Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Как призракът на комунизма управлява нашия свят: ВЪВЕДЕНИЕ
Как призракът на комунизма управлява нашия свят: ПРЕДГОВОР
Крахът на СССР и сривът на комунистическите режими в Източна Европа бележат края на Студената война, продължила почти половин век между големите лагери на Запада и Изтока. Много хора бяха щастливи от това, вярвайки, че комунистическата заплаха е отминала.
В действителност обаче външно променената комунистическа идеология все още се шири по цял свят. Това се случва в страни, където открито се придържат към комунистическата идеология: Китай, Северна Корея, Куба, Виетнам. А също и в страни, където комунистическите фактори са все още много силни - страните от Източна Европа и бившия СССР. Това става и в страни, където социализмът се популяризира под знамената на демокрацията и републиканството: много страни в Африка и Южна Америка. Комунистическите фактори са силни и в демокрациите на Европа и Северна Америка, където хората дори не са наясно за това.
Комунизмът породи войни, глад, масови убийства и репресивна политика. Това само по себе си е ужасно, но вредата от комунизма не се ограничава само до него. Все повече хора осъзнават, че за разлика от всички политически системи в историята на човечеството, комунизмът е враждебен към човешката природа, човешките ценности и достойнство. За повече от 100 години той създаде големи тоталитарни държави, включително СССР и Китай, в които загинаха над 100 милиона души от насилствена смърт, а няколкостотин милиона души живеят в робство. Освен това комунистическият лагер доведе света до ръба на ядрената война. Но най-тъжното е, че всичко това доведе до разпад на семейството, хаос в обществото, упадък на морала и на цялата човешка цивилизация.
Каква е същността на комунизма? Каква е крайната му цел? Защо комунизмът в практически почти всички области е враг на човечеството? Има ли спасение за хората?
1. Комунизмът е дявол, чиято цел е да унищожи човечеството
"Един призрак броди из Европа, призракът на комунизма." Думата „призрак“ в началото на „Манифест на комунистическата партия“ изобщо не е хрумнала случайно на Маркс.
Както бе споменато в Предговора на тази книга, комунизмът не е просто една тенденция, доктрина или неуспешен опит на хората да намерят изход. Това е един дявол. Наричат го още “злият дух на комунизма”. Той е създаден от омраза и различни порочни материи на Вселената.
Първоначално той е имал формата на змия, а впоследствие - на червен дракон. Той е наравно с дяволите, враждебни на праведните Богове. Той използва различни низки и зли духове, за да създава хаос сред хората. Крайната цел на този зъл призрак е да унищожи човечеството.
За да може, когато Бог дойде да спасява хората, те да не вярват в Бог. И да се влоши моралът на хората до такава степен, че те да се откажат от Бога и традициите, така че да не разберат Божиите наставления и в крайна сметка да бъдат унищожени.
След Студената война комунистическите режими в Източна Европа и СССР паднаха, но комунизмът изобщо не изчезна и комунистическият призрак не умря. Отровата му не само продължава да отрови бившите комунистически страни, но дълго време изтича в различни форми и се разпространява по целия свят.
Чрез идеология, която контролира хората, злият дух е проникнал във всички сфери на обществото. Злият дух на комунизма усърдно насажда всякакви изродени идеи на човечеството и те тихо заливат целия свят. Заблудените хора дори ги приемат за собствени мисли и желания. Това доведе до факта, че човек губи способността си да прави разлика между правилното и грешното, доброто и злото. Коварният план на злия дух почти успява!
Когато в близко бъдеще злият дух на комунизма празнува победата си, по-голяма част от хората ще мислят, че той е близо до поражението си. Хората са на прага на смъртта, но все още са в неведение. Може ли такава една ситуация да бъде по-опасна?
2. Начините и средствата на дявола
Бог е създал човека. Милостивият Бог винаги се грижи за хората. Дяволът разбира добре това и иска Бог да спре да се грижи за създаденото от него човечество. Единственият начин да направи това е да прекъсне връзката между Бога и човека. Най-важният метод, който злият дух използва, за да унищожи човечеството, е унищожаването на предадената от Бога култура и разлагането на морала. Тоест, да деформира толкова много съзнанието на човека, че да стане трудно за Бог да го спаси.
В човека съществуват едновременно божествена и дяволска природа. Той е същество, способно както на морален упадък, така и на морално извисяване. Вярващите знаят, че ако човек се стреми към висок морал, мисли и действа справедливо, тогава Бог го закриля. Бог укрепва праведните му мисли, насърчава добрите му дела и дори върши чудеса за него. В същото време Бог повишава нивото на неговия морал, поради което той става още по-възвишен човек и дори може да се върне в Небесното царство.
И обратно, за човек с нисък морал, изпълнен с егоистични желания, алчност, невежество, самодоволство и тесногръдие, неговите зли мисли и действия не могат да бъдат одобрени от Бога. В този случай неговото самодоволство и тесногръдие ще бъдат засилени от дявола. Засилената страст и зли мисли на човека ще бъдат още повече контролирани и използвани за извършване на зли дела, правене на грехове и причиняване на вреди на хората. В резултат на това нивото на морала на човек ще продължи да пада - до такава степен, че той ще изпадне в ада. Когато моралното ниво на цялото общество върви надолу, дяволът добавя масло в огъня по различни начини, съобразно своите цели, като контролира хората и използва техните зли мисли и действия, за да постигне крайната си цел на унищожаване на човечеството.
От 18-ти век, когато европейската история навлиза в епохата на бурни катаклизми, моралът на човечеството започва да се срива, което създава възможност за дявола. Той постепенно започва да обръща обратно критериите за добро и зло, за правилно и грешно. Той въвежда атеизма, материализма, еволюционната теория, философията за борбата и други порочни доктрини. Дяволът избира Маркс, който е бил част от зъл култ, за свой представител в света на хората. Така през 1848 г. Маркс публикува „Манифест на комунистическата партия“, в който публично декларира, че насилието ще унищожи системата на частната собственост, на класовото общество и държавата, на религията и семейната институция. Парижката комуна от 1871 г. е първият опит на комунизма да завземе властта.
Последователите на марксизма твърдят, че въпросът за властта е централен за марксистката политическа наука. Ако разберем крайната цел на комунизма, установяваме, че за комунизма въпросът за властта от една страна е важен, а от друга - маловажен.
Важен е, защото завземането на властта е най-бързият начин в голям мащаб да се доведе човечеството до разложение и разпад. Само като поеме контрол над властта, комунистическата партия ще може да насади идеологията си със сила и принуда, а също и за кратко време да унищожи напълно традиционната култура на даден народ.
Маловажен е, защото дори комунизмът да не завземе властта, дяволът все пак ще може да влоши човешкия морал по други начини и да постигне крайната си цел - унищожаването на човечеството.
Практиката показа, че насилието не е единственият способ, а властта не е единственото средство. Всъщност дяволът на комунизма използва изключително гъвкави прийоми. Манипулирайки всички слабости на човешкото общество, прилагайки измами и заблуди, водещи до хаос в човешкото мислене, подкопаване на традиционната култура, унищожаване на обществения ред, изкуствено създаване на социални вълнения, разцепление в обществото и пр., дяволът окупира напълно целия свят.
3. Комунистическата идеология е форма на мислене на дявола
Боговете са дали богата култура на човешкото общество, основана на универсални ценности, като по този начин са начертали пътя на хората към Небето. Комунизмът, дошъл от дявола, и традиционната култура, дадена от боговете, са напълно противоположни един на друг и са абсолютно несъвместими, както огъня и водата.
В основата на идеологията на злия дух на комунизма са атеизма и материализма. Злият дух на комунизма обединява немската философия, френската социална революция, британската политическа икономия и др., и с тях замества Бог и праведните религии в обществото. Комунизмът е превърнал целия свят в своя църква. Той подчинява на себе си всички сфери на обществото. Дяволът е поел контрол над мисленето на хората, принуждавайки ги да вървят срещу Бога, да отхвърлят Бога и да се отклоняват от традициите. Под контрола на дявола, стъпка по стъпка човечеството се приближава към своята гибел.
Дяволът избира Маркс и други като него за свои представители в света на хората, така че в човешкия свят те да се противопоставят на установените от Боговете принципи и да ги унищожават. Така, те пропагандират класовата борба и унищожават старата обществена система.
На Изток дяволът инициира жестока революция и създаде тоталитарна държава, в която се съчетават политиката и религията. На Запад той се занимава с преразпределение на богатството чрез високи данъци и социална сигурност, като постепенно насърчава ненасилствения комунизъм. Той се стреми да разпространи комунистическата идеология в цял свят, да проникне във всички политически системи, за да унищожи целия социален ред и държавни системи.
Крайната цел е да се създаде единен орган за контрол над света, който да замени всички държави и правителства, давайки на дявола пълна власт. Това съвпада с обещанията на комунизма за създаване на общество за колективно производство, в което няма да има социални класи, държави и правителства. Според тези планове обществото трябва да постигне състоянието на така наречения “рай на Земята”, в който ще е „от всекиму според способностите, на всекиму според потребностите“.
Програмата на комунизма се състои в постигане на единство на целия свят и изграждане на рая на Земята, както и в насърчаване на „социалната еволюция“ чрез атеизма. Разрушавайки духовните стремежи, вярата и религията на хората с помощта на материализма, комунистическият дух навлиза във всички социални сфери, във всички кътчета на обществото, включително политиката, икономиката, образованието, философията, историята, литературата, изкуството, социалните и природните науки и т. н.
Комунизмът е като раковите клетки, които сами се размножават, и отхвърля всички други форми на мислене, включително вярата в Бога. Той постепенно унищожава държавния суверенитет и националната идентичност. В крайна сметка той цели да унищожи моралните и културни традиции на обществото, тласкайки хората към гибел.
В “Манифест на комунистическата партия” Маркс заявява: „Комунистическата революция е най-решителното разделение с унаследените от миналото отношения; не е изненадващо, че в хода на своето развитие тя най-решително скъсва с идеите, унаследени от миналото“. Тези думи доста точно описват всичко, което комунистическата партия прави през последните почти 200 години.
Традиционните закони изхождат от моралните стандарти и защитават морала. Комунизмът реши да раздели морала от законите, за да изкриви умишлено традиционната система на закон и право, като установи своите еретични закони и по този начин унищожи морала на хората.
Боговете наставляват хората да правят добро, а комунизмът разпалва класовата борба, насърчавайки насилието и убийствата.
Боговете са установили институцията на семейството като основа на обществото. От своя страна комунизмът разглежда семейството като форма на частна собственост и призовава за унищожаване на семейството.
Боговете са позволили на хората да имат свободата да печелят пари и правото на живот. Комунизмът иска да унищожи частната собственост, да отнеме земята от хората, да повиши данъците, да монополизира кредита и капитала, тоест напълно да владее икономиката в живота на хората.
Боговете са установили за човешкото общество морални стандарти, форма на управление, закони, общество и култура. Комунизмът възнамерява "насилствено да свали цялата настояща социална система".
Боговете са дали на хората традиционното изкуство, за да използват тази специфична форма да покажат на хората образите на Богове и Небесни светове. Благодарение на това хората ще могат да запомнят колко са красиви тези светове, да уважават и вярват в Боговете, да повишават морала си и да постъпват по-правилно. Комунизмът насърчава хората към съвременно изродено изкуство, защото по този начин те ще потискат божествената природа в себе си и ще дават воля на своята дяволска природа. Той се опитва да контролира всички сфери на изкуството, така че то да разпространява ниска, грозна, зла и упадъчна негативна информация.
Боговете наставляват хората да бъдат смирени, да почитат Небето и Боговете. Комунизмът насажда у хората природата на дявола и арогантността, така че те да вървят срещу Боговете и да престанат да ги почитат. Той разпалва гнева в сърцата на хората. Под лозунга на така наречената свобода той позволява на хората да правят каквото си искат, лишавайки ги от морални ограничения и чувство за вина. Под лозунга за равенство, той провокира проявата на завист у хората, а също така засилва суетата в тях по различни начини, така че в лицето на ползите и изкушенията те да последват дявола.
След края на Втората световна война комунистическият лагер продължи да се разраства, комунистическите и свободните общества започнаха да се конфронтират помежду си и започна десетилетието на Студената война. Теорията на комунизма се превърна в светска религия на комунистическите страни и е представена в техните учебници като „неоспорима истина“. Но комунизмът, използвайки различни прикрития, успя да окаже също толкова силно влияние и върху останалите страни по света.
4. Характеристики на дявола, който е свръхестествена сила
Дяволът - това е вид свръхестествена сила. След като разбере какво е злият дух на комунизма, човек може по-добре да разбере какъв хаос причинява дяволът в нашия свят.
Злият дух на комунизма е изграден от омраза, той се храни от енергията на омразата, която е в хората.
Злият дух на комунизма и дявола, или Сатаната, са свързани и работят заедно, за да създават хаос в света на хората. Не е необходимо да се опитваме да разграничим какво точно прави всеки от тях поотделно.
Дяволът действа едновременно както на Запад, така и на Изток, във всяка професия и индустрия. Неговата сила понякога се разделя и след това отново се събира в едно цяло. Той извършва измамни маневри и атаки, като няма ограничения в използваните методи.
Дяволът е подбудител на трансграничните войни. Религия, семейство, политика, икономика, финанси, военни сили, образование, наука, изкуство, медии, развлечения, масова култура, социален живот, междудържавни отношения - всичко това дяволът е превърнал в свое бойно поле, за да унищожи човечеството.
Черната енергия на дявола в един миг от една сфера се разпространява в друга сфера, от една група хора в друга, от една кампания в друга. Например през 70-те години на миналия век, когато приключи военната кампания на Запада във Виетнам, дяволът провокира млади бунтовници да започнат феминистко движение, екологично движение и движение за узаконяване на хомосексуалните отношения. Друга част от тези хора проникнаха в социалната система на западните страни, опитвайки се да подкопаят западната цивилизация отвътре.
Дяволът управлява хората с порочно мислене, превръщайки ги в свои представители в човешкия свят. Той също така използва фалшива доброта, мамейки добри и наивни хора, за да ги превърне в свои представители или защитници.
Тези представители на дявола са поставени във всички сфери на живота, от елита до по-ниските социални слоеве. По този начин действията на дявола понякога представляват революция, започваща от ниските слоеве на обществото и след това обхващаща всички останали слоеве, а понякога това са коварни планове, спускащи се отгоре надолу по социална линия, но това може да са и трансформации, започващи от средните слоеве на обществото.
Дяволът може да променя формата си и да се разделя на части. Той също така е в състояние да се преобразява и да обслужва низки духове в други пространства. Порнографията и наркоманията са все прояви на дявола, това са инструменти в ръцете на злия дух. Низките духове и различните зли духове се захранват с енергия от отрицателните състояния на хората, като гняв, страх, отчаяние, безразсъдство, упоритост, завист, похотливост, яд, арогантност, мързел и т.н.
Дяволът е потаен и коварен, използва различните желания на хората, техните зли мисли, дяволска природа, тъмни страни на човешката душа и други негативни неща. Когато мисленето на човек съответства на мисленето на дявола, тогава той започва да контролира този човек. Често хората мислят, че правят нещо в съответствие със своите мисли. Но всъщност те са контролирани незабелязано от злото.
5. Множеството лица на дявола
Точно както дяволът има много имена, така и комунизмът се проявява в различни форми. Дяволът обича да се появява в точно противоположни форми, за да подвежда хората.
Може да се прояви като тоталитарен режим, а след това и като пазител на демокрацията; или под формата на планова икономика, а след това - на пазарна икономика; той може също така да контролира напълно свободата на изразяване или да осигури изключителна свобода на изразяване; в някои страни той се противопоставя на хомосексуалността, докато в други активно насърчава легализацията на еднополовите бракове; понякога унищожава околната среда в голям мащаб и след това активно се застъпва за околната среда и много други.
Той може да подкрепи насилствената революция, а може също така да се застъпи за мирна трансформация. Може да се прояви под формата на определена политическа и икономическа система, както и под формата на тенденции в изкуството и културата. Може да се прояви под формата на чист идеализъм, както и под формата на хладнокръвно и хитро политизиране.
Държавите с тоталитарен комунистически режим - това е само един вид проявление на дявола. Марксизмът-ленинизмът и идеите на Мао Цзедун са само част от фалшивата еретична доктрина за дявола.
Като се започне от утопичния социализъм, който се появи през 18 век, хората наблюдават такива социални формации като научен социализъм, фабиански социализъм, индустриален социализъм, християнски социализъм, демократичен социализъм, хуманен социализъм, екологичен социализъм, социална държава, марксизъм-ленинизъм, маоизъм и други. Всички те могат да бъдат опростено разделени на две групи: насилствен комунизъм и ненасилствен комунизъм. Постепенното проникване и усвояване са основните методи на ненасилствения комунизъм.
Един от триковете на дявола е едновременното разпространение в противоположно изглеждащите лагери на Запад и Изток. Когато дяволът бурно нахлува на Изток, в същото време, под различен вид, той също прониква и на Запад. Британското фабианско общество, Германската социалдемократическа партия, Френският втори интернационал, Американската социалистическа партия и многобройни други социалистически групи посяват семената на разрухата в Западна Европа и Северна Америка.
По време на Студената война, когато в СССР и Китай се правят масови убийства и чистки, има глад и концентрационни лагери, хората в западните страни се радват, че все още живеят в изобилие и свободна среда. Някои социалисти, привърженици на хуманния социализъм, дори открито осъждат насилието в СССР, в резултат на което хората допълнително отслабват бдителността си.
На Запад дяволът на комунизма използва изключително разнообразни маски. Той говори под различни знамена, а хората изобщо не му се противопоставят. Либерализмът, прогресизмът, Франкфуртската школа, неомарксизмът, критическата теория, противокултурното движение, антивоенното движение, движението за сексуална свобода, движението за узаконяване на еднополовите бракове, феминизмът, екологизмът, социалната справедливост, кейнсианството, различните авангардни течения, мултикултурата и т. н. - всички тези области и движения или произхождат от комунизма или се използват от комунизма за реализиране на неговите зли цели.
6. Социализмът - това е началният етап на комунизма
В западното общество много хора споделят концепциите за социализъм и комунизъм, широко популяризиращи социализма. Всъщност според теорията на марксизма-ленинизма социализмът е именно началния етап на комунизма.
През 1875 г. Маркс в своята „Критика на готската програма“ излага своите предположения за това какви трябва да бъдат началния и най-високия етап на комунизма. През последните години от живота си, под натиска на промените в международната общност, Енгелс излага теорията за демократичния социализъм, която трябва да придобие власт чрез общи избори. Той е използван от лидерите и теоретиците на Социалдемократическата партия на Втория интернационал, създавайки настоящите леви партии в много капиталистически страни. Ленин от своя страна дава ясна дефиниция на социализма и комунизма. Той смята, че социализмът е първият или начален етап на комунизма и комунизмът трябва да се развива на основата на социализма.
Става ясно, че първоначално социализмът е бил част от марксизма и част от международното комунистическо движение. Социалистическата система на обществена собственост и планова икономика са подготовка за комунизма. Различни видове социализъм и различни формации на лявото крило, които в момента са широко разпространени в западното общество, на повърхността изглежда да нямат нищо общо с комунизма.
Обаче това са конкретни прояви на ненасилствения комунизъм. За разлика от насилствената революция, западната форма на всеобщи избори е метод на ненасилствена революция. Сравнено с обществената собственост, високите данъци в западните страни са всъщност забулена форма на обществена собственост.
За разлика от плановата икономика, западната система за социално осигуряване е система, която постепенно и неусетно унищожава капитализма. Всъщност много леви политически партии в западните страни разглеждат развитието на социалната сигурност като един от много важните аспекти за реализиране на социализма.
Когато се осъжда злостността на комунизма, трябва да се обърне внимание не само на насилието и убийствата, които стават в комунистическите страни. Човек трябва също така да може да разпознава вредата на самата социалистическа система.
Понастоящем ненасилственият комунизъм, под името на различни видове социализъм, лъже хората и ги води към заблуждение. За да се разбере добре комунизма, първо трябва да се разбере какво представлява началния етап на комунизма. В крайна сметка комунизмът не може да възникне внезапно, просто в един миг. Както всеки жив организъм, той има процес на растеж и развитие.
Понастоящем в някои социалистически страни и проспериращи страни от Европа и Америка т. нар. социално благополучие се придобива с цената на жертване на индивидуалната свобода. Хората в тези страни все още могат да поддържат определени политически свободи, защото степента на развитие на социализма в техните страни не е много висока все още.
Социализмът не е статично понятие. Основната цел на социалистическите страни е да постигнат равни резултати. В хода на постигането на тази цел човек непрекъснато ще бъде лишаван от свободата си. Социализмът със сигурност ще бъде преходен етап към комунизма, тоест хората непрекъснато ще бъдат лишавани от свобода.
Ако определена свободна държава изведнъж стане тоталитарна в една нощ и държавната й пропаганда започне да се различава значително от реалността, тогава повечето от жителите й няма да приемат това и дори ще започнат да му се противопоставят. Като минимум, те ще противодействат пасивно. Ето защо разходите на правителствата в тоталитарните страни са много големи. Техните управници със сигурност трябва да извършват масови убийства, за да премахват съпротивата. Това беше една от основните причини, поради която в СССР и Китай в мирно време бяха извършени мащабни убийства на граждани.
За разлика от тоталитарните страни, социализмът в свободните общества използва законодателни методи, неусетно постигайки целта си на „варене на жаба на слаб огън“, стъпка по стъпка отнемайки личните свободи на хората. Процесът на изграждане на социалистическо общество продължава няколко десетилетия. Няколко поколения вече са се сменили, в резултат на което хората постепенно са станали безразлични, забравили са и са свикнали. Следователно за социализма става още по-лесно да заблуждава хората. Така че, когато става дума за същността и целта му, постепенно въведеният социализъм по същество не се различава от насилствения социализъм.
Социализмът използва закона, за да гарантира на хората „равни права“. Това обаче всъщност разваля морала на обществото, тъй като лишава хората от правото за стремеж към доброто. При нормални условия хората имат много различни религиозни вярвания, ниво на морал и култура, ниво на образование и интелигентност, способност да търпят страдания, честност и отговорност, смелост и решителност, способност за иновации и т.н.
Ако всичко това се изравни, тогава тези неща е невъзможно да се издигнат от ниско ниво на високо в един момент - може само изкуствено да се ограничат хората, които имат сравнително високо ниво. Особено в областта на морала в западните страни, социализмът, използва предлога за „антидискриминация“, „анти-омраза“, „неутрална ценност“ и „политическа коректност“, за да премахне оценката за морал. Това е същото като да се отмени самия морал.
Затова можем да наблюдаваме как богохулни действия и изявления, сексуални извращения, демонично изкуство, порно индустрия, хазарт и наркотици са защитени от закони, са легализирани и стават „нормални“. Резултатът е вид обратна дискриминация спрямо хората, които вярват в Бог и се стремят към висок морал, като целта е те да бъдат маргинализирани и постепенно унищожени.
7. Мечтите за комунизъм са романтични илюзии
В момента много хора на Запад все още имат романтични илюзии за комунизма. Това е така, защото те не са живели в комунистически страни, не са изпитвали горчивината на онзи живот и нямат разбиране за комунистическата реалност.
По време на Студената война много западни интелектуалци, художници, журналисти, политици и студенти отиват до СССР, Китай или Куба, за да пътуват и да разглеждат. Разликата между реалността в техните страни и това, което виждат там, е като разликата между небето и земята.
Комунистическите държави винаги са усвоявали добре умението да заблуждават хората чрез външна пропаганда. Всичко, което чуждестранните посетители виждат в тези страни, са примерни села, специално нагласени за тях, образцови фабрики, университети, болници, детски градини, затвори и т.н. Всички, които ги придружават, са предварително обучени комунисти или „политически надеждни“ хора. Много от тези екскурзии за чужденци са репетирани предварително.
Чуждестранните гости винаги са посрещани с цветя, добри напитки, песни, танци и банкети. На срещите присъстват добродушни млади мъже и жени, широко усмихнати служители. Чуждестранните гости виждат само атмосфера на ударна работа, равноправна и свободна комуникация между хората, пламтящ стремеж на учащите към знания, кълнящи се във вечна любов младоженци.
Те не виждат как формално се провеждат съдебни процеси и как грубо се вземат съдебни решения. Не виждат показателни съдилища, насилие, критика и нападки, полицейски нападения, принудително промиване на мозъци, ГУЛАГ, масови убийства, изземване на земя, къщи и имоти.
Не виждат глада и неразвития сектор на социалните услуги. Не виждат липсата на правото на неприкосновеност на личния живот, както и постоянното наблюдение и подслушване, доносите един към друг, ожесточената вътрешна борба в управляващия елит по време на завземането на властта един от друг, както и луксозния живот на представителите на този елит на фона на бедността на народа.
Чуждестранните гости вярват, че всичко, което им се показва, е ежедневието на хората в комунистическите страни. Те разпространяват тази информация в обществото чрез книги, статии и публични речи. Всичко това все още играе роля и подкрепя фантазиите на западните хора по отношение на комунистическите страни.
Само на малцина се удава да видят някои недостатъци в тези страни, но те веднага попадат в друг капан и започват да се държат като „защитници“ на комунизма, вярвайки, че „не трябва да се вади мръсното бельо на показ“, че масовите убийства, гладът и потисничеството в комунистическите страни - това са неизбежни явления в процеса на формиране на обществото, както и че макар пътят да е трънлив, това е в името на светлото бъдеще. Те смятат, че като разкажат цялата истина ще очернят делото на комунизма. Така им липсва искреността и смелостта, които са необходими, за да кажат истината. И те избират срамното мълчание.
Комунизмът декларира, че ще изгради красив и съвършен рай в човешкия свят, където всички хора ще бъдат свободни и равни, където няма да има потисничество, експлоатация на човека от човека, ще има универсално материално богатство, „от всекиму според способностите, на всекиму според потребностите“ и всеки ще може да се развива свободно. Такова общество съществува само във фантазиите. Това е вид стръв, която дяволът използва, за да мами хората.
Властта ще бъде винаги в ръцете на малка група хора. Страните с комунистически режим са тоталитарни страни, където малка група от хора използват всички механизми на държавата, за да потискат, поробват и експлоатират народа. Тъй като времето все още не е дошло, някои държави, които наричат себе си социалистически, все още крият истинския си облик под булото на грижата и добротата.
Но когато условията узреят, картите ще бъдат разкрити и социалистите, които наивно се отдават на мечти за красиво бъдеще, ще се разкайват горчиво за това, което са вършили, но ще бъде твърде късно.
8. Унищожаване на културата от дявола и упадъка на морала
Дяволът е поставил във всяка страна и във всяка сфера свои агенти, които водят невежата и лековерна общественост по пътя към унищожението.
Комунизмът учи хората да се бунтуват срещу Бог и да отхвърлят Бог. От една страна, той атакува религиите отвън, а от друга, управлява порочни религиозни мошеници, за да проникне в религиите и да ги поквари отвътре. А те политизират и комерсиализират религиите, превръщайки ги в забавление.
Множество морално пропаднали духовници произволно тълкуват писанията, използвайки лъжливи и еретични изявления, за да объркват вярващите и дори да извършат изнасилвания, включително с млади енориаши и деца. Поради тези грозни явления искрените последователи на религиите се объркват и губят надежда.
Само преди век ревностната вяра в Бог беше синоним на добър човек. А днес вярата в Бог и практикуването на религия са обозначени като „невежество“ и „суеверие“. Дори когато няколко близки приятели се съберат, те се колебаят да говорят за своята религиозна вяра, страхувайки се, че ще бъдат осмивани.
Една от основните цели на комунизма е да унищожи институцията на семейството. Под знамето на равенството между половете той разрушава формата на семейството и популяризира феномена на „комунистическите обществени съпруги“. В допълнение, от 20 век той лансира движението на съвременния феминизъм, което се застъпва за сексуалната вседозволеност.
Комунизмът изкривява ролята на половете, напада т. нар. „патриархат“, отслабва статуса и ролята на бащата в семейството, променя определението на думата „брак“, застъпва се за легализация на хомосексуалността, за правото на развод, правото на аборт и насърчава съществуването на семейства със самотни родители. Всичко това води до крах на семейството и съпътстващата го бедност и престъпност. Това е една от най-шокиращите промени в обществото, настъпили през последните няколко десетилетия.
Политически, освен комунистическите страни, в които диктаторските режими продължават да властват, в системата от свободни общества, където правителството се създава от партията, получила мнозинството от гласовете, настъпва и пълна криза. Комунизмът използва пропуски в държавната система и в законите на демократичните страни, опитвайки се да поеме контрол над една или повече водещи политически партии. Така, за да спечелят вътрешната партийна борба, политиците, които се борят един с друг, използват аморални техники и обещават на своите избиратели невъзможни неща.
Резултатът от навлизането в политиката на комунистическите партии и партии под контрола на комунизма е, че целият политически спектър на всяка страна се измества вляво, а страните въвеждат тежко данъчно облагане, високи социални осигуровки, висока степен на държавна намеса в делата на гражданите и политика на интервенционизъм.
Освен това тези действия са фиксирани на законодателно ниво. Действията на държавата имат много силно формиращо въздействие върху обществото. Лявото правителство е придружено от факта, че цялото общество е наситено с лява идеология. В допълнение, мозъците на младежта се промиват в училищата, в резултат на което следващото поколение може да избере само по-левия държавен глава.
Всъщност примерните университети, в които мъдростта на човечеството и квинтесенцията на цивилизацията се предават от поколение на поколение, също претърпяват чудовищна промяна. От началото на миналия век злият дух на комунизма вече планира унищожаването на образователната система на човечеството.
В страна с толкова мощни културни традиции като Китай, за да се прекъсне връзката на китайците с традиционната култура, още преди основаването на комунистическата партия комунизмът установява „Движението за нова култура“ и започва да прави злобни атаки срещу традиционния начин на мислене, морал, език и литература. “Движението за литература в Байхуа (разговорен език)” и “Движението за опростяване на китайските йероглифи” откъсват китайците от традиционната им култура.
След завземането на властта в Китай, комунистическата партия (ККП) бързо завзема образователната система и превръща културата на комунистическата партия в основно съдържание на учебниците. В резултат на това няколко поколения китайци са възпитани в духа на жестоки „вълчета“ - китайски термин за онези, които са израснали при комунизма и са индоктринирани да мразят и убиват класовия враг.
На Запад злият дух действа под знамето на науката, прогреса и демокрацията. Той основава движението за прогресивно образование и чрез контрол на научните изследвания във философията, психологията и педагогиката стъпка по стъпка поема контрол над педагогическите колежи и така промива мозъка на учителите и педагогическите ръководители. А образованието в началните и средните училища постепенно изключва от учебните материали и класни стаи ортодоксалните идеи и традиционния морал.
В същото време дяволът на комунизма понижава нивото на сложност на учебния материал, в резултат на което много ученици не получават достатъчно умения за четене, писане и математика, както и други основни знания, и не развиват способността да мислят логично и самостоятелно. По най-различни начини в съзнанията на учениците масово се насажда атеизма, еволюционната теория, материализма и философията на борбата.
От началото на движението срещу културата през 60-те години на миналия век "политическата коректност" се превръща в новата “Полиция на мислите” (от романа "1984" на Джордж Оруел), която принуждава учителите да внушават на учениците всякакви мутирали идеи. Завършили училище, младите хора са неморални, неграмотни, безотговорни и не разбират от култура. Те могат само да следват тълпата, ускорявайки деградацията на цялото общество.
Обществото се наводнява с наркотици, престъпността се разраства, медиите са пълни със секс и насилие, в изкуството грозното се смята за красиво, безчинстват всякакъв вид ерес и магьосничество, подрастващите са все по-„фанатични“ по знаменитостите, имат голяма зависимост от компютърните игри и социалните мрежи, което води до депресирани състояния. Хората са още по-притеснени от тероризма, който в безсмисленото си насилие над невинни граждани е надхвърлил всички граници на традиционните политически правила. Хората се притесняват, че сутринта не знаят какво ще се случи вечерта.
9. Възвръщане към Бога, съживяване на традициите и избягване плановете на дявола
Цивилизацията на човечеството е дадена на хората от Боговете. Китайската цивилизация има епохи на просперитет по време на династиите Хан и Тан. Цивилизацията на Запада достига своя връх в средния период на Ренесанса. Ако хората могат да запазят културата, дадена им от Боговете, когато дойде новото пришествие Божие, хората ще могат да имат нещо общо с него и да разберат Закона, който Бог проповядва на хората. Но ако хората унищожат тази култура и традиции, и пропаднат морално, тогава по време на новото пришествие няма да разберат Божиите наставления поради твърде големите си грехове и изкривено мислене. Това означава голяма опасност за човечеството.
Това е едновременно ера на надежда и безнадеждност. Хората, които не вярват в Бог, се отдават на живот на чувствени удоволствия. Докато вярващите живеят живот на обърканост и безпокойство, в очакване на завръщането на Бог.
Комунизмът причинява хаос в човешкия свят и в крайна сметка иска да унищожи цялото човечество. Плановете му са задълбочени и конкретни. Плановете му са толкова успешни, че огромна част от тях са вече реализирани, или са близо до изпълнение. Нашият свят се управлява от дявола!
Древна мъдрост на човечеството гласи: „Една праведност ще победи всичкото зло“ и „Когато се прояви природата на Буда, тя ще разтърси света в десет посоки“. Дяволът външно изглежда силен, но пред Бог е нищо. Ако хората могат да запазят своята природа, която се характеризира с искреност, порядъчност, милост, снизходителност, толерантност и отстъпчивост, тогава те със сигурност биха попаднали под божествената закрила и дяволът ще се окаже безсилен.
Милостта на Твореца е неограничена. Той дава възможност на всяко същество да избегне бедствието. Ако човечеството може да възроди традициите, да повиши морала си, да разбере милостивия зов на Създателя и Небесния закон, който спасява човечеството, тогава ще може да избегне разрушителните планове на дявола. Тогава ще тръгне по пътя на спасението и ще се устреми към бъдещето.
Глава 1: СТРАТЕГИИТЕ НА ДЯВОЛА ЗА УНИЩОЖАВАНЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Как призракът на комунизма управлява нашия свят – СЪДЪРЖАНИЕ
Осъдете комунизма и Вие...
Източник/ци: theepochtimes.com; epochtimes.ru
Превод: БУДНАЕРА
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!