Александър Йорданов: Превърнаха омразата срещу България в официален празник

Александър Йорданов

Александър Йорданов

Македонците, искат или не, ще трябва да се декомунизират и да се срещнат с истината за своята история

Александър Йорданов

Вчера в Р Македония отбелязаха 78-та годишнина от началото на т.нар.антифашистко въстание и народноосвободителната война срещу "българския фашистки окупатор". Датата се почита от правителството, парламента, Съюзът на борците срещу фашизма.
На 11 октомври 1941 г. т.нар. борци от Първи прилепски "партизански отряд" нападат български полицейски участък в Прилеп и прерязват телефонните жици. Убиват човек, баща на три деца.
Прилеп е град – символ на българщината. Достатъчно е да припомня, че в него преди 121 години е роден класикът на българската литература Димитър Талев. Още през 1856-1857 година Панайотис Арвантинос пише за Прилеп:
„Сега неговото население се състои от 1200 домакинства мохамедански и християнски, като последните са от български род и една част от влашки.” През 1864 г. немският учен Хайнрих Барт, след пътешествие в Македония, издава книга, в която описва град Прилеп, в който освен турското население е имало и 11 000 българи. 

За македонци не споменава

 И Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), през 1878 г. пише, че в Прилеп живеят 7 500 българи, 2 300 мюсюлмани, 500 гърци, 200 власи и 200 цигани. В 1890 година при публичен диспут в Санкт Петербург, видният прилепчанин Методий Кусев описва в речта си града като:„чисто български”. Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Прилеп има 24 520 жители, както следва: 16 900 българи християни, 6200 турци, 480 власи и 960 цигани.

Днес, според македонските политици и “историци” в Прилеп няма българи. Вероятно македонците са ги “избили”, иначе как ще изчезнат?
На 11 октомври 1941 г. група родоотстъпници комунисти, предвождани от пратеника на Йосиф Броз Тито, Лазар Колишевски (известен комунистически престъпник, на чиято съвест тежат убийствата на хиляди българи в Македония и който е пръв премиер на СР Македония) нападат полицейския участък в града. Днес тази 

антибългарска акция се чества като официален държавен празник в Р Македония

 И това се прави демонстративно от същото правителство, което подписа договор за приятелство и сътрудничество с България. От това следва, че този договор за македонците е поредното лицемерие. Но с лицемерие не се гради общо европейско бъдеще. С честване на нападения срещу българи, с обявяването на българите за фашисти и окупатори, не се подобряват двустранните отношения. Затова и приетата от правителството “Рамкова позиция”, относно предстоящия преговорен процес на тази страна за европейско членство, превежда на разбираем за македонските граждани и политици език това, което преди две години бе записано в двустранния българо-македонски договор. Това е правилният подход.

Македонците се срещат със своето българско минало,

 престават да четат историята с комунистически и съветски очи и започват да градят своето европейско бъдеще.
Македонската преса сравнява събитието от 11 октомври 1941 г. със „свободолюбивите традиции на македонския свободолюбив народ съдържащи се в Карпошкото, Разложкото, Кресненското и Илинденското въстание”, но също така и с “усилията за социално и национално освобождение вложени в Балканските войни и в Първата световна война”.
Споменаването на всички тези събития като събития от македонската история, която е история на борби „срещу българския окупатор”, показва, че днешните македонци са още в първо отделение.
Във в. „Нова Македония” по същия повод миналата година написаха, че „македонския народ самостоятелно се е преборил за своята свобода”. А от първите „партизански” отряди постепенно е създадена 110 хилядната „народоосвободителна армия с военни формации от най-висок ранг като корпуси и дивизии”.
Всичко това, включително и самият празник е абсолютна лъжа и провокация срещу България. Твърдя го като бивш посланик на Р България в Р Македония. Твърдя го, защото съм го твърдял и като посланик и то публично, в медиите. В статии и интервюта оборвах аргументирано македонските лъжи за периода между двете световни войни.
И днес медиите в Р Македония пишат за „злосторствата, които фашистките окупатори са вършели над цивилното население, за нанесените огромни икономически щети (абсолютна лъжа ,защото данните говорят за икономически възход на градовете и селата в Македония по време на тяхното освобождение от сръбска окупация в периода 1941-1944 г.).
България не е била фашистка държава. 

Фашисти у нас, както и в Македония, са били само комунистите

 У нас комунистическата партия е призната със закон за престъпна организация. В Р Северна Македония тази партия е унищожила хиляди българи, други десетки хиляди е хвърлила в концлагери и затвори в Югославия. Днес македонските ученици учат историята така, както са им я написали престъпниците комунисти. И нима ние с това ще се съгласим? Всеки комунист в повече в Европейския съюз е във вреда на нашия съюз. Затова македонците, искат или не, ще трябва да се декомунизират и да се срещнат с истината за своята история. И колкото по-рано, толкова по-бързо ще влязат в ЕС. Ние ги подкрепяме, отваряме вратата, за да влязат в “лабиринта” на преговорния процес за членство в ЕС. Както всички останали европейски държави, така и ние даваме своите препоръки за по-лесно и бързо преминаване през него. На онези македонци, които са зубрили комунистическите лъжи тези препоръки им изглеждат много сложни за проумяване. Но преговорния процес ще продължи поне три-четири години и това е достатъчно време, за да се срещнат с истината за своята история и за себе си. Тоест имат шанс да го направят няколко пъти по-бързо, отколкото го направиха с Гърция. В случая е добре да се прочете гръцко-македонския договор, за да се види как в него методично се ликвидира лъжата за македонската “античност”. Така ще бъде и с изпълнението на ангажиментите поети от македонска страна и с договора с България. Тези ангажименти, за да бъдат по-лесно възприети от македонското общество (албанците в Р Северна Македония отдавна са ги възприели, българите в него - също) сега са описани достатъчно конкретно, както в Рамковата позиция на правителството, така и в Декларацията на Народното събрание. По-голяма помощ за европейското членство на Р Северна Македония от страна на България трудно може да има. Разбира се, ще има и икономическа помощ, инвестиции, съвместни проекти, но народнобудителската помощ е най-важна. Защото в ЕС влизат събудени и простили се с комунистическите лъжи, народи.

Източник/ци: https://faktor.bg/b

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

БУДНАЕРА не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни