Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Дженифър Дзън пред списание "Grazia": "Почти станах жертва на насилствено отнемане на органи в Китай"
(Дженифър Дзън)
Дженифър Дзън, последовател на духовната практика Фалун Гонг от Съчуан, Китай, понастоящем живееща в САЩ, свидетелства пред китайския трибунал в Лондон миналия юни и разказа своята история пред британското издание на списание "Grazia".
"Арестувана съм четири пъти; последния път ме изпратиха в трудов лагер за една година."
52-годишната Дзън е един от 1,5 милиона милиона затворници на съвестта в Китай. Каква е причината за тяхното задържане? Причината е, че духовните им убеждения не са в унисон с ценностите на китайското правителство. По-рано тази година, международен трибунал в Лондон установи, че затворници на съвестта в Китай са източник на органи за възлизащата на 1 милиард щатски долара индустрия с трансплантации в източната държава.
Всъщност, практиката за използване на затворници като източник на органи за трансплантации в Китай е известна от около 20 години. Заключенията на лондонския трибунал засягат всички държави, които си сътрудничат с Китай в областта на информационните технологии, научните изследвания и търговията. Въпреки това международната реакция по темата е загадъчно неутрална.
Медиите във Великобритания публикуваха откъслечни новини относно решението на трибунала, но в по-голямата си част проблемът не стана предмет на публична дискусия. В заключителната си реч, председателят на трибунала, адв. Джефри Найс, дори разкритикува британското правителство за бездействието му в стремежа да избегне "неудобната истина". Въпросната истина включва истории като тази на Дженифър Дзън.
"Арестуваха ме посред нощ, докато спях в леглото си", разказа Дзън. "Полицията засече електронно писмо, което бях написала до родителите на съпруга си; в него им обяснявах защо продължавам да практикувам Фалун Гонг въпреки забраната на правителството."
Последователите на Фалун Гонг са една от многото духовни групи, преследвани от китайското правителство и съставляват болшинството затворници на съвестта в Китай, следвани по брой от уйгурските мюсюлмани. Подлагани са на изтезания с цел изоставяне на духовните си убеждения и вричане във вярност към атеистичната комунистическа партия.
Фалун Гонг е медитативна дисциплина от Буда школата и езотерична духовна практика в Китай в продължение на години. През 1992 г. е официално представена в обществото и до 1999 г. последователите ѝ достигат близо 100 милиона души. И тъй като броят на привържениците на Фалун Гонг превишава този на членовете на комунистическата партия, през юли 1999 г. практиката е забранена. Дзън е арестувана за първи път през 2000 г.
В трудовите лагери ежедневно се извършват нечувани зверства, разказва Дзън. В килии за осем души са натиквани по двадесет затворници. Принудени са да плетат пуловери на ръка от 5:30 часа сутринта до полунощ; постоянно ги лишават от сън. В деня, в който Дзън влиза в затвора, затворниците са принудени да клечат по 16 часа на ден под палещите лъчи на слънцето и който не издържи, е удрян с електрошокова палка. Целта е да бъдат "превъзпитани". След излежаване на едногодишна присъда на затворниците се дава избор: да се отрекат от вярата си или да останат в затвора.
Години по-късно Дзън осъзнава, че физическите и психически изтезания са само част от случващото се в китайските лагери-затвори. Дори е убедена, че за малко не е станала жертва на отнемане на органи.
"В деня, в който ни прехвърлиха от центъра за задържане в трудовия лагер, първо ни заведоха в медицински център, за преглед", спомня си Дзън. "Информирах лекаря, че съм боледувала от хепатит С, който изчезна, след като започнах да практикувам Фалун Гонг. Казах му това, за да разбере, че Фалун Гонг е нещо добро и че правителството не бива да го преследва."
Дзън чува за твърденията за насилствено отнемане на органи едва след освобождаването си през 2001 г.: пускат я, след като я принуждават да подпише декларация, че се отказва от Фалун Гонг. Това е изключително болезнен момент в нейния живот.
"Международната коалиция за прекратяване злоупотребите с органи в Китай" (ETAC) се бори от 2014 г. насам да сложи край на тези зверства. Миналата година тя създаде т. нар. китайски трибунал, който впоследствие потвърди, че насилственото отнемане на органи е факт. Поради глобалното неведение по темата и цензурата в Китай, това е дълга и трудна битка.
"През 1999 г. броят извършени трансплантациите в Китай скача главоломно", обясни Сузи Хюс, основател и изпълнителен директор на ETAC. "Хората започнаха да се питат какво се случва, но никой не знаеше."
През 2006 г. разследващият журналист Итън Гутман поде анализ на преследването на Фалун Гонг и в продължение на седем години интервюира оцелели от репресиите.
"Бивши затворници разказаха на Гутман за ужасяващи изтезания, долнокачествена храна и как не са им позволявали да ходят до тоалетната", добави Хюс. "Но това, което им се сторило истински странно, било, че им вземали кръвни проби и снимали органите им."
Разследващи, представящи се за нуждаещи се от трансплантация пациенти, провеждат телефонни разговори с лекари в китайски болници и умишлено питат за органи от последователи на Фалун Гонг. Лекарите отговарят, че могат да набавят органи на последователи на Фалун Гонг в рамките на две седмици; това подсказва, че хора биват убивани с цел добиване на органите им. През 2006 г. канадските правни експерти Дейвид Килгор и Дейвид Матас потвърждават жестоката истина, включена в доклада им с название "Кървава реколта": в Китай продължава да се извършва широкомащабно, недоброволно отнемане на органи от последователи на Фалун Гонг".
Въпреки всички усилия за изобличаване и прекратяване на насилственото отнемане на органи в Китай, Западът остава неутрален. Защо?
Според Хюс, има няколко причини.
"В началото, Фалун Гонг беше нещо ново за Запада и хората не знаеха какво представлява. Освен това, китайското правителство твърдеше, че Фалун Гонг е култ и нещо ужасно, затова имаше объркване. Ако медиите не говорят по темата, хората няма как да узнаят."
Освен това, много държави си сътрудничат и разчитат едни на други за изследвания в областта на трансплантациите на човешки органи. Вероятно тази зависимост кара някои от тях да си затворят очите.
"Съществува тясно сътрудничество между Китай и Трансплантационната общност: водещата институция в областта на трансплантациите в международен мащаб", коментира Хюс. "Те помагат на Китай да разработи доброволна система за донори, но отчасти пренебрегват изнесените данни от разследванията за насилствено отнемане на органи."
Джереми Чапман, бившият президент на Трансплантационната общност, нарече обновения доклад на Килгор/Матас/Гутман от 2016 г. "чисто въображение", и заяви: "Вижте източниците на тези документи. Всички са от Фалун Гонг."
"Как Фалун Гонг източници?!", недоумява Хюс. "Всъщност това са данни от Китай. Затова се заехме да проверим всички източници, почти двеста страници: 90 процента идваха от китайски интернет страници и съвсем малка част от Фалун Гонг, най-вече показания на очевидци. Освен това, защо се дискриминират жертвите и не им се позволява да разкажат какво им се е случило? Това е наистина погрешно."
"Когато някой започне да се рови в нещата, ситуацията става неудобна", аргументира се Хюс. "Защо определени хора от Трансплантационната общност казват, че зад проблема се крият политически мотиви и че разследващите са политични, въпреки че те дори не практикуват Фалун Гонг?"
Проблемът с насилственото отнемане на органи изглежда е заобиколен от тайни, коварни планове и умишлено причинено неведение.
"Хората, които имат силата да направят нещо, не искат да признаят какво се случва, защото знаят, че тогава ще имат задължението да направят нещо", смята Дзън. "Мисля, че много хора не искат да поемат този морален дълг и се преструват, че не знаят."
Сега, след като сме информирани, какво можем да направим по въпроса, като хора и като държава? Според Хюс, първата стъпка е да се даде гласност.
"Едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъскваме при подобно невероятно престъпление, е да помогнем на хората да приемат, че то се случва. Наистина е важно хората да говорят за това."
Следващата стъпка е прекъсване на връзките със свързаните с китайската трансплантационна индустрия организации и личности.
"Всички болници и университети в Америка, Великобритания и навсякъде другаде трябва незабавно да прекратят връзките с Китай в областта на трансплантациите", продължава Хюс. "Не трябва да има каквото и да било сътрудничество, научни изследвания – нищо. Защото не знаете дали тези органи не идват от убити хора, а ние не можем да бъдем част от това."
И накрая, трябва да си зададем въпроса: моята работа има ли връзка с проблема и какво мога да направя? Сътрудничи ли моят работодател с Китай, независимо дали е фармацевтична компания, туристическа фирма или финансова корпорация?
"Хората могат да се свържат с нас, ако не са сигурни какво да направят и ние можем да ги насочим", предлага Хюс.
Ако пък работата ви не е свързана с Китай, винаги можете да пишете на своя народен представител и да изискате парламентарен дебат по въпроса.
"От много дълго време, оцелелите от китайски лагери са единствените, която чукат на вратите на депутатите", каза Хюс.
"Всеки трябва да почука на вратите на депутатите и да им изпрати писма, за да им обясни, че това е критично важен проблем и че трябва да се направи нещо по въпроса. Правителството на Великобритания трябва публично да осъди практиката на насилствено отнемане на органи, така както го направиха САЩ и Европейският съюз, и да анализира трансплантационния туризъм и законите за трафик на органи с цел инкриминиране получаването на органи от Китай. Правителството няма да се задейства, докато хората не изискат то да го направи."
Източник: https://graziadaily.co.uk/life/in-the-news/forced-organ-harvesting-china/
Източник/ци: https://www.falun-bg.info/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!