На практика идеологията на екологизма идва не само от бившия комунистически блок. Тя е много по-дълбока и съдържа глобалната цел на комунизма да подкопае свободата в целия свят. Комунизмът действа едновременно на Изток и на Запад. В свободния свят той също сее семената на унищожението.

Различните групи, движения и политики за околната среда имат тясна връзка с комунизма. Ще обосновем това с конкретни примери.

3) Екологически марксизъм

Понятията „екология“ и „екосистема“ са въведени в края на 19ти - началото на 20ти век от британците Рей Ланкастър и Артур Тенсли. И двамата са фабианци (фабианството е вид марксизъм).

Ланкастър е зоолог, както и млад приятел на Маркс и негов чест гост. Той е един от малкото хора, дошли на погребението на Маркс. В писмо до Маркс Ланкастър пише, че той е имал голяма полза от прочитането на „великия труд”, известен като „Капитала” [17].

Тенсли е най-големият ботаник на Англия, както и първи председател на Британското екологично дружество. Именно той въвежда термина "екосистема". При това в студентските си години той е подложен на дълбокото влияние на Ланкастър [18].

Така се подразбира, че екологията като наука води началото си от марксизма. Разбира се, екологията и екологизмът не са едно и също нещо. Екологичната наука изучава връзката между живите организми и околната среда, а екологизмът обръща особено внимание на екологичните бедствия. Въпреки това, екологията може да предостави теоретичната основа за екологични бедствия с различни размери. Тя има тясна връзка с екологизма. Марксизмът на околната среда възниква именно от науката за екологията.

Екологичният марксизъм включва не само марксистката концепция за икономическа криза, но и концепцията за екологична криза. Той разширява и развива противоречията между работниците и капиталистите, а също така задълбочава противоречията между производството и околната среда. Можете да се нарече теория за двойната криза и двойните противоречия. Теоретично, сред основните противоречия на капитализма, за които говори Маркс, първостепенният конфликт е противоречието между производителните сили и производствените отношения; вторичният конфликт е противоречието между комбинираните производителни сили и производствени отношения и условията на производство (екосистемата). Първичният конфликт може да доведе до икономическа криза, а вторичният - до екологична криза [19].

В продължение на над сто години се доказва на практика, че икономическата криза не води до унищожаването на капитализма, както писа Маркс, а напротив, до още по-голямото му проспериране. Така втората криза, тоест екологичната криза, се превърна в основен инструмент на комунизма. Левите учени използват марксизма като теоретична основа на движението за опазване на околната среда, като по този начин ускоряват радикализацията на екологизма.

4) Екосоциализъм

Съгласно името си, екосоциализмът е идеология, която съчетава екология и социализъм. На шега той бива наричан още “диня”, тоест отвън е зелен, а отвътре червен. Привържениците му, които се наричат ​​„червено-зелени“, добавиха класическите изисквания на социализма към екологията, например, така наречената социална справедливост. Тоест, те се застъпват за реализирането на социализма с помощта на екологията.

Позицията на екосоциализма най-ясно се изразява в „Манифеста на екосоциализма“, публикуван през 2001 г. от Джоел Ковел и Майкъл Леви. Ковел представи кандидатурата си за президентските избори в САЩ през 2000 г. от партията на Зелените, но загуби. Леви е член на троцкисткия Четвърти интернационал. Той заяви, че капитализмът не е в състояние да реши проблема с екологичната криза, следователно в бъдеще със сигурност ще бъде заменен от екосоциализъм. Според тях екосоциализмът не е клон на социализма или неговата фракция, а е новото име на социализма в съвременната ера [20].

През 2002 г. Джоел Ковел публикува книгата си „Естествения враг: Краят на капитализма или краят на света?“ В книгата той описва подробно своята теория на екосоциализма, изразява остра критика към капитализма и застъпва още по-радикални методи за промяна на настоящата ситуация [21].

5) Зеленото е новото червено

Когато екологизмът навлезе в политическата сфера, се появи така наречената зелена политика или, както я наричат ​​още, екологична политика. В много страни се създават зелени партии, които са продукт на зелената политика. Участвайки в регионални и държавни избори, те се опитват да проникнат в кръговете, които вземат решения, и чрез тях да реализират своите концепции. Полето на зелената политика често не се ограничава до проблемите на околната среда. То също така разглежда въпроси на социалната справедливост, феминизма, масовата демокрация, пацифизма и др.

Global Greens е международна организация, създадена от зелени партии и политически движения по цял свят. През 2001 г. тя приема Глобалната харта на зелените, която е изцяло наситена с марксизъм. Въз основа на концепциите за равенство, съдържащи се в тази харта, човек е на същото ниво като животните [22].

Екосоциализмът често се ръководи от идеите на социализма и комунизма, и след разпадането на СССР и комунистическия лагер в Източна Европа много бивши комунисти започнаха сами да създават зелени партии или да се присъединяват към съществуващи такива. Така сред членовете на зелените партии има много хора с леви възгледи, наричани „зелени леви“.

Бившият генерален секретар на СССР Михаил Горбачов след разпадането на СССР се опита да се върне на политическата арена, но безрезултатно. Тогава той реши да стане еколог и създаде организацията "Международен зелен кръст". Очевидно той въвежда в своите екологични дейности факторите на комунизма, с които самият той е наситен. Неговите изказвания често намекват за създаването на всемогъщо световно правителство, което би могло да предотврати екологична катастрофа [23].

Има и много западни комунистически партии, които са пряко включени в екологичното движение. Например един от основателите на движението "Зелен бан" в Австралия е Джак Манди. Той е член е на Комунистическата партия на Австралия, а съпругата му е председател на тази партия [24].

Всяка година на 22 април се чества спонсорираният от Организацията на обединените нации Международен ден на майката Земя. Родоначалникът на този празник е празникът Ден на Земята. За първи път той се чества на 22 април 1970 г., точно на 100-годишнината от рождението на Ленин. Съвпадение? Може би. Но гледайки как левите сили водят екологичното движение в света, много хора не смятат това за съвпадение.

6) Екотероризъм

От създаването си левият екологизъм е сравнително радикален. Той има много радикални клонове, като дълбока екология, екофеминизъм, социална екология, биорегионализъм и други. Сред тях има и особено радикални, най-известните от които са „Земята преди всичко!“, „Фронт за освобождение на Земята“ и т.н. Тези организации използват методи на прякото действие, като експлозии и палежи, за да спрат унищожаването на околната среда. Такива дейности се наричат ​​екологичен тероризъм (екотероризъм).

Организацията „Земята преди всичко!“ се появява през 1979 година. Нейният лозунг гласи: „Никакви компромиси в делото за защита на Майката Земя!“ Дейностите на организацията са насочени главно към спиране на обезлесяването, изграждането на язовири и др. Един от често срещаните методи на протест сред членовете на тази организация е седенето под дървета или върху дървета, които подлежат на изсичане. Те успяват да привлекат много хора в редиците си, включително левичари, анархисти, както и противници на традиционността.

През 1992 г. един от най-радикалните членове на организацията „Земята преди всичко!” създава свой клон под името „Фронт за освобождение на Земята”. Основният метод на протест там е палежът. В края на 2000 г. девет луксозни имения са напълно изгорени за една нощ на американския остров Лонг Айлънд. Това се случва, защото те са построени на територията на естествена гора. Членовете на Фронта за освобождение на Земята написват заплашителен лозунг на мястото на пепелищата, гласящ: “Което построите, ние ще го изгорим!“ През 2005 г. ФБР обявява, че Фронтът за освобождение на Земята представлява най-голямата терористична заплаха на територията на Съединените щати. Тя извършва повече от 1200 престъпления и нанася щети в размер на няколко десетки милиона долара [25].

Дейностите на тези организации отдавна са надхвърлили границите на обикновените политически протести и обикновените различия в мненията. Комунистическата идеология използва омразата, за да превърне еколозите в екотерористи, които малко се различават от обикновените терористи.

7) Грийнпийс - зеленият мир не носи мир

Най-голямата световна екологична организация - Грийнпийс / Greenpeace (Зелен мир) е създадена през 1971 г. Има офиси в 40 държави и годишни приходи от над 350 милиона щатски долара. Грийнпийс е и една от радикалните екологични организации.

Пол Уотсън, бивш активист на Грийнпийс, който е изключен от организацията през 1977 г., казва: „Тайната на успеха на Дейвид Мактаггарт (основателя на Грийнпийс) е тайната на успеха на Грийнпийс: не е важно каква е истината, важно е какво хората смятат за истина ... каквито ви описват медиите, такива и сте. Грийнпийс се превърна в легенда, стана машина за създаване на легенди” [26].

Патрик Мур, бивш президент на Greenpeace Canada, първоначално е бил изцяло ангажиран с опазването на околната среда. По-късно той напуска Грийнпийс, тъй като открива, че политиката на организацията е завила рязко наляво [27] и че самата организация се е превърнала в екстремистка група с политически искания. Например, тя се отнася враждебно към широко разпространените индустриални химикали. Но нейната позиция е в името на политически цели, а не на научни [28].

За достигане на целите не може да се съобразявате с някакви методи - това е стратегията, избрана от радикалните екологични организации, включително Greenpeace. Това показва сходство между радикалния екологизъм и комунизма.

През 2007 г. шестима членове на Грийнпийс се отправят към британската централа за въглища и организират там погром, нанасяйки материални щети в размер на 30 000 британски лири. Те са дадени на съд, където признават, че са искали да попречат на централата, така че тя в крайна сметка да бъде затворена. Те заявяват също, че по този начин възнамеряват да предотвратят още по-големи щети (климатична катастрофа от отделянето на парникови газове). В резултат на това съдът ги признава за невинни. Преди този инцидент Грийнпийс няколко пъти е бил изправян пред подобни дела, заведени за погроми в атомна електроцентрала, в магазините на автомобилна компания, фабрика за самолети и др. [29]

Гледайки как съдилищата оправдават подобни действия, много хора се чудят дали все още има граница между върховенството на закона и беззаконието.

Класическият марксизъм-ленинизъм с помощта на утопични теории узаконява убийствата и бандитизма. А комунизмът, облечен като еколог, тръби за екологична катастрофа, изкривявайки ценностите на хората.

В горния пример членовете на Грийнпийс успяват да убедят съдиите, че мотивите за извършване на престъпни деяния са законни и правилни. Това просто отразява колко хора са били подведени, тъй като приемат такива порочни идеи. Комунизмът иска хората да изоставят универсалните ценности - това е един от неговите методи за унищожаване на хората.

2. Митът за консенсус относно промяната на климата

Темата за промяната на климата е една от най-горещите дискусии в съвременното общество. Споровете около тази тема в медиите и политическите кръгове също не отшумяват. Най-често срещаното мнение е, че прекалено големите емисии на парникови газове са довели до глобално затопляне и това в крайна сметка може да доведе до климатична катастрофа. Такъв извод се счита за научен консенсус или установен от науката. Според някои еколози несъгласието с това заключение е не само ненаучно, но и античовешко.

Гореспоменатите членове на организацията Грийнпийс доказаха в съда своята невинност именно с помощта на такива научни експерти, които заявиха, че парниковите газове, излъчвани от електроцентралите в атмосферата, ще доведат до пълната смърт на 400 биологични вида.

Дали в научните кръгове действително има консенсус по този въпрос? Член на Академията на науките на САЩ, атмосферният физик Ричард Линдзен, озаглавява една от своите научни статии: „Климатологията все още не е решена: Самоуверените прогнози за бедствието не са обосновани“ [30].

Бившият заместник-министър на енергетиката в САЩ, професор на науките в Нюйоркския университет и теоретичен физик Стивън Кунин пише в своя статия: „Климатологията още не е определена: Все още сме много далеч от знанията, необходими за разработването на подходяща политика за климата“ [31].

В друга своя статия той напомня на читателите: „Широката общественост не знае почти нищо за разгорещения дебат сред климатолозите. На неотдавнашна среща на националната лаборатория обърнах внимание на факта, че над 100 изследователи от правителството и институтите спорят помежду си, опитвайки се да разграничат влиянието на човечеството върху климата от естествените климатични промени. Тук не става дума за нюанси, а за фундаментални аспекти на нашето разбиране [за климата], като очевидното и неочаквано забавяне на покачването на глобалното морско равнище през последните две десетилетия” [32].

От 1880 г. насам температурата на земната повърхност се повишава като цяло. Хората увеличават количеството въглероден диоксид и парникови газове в земната атмосфера, което стимулира повишаване на температурата. По тези основни въпроси в научната общност няма разногласия. Основните теми на научен дебат са по следните въпроси: Дали затоплянето е в резултат на човешката дейност, или става по естествени причини? Колко по-топло ще е в края на 21-ви век? Възможно ли е да се прогнозира как ще се промени климатът за в бъдеще? Дали затоплянето ще доведе до някакво бедствие?

В научните кръгове обаче е постигнат известен „консенсус“ и са взети някои „окончателни решения“ относно промяната на климата. Това е така, защото за гласовете против този „консенсус“ е много трудно да проникнат в медиите и специализираните научни публикации.

Майкъл Дъглас Грифин, физик и бивш изпълнителен директор на НАСА, заявява в интервю за Националното обществено радио (NPR) през 2007 г.:

„Аз не се съмнявам, че тенденцията на глобално затопляне съществува. [Но] не съм сигурен, че ще е справедливо да кажем, че това е проблем, с който трябва да се борим ние. Ако предположим, че това е проблем, означава да приемем, че климатът на Земята днес е оптималният, най-добрият климат, който бихме могли да имаме или някога сме имали, и че трябва да предприемем стъпки, за да сме сигурни, че той няма да се промени.

Преди всичко аз не мисля, че хората могат да гарантират, че климатът няма да се промени, както показват милионите години история. И второ, бих попитал кои хора - къде и кога - ще получат привилегията да решат, че именно този климат, който имаме тук и сега, е най-добрият климат за всички останали хора. Мисля, че това е доста арогантна позиция за човек“ [33].

Той просто се опитва да каже, че науката трябва да се държи по-скромно по този въпрос. Но веднага е подложен на остри критики от медии и климатолози, които дори заявяват, че точно обратното, неговите изявления са тези, които демонстрират арогантност и високомерие. На втория ден след публикуването на това интервю, Грифин не издържа на натиска и се извинява за думите си [34].

Няколко месеца след този скандал в друго интервю той дава следния коментар: „Лично аз мисля, че хората вече са отишли ​​твърде далеч в обсъждането на промяната на климата, до такава степен, че от техническа гледна точка обсъждането на тази тема е просто незаконно. Тя почти придобива статута на религия и аз мисля, че това е тъжно."

По отношение на така наречения научен консенсус по този въпрос, Грифин казва, че този „консенсус“ не е резултат от научен процес. Според него развитието на науката е резултат от спорове и дискусии: „Създаваш определена теория, публикуваш данните си, подобряваш концепцията си и след това други хора започват да я опровергават, или да се опитват да я опровергават. Това е процесът на формиране на научен консенсус” [35].

По този начин е очевидно, че опитите за потушаване на научните спорове сами по себе си противоречат на духа на науката.

През април 2014 г. професор Леннарт Бенгтсон, почетен член на Кралското метеорологично дружество и бивш ръководител на Европейския център за средносрочни прогнози на времето, става член на Съвета на директорите на Фонда за политиката на глобалното затопляне (GWPF) (мозъчен тръст, опровергаващ теорията за глобалното затопляне).

Бидейки авторитетен учен в тази област, той става обект на голямо внимание и е подложен на силен натиск от колегите си по цял свят. Две седмици по-късно той е принуден да напусне GWPF. В своята оставка той пише, че „огромен колективен натиск“ го кара да „започне да се тревожи за здравето и безопасността си“. „Колегите ми вече не ме подкрепят, а тези, които работеха с мен, напуснаха нашите общи проекти ... Никога не съм очаквал нещо подобно в такава спокойна общност като метеорологията. Очевидно е, че през последните години тя се е променила” [36].

Той е напълно прав за тези промени.

Всъщност така нареченият научен консенсус относно промяната на климата вече е превърнал теорията за промяната на климата в догма. Той също така се е превърнал в догма и за съвременния екологизъм, който не толерира никакви опити да бъде оспорван. Учени, медии и природозащитници, които са приели тази догма, съвместно пропагандират катастрофи и внушават страх. Призракът на комунизма използва тази догма, за да всее страх у хората, така че те да следват неговите планове. Наблюдавайки процеса на създаване и укрепване на тази догма, могат да се видят отровните зъби и острите нокти на червения дявол, неговите измама и борба.

1) Историята на научния „консенсус“

През 1988 г. е създаден Междуправителствен съвет по изменение на климата (IPCC). Една от основните му мисии е на всеки пет години, на базата на публикувани научни изследвания, да дава своята авторитетна оценка по въпроса за промяната на климата, да формира „научен консенсус“ по този въпрос и да предоставя научна обосновка за приемането на съответните закони [37]. Докладите на организацията включват списък от няколко хиляди авторитетни специалисти от тази област, участвали в подготовката им. Така заключенията, направени в тези доклади, често се наричат ​​„консенсус“ на хиляди водещи учени по света.

През 1992 г. Рамковата конвенция на ООН за промяна на климата (UNFCCC) заявява, че е необходимо да се стабилизира концентрацията на парникови газове на ниво, което да предотврати опасната антропогенна намеса в климатичната система. Трябва да се отбележи, че в това твърдение вече не се подлага на съмнение предположението, че изменението на климата е причинено от човешка дейност, и че това може да доведе до опасност.

IPCC си поставя за задача да оцени въздействието на човешката дейност върху климата, както и опасността от промяната на климата за околната среда и социалната икономика [38]. В изявление, в което участието на човека в изменението на климата изглежда като установен факт, UNFCCC всъщност посочва на IPCC в каква посока да се движи. Освен това, ако се окаже, че изменението на климата не е опасно, и че не е причинено от човешка дейност, тогава няма да се налага приемането на допълнителни закони и нуждата от IPCC ще изчезне. Това също така силно стеснява полето на действие на тази организация [39].

Имайки предвид описаната по-горе ситуация, не е трудно да се разберат следните няколко събития, възникнали в процеса на създаване на „консенсус“.

В доклада на IPCC са отстранени формулировки, имащи неопределен характер.

В навечерието на публикуването на втория доклад на IPCC през 1995 г. световно известният физик и бивш президент на Националната академия на науките на САЩ, Фредерик Сейц, получава копие от този документ. Прочитайки го той установява, че след окончателното съгласуване на текста с учени, но преди той да бъде отпечатан, в текста са направени много корекции. Освен всичко друго, онази част от съдържанието, която дори само намеква за някаква несигурност относно човешкото влияние върху промяната на климата, е напълно премахната от доклада.

The Wall Street Journal цитира Сейц: „Като член на американската научна общност повече от 60 години, включително когато съм бил президент на Националната академия на науките на САЩ и председател на Американското общество по физика, никога не съм виждал по-смущаващо изкривяване на процеса на експертна оценка, от събитията, предшестващи този доклад на IPCC“ [40].

По-специално, от доклада са премахнати следните пасажи [41]:

„Няма научни доказателства, които да потвърждават ясно, че специфичните причини за промените в климата, които наблюдаваме, са увеличаването на парниковите газове.“

„До момента нито едно изследване не потвърждава, че причината за всички или част от откритите климатични промени е човешката дейност.“

„Докато не се намали несигурността относно общата степен на естествената променливост на климатичната система, всяко твърдение, че е открито значимо изменение на климата, може да бъде спорно.“

Макар по-късно IPCC да заявява, че всички промени са съгласувани с авторите, този случай показва, че докладите на организацията са повлияни от политически фактори. Самата IPCC не се занимава с изследвания, а използва предимно изследвания, направени от други хора и въз основа на тях прави своите прогнози и заключения. Въпреки това, в съвременните изследвания по този въпрос има много разногласия. Затова, за да постигне необходимия „консенсус“, IPCC просто премахва в своите доклади всичко, което не съответства на пропагандираната от нея позиция.

През април 2000 г. в първоначалния текст на третия доклад на IPCC е посочено: „Човечеството има осезаемо влияние върху климата“. През октомври същата година се появява преработен текст, който гласи: „Увеличението на емисиите на парникови газове от хората може би е изиграло очевидна роля в затоплянето, наблюдавано през последните 50 години“. И в окончателната версия на документа акцентът е допълнително засилен: "Има много голяма вероятност затоплянето, което наблюдаваме през последните 50 години, да е причинено главно от увеличаване на концентрацията на парникови газове."

Когато Тим Хайям, представител на Програмата за околна среда на ООН, е попитан дали има научно обоснование, въз основа на което са направени такива промени в текста, той искрено отговаря: „Няма нови научни открития, но учените биха искали да предоставят ясни и убедителни данни на хората, които определят политическия курс” [42].

По този начин Рамковата конвенция на ООН за промяната на климата дава домашна задача на IPCC, предоставяйки им правилните отговори, а IPCC изпълнява “отлично” тази задача.

Така IPCC се опитва да утвърди “консенсуса” относно катастрофата.

Пол Рейтер, професор от френския Институт на Пастьор, е авторитетен специалист по превенция на малария и други болести, пренасяни от насекоми. Той не е съгласен с докладите на IPCC и заплашва да започне дело срещу организацията. Той също поисква да се премахне името му от докладите на IPCC, тъй като е в списъка на „2000 водещи световни учени“, за които се предполага, че подкрепят съдържанието на тези доклади. Професор Рейтер казва: „Може да изглежда, че докладите на IPCC представляват консенсуса на всички водещи учени, но това не е вярно“ [43].

На 25 април 2006 г., в реч пред Сената на САЩ, Пол Рейтер казва: „Досадната страна на този дебат е, че такава лъжлива „наука “е утвърдена и изпратена за изслушване от влиятелни групи от„ експерти “. Тук посочвам конкретно Междуправителствения панел по изменението на климата. На всеки пет години тази организация, създадена под егидата на ООН, публикува „научен консенсус“ на водещи световни учени по различни аспекти на изменението на климата. В допълнение към съмнителния процес на подбор на учени, този консенсус е политически, а не научен.“ [44].

Еколози твърдят, че като следствие на глобалното затопляне, по света ще забушуват малария и други болести, пренасяни от насекоми. IPCC също твърди това. На 27 ноември 2007 г. Информационната агенция Bloomberg съобщава: „Съгласно доклада на ООН, глобалното затопляне ще създаде риск милиони хора да се заразят от малария и треска от денга“ [45].

Но професор Рейтер не признава връзката между климатичното затопляне и разпространението на инфекциозни болести. Той посочва, че разпространението на малария изобщо не се ограничава до тропическата зона. Така, през 1920 г. в СССР се наблюдава мащабно огнище на малария. Дори в северния град Архангелск са регистрирани 30 000 случая на заболявания и повече от 10 000 случая на смърт от тази болест [46]. Авторитетното списание Nature през 2011 г. съобщава, че според резултатите от научни изследвания вероятността от заразяване с малария от комари намалява с повишаване на температурата [47]. Това съобщение потвърждава позицията на професор Рейтер.

Напускането на друг учен от IPCC показва също, че тази организация използва предполагаемия „консенсус за природни бедствия“ като част от своята манипулативна култура. Американският метеоролог Кристофър Ландси от Националния център за проследяване на ураганите в САЩ е един от водещите автори на четвъртия доклад на IPCC. През януари 2005 г. той напуска тази организация. В отвореното си писмо той пише: „Аз лично не мога съвестно да продължа да допринасям за процес, който считам за мотивиран, предубеден и научно необоснован“ [48].

По отношение на връзката между тайфуните и изменението на климата, Ландси не се съгласява със становището на основните автори на доклада на IPCC, които не са специалисти в проучването на тайфуни. Тези автори, без да обръщат внимание на фактите, настояват, че именно затоплянето на климата е довело до засилване на тайфуните. Ландси цитира исторически записи, доказвайки, че няма връзка между тези явления, а дори и да съществува, тя е много незначителна.

Списание Nature публикува статия на геофизика Дейвид Деминг от Университета в Оклахома, в която се посочва, че с помощта на ледено ядро ​​могат да се получат данни за температурата в Северна Америка през последните 150 години. Тези, които популяризират теорията за глобалното затопляне решават, че Деминг е с тях. По време на изслушване в американския Сенат Деминг съобщава, че водещият автор на IPCC му е изпратил имейл, в който се казва: „Трябва да се отървем от топлия средновековен период“ [49]. Това се отнася до затоплянето в северноатлантическия регион, което настъпва приблизително от 950 г. до 1150 г. от нашата ера. Ако се премахнат данните от този период, може да се твърди, че настоящото затопляне е безпрецедентно в историята.

Подобни случаи има много. Кристофър Хорнър, старши сътрудник в Института за изследване на конкурентоспособното предприемачество, в книгата си „Изгаряне на лъжите“ изброява много учени, участвали преди това в докладите на IPCC, които след това са се противопоставили на заключенията на тази организация, или на нейната политизация [50]. Те са изразили основателни съмнения и оспорват така наречения “научен консенсус”, пропагандиран от IPCC. Но в днешните академични среди и в медиите никой не се вслушва в тяхното мнение.

2) Установяване и укрепване на догмата сред научната общност

Установяването и укрепването на така наречения “консенсус” относно изменението на климата е част от комунизма, който използва екологизма за манипулиране на хората. По този начин той насажда и укрепва в мислите на хората идеята за предстояща катастрофа. Това му помага да продължи да изкривява ценностната система на хората. В резултат той се надява да създаде глобално суперправителство, което е важна стъпка за напредъка на комунизма. Това се проявява главно в академичните среди, но медиите, правителствата и академичните институции също участват в изпълнението на този план.

Всеки учен, без значение какъв авторитет има, ако изразява съмнение относно „консенсуса“ за изменението на климата, върху него веднага започва да се оказва натиск от неговите колеги и научните институции, с които си сътрудничи. Веднага започват да го принуждават да промени мнението си. Хората, живеещи в тоталитарни комунистически общества, добре знаят как се прави това, единствената разлика е, че в тези общества натиск се упражнява върху онези, които изразяват съмнения относно комунистическите догми.

Професор Дейвид Белами е британски активист в областта на околната среда и председател на Кралския фонд за дивата природа. Когато той открито заявява, че не вярва в догмата на глобалното затопляне, фондът изразява недоволство от позицията му [51]. В резултат на което той е отстранен от поста председател, а колегите му еколози, които преди това го уважават, започват да считат, че или е полудял, или му се плаща от петролните компании [52].

Хенк Тенекес, бивш директор на научните изследвания в Метеорологичния институт на Кралство Нидерландия, е уволнен, след като не подкрепя „консенсуса“ относно изменението на климата.

Аксел Вин-Нилсен, бивш ръководител на Световната метеорологична организация, поставя под въпрос теорията за глобалното затопляне и IPCC започва да го омаловажава, наричайки го „инструмент на индустриалистите“.

Италианските изследователи Алфонсо Сутер и Антонио Сперанца, след като открито се усъмняват в теорията за глобалното затопляне, спират да получават средства за изследвания [53].

Патрик Майкълс, старши сътрудник в Института Катон и професор по екологични науки в Университета на Вирджиния, пише книга, озаглавена „Крайностите на климата: Науката за глобалното затопляне, която те не искат да знаете“. В книгата са изброени много примери за това как екологизмът постига „консенсус“ посредством различни политически техники на потискане на несъгласието.

Майкълс вярва, че изменението на климата няма да доведе до бедствия. Подобна оптимистична позиция противоречи на „консенсуса“, така че един ден областният губернатор му казва да не говори за глобалното затопляне от името на климатолог на щата. В резултат на това Майкълс напуска поста си. Дейвид Легатес, бивш директор на Центъра за климатични изследвания и държавен климатолог на щата Делауеър, Дейвид Легатес също получава подобно предупреждение от местния губернатор.

Марк Олбрайт, помощник климатолог в щата Вашингтон, бива уволнен, защото въпреки предупрежденията на шефа си той изпраща пълна информация за снеговалежите в Каскадните планини на репортери, без да прави селекция от нея, която да демонстрира затопляне на климата [54].

Трябва да се отбележи, че обект на дискусия тук са въпросите на климатологията, в които климатолозите специализират, а не въпросите на държавната политика. В комунистическите страни политиката често грубо пречи на науката. А в западните страни комунизмът използва политиката за опазване на околната среда и незабележимо ограничава академичната свобода.

В научните списания много рядко се срещат академични изследвания, в които има съмнения относно „консенсуса“ за изменението на климата. Това явление възниква през 90-те години на миналия век. През 1990 г. професор Патрик Майкълс във филма The Greenhouse Conspiracy, който е излъчен по четвърти канал на британската телевизия, казва: „Ако мнението на човек не е прието в политиката, той може да си има неприятности“. Няколко научни издания отказват да публикуват статиите на Майкълс. В едно от изданията му казват, че сега към неговите материали ще се прилагат по-строги изисквания, отколкото към статии на други автори.

Да напомним, че през 1990 г. според доклада на IPCC е имало такова разбиране по отношение на изменението на климата: мащабът на глобалното затопляне съответства на мащаба на естествените климатични промени. Следователно, въпреки факта, че мнението на Майкълс се различава от мнението на многобройните му колеги, той все още не може да се счита за твърде „еретичен“. Но целта за създаване на „научен консенсус“ по този въпрос е отдавна поставена, така че многостранните усилия се полагат за постигането именно на тази цел.

Селективното разпределение на държавните средства също играе голяма роля за насърчаването на този „консенсус“. След появата на теорията, че глобалното затопляне ще доведе до катастрофа, всички изследвания в тази област започват да се възприемат като необходима основна информация за тези, които вземат политически решения. Следователно е естествено, че за подпомагане на тези изследвания се отделят големи средства и се публикуват голям брой научни статии по съответните теми. От друга страна, такъв наложен консенсус пречи на учените да провеждат изследвания във възможни алтернативни направления.

След като един от първите изследователи на урагани, професор Бил Грей разкритикува „консенсуса“ относно изменението на климата, той внезапно открива, че му е отказано финансиране на неговите изследователски проекти под предлог, че тези изследвания не са актуални в момента [55].

През март 2008 г. много учени, изразили съмнения относно „консенсуса“, ​​провеждат академичен семинар в Ню Йорк. На него те съобщават как независимо един от друг са се опитвали да публикуват резултатите от своите изследвания в научни списания, но са се натъкнали на различни препятствия.

На този семинар бившият председател на Комитета за анализ и прогнозиране на времето на Американското метеорологично общество и специалист по метеорология Джоузеф Д'Алео заявява, че някои от колегите му дори не смеят да дойдат да присъстват на семинара, защото се опасяват, че ще бъдат уволнени. Той казва също така, че „много“ учени в областта на климатологията, метеорологията и други свързани дисциплини, които предпочитат да мълчат, „много вероятно не подкрепят този така наречен консенсус“ [56].

Професор Джудит Къри, климатолог и бивш ръководител на Училището за земни и атмосферни науки в Технологичния институт в Джорджия, казва на изслушване в Сената през 2015 г., че учен, който работи за НАСА, е споделил: „Бях на малка среща учени на подразделение на НАСА и нашият топ мениджър съобщи, че ръководителят на НАСА е казал, че не трябва да се опитваме да публикуваме статии, които противоречат на настоящите твърдения за глобалното затопляне, защото той (ръководителят на НАСА) ще има проблеми от „нежелателна гласност" [57].

В свое изявление пред Сената проф. Къри заявява: „Експерт по климата, който изразява несигурност или някаква степен на съмнение по време на дебат за климата, се класифицира като „негативист“ или „търговец на съмнения“. Смята се, че такива хора имат идеологически мотиви или са мотивирани от финансиране от индустрията за добив на нефт и други минерали. Когато аз самата започнах да обсъждам публично как IPCC се отнася по въпроса за несигурността, ме нарекоха „климатически еретик №1“, който предава колегите си. Климатолозите са под огромен натиск да се съгласят с така наречения “консенсус”. Този натиск идва не само от политиците, но и от федералните финансови институции, университети и професионални общности, както и от самите учени, които са зелени активисти и привърженици [на зелените движения]. Укрепването на този консенсус се основава на силни интереси, свързани с парите, репутацията и властта” [58].

Джудит Къри е член на Американското метеорологично дружество, преди това е член на Комитета за изследвания на климата на Националния съвет за изследвания на САЩ. Въпреки изключителните си академични постижения, тя не издържа на натиска и решава да се пенсионира по-рано. Тъй като в продължение на няколко години тя изразява несъгласието си с „научния консенсус“ на IPCC, на нея започват да й поставят различни етикети, с цел да се дискредитира репутацията й.

Така например, тя бива наричана „издател на поредица от фалшиви данни за климата“, „антинаучна фигура“, „негативист“ и т.н. Всичко това идва не само от медиите, но и от учени и сенатори. Член на парламента на една страна дори специално написва писмо до директора на Джорджийския технологичен институт, в което изразява съмнения относно мотивите на Къри [59]. Самата Къри обяснява ранното си пенсиониране по този начин: „Вече не знам какво да казвам на студентите и аспирантите си, за това как да се ориентират в тази лудост в климатичната наука.“ [60].

Професор в университета на Колорадо, Роджър А. Пилке-младши в миналото е правил съвместни изследвания с Къри за изменението на климата. Първоначално той работи в Кооперативния изследователски институт за екологични науки (CIRES). Въпреки, че приема повечето заключения от „научния консенсус“ за климата, той също бива подложен на натиск. Причината е неговото изявление, че според данните екстремните метеорологични събития, като урагани, торнада и др., не са причинени от климатичните промени. В резултат на което той се преквалифицира и се премества да работи в Центъра за управление на спорта в Университета на Колорадо [61].

По повод случилото се с Къри, професор Пилке казва: „Фактът, че колегите й са я обиждали, унижавали и т. н., просто показва, че дори да е щатен професор, това не гарантира академичната й свобода“ [62].

Подобно на това, не е изненадващо, че бивш член на Националната инженерна академия и водещ изследовател на времето в НАСА, метеороложката Джоан Симпсън открито изразява съмнения относно „консенсуса“ едва след пенсионирането си. По-конкретно тя казва: „Тъй като вече не принадлежа към никоя организация и не получавам пари от никого, мога да говоря много откровено ... Като учен, аз съм настроена скептично.“ [63].

3) Учените не са съгласни с "консенсуса"

В научните кръгове има сериозни разногласия дали човешката дейност е основният фактор, влияещ върху изменението на климата и какви ще бъдат тези промени в бъдеще. Тези разногласия имат много причини. Първо, изменението на климата е много обширна и сложна тема, която засяга астрономията, метеорологията, екологията, фотохимията, спектроскопията, океанологията и много други области на науката. Освен това климатичната система включва атмосферата, хидросферата, биосферата, литосферата и много други подсистеми, взаимодействащи помежду си.

В миналите геоложки периоди на Земята климатичните промени никога не са спирали. Например затоплянето се е случвало повече от веднъж в миналото. Преди повече от три хиляди години, по време на китайската династия Шан, субтропиците са били в Китай. Древни надписи върху черупки на костенурки съдържат много описания на процеса на лов на слонове. В онези години средната годишна температура е била по-висока от сега с около 2°C. В следващите периоди в Китай се затопля и охлажда. По време на династията Танг (618–907) затоплянето става отново. В периода на разцвет на тази династия, наречен Кайюан, цитрусови плодове е могло да се отглеждат в императорския дворец в столицата Чанг'ан (сега Сиан) [64].

На Запад също е имало период на затопляне. Нарича се Средновековен климатичен оптимум, който е продължил от 950 до 1250 година. По това време европейците са строили навсякъде изящни катедрали [65].

Имало е и периоди, когато климатът се е променял много рязко. Така например преди около 11 270 години в северното полукълбо започва рязко затопляне. В течение на няколко години температурата там се повишава с около 4°C. Преди това затопляне настъпва след края на Ледниковия период - Късен Дриас (преди около 11 550 години). След това, за няколко десетилетия, температурата се повишава с около 10°C [66]. Учените и до днес обсъждат причините за подобни климатични промени.

Очевидно, ако не можем да обясним какво е причинило затоплянето в миналото, не можем да гарантираме, че знаем със сигурност причината за настоящите климатични промени. Много е възможно някои от факторите, довели до изменението на климата в миналото, да са все още валидни сега. Ето защо много учени се застъпват за това, че трябва да заемем по-скромна позиция относно изменението на климата и да признаем все още съществуващото си незнание по този въпрос.

Известният американски теоретичен физик, член на Кралското общество в Лондон и на Националната академия на науките на САЩ, д-р Фрийман Дайсън смята, че съвременната наука няма реално разбиране по отношение на изменението на климата:

„Най-съмнителното от тези вярвания е установеното убеждение, че науката за изменението на климата вече е формирана, осъзната и разбрана. Най-голямото изменение на климата на Земята става през Ледниковия период, когато половината от териториите на Северна Америка и Европа са били покрити с лед с дебелина един километър. В миналото ледниковите периоди са се повтаряли многократно и сега се движим към следващ такъв [ледников период]. Новият ледников период би бил катастрофален, много по-голям от всичко, от което трябва да се страхуваме поради климатичното затопляне. Има много теории за ледникови епохи, но никоя от тях не може да обясни точно този проблем. Ако все още нямаме разбиране по въпроса за ледниковите епохи, то ние не разбираме изменението на климата” [67].

Въпросът за климата е много сложен и многостранен. По този въпрос е невъзможно да се провери и докаже нещо в лаборатория. По този начин основният инструмент за учените да изучават изменението на климата са компютърните климатични модели.

Организацията IPCC в своите доклади заключава, че основната причина за настоящото глобално затопляне е човешката дейност. Като едно от основните доказателства за това са именно изчисленията, направени въз основа на климатичните модели. Данни за това, колко ще се повиши температурата в края на 21 век, също се получават с помощта на компютърни климатични модели. „Климатичната катастрофа“ е предвидена по същия начин.

Но много учени са скептични към климатичните модели. Професор Джудит Къри вярва, че природните причини играят основна роля в климатичните промени [68]. В своята статия в научното списание „Бюлетин на Американското метеорологично дружество“ тя посочва, че IPCC до голяма степен игнорира факта, че изчисленията, използващи модела, може да са неточни [69].

Климатичните модели имат много ограничения. Например, те може да не вземат предвид някои ключови процеси, които се случват по време на климатичните промени, за които все още не знаем достатъчно или които не могат да бъдат отразени поради ограниченията във възможностите на компютърния модел. Използвайки параметризация, изследователите въвеждат опростяване на тези процеси, използвайки полуемпирични методи. Например процесът на образуване на облаци (включително действието на водната пара), процесът на утаяване, взаимодействието на облаци и слънчева светлина, физичните и химичните процеси в аерозолите (течни или твърди частици в атмосферата) и т.н. [70]. Всичко това създава фактори на несигурност при изчисленията с помощта на модели.

Водната пара е най-често срещаният и важен парников газ в атмосферата [71]. Но тъй като е много променлива в зависимост от времето и пространството, съответните фактори на несигурност също са доста значителни. Например, на различни височини парниковият ефект на водната пара е различен, а грешката при вертикалното сателитно наблюдение е 15–40% [72].

Облаците в ниските слоеве на атмосфера имат мощен охлаждащ ефект поради отразяването на слънчевата светлина, а полупрозрачните облаци във високи атмосферни слоеве играят ролята на увеличаващи топлината. Някои аерозоли (например вулканични емисии) блокират слънчевата светлина и произвеждат охлаждащ ефект, докато други (например частици от сажди) абсорбират радиацията и генерират топлина. В същото време аерозолите могат да допринесат за образуването на облаци, което води до ефекта на косвено охлаждане. Временното и пространствено разпределение, както и оптичните свойства на аерозолите и облаците също варират значително. Земната повърхност може да променя албедото си (коефициент, който определя способността на земната повърхност да отразява светлинните лъчи, бел. прев.) поради растежа и смъртта на растенията.

Поради липса на наблюдателни данни за тези важни процеси или поради ограничените познания на съвременната наука, параметризацията в климатичните модели е неточна. Това значително увеличава неточността на самия модел. Ето защо някои учени са скептично настроени към зависимостта от такива модели при изчисленията. Например въглеродният диоксид и други парникови газове имат радиационен ефект от около 2.5 W на квадратен метър на Земята [73], докато Земята е пряко засегната от излъчената енергия на слънцето, равна на около 1366 W на квадратен метър [74]. Две хилядни (0.002) промяна в албедо, причинена от несигурност при моделиране на активността на облаци или аерозоли, е достатъчна, за да се преувеличи обявената роля на парниковите газове.

Уили Сунг, научен сътрудник от Харвард-Смитсоновия център за астрофизика, смята, че климатичните модели не са достатъчно добри, за да прогнозират бъдещите климатични промени [75].

Д-р Фрийман Дайсън нарича параметризацията в климатичните модели „грешка“ (тъй като параметризацията може да бъде изкуствено коригирана). Според него може да се научи нещо с помощта на модели, но това не може да се използва за прогнозиране: „Имате определена формула ... но ако я използвате в други климатични условия, където количеството въглероден диоксид може да бъде два пъти повече, вече не можете да гарантирате, че моделът все още е правилен. Няма начин да се потвърди това.“ [76]. Дайсън също е убеден, че IPCC до голяма степен игнорира ролята, която слънцето играе в климатичната система. Той е сигурен, че именно Слънцето, а не хората, е основният определящ фактор за изменението на климата.

Израелският професор по физика Нир Д. Шавив, изследовател по астрофизика и климатология, започва да пише серия научни статии за изменението на климата през 2002 г. Въз основа на връзката между броя на облаците и количеството радиация, които спътникът може да открие, той свързва Ледниковия период на Земята с космическото излъчване, показвайки, че именно последното е довело до климатични промени. Той отбелязва също, че промяната в слънчевата радиация играе същата роля за повишаване на средната температура на Земята през 20ти век, каквато и човешката дейност (ако не и повече). Шавив е убеден, че парниковите газове играят много по-малка роля в глобалното затопляне, отколкото обикновено се смята, а климатичната система на Земята не е толкова чувствителна, колкото се е смятало [77].

Освен това, в самата климатична система протичат вътрешни процеси, които водят до нейната промяна. Тези процеси все още не са напълно разбрани и съответно не могат да бъдат отразени изцяло в климатичния модел. Например настоящите климатични модели не могат правилно да се опишат и още по-малко да предскажат феномена на Ел Ниньо [78].

Между 7000 и 9000 години от Холоценовия период (след Ледниковата епоха, бел. прев.), температурата на Земята намалява с 0.5–1°C, но според изчисленията, направени с помощта на компютърен модел, през последните 11 хиляди години температурата, напротив, се увеличава с 0.5–1°C. Тъй като количеството въглероден диоксид непрекъснато се увеличава през последните 6–7 хиляди години, можем да видим, че компютърният модел отчита главно само увеличаване на количеството парникови газове [79]. Най-просто казано, сред множеството фактори, влияещи върху изменението на климата, компютърният модел може да отразява само затоплянето, причинено от парникови газове и не е в състояние правилно да оцени факторите, които водят до по-ниски температури.

Между 1998 и 2013 г. затоплянето, което може да се наблюдава, почти спира. Ханс фон Сторч, немски климатолог и професор в Метеорологичния институт на Хамбург, казва през 2013 г.: “Изправени сме пред проблем. Тенденцията на увеличаване на въглеродните емисии, която наблюдаваме в последно време, всъщност е много по-тревожна, отколкото си мислим. В резултат на това, според повечето модели на климата, през последните 10 години трябваше да наблюдаваме повишаване на температурата от 0.25°C (0.45 градуса по Фаренхайт). Това обаче не се случи. Всъщност повишението на температурата през последните 15 години е било само с 0.06°C (0.11 градуса по Фаренхайт)". Според него това се дължи на факта, че моделът или надценява ролята на въглеродния диоксид, или подценява ролята на природните фактори в изменението на климата [80].

Между учените има и разногласия относно вътрешните процеси, протичащи в климатичната система. Атмосферният физик Ричард Линдзен смята, че в климатичната система съществува механизъм на саморегулация, така че ролята на парниковите газове в затоплянето е много незначителна. В научен материал, публикуван през 2001 г., Линдзен посочва, че според наблюденията тропическите алпийски облаци (предаващи слънчевата светлина, но блокиращи инфрачервените лъчи, излъчвани от повърхността, произвеждайки парников ефект) отрицателно корелират с температурата на морската повърхност. Когато температурата се повиши, броят на облаците намалява, което позволява на земната повърхност лесно да разсейва топлината в космическото пространство, използвайки инфрачервено лъчение. Този механизъм на саморегулация е подобен на зеницата на човешкото око (която варира в зависимост от осветеността), до голяма степен неутрализиращ парниковия ефект [81]. Тази теория е все още в процес на обсъждане.

Рой Спенсър, метеоролог, професор от Университета в Алабама и учен от НАСА, обобщава резултатите от спътниковия мониторинг и представя своето мнение за ролята на облаците в климатичните модели. Той смята, че настоящите климатични модели смятат промяната в броя на облаците, която съпътства промяната на температурата, като резултат именно от промяната на температурата, докато реалната ситуация е точно обратната: промяната в броя на облаците води до промяна на температурата. По този начин, според Спенсър, затоплянето, причинено от парникови газове, ще бъде много по-малко, отколкото показват настоящите климатични модели [82].

В научните среди има различни мнения как правилно да се тълкуват данните от мониторинга на климата, както и да се изразяват съмнения относно надеждността на тези данни. Специалист по климата в университета в Алабама, д-р Джон Кристи е един от водещите автори на докладите на IPCC. Той анализира тревожните ефекти от разрастването на градовете и разработването на земята (например селскостопанските дейности) върху повърхностния газов слой (атмосферен граничен слой) в близост до метеорологичната обсерватория. Кристи стигна до извода, че записаната повърхностна температура се увеличава с увеличаване на човешката активност.

Според данни за повишаване на температура на земната повърхност през последните 100 години, в много райони най-ниската температура през нощта се е повишила по-бързо от най-високата температура през деня. Според Кристи това явление може да се обясни именно с разширяването на човешката дейност, а не с увеличаване на количеството парникови газове [83].

Сред учените споровете за ефектите от климатичното затопляне също не отшумяват. Например, професор Дейвид Легатс, директор на Центъра за изследвания на климата в Университета в Делауеър, казва по време на изслушване пред Сената на САЩ през 2014 г .: „Моето заключение е, че сушите стават по-чести и по-силни в Съединените щати през студените периоди. Следователно историческите записи не потвърждават мнението, че глобалното затопляне ще има отрицателно въздействие върху селскостопанската дейност” [84].

Бившият проректор на университета в Принстън Уилям Хапър по време на изслушването в Сената заявява, че в сравнение с миналото сегашното ниво на въглероден диоксид е ниско, а от увеличаване на съдържанието му, напротив, ще се възползват растителния свят и културите, и че IPCC е игнорирала това. Когато Хапър оглавява Департамента за изследвания на енергийните ресурси в Министерството на енергетиката на САЩ през 90-те години, той е създател на климатичния модел по онова време. Според него увеличението на температурата, предвидено от настоящите климатични модели, далеч надхвърля действителните данни, тъй като моделите надценяват чувствителността на климатичната система [85].

4) Защо eколозите насърчават сценария за катастрофа

Един от лидерите на организацията IPCC веднъж казва: „Ако искаме да имаме добра екологична политика в бъдеще, непременно трябва да се случи катастрофа. Това може да се сравни с безопасността на обществения транспорт. Единственият начин, който кара хората да предприемат мерки, е възникването на инцидент“ [86]. Макар по-късно той да обяснява, че не става дума за фабрикуване на данни, неговата главна мисъл е ясно изразена: само катастрофата може да подтикне към някакви действия и да се разработи подходящата стратегия.

Свързването на глобалното затопляне с екстремните метеорологични събития вече се превръща в популярен начин за изостряне на климатичните проблеми. Научните хипотези по този въпрос също набират популярност.

В началото на 2014 г. Северна Америка преживява период на изключително студено време. Една от теориите, изложени във връзка с това, казва, че топенето на арктически лед, причинено от глобалното затопляне, ще промени траекторията на струйния поток (зоната на силен вятър в горната тропосфера, бел. прев.). Подобно противоречиво мнение, разбира се, предизвиква съчувствие сред медиите и екологичните активисти: „Дори силният студ е причинен от затоплянето на климата, наистина ли имаме нужда от повече причини, за да действаме незабавно?“

Всъщност дългосрочните метеорологични данни показват, че честотата на периодите на изключително студено време в Северна Америка става все по-малка. През 2014 г. петима водещи експерти по климата публикуват съвместна статия в списание Science, опровергавайки горната теория. Те изтъкват: „Внезапното охлаждане на въздуха, по-силно от случилото се тази зима (2014 г.), се наблюдава в САЩ в началото на 60-те, края на 70-те години на миналия век (особено през 1977 г.) и през 1983 г., когато арктическият морски лед е по-дебел и по-обширен от днес ... Що се отнася до по-дългия период от 50 до 100 години, добре е известно, че случаите на изключително ниски температури се регистрират все по-рядко“ [87].

Академикът от Националната академия на науките на САЩ и климатолог, професор Джон Уолъс отбеляза: „Установяването на връзка между екстремните метеорологични събития и изменението на климата изобщо не е толкова лесно, колкото изглежда. За статистическите изводи е необходим достатъчен брой примери. ... Дори когато статистиката показва очевидна връзка (например връзката между топлинните вълни и климатичното затопляне), колкото по-екстремно е събитието, толкова по-малък е относителният принос на глобалното затопляне за наблюдаваните аномалии." Според него, ако имахме добро разбиране на механизмите, свързващи екстремните метеорологични събития с изменението на климата, ограничен брой примери не биха представлявали сериозен проблем, „но, за съжаление, това не е така“ [88].

През ноември 2017 г. Стивън Кунин, бивш заместник-секретар на науката в американския Департамент по енергетика и директор на Центъра за изследвания и развитие на градовете към Нюйоркския университет, публикува аналитична статия в The Wall Street Journal, озаглавена „Подвеждащ нов доклад за климата". В статията Кунин критикува Специалния доклад по климатология на правителството на САЩ за пропуски при описанието на покачването на морското равнище, които подвеждат и засилват мнението за предстояща катастрофа [89].

В този Специален доклад на САЩ се казва, че от 1993 г. Морското равнище се е покачило с около два пъти по-бързо отколкото е била средната скорост на покачване през 20-ти век. Авторите на доклада обаче пренебрегват факта, че напоследък тази скорост е същата, каквато е била в началото на 20-ти век. По това време влиянието на човешката дейност върху околната среда е много по-малко, отколкото сега. Такъв доклад подвежда хората. Накратко докладът гласи, че от средата на 60-те години на миналия век топлинните вълни в САЩ стават все по-чести. Данните, съдържащи се в доклада обаче показват, че честотата на поява на топлинни вълни в момента е приблизително същата като през 1900-те.

В “Национална оценка на климата”, съставена от правителството на САЩ през 2014 г., се подчертава увеличаването на интензивността на ураганите след 1980 г., но не се предоставят данни за по-дълъг период. Наскоро Националната американска администрация за океански и атмосферни влияния заяви, че не може да открие признаци на човешко въздействие върху ураганите [90].

Всъщност най-честата поява на топлинни вълни е била през 30-те години на миналия век, а не през сегашния 21-ви век. Според Американската агенция за опазване на околната среда през 30-те години за четири години годишният индекс на топлинните вълни надхвърля 0.45, докато в най-горещата година на 21-ви век той се колебае само около 0.3 [91]. По това време общото количество парникови газове, отделяни от хората, е било по-малко от 10% от настоящото [92].

Професор Майк Халм, бивш директор на изследователския център за изменение на климата в Тиндал във Великобритания, разкритикува екологизма в една от своите статии за това, че насърчава медиите, учените и политиците да обединят усилия да излязат със заплаха от катастрофа в резултат на изменението на климата: „През последните няколко години в тази страна бе създаден нов екологичен феномен - феноменът на „катастрофални“ климатични промени. Като простата „промяна на климата“ да не изглеждаше достатъчно зле, та сега трябва да стане „катастрофална“, за да бъде достойна за внимание. Защо не само екологични активисти, но и политици и учени, които открито объркват езика на страха, терора и бедствията с наблюдаваната физическа реалност на изменението на климата, активно игнорират внимателно обмислените начини за намаляване на риска и възможните загуби, които се предлагат във връзка с научните прогнози?“ [93].

Американският климатолог Стивън Шнайдер, един от инициаторите на „научния консенсус“ относно изменението на климата, преди това е ръководител на втората група експерти, съставила третия доклад на IPCC. Той открито отговаря на този въпрос на професор Халм: „Трябва да получим широка подкрепа, за да обхванем въображението на масите. Разбира се, това изисква широко медийно отразяване. Затова със сигурност трябва да преувеличаваме, да правим опростени, драматични изказвания и практически да не споменаваме, че може да имаме някакви съмнения.“ Той смята, че учените трябва да направят морален избор между „ефективност“ и „честност“, като добавя, че би искал да има и едното, и другото [94].

Популяризирането на темата за климатичната катастрофа не само поставя основите за създаване на едно световно правителство, но и подкопава академичната етика в научната общност. Климатологията е млада наука, която е само на няколко десетилетия. Климатолозите приемат незрялата теория за глобалното затопляне като факт. Медиите надуват тази тема, криейки основната научна несигурност. Правителствата финансират изследвания на теорията за глобалното затопляне, хвърляйки към периферията всички, които не са съгласни с основните положения на тази теория. В процеса на създаване и укрепване на така наречения “консенсус”, такива комунистически фактори като борба и омраза са изложени напълно.

Докато учените създават „консенсуса“, медиите и политиците му лепят красив етикет с думите „научно доказано“. По този начин този „консенсус“ се превръща в безспорна догма, която активно се популяризира в целия свят, за да се обединят мисленето на хората по този въпрос и да се въведат в съзнанието им заплетени идеи за доброто и злото.

Горепосочените оправдателни присъди за престъпления, извършени от членове на Грийнпийс, са дадени именно въз основа на този „консенсус“, според който „парниковите газове ще доведат до климатична катастрофа“. Различни правителствени мерки и закони, основаващи се на тази догма, могат да превърнат света в хаос.

Унищожаването на "стария свят" под различни предлози е един от най-любимите методи на комунизма. Всичко това той прави с цел да си проправи пътя към създаването на едно глобално правителство, посредством фалшива криза, в която той да се появи в образа на фалшив спасител на света и човечеството.

3. Екологизмът - друга форма на комунизъм

През последните няколко десетилетия, след отслабването на комунистическия лагер и появата на все по-голям брой политически и икономически проблеми в комунистическите страни, екологизмът се превърна във форма на комунизъм и стана инструмент на червения призрак за осъществяване на плановете му относно света.

1) Проникване в политиката и създаване на световно управление

Основното средство, с което комунизмът установява своя контрол, е лишаването на хората от собствеността и свободата им с помощта на техните правителства, както и неограниченото разширяване на държавната власт. Но на Запад е доста трудно да се приложи такъв метод, затова екологизмът идва на помощ на комунизма и позволява хората да бъдат лишавани от свобода под благовидния претекст за опазване на околната среда.

Първо, идеологията на екологизма се използва за преразпределение на богатството. В класическите комунистически страни държавата преразпределя богатството използвайки сила, например с помощта на революция. Но да се приложат подобни методи на Запад е трудно, така че екологизмът използва заобиколен път. Под предлога за предстояща глобална екологична катастрофа той започва да насърчава хората активно да изоставят собствеността и личната си свобода.

Международната организация “Приятели на Земята” заявява: „Реакцията на изменението на климата трябва да се основава на преразпределението на богатството и ресурсите“ [95]. Известният еколог Майер Хилман казва: „Нормирането е единственият начин да се предотврати изменението на климата да излезе извън контрол“, „Наложително е да се приложи регулиране на емисиите въглероден двуокис, независимо дали хората го харесват или не“, „Демократичните цели са по-малко важни от защитата на планетата от гибел, от смъртта на всичко живо на нея” [96].

В тази „битка“ срещу изменението на климата Великобритания е първата страна, която предлага въвеждане на индивидуални купони за отделянето на въглероден диоксид. Един британски учен определя това като „въвеждане на втора валута, в която всички имат еднакъв дял. Това е преразпределение на богатството на базата на необходимостта да се купуват въглеродни заеми от по-слабо обезпечените” [97].

Хората, живели под СССР или в комунистически Китай, веднага ще кажат, че подобна система на нормиране на емисиите на въглероден диоксид не е нищо повече от форма на диктатура. Това е подобно на това как през изминалите години Китайската комунистическа партия издава на хората купони за растително масло, зърно и дрехи. Тази форма позволява, от една страна, преразпределение на богатството, а от друга, дава на централното правителство правото да се разпорежда неограничено с богатството и свободата на хората.

Второ, идеологията на екологизма се използва за ограничаване на личната свобода. В западните страни с дълбоко вкоренени традиции на свободата принуждаването на хората доброволно да се откажат от личната свобода и да приемат много ограничения в личния си живот е много трудна задача. Но ако накарате хората да повярват, че предстои голяма катастрофа, тази цел вече става не толкова илюзорна. Така изборът на екологизъм пада върху насърчаването на „глобалното затопляне“ и „края на света“.

Австралийската организация Carbon Sense Coalition предлага следните ограничения и данъци, с помощта на които под предлога на глобалното затопляне могат да се заставят хората да променят моделите си на поведение:

„Да се ​​забрани използването на печки, лампи с нажежаема жичка, бутилирана вода, лични автомобили, произведени в определени региони, плазмени телевизори; да се забрани изграждането на нови летища, както и разширяването и реконструкцията на съществуващи; да се забрани използването на режима за готовност за електрическо оборудване (генератори, бел. прев.); да се забрани производството на електроенергия чрез изгаряне на въглища; да се забрани използването на електрически водни отоплителни системи; да се забрани да се ходи на почивка с кола; да се забранят тридневните почивни дни; да се наложат данъци върху раждането на дете, върху използването на лимузини, върху боклука, върху втори апартамент и втора кола, върху полети през уикенда, върху електричеството за субсидиране на слънчева енергия, върху изложбените павилиони, където се представят лимузини; да се въведе екологичен данък за влизане в града с автомобил, както и за паркингите пред супермаркетите; да се въведе получаване на разрешения за напускане на града с личен автомобил; да се намали асортимента на електрическите стоки; да се определи стандарт за въглеродните емисии за всеки човек; да се наложат стандарти за ефективност на горивата; да се проучи как да се намалят емисиите на метан от норвежки лосове; да се премахнат белите маркировки на пътя, за да се накарат водачите да шофират по-внимателно” [98].

Трето, идеологията на екологизма се използва за разширяване на персонала на правителството и неговите правомощия. В западните страни са създадени големи органи по околната среда. Освен това под претекст за защита на природата се създават нови правителствени структури и се разширяват правомощията на съществуващите ведомства. Всяка от тези структури има тенденция към „самообслужване“, „саморазвитие“, „саморазширяване“ и „самовъзпроизвеждане“. Агенцията за опазване на околната среда не е изключение. Използвайки и дори злоупотребявайки със своите правомощия, тя разпространява сред обществото страховити твърдения за заплахата от природни бедствия. Тя прави това, за да получи още по-голямо финансиране от правителството и да се укрепи в държавната политическа система. В крайна сметка всичко това се плаща от данъкоплатците.

Така например, в Сан Франциско се създава длъжността „мениджър на градския климат“ с годишна заплата от 160 хиляди долара. Администрацията на един от най-бедните квартали на Лондон (Tower Hamlets) има 58 длъжности, свързани с изменението на климата [99]. Това до голяма степен е подобно на механизма за "разнообразни" служители в университети и компании.

Четвърто, идеологията на екологизма се използва за разпространяване на идеята, че демократичната система на управление вече е остаряла и че при новите условия наднационалното или дори глобалното тоталитарно правителство ще бъде по-ефективно. Еколозите твърдят, че демократичната система не е в състояние да отговори адекватно на предизвикателствата на идващата екологична криза, поради което е необходимо частично или пълно да се използват механизмите на тоталитарна или авторитарна система [100].

Американската писателка Джанет Бийл много ясно изразява тази идея: "Екологичната криза може да бъде разрешена само с помощта на тоталитаризма". Според нея „е необходима екологична диктатура“, тъй като никое свободно общество няма доброволно да прилага „зелената програма“ [101].

Един от основателите на екологизма, американският учен Пол Ерлих, в книгата си „Как да оцелеем: план за спасението на космическия кораб, наречен Земя”, призовава за: „1. Развитите страни и развиващите се държави определено трябва да въведат контрол на раждаемостта. 2. Развитите страни със сигурност трябва да се върнат към първоначалното си положение (тоест да елиминират своето развитие). 3. Развиващите се страни трябва да се развиват бавно. 4. Необходимо е да се създадат правила и процедури за мониторинг и регулиране на световната система, както и непрекъснато да се стремим да поддържаме оптимален баланс между населението, ресурсите и околната среда” [102]. Всъщност всички тези точки могат да бъдат реализирани само от едно глобално тоталитарно правителство. Тоест, под знамето на опазването на околната среда те призовават за създаването на такова правителство.

Пето, идеологията на екологизма се използва за пропагандиране на превъзходството на комунистическата система и за възхвала на комунистическия тоталитаризъм като цяло. Смята се, че увеличаването на населението води до увеличаване на потреблението на ресурси и изхвърлянето на въглеродни емисии и отпадъци. В тази връзка еколозите настояват да се въведе контрол върху населението и дори да се намали популацията. Така политиката за контрол на раждаемостта на Китайската комунистическа партия (ККП) получава положителната оценка на еколозите.

Агенция Ройтерс съобщава, че от 80-те години на миналия век политиката на ККП за "едно семейство - едно дете" успешно поддържа населението на страната в рамките на 1,3 милиарда души, и че ако властите не са използвали такива мерки, то днес в Китай биха живели 1,6 милиарда души. Авторите на статията пишат, че тази политика на ККП има положителен страничен ефект, допринесъл за намаляване на глобалните въглеродни емисии. В статията обаче не се споменава, че в резултат на тази политика в Китай са унищожени стотици милиони неродени бебета, а техните родители са обречени на страдания.

От екологичните въпроси най-големият проблем е замърсяването на въздуха, водата и т.н. Икономическият модел на високо потребление на енергия и високо замърсяване, използван от китайските власти, вече превърна страната в мястото с най-голямото замърсяване на околната среда на Земята. Китай има най-замърсените градове в света. Водата в повечето китайски реки е неподходяща за битова употреба, а китайският смог отдавна се „изнася“ от вятъра в чужбина за Корея, Япония и САЩ. Тоест, логично е да се предположи, че еколозите трябва да насочат критиката си към Китай. Парадоксът обаче е, че много от тях, напротив, неуморно възхваляват КНР и управляващата комунистическа партия там, и дори виждат в Китай надежда за глобалната защита на околната среда.

Уебсайтът на Комунистическата партия на САЩ „Светът на хората“ през последните няколко години е посветен на голям брой материали на темата за опазването на околната среда. Изненадващо е обаче, че в повечето от тези статии акцентът е върху това как политиката на администрацията на президента Тръмп унищожава страната и дори целия свят, а Китайската комунистическа партия е спасителна звезда за цялото човечество [103].

Бившият президент на Чехия, икономистът Вацлав Клаус посочва много далновидно в своята книга „Синята планета в зелени окови“: „Екологизмът е опит за радикална безразсъдна (със строги ограничения на свободата на личността и с цената на човешкия живот) промяна на света. Той се стреми да промени хората, човешкото поведение, социалната структура и ценностната система - накратко, да промени всичко!“, „В края на 20-ти и началото на 21-ви век най-голямата заплаха за свободата, демокрацията, пазарната икономика и социалният просперитет вече не е социализмът, а амбициозната, арогантна, необуздана идеология на политическото движение на еколозите ”[104].

Вацлав Клаус смята, че отношението на еколозите към природата напълно съвпада с марксисткия подход към икономиката: „И двете се стремят да заменят свободната и естествена еволюция на света и човечеството с така нареченото оптимално, централизирано, глобално планиране на световното развитие. Такъв подход, подобно на самия комунизъм, е утопичен, резултатите от които ще бъдат много различни от първоначалния план. Подобно на други утопии, такава утопия никога няма да бъде осъществена и усилията за реализирането й могат да бъдат съпроводени само с ограничения на свободата и контрол върху масите от малка група от хора” [105].

Клаус критикува екологизма, казвайки: „Тази идеология проповядва за Земята и природата, и действайки под знамето на опазване на околната среда, подобно на старите марксисти, иска да замени свободния и естествен процес на човешката еволюция с централно (сега глобално) планиране за целия свят“ [106]. Поради тези причини Клаус категорично се противопоставя на опитите да се използва опазването на околната среда, за да се създаде едно голямо правителство и дори глобално правителство за поробване на хората.

2) Атаки срещу капитализма

Една от целите на комунизма е свалянето на капитализма, а екологизмът счита капитализма за естествен враг на околната среда. Така комунизмът и екологизмът имат общ враг - капитализма. Следователно, след като прокомунистическото работническо движение в западните страни се провали, комунизмът естествено развя знамето на екологизма, превръщайки опазването на околната среда в една от най-важните стратегии на човека за унищожаването на капитализма.

Комунистическата доктрина описва една красива утопия, наречена „рай на земята“, за да подбуди бедните към революция и сваляне на съществуващия обществен строй. Подобно на това, комунизмът идва под прикритието на опазване на околната среда. В този случай обаче той рисува противоположна картина за бъдещето - това не е красивата утопия, а една ужасна „антиутопия“ под формата на „ад на Земята“. Тоест след сто години, в резултат на затоплянето на Земята, навсякъде ще има свлачища и цунамита, суша и наводнения, и хората ще бъдат изправени пред криза за своето оцеляване.

Този път комунизмът провокира към активни действия не само от бедните, но и от богатите, призовавайки ги да се откажат от сегашния си начин на живот. Но кой по собствена воля ще иска да промени начина на живот, който му харесва и към който вече е свикнал? Това трябва да стане с помощта на правителството. Освен това едно правителство няма да е достатъчно, тогава ООН и световното правителство трябва да се притекат на помощ. Ако това не е достатъчно, тогава е необходимо да се засили пропагандата за предстояща екологична катастрофа, да се създаде атмосфера на ужас. По този начин може да се убедят правителствата да затегнат политиките за опазване на околната среда, да унищожат капитализма и да започнат да реализират комунизма.

След като фундаменталният комунизъм завзе политическата власт, първото нещо, което взе от богатите беше тяхната собственост, докато бедните останаха бедни, тъй като цялото партийно богатство беше присвоено от партийните служители. Втората стъпка беше създаването на държавна икономика и ликвидирането на системата на частна собственост. Това унищожава националната икономика и за хората става трудно да връзват двата края.

Аналогични са и целите на екологизма. Първо, той изисква богатите страни да предоставят финансова помощ на бедните страни, да преразпределят богатството си. В същото време обаче бедните страни остават бедни и средствата, които им се отпускат като помощ, се депозират в джобовете на корумпираните служители там. Второ, той стимулира създаването на голямо правителство, замяната на пазарните механизми с административни разпореждания и използването на сурови мерки за опазване на околната среда, за да се вържат ръцете на капитализма. Той насърчава предприятията да затварят или изнасят продукцията си в чужбина, като по този начин се опитва да срине икономиките на развитите страни и икономически да отслаби капитализма. С тези методи екологичното движение се стреми да навреди на капитализма. В този смисъл екологизмът има ясна прилика с доктрините на класическия комунизъм. Най-просто казано, опазването на околната среда не е нищо повече от комунизъм под друго име, което може да доведе до хаос в целия свят.

Екологизмът се фокусира върху разпространението на идеята за предстояща катастрофа, за да поеме контрол над хората и правителствата чрез страх. В същото време много хора, които активно тръбят за ужасите на предстояща катастрофа, водят луксозен начин на живот, стимулирайки емисиите на парникови газове и високата консумация на енергия. Те се държат по този начин, защото самите те не вярват, че катастрофата, за която тръбят, наистина ще настъпи в близко бъдеще.

Така може да се види, че кризата в околната среда и особено създаването на общ враг, наречен „глобално затопляне“, се използва за обединяване на различни сили срещу капитализма. По този начин подчертаването и преувеличаването на кризата става неизбежно.

Най-лесният начин е да се накарат хората да се страхуват от най-евтините енергийни ресурси, тоест от изкопаемите горива като нефт, въглища, природен газ, както и от ядрената енергия. Преди десетки години природозащитниците успяха да насадят страх у хората от ядрената енергия, а сега се опитват да накарат хората да се страхуват и от използването на изкопаеми горива, като твърдят, че това ще доведе до катастрофално затопляне на планетата.

Твърдите екологични норми и правила се превърнаха във важно средство в борбата срещу капитализма и особено с капиталистическата икономика, а също така се превърнаха и в „убийци на заетостта“. Плановете на “зелените” за стимули и чиста енергия, новите разпоредби за електроцентралите, по-строгите стандарти за превозни средства, Парижкото споразумение (2015) и т.н. - всичко това се прави под предлог, че се предотвратява глобалното затопляне. Науката за климата обаче не е доказала специфично, че затоплянето е причинено от човешката дейност и че това със сигурност ще доведе до бедствия. Ако това изменение на климата се случи по естествени причини, всички тези мерки играят само ролята на ограничаване на икономическото развитие и не са от полза за човека.

Под влияние на движението за опазване на околната среда, без каквато и да е научна обосновка, стандартите за автомобилните емисии от изгорените газове непрекъснато се затягат, въвеждат се нови забрани и ограничения за различни химически продукти и др. Всичко това води до увеличаване на производствените разходи, намаляване на печалбата, както и до загуба на работни места и прехвърляне на индустрии от развитите страни в по-слабо развитите, за да се намалят разходите и да се запазят печалбите.

Дори самите природозащитници признават, че изискванията, определени за 2025 г., според които средният разход на гориво трябва да бъде 54,5 mpg (4,32 л / 100 км), ще намалят климатичното затопляне с максимум 0,02 градуса по Целзий през 2100 г. [107]. Тоест резултатът от всички горепосочени усилия ще бъде почти незабележим. Тези ограничения обаче водят до факта, че милиони хора губят работата си, голям удар се нанася върху индустриалното и технологично развитие, както и върху иновативните възможности и международната конкурентоспособност на западните страни.

Новите индустрии, основани на нуждите за опазване на околната среда, се субсидират и управляват от правителствата и не са пазарни продукти. Въвеждането на продукти в масовото производство в ситуация, в която не е направен пробив в изследователската работа, не е ефективно, което се потвърждава и на практика. Всички тези „зелени“ компании не са в състояние да оцелеят и освен това не могат да стимулират заетостта. На фона на глобализацията предприятията се движат не от един район в друг, а към други държави. От позиция на държавата загубите в областта на заетостта са нетни.

Екологичното движение активно насърчава развитието на „зелените“, тоест възобновяемите енергийни източници, което помогна да се направи голяма стъпка към производството на енергия от слънцето и вятъра. Обаче замърсяването, причинено от производството на зелена енергия, е скрито или подценено.

Така например, силициевият тетрахлорид, който е страничен продукт от производството на слънчеви панели, е смъртоносна отрова, която причинява голяма вреда на околната среда. „Земята, върху която е изхвърлян или заравян, ще бъде безплодна. Никаква трева или дървета няма да растат на това място … Приличащо на динамит, това вещество е отровно, причинява замърсяване и хората никога няма да се доближат до него“, пише в. “Вашингтон пост”, цитирайки китайския специалист по материалознание Джен Бинян от Индустриалния университет на Хебей, Китай. [108].

Също така, производството на слънчеви панели консумира голямо количество традиционни енергийни ресурси, включително въглища и нефт, което от своя страна също причинява значително замърсяване. Може да се каже, че „зелената“ енергия оставя след себе си не зеленина, а замърсяване.

Според Парижкото споразумение, до 2025 г. развитите страни ще предоставят на развиващите се страни около 100 милиарда долара годишно за подпомагане на развитието и подобряване на тяхната енергийна структура и индустриални технологии. Подписали това споразумение от преди над 100 години, САЩ поемат 75% от годишните плащания, което е около 75 милиарда долара. Съединените щати също обещават да намалят емисиите на парникови газове с 26–28% до 2025 г., което се равнява на годишно намаляване на емисиите с около 1,6 милиарда тона.

Що се отнася до Китай, страната, която надмина САЩ, превръщайки се в най-големия източник на замърсяване в света, Парижкото споразумение й позволи да стигне максимални емисии на въглероден диоксид до 2030 г. [109].

В едно от изказванията си президентът Тръмп каза: „Спазването на Парижкото споразумение и обременителните енергийни ограничения, които то налага на САЩ, може да струва на Америка до 2,7 милиона работни места до 2025 г. …”

Съгласно проучване, към 2040 г. спазването на задължения, поети от предишната администрация, ще доведе до намаляване на производството в следните сектори: хартиена [промишленост] с 12%; производство на цимент с 23%; производство на желязо и стомана с 38%; въгледобив с 86%; природен газ с 31%. Разходите за икономиката тогава ще бъдат близо 3 трилиона долара, заради намаляването на БВП и загубата на 6,5 милиона работни места в промишлеността, докато доходите на домакинствата ще бъдат със 7 000 долара по-малко, а в много случаи и по-лоши” [110].

Екологичните атаки срещу западните капиталистически индустрии, икономика и технологии, както и приемането на съответните ирационални закони и разпоредби, помагат на комунистическите държави да се противопоставят на Запада. Това доведе до факта, че САЩ, като международна полиция и последен бастион на западния свят в борбата срещу комунизма, не успяват да изпълняват мисията, възложена им отгоре.

Ние не сме против опазването на околната среда. Тя трябва да бъде опазвана и защитавана. Това обаче трябва да се прави в името на човека. В името на човека, който е създаден по Божи образ и подобие, и който е венецът в сътворението на Земята. Обширната и прекомерна защита на околната среда, заради която хората се принасят в жертва, е капан на комунизма. Днешният екологизъм не се интересува от баланса и се е превърнал в екстремистка идеология.

Няма съмнение, че има много добронамерени активисти в това прекалено, екстремално екологично движение. Но в опита си да мобилизират и концентрират ресурсите на държавата заради своята кауза, те стават съюзници на комунизма.

3) Противоположните мнения са подложени на натиск от медиите

През юни 2008 г. телевизионното предаване „Добро утро, Америка“ на ABC представи въображаема картина на бъдещето, както и прогнози за влиянието на глобалното затопляне върху Земята и човечеството през следващия век. В тази програма „експерт“ твърди, че морското равнище ще се повиши бързо през 2015 г., което ще доведе до наводнения в Ню Йорк, а друг участник в програмата каза, че тогава ще избухне „пожар, простиращ се на стотици километри“, галон мляко ще струва 12,9 долара, а галон бензин 9 долара. Тези мнения бяха толкова преувеличени, че дори водещият на предаването се зачуди дали всичко това е наистина възможно.

На практика, дали това е възможно не е основният въпрос, който медиите трябва да обсъждат. Екологизмът използва „усещането за криза“, за да насърчава хората да предприемат действия. В тази концепция за криза обаче съществува несигурност, тъй като тя не е научно потвърдена. Как нещата, които все още не са потвърдени от науката, могат да предизвикат усещане за криза? Следователно, екологизмът развява знамето за защита на бъдещето на човечеството, потискайки противоположните мнения и използвайки предлога „научен консенсус“, за да стимулира създаването на обществен консенсус.

Данският икономист и еколог Бьорн Ломборг в книгата си „Скептичният еколог: оценка на реалното състояние на света“ казва, че климатичното затопляне съществува, и че то се причинява от човешката дейност. При все това той вярва, че човешката адаптивност и технологичният прогрес ще предотвратят възникването на катастрофа. Тъй като това не отговаря на догмите за околната среда, че човешката дейност ще доведе до катастрофални промени в климата, той е подложен на критика и атакуван от различни ъгли.

Председателят на Комисията на ООН за изменение на климата оприличи Ломборг на Хитлер. Данският комитет за научни измами проведе разследване и заяви, че Ломборг е участвал в „научни измами“ (обаче последвалите правителствени разследвания доказаха, че Ломборг е невинен). Противниците на Ломборг се опитаха да използват решението на данската комисия за отстраняването му от поста директор на Института за оценка на околната среда на Дания. Стига се дотам, че хората на гарата дори не искат да стоят на една и съща платформа с Ломборг, а един еколог хвърля пай в лицето му [111].

В книгата „Големият пропуск на глобалното затопляне: Как майката природа е заблудила водещите учени на климатологията в света”, д-р Рой Спенсър, климатолог и бивш сателитен експерт от НАСА, цитира списък с 40 пропагандни техники, използвани от природозащитниците, включително такива, предизвикващи паника и апелиращи към жалби до властите. Тези методи използват стадното чувство, обещанията за победа, личните атаки, сензацията и фабрикуването на слухове [112].

През 2006 г. британският журналист Брендан О'Нийл пише статия, озаглавена “Климат на цензурата” (“A Climate of Censorship”), която описва натиска и подигравките, с които се сблъскват хората в много страни, ако се осмелят да изразят съмнения относно теорията за изменението на климата [113]. Така например, един британски дипломат публично заявява, че онези, които се съмняват в климатичните промени, трябва да бъдат третирани като терористи от медиите, и че не трябва да им се предоставя платформа за изразяване на техните мнения.

О'Нийл отбелязва, че тези, които са скептични към теорията за изменението на климата, са наречени "отрицатели". Сред тях има такива, които признават затоплянето на климата, но вярват, че хората са в състояние да се справят с него, както и такива, които напълно отричат ​​глобалното затопляне като научно явление. Такъв етикет има голяма разрушителна сила. Чарлз Джоунс, бивш професор по английски език в Университета в Единбург, казва, че етикетът „отрицател“ поставя скептиците на същото ниво на морална порочност, както са отричащите Холокоста. Според О'Нийл някои дори твърдят, че хората, които се съмняват в теорията за изменението на климата, са съучастници на предстоящия еко-холокост и в бъдеще те ще бъдат изправени пред съд, подобен на Нюрнбергския процес.

Известен писател-еколог заявява: „Трябва да проведем военен трибунал срещу тези мерзавци (скептиците на теорията за климатичното затопляне) - климатичен съд, подобен на процеса в Нюрнберг“. О'Нийл коментира това: „Само в авторитарните страни съм чувал хора да са обвинявани за своите мисли или изказвания. ... От демонизиране на група хора и описване на изказванията им като отровни и опасни, до въвеждането на строга цензура, има само една стъпка” [114]. И наистина е така. Ограничаване на правото на свобода на мисълта е един от начините, по които комунизмът блокира хората за концепцията за добро и зло, основаваща се на универсални ценности.

Професор по астрономия от Харвардския университет публикува научна статия за ролята на Слънцето в изменението на климата, опирайки се на данни за температурата на Земята в миналото. Тъй като разсъжденията на професора поставят под съмнение догмата, че виновниците за изменението на климата са хората, съответният екологичен уебсайт заявява, че професорът се опитва да извърши „масови убийства“. А всички останали, съмняващи се в тази догма, са наречени „престъпници, извършили тежки престъпления“ [115].

Има много такива примери, те не могат да бъдат изброени. Един ръководител на голяма екологична група предупреди, че медиите трябва да помислят два пъти, преди да излъчат възгледите на скептици относно изменението на климата, защото „да се позволи разпространението на такава дезинформация ще бъде вредно“ [116].

В своята встъпителна реч Държавният секретар на Обединеното кралство по околна среда, храни и селско стопанство заяви, че така както на терористите не е позволено да се появяват в медиите, така и скептиците относно глобалното затопляне не трябва да имат правото да разпространяват своите идеи там [117].

В Австралия водещи колонисти започват да обвиняват отричащите изменението на климата в „престъпления срещу човечеството“. На среща на върха, на която присъстват важни австралийски политици, включително министър-председателя, са направени предложения за лишаване от граждански права тези, които отричат промяната на климата. Една от идеите е да се тестват австралийските граждани и да се остави гражданство само на онези, които потвърдят, че са „климатично чисти“ [118].

Някои хора дори се опитват да използват правни инструменти, за да потушат гласовете на противниците на теорията за климатичното затопляне. През 2015 г. двадесет академици изпращат писмо до президента на Съединените щати и генералния прокурор с молба да използват закона RICO (закон за инвестиране на средства, получени от рекет), за да разследват дейността на компании и организации с необичайни възгледи за изменението на климата. Това е равносилно на опити да се използват закони за ограничаване на свободата на словото [119].

През 2016 г. генералните адвокати на няколко американски щата сформират коалиция, за да проверят дали традиционните енергийни индустрии заблуждават инвеститорите и обществеността относно „последиците от изменението на климата“ и ако е така, да ги подведат под съдебна отговорност. Според фондация „Наследство“ подобни твърдения и разследвания срещу тези, които имат различни мнения, нарушават първото изменение в конституцията на САЩ и потискат дебата по важни въпроси на политическата стратегия [120].

4) Манипулиране на "граждански" групи за разгръщане на улична революция

Създаването на масови движения е една от стратегиите на комунизма за разпространение на влиянието си върху отделни страни и по цял свят. Най-често той използва формата на улични протести, например, когато синдикатите организират мащабни стачки и т.н. Много екологични организации мобилизират голям брой хора за екологични дейности. Те също така оказват натиск върху правителствените агенции и ООН да приемат и прилагат ирационални споразумения и правила. Освен това те създават инциденти, въвличащи насилие, за да заставят обществото да мълчи.

Саул Алински, радикален представител на лявото крило, заяви, че е необходимо да се скрият истинските цели на движението и да се мобилизират хората в голям мащаб, като им се казва само за цели, които са местни, временни, изглеждат разумни и безобидни. Когато хората свикнат с тези сравнително умерени форми на дейност, тогава е сравнително лесно да се накарат да действат по-радикално. „Не забравяйте, че щом обедините хората около нещо, което обикновено не е под въпрос, като замърсяването, тези хора започват да действат. А след това, от замърсяването на околната среда до политическото замърсяване и замърсяването на Пентагона е само една естествена стъпка“, обяснява Алински [121].

По време на първото честване на Деня на Земята през 1970 г. над 20 милиона американци вземат участие в уличните протести. Изискването за въвеждане на контрол над ръста на населението се превръща в метод за противодействие на влошаването на околната среда. По това време много леви организации в Съединените щати решават да "отидат там, където са хората". Така те вземат участие в екологичното движение и започват да възприемат социализма като лечебно средство за ограничаване ръста на населението.

Много леви групи използват екологичното движение за провеждане на улични протести. Например в Съединените щати съществува Народното климатично движение. От името му веднага може да се разбере, че това е продукт на комунистическата партия. Сред организациите, участващи в него са: Комунистическата партия на САЩ, „Социализмът в действие“, Маоистката революционна комунистическа партия, „Екологично общество“, „Социалистически работници“, „Алтернативен социализъм“, „Американски демократичен социализъм“, „Свободен социализъм“ и други. Те провеждат „национално шествие по климата“ и „национален парад по климата“. Лозунгите на тези срещи са: "Институционална реформа, а не изменение на климата", "Капитализмът убива САЩ", "Капитализмът унищожава околната среда", "Капитализмът унищожава планетата" и "Борба за социалистическо бъдеще" [122].

Шествия на тези групи с много червени знамена се провеждат в много големи градове в Съединените щати, включително Вашингтон (DC) [123]. Благодарение на нарастващото участие на комунистическите и социалистическите фактори, "зеленият свят" се превърна изцяло в червена революция.

5) Нова античовешка религия

Освен това, че комунизмът превърна опазването на околната среда в политическо движение, той направи и култ от него, при това античовешки култ.

Писателят на научна фантастика и автор на „Джурасик парк“ Майкъл Кричтън каза веднъж, че опазването на околната среда днес е една от най-мощните религии в западния свят. Според него екологизмът има типичните характеристики на религия: „Има първоначален Едем, рай, състояние на просперитет и единство с природата. Поради вкусването от дървото на познанието идва намаляването на благодатта до състояние на замърсяване и в резултат на нашите действия идва съдният ден за всички ни. Всички сме грешници на енергията, обречени сме на смърт ако не търсим спасение, което сега се нарича устойчивост [на околната среда]. Устойчивостта - това е спасението от църквата на околната среда” [124].

Кричтън вярва, че всички догми в областта на опазването на околната среда са свързани с вярата. „Става въпрос за това дали ще бъдеш грешник или ще бъдеш спасен. Дали ще си един от спасените или от загиналите. Дали ще си един от нас или един от тях ”[125].

Тази гледна точка е призната от редица учени. Уилям Кронон, известен американски историк по околната среда, смята, че екологизмът е нова религия, тъй като предлага сложен набор от етични изисквания за оценка на човешкото поведение [126].

През 2008 г. американското списание New York Book Review публикува статия на известния учен, теоретичен физик Фрийман Дайсън, в която се посочва, че „всеобщата светска религия“, свързана с опазването на околната среда, „замества социализма като водеща светска религия“. Тази религия смята, че "разхищението на нашия луксозен живот вреди на планетата" и е грях, а също и че "пътят на правдата е да живеем възможно най-скромно". Принципите на тази нова религия се преподават в детски градини, училища и университети по целия свят [127].

Много еколози не крият това. Раджендра Пачаури, бивш председател на IPCC, който подаде оставка след скандала за сексуален тормоз, написа в своята оставка, че екологизмът - „това е моята религия“ [128].

Наред с факта, че екологизмът става все по-идеологически и религиозен, той става и все по-нетолерантен към други възгледи. Бившият президент на Чехия Вацлав Клаус смята, че настоящото екологично движение се ръководи от идеологията, а не от науката, и че това е квазирелигия, насочена към унищожаване на съществуващото общество.

Тази нова религия, подобно на комунизма, описва красива утопична картина, тоест използване на човешката мъдрост за планиране на естествената среда и спасяване на света. Това „спасение“ се основава на противопоставянето на съществуващата цивилизация. Така например, председателят на консултативния съвет на Световния университет към ООН и разработчик на Протокола от Киото заяви: „Не е ли единствената надежда за планетата крахът на индустриалната цивилизация?“ [129]

Вацлав Клаус обобщава: "Ако вземем сериозно аргументите на еколозите, ще открием, че техните възгледи са една античовешка идеология". Той се съгласява с биолога Иван Брезин, че екологизмът не е рационален научен отговор на кризата с околната среда и се свежда до пълното отричане на съвременната форма на цивилизация [130].

Екологизмът разпалва омраза между хората, атакува хора с различни мнения по различни начини. И всичко това се прави в името на опазването на околната среда. Тези омраза и екстремизъм показват радикален антихуманизъм. Канадският политолог Марк Щайн отбелязва, че еколозите казват: „Ние сме замърсяването; стерилизацията е решението. Най-добрият начин да оставим на децата си по-устойчива среда е да нямаме деца". Като пример той посочва Тони Вернели, британка, която прави аборт и се стерилизира, тъй като била сигурна, че да има деца е вредно за околната среда [131].

Тази идеология счита човека за основен виновник в унищожаването на природата. Тя отрежда на природната среда много по-високо място от това на човека. Тя дори не изключва въвеждането на контрол върху раждаемостта и лишаване на хората от правото им на съществуване. Тази позиция не се различава от комунистическата и по същество е античовешка. Тази нова религия заменя традиционното вярване, че човекът е венецът на природата и домакин на Земята. Подобна комбинация от религиозност, тоталитаризъм, принудително единство на възгледите и антикапиталистическа революция не могат да гарантират на човечеството опазване на природата. Напротив, това унищожава съществуващата цивилизация, съществуващите свободи и ред, а също така създава безпрецедентна паника и хаос, които водят човечеството по грешен път. Това е истинската цел, заради която комунизмът поема контрола над екологичното движение.

Заключение: За да се избегне екологична криза трябва да се почитат Боговете и да се възродят традициите

Бог е създал човека, заедно с красивата и просперираща Земя. Това е средата, в която хората живеят и се размножават. Хората имат право да използват природните ресурси и в същото време са задължени да опазват природните ресурси и да се грижат за околната среда. От хилядолетия хората са се вслушвали в наставленията, оставени от Боговете в древността и са живели в хармония с природата.

Проблемите с околната среда, възникнали през последните години, като цяло са резултат от опорочеността на хората. Науката и технологиите допълнително ускоряват моралната деградация на човека. Замърсената природа е просто външна проява на вътрешното морално замърсяване на хората. За да се изчисти околната среда, трябва да се започне с пречистването на душата.

Желанието за опазване на околната среда идва от човешкия инстинкт за самосъхранение. Въпреки че това е напълно естествено желание, то се използва като примка от комунистическия призрак. Комунизмът го използва за създаване на широко разпространена паника, защита на изкривени ценности, лишаване на хората от свободата им, опит за разширяване на властта на правителствата и дори за създаване на световно правителство. Ако се опитаме да разрешим екологичните проблеми с помощта на тази модифицирала форма на комунизъм, резултатът ще бъде поробване, а след това и унищожаване на човечеството.

За екологичните проблеми не може да се разчита на принудително политическо движение или само на съвременни технологии. За да разрешим тези проблеми, трябва да разберем по-добре Вселената и природата, както и връзката между човека и природата, като същевременно поддържаме високи морални стандарти. Човечеството трябва да възроди традициите си, да повиши морала си и да се върне към пътя, посочен от Боговете. Така хората естествено ще получат мъдростта и благословията на Боговете. И по този начин ще бъде възстановен красивия, благоуханен зелен свят, пълен с живот. Светлината и просперитетът на Небето и Земята ще съпътстват човека завинаги.

Глава 17: КОМУНИЗМЪТ Е В ОСНОВАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Как призракът на комунизма управлява нашия свят – СЪДЪРЖАНИЕ

Осъдете комунизма и Вие...

-------------------

Препратки:

[1] Dong Zhongshu, Luxuriant Dew of the Spring and Autumn Annals, Images for the regulation of dress, 14.董仲舒:《春秋繁露·服制象》,第十四,https://ctext.org/chun-qiu-fan-lu/fu-zhi-xiang/zh. The line in question appears both as “天之生物也,以养人” and “天地之生萬物也以養人.” [In Chinese]

[2] Confucius, The Universal Order or Conduct of Life, a Confucian Catechism, “Being a Translation of One of the Four Confucian Books, Hitherto Known as the Doctrine of the Mean” (The Shanghai Mercury, Limited, 1906), 68. https://bit.ly/2T74Dsb

[3] Lost Book of Zhou. Da Jujie.《逸周書·大聚解》, https://ctext.org/lost-book-of-zhou/da-ju/zh. [In Chinese]

[4] The Classic of Rights. Zhai Yi.《禮記·祭儀》,https://ctext.org/text.pl?node=61379&if=gb&show=parallel. [In Chinese]

[5] Rupert Darwall, The Age of Global Warming: A History (London: Quartet Books Limited, 2013), Chapter 1.

[6] Wes Vernon, “The Marxist Roots of the Global Warming Scare,” Renew America, June 16, 2008, https://web.archive.org/web/20100724052619/http://www.renewamerica.com:80/columns/vernon/080616.

[7] Frederick Engels, “Notes and Fragments,” Dialectics of Nature, 1883, accessed December 28, 2018, https://www.marxists.org/archive/marx/works/1883/don/ch07g.htm.

[8] Brian Sussman, Eco-Tyranny: How the Left’s Green Agenda Will Dismantle America (Washington, D.C.: WND Books, 2012), 8–9.

[9] Там же, 10.

[10] Там же, 11.

[11] Там же, 14–15.

[12] Там же, 11.

[13] Grace Baumgarten, Cannot Be Silenced (WestBow Press, 2016), Available: http://j.mp/2HgHJ0q

[14] Wes Vernon, “The Marxist Roots of the Global Warming Scare,” Renew America, June 16, 2008, https://web.archive.org/web/20100724052619/http://www.renewamerica.com:80/columns/vernon/080616.

[15] Sussman, Eco-Tyranny, 35.

[16] Vernon, “The Marxist Roots.”

[17] Lewis S. Feuer, “The Friendship of Edwin Ray Lankester and Karl Marx: The Last Episode in Marx’s Intellectual Evolution,” Journal of the History of Ideas 40 (4): 633–648.

[18] John Bellamy Foster, “Marx’s Ecology in Historical Perspective,” International Socialism Journal 96, Winter 2002,http://pubs.socialistreviewindex.org.uk/isj96/foster.htm.

[19] James O’Connor, “Capitalism, Nature, Socialism: A Theoretical Introduction,” Capitalism, Nature, Socialism 1, no. 1 (1988): 11–38, http://www.vedegylet.hu/okopolitika/O%27Connor%20-%20Capitalism,%20Nature,%20Socialim.pdf.

[20] Joel Kovel and Michael Löwy, “The First Ecosocialist Manifesto,” September 2001,http://green.left.sweb.cz/frame/Manifesto.html.

[21] Joel Kovel, The Enemy of Nature: The End of Capitalism or the End of the World? (London: Zed Books, 2002).

[22] Kevin Andrews, “The Ideological Drive Behind the Greens,” ABC News, November 11, 2010, http://www.abc.net.au/news/2010-11-12/the_ideological_drive_behind_the_greens/41010.

[23] Mikhail Gorbachev, “We Have a Real Emergency,” The New York Times, December 9, 2009, http://www.nytimes.com/2009/12/10/opinion/10iht-edgorbachev.html, and “What Role for the G-20?” The New York Times, April 27, 2009, http://www.nytimes.com/2009/04/28/opinion/28iht-edgorbachev.html.

[24] “Jack Mundey,” Sydney’s Aldermen, http://www.sydneyaldermen.com.au/alderman/jack-mundey/.

[25] Noel Moand, “A Spark That Ignited a Flame: The Evolution of the Earth Liberation Front,” in Igniting a Revolution: Voices in Defense of the Earth, eds. Steven Best and Anthony J. Nocella, II (Oakland, Calif.: AK Press, 2006), 47.

[26] Leslie Spencer, Jan Bollwerk, and Richard C. Morais, “The Not So Peaceful World of Greenpeace,” Forbes, November 1991, https://www.heartland.org/_template-assets/documents/publications/the_not_so_peaceful_world_of_greenpeace.pdf.

[27] Ted Thornhill, “Humans Are NOT to Blame for Global Warming, Says Greenpeace Co-founder, as He Insists There Is ‘No Scientific Proof’ Climate Change Is Manmade,” Daily Mail, February 27, 2014, http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2569215/Humans-not-blame-global-warming-says-Greenpeace-founder-Patrick-Moore.html#ixzz2vgo2btWJ.

[28] Patrick Moore, “Why I Left Greenpeace,” The Wall Street Journal, April 22, 2008, https://www.wsj.com/articles/SB120882720657033391.

[29] John Vidal, “Not Guilty: The Greenpeace Activists Who Used Climate Change as a Legal Defence,” The Guardian, Sept 10, 2008, https://www.theguardian.com/environment/2008/sep/11/activists.kingsnorthclimatecamp.

[30] Richard Lindzen, “The Climate Science Isn’t Settled,” The Wall Street Journal, November 30, 2009, https://www.wsj.com/articles/SB10001424052748703939404574567423917025400.

[31] Steven E. Koonin, “Climate Science Is Not Settled,” The Wall Street Journal, September 19, 2014, https://www.wsj.com/articles/climate-science-is-not-settled-1411143565.

[32] Steven Koonin, “A ‘Red Team’ Exercise Would Strengthen Climate Science,” The Wall Street Journal, April 20, 2017, https://www.wsj.com/articles/a-red-team-exercise-would-strengthen-climate-science-1492728579.

[33] “NASA Administrator Not Sure Global Warming a Problem,” Space Daily, May 30, 2007, http://www.spacedaily.com/reports/NASA_Administrator_Michael_Griffin_Not_Sure_Global_Warming_A_Problem_999.html.

[34] Alicia Chang, “NASA Chief Regrets Remarks on Global Warming,” NBC News, June 5, 2007, http://www.nbcnews.com/id/19058588/ns/us_news-environment/t/nasa-chief-regrets-remarks-global-warming/.

[35] Rebecca Wright, Sandra Johnson, Steven J. Dick, eds., NASA at 50: Interviews with NASA’s Senior Leadership (Washington, D.C.: National Aeronautics and Space Administration, 2009), 18.

[36] “Lennart Bengtsson Resigns: GWPF Voices Shock and Concern at the Extent of Intolerance Within the Climate Science Community,” The Global Warming Policy Foundation, May 5, 2014, http://www.thegwpf.org/lennart-bengtsson-resigns-gwpf-voices-shock-and-concern-at-the-extent-of-intolerance-within-the-climate-science-community/.

[37] Judith Curry, “Climate Change: No Consensus on Consensus,” CAB Reviews Vol 8, No 001, 2013, 1–9.

[38], [39] Judith A. Curry, “Statement to the Committee on Science, Space and Technology of the United States House of Representatives,” Hearing on Climate Science: Assumptions, Policy Implications and the Scientific Method, March 29, 2017, https://docs.house.gov/meetings/SY/SY00/20170329/105796/HHRG-115-SY00-Wstate-CurryJ-20170329.pdf.

[40], [41] Frederick Seitz, “Major Deception on Global Warming,” The Wall Street Journal, June 12, 1996, https://www.wsj.com/articles/SB834512411338954000.

[42] Larry Bell, “The New York Times’ Global Warming Hysteria Ignores 17 Years of Flat Global Temperatures,” Forbes, August 21, 2013, https://www.forbes.com/sites/larrybell/2013/08/21/the-new-york-times-global-warming-hysteria-ignores-17-years-of-flat-global-temperatures/.

[43] Christopher C. Horner, Red Hot Lies: How Global Warming Alarmists Use Threats, Fraud, and Deception to Keep You Misinformed (New York: Simon and Schuster, 2008), 319; quote attributed to Brendan O’Neill, “Apocalypse My Arse,” Spiked Online, March 9, 2007, https://www.spiked-online.com/2007/03/09/apocalypse-my-arse/, accessed January 19, 2019.

[44], [45], [46] Paul Reiter, “Malaria in the Debate on Climate Change and Mosquito-Borne Disease,” Hearing Before the Subcommittee on Global Climate Change and Impacts of the Committee on Commerce, Science, and Transportation, United States Senate, April 25, 2006, https://www.commerce.senate.gov/pdf/reiter-042606.pdf.

[47] Zoë Corbyn, “Global Warming Wilts Malaria,” Nature, December 21, 2011, https://www.nature.com/news/global-warming-wilts-malaria-1.9695.

[48] James Tylor, “Climate Scientist Quits IPCC, Blasts Politicized ‘Preconceived Agendas,’” The Heartland Institute, April 1, 2005, https://www.heartland.org/news-opinion/news/climate-scientist-quits-ipcc-blasts-politicized-preconceived-agendas?source=policybot.

[49] Horner, Red Hot Lies, 108; David Deming, “Statement to the U.S. Senate Committee on Environment and Public Works,” Full Committee Hearing on Climate Change and the Media, December 6, 2006, https://www.youtube.com/watch?v=u1rj00BoItw.

[50] Horner, Red Hot Lies, 329.

[51] Jonathan Leake, “Wildlife Groups Axe Bellamy as Global Warming ‘Heretic,’” Times Online, May 15, 2005, https://web.archive.org/web/20080906161240/http://www.timesonline.co.uk/tol/news/uk/article522744.ece.

[52], [53] Christopher C. Horner, Red Hot Lies, 110–111.

[54] Patrick J. Michaels and Robert C. Balling Jr., Climate of Extremes: Global Warming Science They Don’t Want You to Know (Washington, D.C.: Cato Institute, 2009), x–xiii.

[55] Christopher C. Horner, Red Hot Lies, 73.

[56] “Climate Skeptics Reveal ‘Horror Stories’ of Scientific Suppression,” U.S. Senate Committee on Environment and Public Works Press Releases, March 6, 2008, https://www.epw.senate.gov/public/index.cfm/press-releases-all?ID=865dbe39-802a-23ad-4949-ee9098538277

[57], [58], [59] Judith A. Curry, “Statement to the Subcommittee on Space, Science and Competitiveness of the United States Senate,” Hearing on “Data or Dogma? Promoting Open Inquiry in the Debate over the Magnitude of Human Impact on Climate Change,” December 8, 2015, https://curryja.files.wordpress.com/2015/12/curry-senate-testimony-2015.pdf.

[60] Scott Waldman, “Judith Curry Retires, Citing ‘Craziness’ of Climate Science,” E&E News, January 4, 2017, https://www.eenews.net/stories/1060047798.

[61] Rich Lowry, “A Shameful Climate Witch Hunt,” National Review Online, February 27, 2015, https://www.nationalreview.com/2015/02/shameful-climate-witch-hunt-rich-lowry/.

[62] Waldman, “Judith Curry Retires”

[63] “U. S. Senate Minority Report: More Than 650 International Scientists Dissent Over Man-Made Global Warming Claims. Scientists Continue to Debunk ‘Consensus’ in 2008,” U.S. Senate Environment and Public Works Committee Minority Staff Report (Inhofe), Dec 11, 2008, https://www.epw.senate.gov/public/_cache/files/8/3/83947f5d-d84a-4a84-ad5d-6e2d71db52d9/01AFD79733D77F24A71FEF9DAFCCB056.senateminorityreport2.pdf.

[64] Zhu Kezhen, Preliminary Research on Climate Change Throughout Five Thousand Years of Chinese History (Kaoguxuebao, First Issue, 1972), 168–189. [In Chinese].

[65] Martin Durkin, The Great Global Warming Swindle (documentary film, 2007), Channel 4 (U.K.), March 8, 2007.

[66] Takuro Kobashi, et. al., “4 ± 1.5° C Abrupt Warming 11,270 Years Ago Identified From Trapped Air in Greenland Ice,” Earth and Planetary Science Letters 268 (2008): 397–407.

[67] Freeman Dyson, “Misunderstandings, Questionable Beliefs Mar Paris Climate Talks,” The Boston Globe, December 3, 2015, https://www.bostonglobe.com/opinion/2015/12/03/freeman-dyson-misunderstandings-questionable-beliefs-mar-paris-climate-talks/vG3oBrbmcZlv2m22DTNjMP/story.html.

[68] Scott Waldman, “Judith Curry Retires, Citing ‘Craziness’ of Climate Science,” E&E News, January 4, 2017, https://www.eenews.net/stories/1060047798.

[69] J. A. Curry and P. J. Webster, “Climate Science and the Uncertainty Monster,” Bulletin of American Meteorology Society 92, no. 12:1667–1682, https://www.google.com/url?q=https://www.ipcc.ch/report/sixth-assessment-report-working-group-i/&sa=D&ust=1548963679247000&usg=AFQjCNFxEYxHXT-38XQNgcrWpv6Tj2b_fg.

[70], [71] IPCC, “Working Group I: The Physical Science Basis,” IPCC Fourth Assessment Report: Climate Change 2007, https://www.ipcc.ch/publications_and_data/ar4/wg1/en/ch8s8-2-1-3.html.

[72] Mark W. Shephard et al., “Comparison of Tropospheric Emission Spectrometer Nadir Water Vapor Retrievals with in situ measurements,” Journal of Geophysical Research 113, no D15S24, doi:10.1029/2007JD008822.

[73] “Climate Change,” APS Physics, American Physical Society Web Page, https://www.aps.org/policy/reports/popa-reports/energy/climate.cfm.

[74] “Solar Constant,” Encyclopedia Britannica Web page, https://www.britannica.com/science/solar-constant.

[75] Willie Soon, et al., “Modeling Climatic Effects of Anthropogenic Carbon Dioxide Emissions: Unknowns and Uncertainties,” Climate Research 18 (2001): 259–275.

[76] Michael Lemonick, “Freeman Dyson Takes on the Climate Establishment,” Yale Environment 360, June 4, 2009, https://e360.yale.edu/features/freeman_dyson_takes_on_the_climate_establishment.

[77] Nir J. Shaviv, “Celestial Driver of Phanerozoic Climate?” Geological Society of America Today 13, no. 7: 4–10, July 2003, https://www.geosociety.org/gsatoday/archive/13/7/pdf/i1052-5173-13-7-4.pdf.

[78] J. Emile-Geay et al., “Links between Tropical Pacific Seasonal, Interannual and Orbital Variability during the Holocene,” Nature Geoscience9 (2) (2016): 168–173.

[79] Zhengyu Liu et al., “The Holocene Temperature Conundrum,” PNAS 111, no. 34 (August 26, 2014).

[80] Hans von Storch, “Why Is Global Warming Stagnating?” Der Spiegel, June 20, 2013, http://www.spiegel.de/international/world/interview-hans-von-storch-on-problems-with-climate-change-models-a-906721.html.

[81] Richard S. Lindzen et. al., “Does the Earth Have an Adaptive Infrared Iris?,” Bulletin of the American Meteorological Society 82 (2001): 417–432, https://doi.org/10.1175/1520-0477(2001)082%3C0417:DTEHAA%3E2.3.CO;2.

[82] Roy Spencer and William D. Braswell, “Potential Biases in Feedback Diagnosis from Observational Data: A Simple Model Demonstration,”Journal of Climate, 21 (21): 5624–5628, November 1, 2008.

[83] John R. Christy, Written Report to Senate Commerce, Science and Transportation Committee, November 14, 2007, https://www.nsstc.uah.edu/users/john.christy/christy/ChristyJR_CST_071114_written.pdf.

[84] David Russell Legates, “Statement to the Environment and Public Works Committee

of the United States Senate,” U.S. Senate, July 3, 2014, https://www.epw.senate.gov/public/_cache/files/a/a/aa8f25be-f093-47b1-bb26-1eb4c4a23de2/01AFD79733D77F24A71FEF9DAFCCB056.6314witnesstestimonylegates.pdf.

[85] William Happer, “Data or Dogma? Promoting Open Inquiry in the Debate Over the Magnitude of Human Impact on Earth’s Climate,” Hearing of the U.S. Senate Subcommittee on Space, Science and Competitiveness (U.S. Senate Committee on Commerce, Science and Transportation), December 8, 2015, https://www.commerce.senate.gov/public/_cache/files/c8c53b68-253b-4234-a7cb-e4355a6edfa2/FA9830F15064FED0A5B28BA737D9985D.dr.-william-happer-testimony.pdf.

[86] Sir John Houghton, “Moral Outlook: Earthquake, Wind and Fire,”Sunday Telegraph, October 9, 1995.

[87] Jason Samenow, “Scientists: Don’t Make ‘Extreme Cold’ Centerpiece of Global Warming Argument,” The Washington Post, February 20, 2014, https://www.washingtonpost.com/news/capital-weather-gang/wp/2014/02/20/scientists-dont-make-extreme-cold-centerpiece-of-global-warming-discussions/?noredirect=on&utm_term=.3600e477f052.

[88] John Michael Wallace, “The Misplaced Emphasis on Extreme Weather in Environmental Threat Communication,” The Washington Post, March 14, 2014, https://www.washingtonpost.com/news/capital-weather-gang/wp/2014/03/14/the-misplaced-emphasis-on-extreme-weather-in-environmental-threat-communication/?utm_term=.bf84802d4613.

[89], [90] Steven E. Koonin, “A Deceptive New Report on Climate,” The Wall Street Journal, November 2, 2017, https://www.wsj.com/articles/a-deceptive-new-report-on-climate-1509660882.

[91] “Climate Change Indicators: High and Low Temperatures,” United States Environmental Protection Agency, https://www.epa.gov/climate-indicators/climate-change-indicators-high-and-low-temperatures.

[92] Judith A. Curry, “Statement to the Subcommittee on Space, Science and Competitiveness of the United States Senate,” Hearing on “Data or Dogma? Promoting Open Inquiry in the Debate Over the Magnitude of Human Impact on Climate Change,” December 8, 2015, https://curryja.files.wordpress.com/2015/12/curry-senate-testimony-2015.pdf.

[93] Mike Hulme, “Chaotic World of Climate Truth,” BBC, November 4, 2006, http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/6115644.stm.

[94] Roy W. Spencer, Climate Confusion: How Global Warming Leads to Bad Science, Pandering Politicians and Misguided Policies that Hurt the Poor(New York: Encounter Books, 2008), Chapter 5.

[95] Christopher C. Horner, Red Hot Lies: How Global Warming Alarmists Use Threats, Fraud, and Deception to Keep You Misinformed (Washington. D.C.: Regnery Publishing, 2008), 214.

[96] Horner, Red Hot Lies, 215.

[97] Horner, Red Hot Lies, 211.

[98] Horner, Red Hot Lies, 212–213.

[99] Horner, Red Hot Lies, 227.

[100] David Shearman and Joseph Wayne Smith, The Climate Change Challenge and the Failure of Democracy (Westport, Conn.: Praeger, 2007).

[101] Horner, Red Hot Lies, 219–220.

[102] Paul Ehrlich, as quoted in Václav Klaus, Blue Planet in Green Shackles: What Is Endangered: Climate or Freedom? (Washington, D.C.: Competitive Enterprise Institute, 2008), 14.

[103] John Bachtell, “China Builds an ‘Ecological Civilization’ While the World Burns,” People’s World, August 21, 2018, https://www.peoplesworld.org/article/china-builds-an-ecological-civilization-while-the-world-burns/.

[104] Klaus, Blue Planet in Green Shackles, 4.

[105] Klaus, Blue Planet in Green Shackles, 7–8.

[106] Klaus, Blue Planet in Green Shackles, 100.

[107] John Fund, “Rollback Obama’s CAFE Power Grab, Give Car Consumers Freedom,” National Review, May 23, 2018, https://www.nationalreview.com/corner/fuel-standards-cafe-epa-rolls-back/.

[108] Ariana Eunjung Cha, “Solar Energy Firms Leave Waste Behind in China,” The Washington Post, March 9, 2008, http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/03/08/AR2008030802595.html?referrer=emailarticle&noredirect=on.

[109] The Paris Agreement on Climate Change, Natural Resources Defense Council (NRDC), December 2015, IB: 15-11-Y, https://www.nrdc.org/sites/default/files/paris-climate-agreement-IB.pdf.

[110] Donald J. Trump, “Statement by President Trump on the Paris Climate Accord,” The White House, June 1, 2017, https://www.whitehouse.gov/briefings-statements/statement-president-trump-paris-climate-accord/.

[111] Horner, Red Hot Lies, 117.

[112] Roy W. Spencer, The Great Global Warming Blunder: How Mother Nature Fooled the World’s Top Climate Scientists (New York: Encounter Books, 2010), 31.

[113] Brendan O’Neill, “A Climate of Censorship,” The Guardian, November 22, 2006, https://www.theguardian.com/commentisfree/2006/nov/22/aclimateofcensorship.

[114], [115] O’Neill, “A Climate of Censorship.”

[116], [117] O’Neill, “A Climate of Censorship.”

[118] Horner, Red Hot Lies, 107.

[119], [120] Hans von Spakovsky and Nicolas Loris, “The Climate Change Inquisition: An Abuse of Power that Offends the First Amendment and Threatens Informed Debate,” The Heritage Foundation, October 24, 2016, https://www.heritage.org/report/the-climate-change-inquisition-abuse-power-offends-the-first-amendment-and-threatens.

[121] Saul Alinsky, “Tactics,” Rules for Radicals: A Practical Primer for Realistic Radicals (New York: Vintage Books, 1971).

[122] “Climate Movement Drops Mask, Admits Communist Agenda,” PJ Media, September 23, 2014, https://pjmedia.com/zombie/2014/9/23/climate-movement-drops-mask-admits-communist-agenda/.

[123] “People’s Climate March: Thousands Rally to Denounce Trump’s Environmental Agenda,” The Guardian, April 29, 2017, https://www.theguardian.com/us-news/2017/apr/30/peoples-climate-march-thousands-rally-to-denounce-trumps-environmental-agenda.

[124], [125] Michael Crichton, “Crichton: Environmentalism Is a Religion,” Hawaii Free Press, April 22, 2018, http://www.hawaiifreepress.com/ArticlesMain/tabid/56/ID/2818/Crichton-Environmentalism-is-a-religion.aspx.

[126] Robert H. Nelson, “New Religion of Environmentalism,” Independent Institute, April 22, 2010, http://www.independent.org/news/article.asp?id=5081.

[127] Joel Garreau, “Environmentalism as Religion,” The New Atlantis, Summer 2010, https://www.thenewatlantis.com/docLib/20100914_TNA28Garreau.pdf.

[128] Damian Carrington, “IPCC Chair Rajendra Pachauri Resigns,” The Guardian, February 24, 2015, https://www.theguardian.com/environment/2015/feb/24/ipcc-chair-rajendra-pachauri-resigns.

[129], [130] Michael Whitcraft, “A Lot of Hot Air: A Review of Václav Klaus’ Recent Book: Blue Planet in Green Shackles,” Free Republic, June 13, 2008, http://www.freerepublic.com/focus/f-news/2030948/posts.

[131] Horner, Red Hot Lies, 228. 

Източник/ци:  EpochTimes

:https://www.epochtimes.com/gb/18/5/20/n10411583.htm

https://www.epochtimes.ru/glava-16-za-envajronmentalizmom-stoit-kommunizm-99063218/

魔鬼在统治着我们的世界

https://www.epochtimes.com/gb/18/9/4/n10688613.htm

https://www.epochtimes.com/gb/18/9/6/n10695307.htm

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!