Законно ли е преследването на Фалун Гонг в Китай?

съдебно дело закон Китай

анализ китайски юрист Фалун Гонг

(WOIPFG)

Публикуваме правен анализ на преследването на Фалун Гонг от китайската комунистическа партия. Автор на анализа е Иян Ся, ръководител на отдела за политика и изследвания на Фондацията за човешки права и върховенство на закона (HRLF), и ръководител на разследващия отдел на Световната организация за разследване преследването на Фалун Гонг (WOIPFG).


През последните месеци, светът стана свидетел на влошаване на човешките права в Китай: от изчезване на адвокати и активисти до потушаване на организираната престъпност в Чунцин, което приличаше повече на политическа кампания, отколкото на усилие за защита на законността. Ако разгледаме всичко това през призмата на световните стандарти, беззаконието в Китай сякаш се е превърнало в негова характерна черта.

Но какви са коренните причини за настоящата ситуация? Всъщност всичко започна преди 15 години, когато китайската комунистическа партия стартира кампания за изличаване на Фалун Гонг: духовна практика с десетки милиони последователи.

По-долу ще анализирам как партията — с цел да репресира последователите на Фалун Гонг — системно нарушава законите на Китайската Народна Република, и как подобни действия влияят на обществения живот в Китай днес.

След Културната революция, правната система и адвокатската професия в Китай, на практика бяха унищожени. През 80-те години на миналия век, отговорни лица от управляващата комунистическа партия предприеха поредица от стъпки за създаване на правова държава.

Бяха приети широк спектър от закони и качеството на юридическото образование значително се повиши. Правната професия привлече голям брой млади хора.

Прочутият адвокат Гао Джишън учи право и положи държавен изпит именно през този период.

Станахме свидетели на възход във върховенството на закона, въпреки някои неуспехи. Дори последвалите трагични събития на площад "Тиенанмън" през 1989 г., когато хиляди студенти и поддръжници на студентското движение бяха незаконно арестувани и подложени на преследване, не се отразиха значително на правната система и процеса на нейните реформи, най-вече заради относително малкия брой засегнати хора.

Когато започна реформата на правната система, режимът неочаквано се изправи пред някои трудности, тъй като бе свикнал да управлява без избори и не бе готов да се откаже от политическото си доминиране.

Първо, понятието "върховенство на закона" е несъвместимо с произволното потискане на политически опоненти. Когато обаче управляващият режим усеща значима заплаха от която и да било сила в обществото, единственият отговор е начало на политическа кампания за потискане на потенциалните несъгласни с него.

Второ, в резултат на усилията на властите да насърчават зачитането на закона, гражданите започнаха да защитават правата си в съда.

Горните две положения неминуемо означават, че рано или късно режимът ще има конфликт с върховенство на закона.

Предвид гореизложеното, ще се съсредоточа върху три основни точки:

1. Фалун Гонг никога не е бил забранен със закон в Китай.

2. Китайската комунистическа партия е разработила редица методи за репресии в условията на липса на правна рамка.

3. Тези методи се прилагат спрямо по-широк кръг от жертви, което оказва допълнително отрицателно въздействие върху състоянието на човешките права в Китай.

Фалун Гонг никога не е бил забранен със закон в Китай

Китайското правителство никога не е забранявало Фалун Гонг със закон. Липсва какъвто и да било закон, който забранява тази религиозна практика.

През 2007 г. шестима известни китайски адвокати поеха защитата на Уан Бо и нейните родители: последователи на Фалун Гонг. По-късно тяхната защитна реч бе публикувана онлайн със заглавие "Върховенството на конституцията и религиозните свободи".

Някои експерти нарекоха този документ исторически. След задълбочен анализ на случая, адвокати направиха следното заключение:

"Очевидно е, че репресивните мерки срещу последователи на Фалун Гонг нямат конституционно правно основание и трябва незабавно да бъдат прекратени." (1)

След този инцидент, когато стана очевидно, че преследването се извършва при липса на правно основание, все повече адвокати започнаха да се занимават със случаи, свързани с Фалун Гонг. В хода на защитата, те също повдигаха редица въпроси относно твърденията на китайската комунистическа партия за законността на преследването. Ще ги разгледаме по-долу.

Незаконни заповеди на Дзян Дзъмин от 19 юли 1999 г.

Преследването на Фалун Гонг започна на 20 юли 1999 г. По това време се смяташе, че правната основа на преследването се намира в два документа, обнародвани на 22 юли, т.е. два дена след началото на масовите арести на отговорници на местата за изпълняване на медитативните упражнения на Фалун Гонг.

Масовите арести се проведоха не по нареждане на правителството и не по силата на съдебно решение. Те бяха осъществени по заповеди на тогавашния ръководител на китайската комунистическа партия, Дзян Дзъмин.

Според източници, тези заповеди са приети на тайно вътрешно заседание, проведено на 19 юли 1999 г.

Дзян Дзъмин говори по време на това заседание. (2) Заглавието на изявлението му: "Реч на събрание на председателите на провинциалните партийни комитети, автономните региони и градовете на централно подчинение" свидетелства, че това съвещание е партийно, а не правителствено.

Дипломатическа кореспонденция, неотдавна разкрита от Уикилийкс, потвърди, че тази среща наистина се е провела и че Ху Дзинтао също е говорил на нея. Ху Дзинтао по-късно пое поста на държавен и партиен лидер, от Дзян Дзъмин. (3)

Два правителствени документа от 22 юли 1999 г.

На 22 юли 1999 г. са приети два документа: "Решение за забрана на общността, изучаваща Фалун Гонг" на министерство на гражданската администрация (4) и "Уведомление за шест забрани" на министерството на обществената сигурност (5).

Първият документ разглежда "общността, изучаваща Фалун Гонг" като обществена организация, а не като религиозна практика.

През 1993 г. Фалун Гонг влиза в състава на Китайската общност за научно изследване на цигун под името "Общност за изучаване на Фалун Гонг". През март 1996 г. Общността за изучаване на Фалун Гонг отправя молба за излизане от състава на Китайската общност за научно изследване на цигун. Когато молбата е удовлетворена, Общността за изучаване на Фалун Гонг официално престава да съществува. Така през юли 1999 г. министерството на гражданската администрация забранява организация, която е престанала да съществува през март 1996 г.

Тъй като Фалун Гонг е духовна практика, при него липсва формална организация, йерархия, членски списъци и вноски. Хората практикуват Фалун Гонг, като изпълняват пет медитативни упражнения, изучават философията на практиката и спазват принципите Истинност, Доброта, Търпение в своето ежедневие.

Фалун Гонг няма строга структура, т.е. практиката сама по себе си е неформална. Въпреки че министерството на гражданската администрация забранява Общността за изучаване на Фалун Гонг (след като тя вече не съществува), тази забрана не може автоматично да се приложи спрямо практиката Фалун Гонг. Така, от правна гледна точка, практикуването на Фалун Гонг никога не е било забранявано.

Нещо повече, решението за забрана на Общността за изучаване на Фалун Гонг от министерството на гражданската администрация цитира като причина липсата на юридически коректна регистрация. Дори и да е така, според Наредбата за регистрация на обществени организации, липсата на регистрация на организация не означава незаконност на съществуването на група хора. Министерството на гражданската администрация няма законното право да забранява каквато и да било група от хора.

"Уведомление за шест забрани" на министерството на обществената сигурност незаконно разширява обхвата на вече неоснователно приетата забрана, издадена от министерството на гражданската администрация. Според китайското законодателство, тези министерства имат право да създават свои вътрешни нормативни документи. Те нямат законодателно или юридическо право да определят какво е законно, а какво е незаконно.

По този начин, двата документа са извън компетентността на тези министерства. В допълнение, двата документа са в пряко нарушение на членове 5 и 36 от Конституцията на Китайската Народна Република (КНР). Чл. 36 от Конституцията гарантира свобода на вероизповеданията на гражданите на КНР, а чл. 5 гласи, че всички държавни органи са длъжни да спазват Конституцията и закона.

Има и трети документ, който често се смята за основание за провеждане на преследването на Фалун Гонг: "Уведомление на ЦК на ККП за забрана на практикуване на Фалун Гонг от партийни членове". Тъй като този документ е партиен, той важи само за членовете на партията и следователно не може да се прилага спрямо обществото като цяло.

Решение на Общокитайското събрание на народните представители от 30 октомври 1999 г.

Наред с изброените по-горе документи, няколко месеца след началото на репресиите срещу Фалун Гонг са взети още няколко решения, които доизграждат правното основание за провеждането на тези репресии.

Тези документи обаче също не забраняват Фалун Гонг от правна гледна точка.

На 30 октомври 1999 г. Общокитайското събрание на народните представители приема "Решение за забрана, противодействие и наказание на участие в дейности на религиозни култове".

Този документ често се разглежда като главно правно основание за кампанията срещу Фалун Гонг.

Съдържанието на документа обаче противоречи на чл. 36 от Конституцията, което го прави недействителен. Освен това, документът не споменава Фалун Гонг. Възможно е създателите на документа да са се придържали към основния принцип, според който не бива да се приема закон, който забранява определена група хора.

Китайските власти цитират този закон и други разпоредби, свързани с противодействието на дейности на религиозни култове, за да оправдаят преследването на последователи на Фалун Гонг.

От правна гледна точка обаче използването на тези документи е необосновано, тъй като в тях Фалун Гонг не се споменава.

Преследването на Фалун Гонг в Китай няма правно основание. Как тогава управляващият режим успява да го осъществи?

В началото на кампанията на преследване на Фалун Гонг през 1999 г., Китай е много различен от това, което е бил по времето на Мао. Най-малкото, правителството изгражда функционираща правна система и приема редица закони. Все пак, то заобикаля закона, прилагайки няколко тактически метода за провеждане на мащабни политически репресивни кампании:

1. Създаване на силова структура извън правната система

На 7 юни 1999 г., 43 дни преди началото на преследването на Фалун Гонг, по време на заседание на Политбюро, Дзян Дзъмин обявява намерението си да учреди в рамките на Централния комитет (ЦК) на китайската комунистическа партия (ККП) нова организация, която да "разреши проблема с Фалун Гонг". Така, на 10 юни 1999 г. се ражда Управление 6-10.

Клонове на Управление 6-10 са създадени във всяка партийна структура на ниво провинция, град и квартал.

Организацията има правомощия над и извън закона. Подчинена е само на ККП. Всеки клон получава инструкции от Управление 6-10 на по-високо ниво, а най-високо стои централното Управление 6-10. Местните организации получават насоки от ръководните групи на ККП на съответното ниво. Днес в Китай има хиляди клонове на Управление 6-10. (8)

2. Партийна намеса в прилагането на закона

В Китай, съдебната власт не е независима. Тя се сблъсква със значителна намеса от страна на комунистическата партия. Комисията за политически и правни въпроси на ККП често се намесва в работата на правоприлагащите органи.

Тази комисия е истинският управителен орган на ЦК на ККП за контрол на политическите и правните дела. (9)

На държавно ниво, влиянието на Комисията е върху Върховния народен съд, Върховната народна прокуратура, министерството на обществената сигурност, министерството на държавната сигурност и министерството на правосъдието.

Влиянието на Комисията се простира на всички нива по цялата територия на Китай. Повечето клонове на Управление 6-10 са създадени като част от нейните структури. Това значително улеснява Управление 6-10, когато негови служители извършват арести и задържания.

3. Незаконна интерпретация и промяна на съдържание на закони, с цел използване срещу Фалун Гонг

Законите в Китай не допускат забраната на коя да е група. Затова на помощ идват Върховният народен съд и Върховната народна прокуратура, със своите "пояснения".

Поясненията на Върховния народен съд и Върховната народна прокуратура във връзка с прилагането на закона по наказателни дела, свързани с еретични култове, са публикувани в две части, съответно на 8 и 9 октомври 1999 г. и на 2 и 4 юни 2001 г. (10)

Подобни "пояснения" обаче са невалидни от правна гледна точка, тъй като противоречат на чл.36 от Конституцията на КНР и превишават правомощията на органите, които ги публикуват.

Чл.42 от Конституцията гласи, че пояснения относно прилагането на конкретен закон могат да бъдат правени само от Постоянния комитет на Общокитайско събрание на народните представители (ОСНП).

Върховният народен съд и Върховната народна прокуратура нямат право да разясняват законите, както са постъпили в този случай.

Още повече, в нито едно от тези пояснения не се споменава Фалун Гонг.

Върховният народен съд и Върховната народна прокуратура издават, отново незаконно, няколко административни документа, които обясняват как да се прилагат спрямо Фалун Гонг "Решението" на ОСНП и двете пояснения, споменати по-горе. (11)

 

(1) Тън Бяо, Ли Хъпин, "Върховенството на Конституцията и религиозните свободи", "Щит и меч: адвокати за правата на човека в Китай", редактори Стейси Мошер и Патрик Пун, Група за подкрепа на китайски правозащитни адвокати, 2009 г., стр. 84.

(2) Университет за политически науки в Шандун. "Реч на събрание на председателите на провинциалните партийни комитети, автономните региони и градовете на централно подчинение". Дзян Дзъмин, 19 юли 1999 г.

(3) Уикилийкс, "22 юли 1999 г.: Потискане на Фалун Гонг, трети ден" Aftenposten, 28 март 2011 г.

(4) Министерство на гражданската администрация, "Решение за забрана на общността, изучаваща Фалун Гонг", 22 юли 1999 г., http://www.people.com.cn/GB/channel1/10/20000706/132286.html

(5) Министерството на обществената сигурност, "Уведомление за шест забрани", 22 юли 1999 г., http://www.people.com.cn/GB/channel1/10/20000706/132280.html

(6) Конституция на КНР, чл.36, чл.5, http://www.usconstitution.net/china.html

(7) Решение за забрана, противодействие и наказание на участие в дейности на религиозни култове, Чайна Дейли, 30 октомври 1999 г.

(8) Световна организация за разследване преследването на Фалун Гонг (WOIPFG), "Доклад за дейността на Управление 6-10", 8 септември 2003 г., актуализиран 1 февруари 2011 г., http://www.zhuichaguoji.org/en/node/197

(9) Комисия за политически и правни въпроси на ЦК на ККП, 17 юли 2007 г., http://cpc.people.com.cn/GB/64114/64135/5994757.html

(10) Пояснения на Върховния народен съд и Върховната народна прокуратура във връзка с прилагането на закона по наказателни дела, свързани с еретични култове, 8, 9 октомври 1999 г., people.com.cn

Пояснения на Върховния народен съд и Върховната народна прокуратура във връзка с прилагането на закона по наказателни дела, свързани с еретични култове, част 2, 2, 4 юни 2001 г., http://www.people.com.cn/GB/shehui/46/20010321/421657.html, people.com.cn

(11) Пекински правен университет, Уведомление на Върховния народен съд за прилагането на "Решение за забрана, противодействие и наказание на участие в дейности на религиозни култове" на Постоянния комитет на ОСНП и на Пояснения на Върховния народен съд и Върховната народна прокуратура, 1999 г., http://www.pkulaw.cn/fulltext_form.aspx?Gid=26459&Db=chl ; pkulaw.cn
http://www.pkulaw.cn/fulltext_form.aspx?db=chl&gid=23700

Източник: https://faluninfo.ru/press-centr/dokumenty/drugoe/nezakonnost-presledovaniya-falungun-pravovoj-analiz/

Източник/ци: https://www.falun-bg.info/news/persecution-china/977-analiz-pravna-osnova-presledvane-falun-gong-kitai-1.html

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни