Tyxo.bg counter

Теодора Димова: Комунизмът е по-жив отвсякога чрез своята най-висша ценност – кражбата

Прикриват се просто, сменят си кожата, нищо добро не ни очаква, пророчески казваше чичо ми през 1989 г.

Изпитваме и днес последствията от „износа“ на болшевишка революция

Тоталитаризмът остана в рефлексите ни, в инстинктите ни, някъде дълбоко в гънките на душата ни, казва пред Faktor.bg известната писателка


Интервю на Светослав Пинтев 

Днес се навършват точно 100 години от т.нар.  “Велика октомврийска социалистическа революция”, която промени света, но не в посока към по-добро, а към най-„великото“ зло,  преживявано от човечеството, което удари жестоко и българите. Още не можем да му избягаме, за съжаление. 
Съвсем скоро е и годишнината  от „дворцовия преврат“ на 10 ноември 1989 г. За двете „светли“ дати разговаряме с писателката и драматург Теодора Димова. И никак не сбъркахме. 

- Г-жо Димова,  навършват се 100 години от т. нар.  “Велика октомврийска социалистическа революция”, която не е нито октомврийска, нито велика, даже не е и революция, а преврат. Как един писател вижда последствията от нея, проектирани върху нашето време?

- След болшевишката революция в Русия последва „износ на революция“ по цял свят, така че изпитваме последствията върху гърба си. Всеки един от нас, във всеки момент от живота си. Последствията са: Обидните за възрастните хора пенсии, с които са обречени на мизерия, след като пенсионните фондове са откраднати. Съдебната система, която е в колапс, за да може свободно да се безчинства и да се краде. Така нареченият преход към демокрация, който се оказа просто удобна маска, за да се разпределят държавните пари в частни лица. И на всичкото отгоре – бавното, но настъпателно движение на проруската пропаганда, обожествяването на Русия и Путин, насаждането на нетърпимост към Европа и нейните ценности, непрестанното баене, че Европа била умирала, била беряла вече душа. На фона на този разлагащ се труп и неговата смрад – историческите братски връзки с руския народ, мантрата, че сме незначителна и малка държава и затова трябва да се отъркваме о Русия просто за да ни има – инак няма да ни има, Гейропа ще ни схруска и затрие, нашият кислород е Русия. Тази пропаганда се провежда неусетно,  безукорно и ежедневно чрез своите глашатаи. А това, че има подобни глашатаи, никак не е чудно, след 9 септември 1944 г. броят на членовете на комунистическата партия нараства главоломно въпреки масовите убийствата, репресиите, лагерите на смъртта, организирани от същата тази партия.
Последствията са дългосрочни, невидими, коварни в своята прикритост, в своята дълбока вкорененост в психиката и манталитета ни. Наскоро прочетох, вече не си спомням от кого, че българската нация се дели на два вида – едните, които се поддават на руската пропаганда и други, които я разчитат, колкото и замаскирана да е, които я отхвърлят, и се борят срещу нея. Още по-тревожна е една наскоро явила се статистика – ценности като човешки права, свобода на словото и демокрация са на четвърто, пето и шесто място в скалата на близо 80 процента от българите.

- Интересна ли ви е како автор фигурата-символ на Распутин, когото обвиняват, че едва ли не е тласнал Русия в тази посока, докато той по-скоро се е опитвал да я спаси? За Ленин обаче не може да се каже същото. Той ли е злият гений на отминалия век? 

- Мисля, че демоничното шарлатанство на Распутин е една от причините за духовния упадък в императорския двор, заради огромното влияние, което е имал над императрицата, а тя от своя страна върху императора. Това е една от съществените предпоставки за трагедиите, които връхлитат Руската империя и довеждат до светкавичното ѝ сгромолясване. А Ленин със своя чудовищен цинизъм просто триумфира над руините на миналата слава.
Безспорно това са много интересни за разработване и описване образи, но такова дело изисква огромни исторически познания в детайли, работа с архиви, документи, свидетели. Не случайно новият филм „Матилда“ е подложен на такава критика, която ми се струва, че е основателна. Такава работа не е лъжица за всяка уста.

- Литературните историци твърдят, че Михаил Булгаков е визирал Сталин,  изграждайки образа на Воланд/сатаната в романа си „Майстора и Маргарита“. Злото сякаш непрекъснато се възражда и мултиплицира. Съгласна ли сте?

- Едно от най-важните превъплъщения на сатаната е като лъже-месия, едно от най-съществените претенции на злото е да се представя за добро. В този аспект сходството е безспорно. Романът на Булгаков има много редакции, в които образът на Воланд подлежи на развитие, в първите редакции той напълно отсъства, а впоследствие става централен, тоест развива се паралелно с историческото развитие на Сталин. Има и още един паралел – семинаристът Сталин се превръща в най-злостния рушител на църквата, явява се като паднал ангел, сатана. Всичко това е завоалирано, защото ако не беше, Булгаков щеше да плати с живота си. И най-важното, образът на Воланд не е злободневна сатира, а е художествена метафора. Не трябва да се забравя, че докато Сталин е бил жив, романът не е бил издаван, първото му издание е чак десетилетие по-късно и то в цензуриран вид.
Злото не само непрекъснато се възражда, то непрекъснато мимикрира, това е най-дълбоката му същност. То никога не се явява с уродливото си лице, винаги е с красива маска.

- Външното министерство на Русия тези дни заяви, че армията на СССР е спасила българските евреи и че онези, които в края на октомври са оставили надпис върху Паметника на Съветската армия в София нямат понятие за собствената си история. Това стана с официално изявление на говорителката на министерството. Как ще коментирате това?

- Това е поредният истеричен фейк на Мария Захарова. Историческата фалшификация беше опровергана на всички нива в нашата страна. Само тесен кръг безродни русофили ѝ ръкопляскаха. Много важно е, че и организацията на българските евреи "Шалом" окачестви изявлението ѝ като абсурдно.
Ние сме заливани непрестанно от исторически, политически и всякакви фалшифиви новини. Това е нещо като риалити форматите, само че на живо. Трябва да мислим и преценяваме. Иначе ще станем жертва. Това всъщност е целта на всяка пропаганда. Противоотровата е да мислим с главата си и да изграждаме вкус към истината.

- Предстои и годишнината от 10 ноември 1989 г.? Какви са асоциациите Ви, свързани с този ден. Как го усещахте във времето, променяше ли се отношението ви към него?

- Става ми мъчно около 10 ноември. Заради абсолютната ни, тотална наивност, която е граничела просто с глупостта. Мечтаехме, че ще станем част от Европа, тоест че принадлежността ни към Европа по един съвсем естествен начин ще се възстанови, че ще се приближим до нейните ценности и стандарт на живот. В първите години след 10 ноември моят вуйчо, с когото бях много близка, скептично клатеше глава и непрекъснато повтаряше – не им вярвам, не им вярвам! Слушаше по цял ден чуждите радиостанции и гледаше телевизия, вълнуваше се до краен предел, но по някаква своя интуиция, която тогава ми се струваше непонятна, казваше, че не демокрацията побеждава у нас. А какво, какво, питах го непрестанно. Прикриват се просто, сменят си кожата, нищо добро не ни очаква, пророчески заключаваше той  и аз отдавах този песимизъм на възрастта му. Много по-късно си дадох сметка, че това не е било интуиция, а знание за механизмите, по които тоталитарните партии действат винаги.

- Липсата на духовен елит ли е най тежкото поражение, което ни нанесе социалистическата епоха?

- Много са тежките поражения, не зная кое е най-страшното. Може би това, че няма солидарност между хората. Не случайно срутването на комунизма тръгна от именно тази дума. Половинвековното тоталитарно манипулиране и промиване на мозъците ни внедри своите стандарти на мислене и поведение – другият непременно е враг, той е лош, той трябва да бъде следен, за него трябва да се доложи, затова „Партията” ще ни въздаде. Комунизмът остана в рефлексите ни, в инстинктите ни, някъде дълбоко в гънките на душата ни, предаваме го без да искаме дори на децата си, заквасваме ги с този квас. Оказва се, че семената на тези дълбоки и отровни бурени, днес са пуснали отровни корени. Днес берем отровните плодове на бездуховната комунистическа пропаганда, която подмени исконните християнски и общочовешки духовни принципи, заложени във всеки човек, принципите, от които са били водени нашите предци, принципите, които живеят и до днес в истинските европейци.
А може би най тежкото поражение е разбитата ценността система, разрушена от „черните ангели”. Без ценностна система обществото ни е като без компас. Повече от четвърт век след началото на прехода ние сме в неговото начало, въртели сме се в омагьосан кръг през всичките тези години под звуците на чалга тамтамите на злокобните магьосници, които пред очите ни подменяха истината и узурпираха властта.

- Казвате в едно интервю,  че гледането на риалити формати се съчетава с носталгията по соца. Как си обяснявате този феномен?

- Днес ние нямаме чувството за цялост, за общност, чувството, че сме един народ, една нация, че вървим в една и също посока. Пак ще повторя – нямаме солидарност помежду си. Търся причината за всичко това. За да се възцари уродливата комунистическа власт, елитът на нацията беше унищожен. Този духовен и икономически елит, който гради свободна България в продължение на 65 години, беше разстрелян, затрит, смазан. Беше заменен с  кървав и фалшив псевдоелит, който наложи своите ценности и своя морал. След като този псевдоелит наложи тотален контрол върху държавата, 45 години по късно се трансформира в икономически, но ценностите и моралът му си останаха същите. Този трансформиран псевдоелит е днешното задкулисие, което управлява държавата според своите ценности и  морал. Комунизмът е по-жив отвсякога чрез своята най-висша ценност – кражбата. Кражбата, обслужвана от съдебната система, шества, господарува и разединява България.
А соцносталгията и вкуса към риалити форматите просто се покриват, но не само се покриват, но и взаимно се формират. Те са като скачени съдове. Те имат идентичен  генезис и са натоварени с еднаква политическа и историческа функция.

- Може ли вече да издадете върху какво работите?

- Никога не зная дали ще успея да напиша една книга или не. Имам това безпокойство, че може би няма да издържа, че няма да понеса, че няма да ми стигнат силите, че ще се откажа. Досега не се е случвало да се отказвам от нито един започнат текст, но никога не се знае. Затова не обичам да говоря публично над онова, над което работя.
Ежеседмично пиша колонки в Портал „Култура“, които са на политически, културни, социални и религиозни теми. Някои от тях събирам в сборници. Някои теми ме завладяват по-дълбоко и се стремя да ги развия в художествен формат.

Източник: http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/teodora-dimova-komunizmat-e-po-zhiv-otvsyakoga-chrez-svoyata-nay-vissha-tsennost-krazhbata

@ Кой свали Тодор Живков, но остави комунистите на власт?
@ Защо Западът не разреши да бъдат съдени комунистите [Видео]
@ Защо САЩ са основните поддръжници на комунизма по света? [Видео]

Да не забравяме: КОЙ наложи комунизма на света

Ето как САЩ осъществиха Великата октомврийска социалистическа революция и наложиха комунизма на света: Червената симфония (революцията под рентген) 

Сатанист разкри кaк тpитe cвeтoвни вoйни ca внимaтeлнo плaниpaни, КОЙ е създателят на комунизма и какво да очакваме от третата световна война

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни