Tyxo.bg counter

Безплатният ЕС-обяд приключва през 2020 година

Банкери и финансисти не спират да манипулират българина колко добре ще бъдем в Еврозоната, как трябва да използваме председателството  на ЕС, за да се вкараме по втория начин (защото по първия няма шанс да се случи).

Един анализ от юли 2017 г. на известния руски журналист Дмитрий Добров, посветен на Вишеградската четворка и отношенията й с ЕС, осветлява и причините от какво е продиктуван този зор да влезем в „зоната” възможно най-бързо. Оказва се, че през 2020 година приключва приоритетното финансиране на новите членки на Евросъюза, и гребането от общата каца за благото на шепа избрани, ще свърши.

Публикуваме статията със съкращения. Какво е получила и ще получи България  по проекта 2014-2020 година е изложено в края на статията.

Дмитрий Добров:

През юли Еропейската комисия започна процедура за наказание на Полша, Чешката република и Унгария във връзка с категоричния им отказ да се съобразят със системата на квотите за миграция, наложена от Брюксел.

Безскрупулните „млади европейци“ са заплашени от сериозни икономически санкции, както и от производства в Европейския съд. От своя страна всички държави от „Вишеградската четворка“ (Полша, Чешката република, Словакия и Унгария) заявиха, че самите те ще оспорят налагането на квоти за бежанци в Европейския съд.

През 2015 г., в разгара на кризата на миграцията, вътрешните министри от ЕС разписаха квоти за приемането на мигранти, като за страните от Източна Европа са относително ниски:  7 000 за Полша,  1600 за Чехия, за Унгария  – 1300. На практика, обаче, достъпът до тези страни остава затворен за мигрантите. Чешката република прие само 12 (!) бежанци. Европейската комисия видя в това нарушение на основните принципи на солидарност в ЕС.

Защо страните от Вишеградската четворка поемат пътя на конфронтация с ЕС?

Отчасти това беше отражение на задълбочаващата се идеологическа пропаст между „старите“ и „новите“ членове на Европейския съюз.  Неолибералната политика на Брюксел води до унищожаването на тяхната национална идентичност, унищожава основните ценности на християнската цивилизация. Според тях, Европейската комисия е съставена от апаратчици, които са транснационален елит, и използват европейските народи като консумативен материал за изграждане на неолиберална Европейска империя.

Представители на Западна Европа обвиняват „младите европейци“ за неграмотността и потребителския им подход към европейския проект. За периода 2014-2020г. общата помощ за страните от Източна Европа (структурни и регионални фондове, програми за заетост на младежите, и т.н.) трябва да достигнат следните обеми:

Полша – 77,6 милиарда евро,

Чешката република и Унгария – 22 милиарда евро,

Словакия – 14 милиарда евро.

Въпреки това, целта да се достигне стандарта на живот на западноевропейските съседи, се провали. „Вишеградските“ страни забавят икономическия си растеж, значително намалява нивото на чуждестранните инвестиции.

Междувременно, ЕС вече започна да намалява помощта за страните от Източна Европа. Досега субсидиите от структурните фондове на ЕС осигуряваха около 20% от БВП в балтийските държави и 6% в Унгария. С напускането на Великобритания  размерът на помощта за „Младите европейци“ ще бъде допълнително намален.

Но при всички случаи програмата за структурна подкрепа за новите държави-членки на ЕС трябва да приключи до 2020 г. И вероятно страните от Източна Европа изхождат от факта, че вече са получили основната финансова помощ от Брюксел, и затова бойкотират решенията на Европейската комисия относно мигрантите.

Ако бъдат наложени санкции от ЕС, социалното и икономическото положение в страните от Вишеградската четворка ще се влоши значително, и това може да доведе до окончателно разделение в ЕС. Най-вероятно Брюксел ще се въздържи от крайни мерки по отношение на Полша и Унгария, за да се намали интензивността на националистическата реторика. Въпреки това,  „младоевропейците”   остават непоколебими за бежанците и Европейската комисия ще бъде принудена да се примири с този факт.

Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) са основен политически  инструмент на Европейския съюз в областта на инвестициите. ЕСИ фондовете обединяват пет фонда:

– Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР),

– Европейски социален фонд (ЕСФ);

– Кохезионен фонд (КФ);

– Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР);

– Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

България заедно с още 19 други държави членки също ще се възползва и от Инициативата за младежка заетост (ИМЗ).

Цитираните фондове са предназначени за държавите членки, чийто брутен национален доходна глава от населението е под 90 % от средния за ЕС. България попада в списъка на слабите икономически държави и в рамките на 10 национални програми й бяха отпуснати 9,88 милиарда евро от ЕСИ фондовете за периода 2014—2020 г. С национален принос от 1,86 милиарда евро, България разполага с общ бюджет от 11,73 милиарда евро, които трябва да бъдат инвестирани в различни области – от създаване на работни места и растеж до осигуряване на благоприятна за иновациите бизнес среда, както и засилване на социалното приобщаване и опазване на околната среда.

НАСЪРЧАВАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ФИНАНСОВИ И ТЕРИТОРИАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ

 На България ще бъдат предложени финансови инструменти за подпомагане на енергийната ефективност, секторите на отпадъците и водите, градското развитие и туризма.

 България също така се присъедини към Инициативата за МСП, което ще даде тласък на растежа на МСП и създаването на работни места.

 От България се очаква:

 повишаването на енергийната ефективност в домакинствата, промишлеността, услугите и

транспорта;

 обновяването на транспортната инфраструктура на България, подобряването на свързаността между отделните региони и със съседните държави, както и за стимулирането на търговията и туризма;

 засилването на основаната на знания конкурентоспособност на МСП чрез подпомагане на иновациите в предприятията, създаването на иновативни стартиращи предприятия и подобряването на инфраструктурата за иновации и научни изследвания;

 повишаване на нивото на заетост със специален акцент върху младите хора, възрастните и групите в неравностойно положение, като например ромите;

 напредъка на социалното приобщаване на непривилегированите и най-уязвимите групи от населението;

 подобряването на достъпа до здравни грижи за няколко хиляди деца, включително и тези с увреждания;

 повишаването на квалификацията на търсещите работа, младите хора и студентите, както и на хилядите ученици в средното училище, които ще получат професионално ориентиране и обучение в реална работна среда.

Но отпуснатите средства доведоха единствено да изравняване стандарта на българския бизнес елит с този на европейските му колеги. Народът става все по-беден, размерът на социалните плащания се свива, но се увеличават „бонусите” за управленския елит – партийните субсидии не бяха намалени, българинът продължава да покрива здравните и пенсионните осигуровки на държавната администрация. Преобладаващата част от еврофондовете бяха пропилени за неудачни реформи и некачествени строежи, като най-фрапиращ е примерът с образователните реформи, където се усвоиха огромни пари, без да се свърши нищо полезно.

Вижте в графиките за какво се отпускат средствата и преценете сами колко от тях са довели до широки обществени ползи. Загубите ги знаем – корупцията продължава да расте, но не старее.

Източник: Между редовете.сом

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни