Следвайте "Буднаера" в Телеграм
"Уолстрийт Джърнъл": Културната революция идва в Северна Америка
Анастейша Лин:
(Wikimedia Commons/Public Domain)
WSJ.com
Коментар на Анастейша Лин: актриса, правозащитник и Мис Канада за 2015 г. Материлът е публикуван от "Уолстрийт Джърнъл" на 7 април 2019 г.
Моята приятелка Кейлан Форд използва кариерата си, да защитава човешките права и да подкрепя жертвите на религиозно преследване. Когато започнах да говоря срещу злоупотребите в родния ми Китай, тя ми помогна да се изправя срещу тормоза на комунистическия режим. Затова много се зарадвах, когато реши да се кандидатира за депутат в парламента на канадската провинция Албърта.
Но миналия месец трябваше да се оттегли, след като стана обект на компроматна кампания. Нейни опоненти и няколко журналисти използваха цитати от лични разговори по Интернет, за да я представят като расист, каквато тя не е.
Кейлан е цитирана как описва двойния стандарт при случаите, когато властите и медиите твърдят, че извършителите на ислямски тероризъм "не представляват исляма и че ислямът е религия на мира и т.н.", и започват да търсят обяснения как извършителите са се заблудили. От друга страна, когато терористите са бели расисти, "опитите да бъдат разбрани източниците на тяхната радикализация или извратеното им морално разсъждение, са почти несъществуващи", а всеки, който иска "стабилни граници и имиграционен контрол", е "поставян в същата категория" като тях. Макар самата Кейлан да смята убеждението за превъзходството на коя да е раса над друга, за "отвратително" и извратено, общественият радио- и телевизионен канал CBC описа думите ѝ като "коментари на бял расист".
Подобни кампании станаха ежедневие. Все по-популярната в САЩ, Канада и другаде на Запад, култура на компроматната война, поразително напомня на Културната революция в Китай, където писатели, художници, лекари, учени и други професионалисти бяха публично осъждани и принуждавани от тълпата да се самокритикуват. Целта не е убеждаване или дебат, а унижаване на жертвата и сплашване на всички останали. Крайната цел е унищожаването на независимата мисъл.
В Китай, хората от поколението на баща ми, роден през 1957 г., се научиха да се държат така, че да не се набиват на очи и да внимават какво казват дори пред най-близките приятели, от страх да не бъдат обвинени в престъпления, свързани с мисълта. Правото на личен живот и доверието бяха унищожени, а информаторите бяха навсякъде. По същия начин, един от най-смразяващите аспекти при случая с Кейлан Форд е, че медиите не се поколебаха да използват лични разговори, за да я осъдят. Дори ако такива методи могат да изобличат някои наистина лоши хора, струва ли си да живеем в свят, в който се страхуваме да кажем това, което мислим, дори на нашите приятели?
Презумпцията за невинност е основен принцип в западната правна култура. Въпреки това, тя е все по-често изоставяна заради нетърпение да се наложи общоприетото и да се унищожат политическите врагове. Тълпите се струпват и с лекота унищожават нечии живот, кариера и репутация. Твърдят, че действат в името на толерантността, състраданието и многообразието, но ангажираността им към тези принципи е чисто абстрактна. На практика те са нетолерантни и жестоки, и изискват тотално подчинение.
Днешен Китай е пример докъде води всичко това. Когато бях на 13 години, с майка ми емигрирахме в Канада и по-късно започнах да говоря публично срещу злоупотребите с човешките права. Баща ми, който остана в Китай, е заплашван от агенти на силите за сигурност, и прекъсна контакт с мен. Пекин провежда масови, жестоки репресии срещу религиозни малцинства, включително тибетски будисти, уйгурски мюсюлмани и последователи на духовната практика Фалун Гонг; репресии, които включват дори насилствено отнемане на човешки органи. Това се случва, когато една партия постигне пълен монопол над идеите и действа според убеждението, че всякакви средства са оправдани за унищожаването на опонентите.
Китай не се превърна в тирания за една нощ. Твърде много хора от поколението на баща ми решиха да не се застъпват за своите съседи, приятели и дори роднини, подложени на преследване. Те се научиха да се подчиняват, вместо да се опълчват и да вземат страна, вместо да мислят самостоятелно. Съгласяваха се на очевидни лъжи, защото не искаха да бъдат поредната жертва на тълпата.
Такова практично мислене, при което репутацията и безопасността се постават над истината, позволява на злото да се натрупа. Индивидуалното покорство се превърна в колективно съучастие, а Китай потъна в тоталитаризма. Не позволявайте това да се случи тук.
Източник: https://www.wsj.com/articles/th
Източник/ци: https://www.falun-bg.inf
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!