Tyxo.bg counter

ДОКЛАДЪТ ”ДОБРЕВ” - Строго секретен доклад на МВР за банките, фирмите и хората, ограбили България, прикриван досега

ДОКЛАДЪТ” ДОБРЕВ” Първа част

Строго секретен доклад на МВР от 1996 г. за банките, фирмите и хората, ограбили България, прикриван досега.

Трябва да направим уточнението, че това не е пълният доклад от 24 страници, изготвен от МВР и предаден от министър Добрев на премиера Жан Виденов. Пълният доклад все още не е видял бял свят.

В подкрепа на това ще цитираме някои факти:

През 1991 г.една от първите частни банки в България, създадена по искане на Андрей Луканов е Българска земеделска банка. Характерно е, че акционери в банката са синовете на британският медиен магнат Максуел – Ян и Кевин Максуел.

Робълт Максуел е бизнеспартньор и приятел на Андрей Луканов, включително и по масонска линия. Има съмнителна репутация и трагичен край, като Луканов. Предполага се, че за изчезването на валутния резерв на България през 1990 г. в размер на над 2 млрд. долара е замесен Луканов, а възможно е участието и на Максуел.

Тази банка липсва в доклада на МВР във варианта, който е изнесен в пресата. Липсва също и Българска земеделска и промишлена банка, създадена през 1994 г.от Андрей Луканов и Нора Ананиева, известна като банката ”Орион”.

В доклада отсъства и Българска търговско индустриална банка на Васил Божков – Черепа. Когато Любомир Филипов е освободен като управител на БНБ, той става шеф на Кредитбанк на „Мултигруп”. Тогава банката на Божков се влива в Кредитбанк.

В този вариант на доклада освен банки, липсват и фирми уличени във финансови далавери. Според добре информиран източник, Венцел Райчев, бивш шеф на София прес, баща на социолога, бизнесмена и милионера Андрей Райчев, трябва да има сигурно място сред ”играчите” докарали банковия фалит. Известно е, че в някаи от многото фирми на Венцел се намесват интересите на „Мултигруп”, дори и на Максуел.

Всичко това и още много други банки, фирми и лица, които са в основния доклад, липсват във варианта на доклада, вече получил публичност. Време е да се появи и пълния доклад.
Поради големия обем на доклада, поместваме само основните моменти, и то в две части.

Някои мнения на известни икономисти и банкери за банковия крах:

”Банковата система се превъна в един от най-важните канали за гиганско преразпределение на стотици милиарди от държавата и вложителите, в джобовете на престъпна мафия”
проф. Иван Ангелов – правителствен икономически съветник

”Ако дойде Видов ден, половината банкери трябва да влязат в затвора.”
Стоян Александров – екс финансов министър

Първа част

СЪЗДАВАНЕ НА БАНКОВАТА СИСТЕМА.

До 1981 г. в страната функционират Българска народна банка (БНБ), Българска външнотърговса банка (БВТБ) и Държавна спестовна каса (ДСК), като БНБ съчетава функциите на емисионна и търговска банка; БВТБ е специализирана във външнатърговските операции и управлението на валутните резерви на страната, а ДСК обслужва предимно спестовно-кредитната дейност на населението.

През 1981 г. е учредена „Минерлбанк”, преобразувана през 1992 г. В БСИ. През 1986 и 1987 г. са създадени седем нови търговски банки. Те са специализирани в обслужването на отраслови структури. В края на 1989 г. и през 1990 г., на базата на клоновете на БНБ, се създават нови 59 търговски банки, част от тях с незначителен капитал. Извършени са промени в уставите на банките, за да се разреши участието на частен акционерен капитал.

От 01.01.1990 г. БНБ, до тогава на подчинение на Министерски съвет е освободена от несвойствените си търговски функции. През юни 1991 г се приема Закон за БНБ и тя получава статут на Национална банка със значителна степен на независимост.

На 28.04. 1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ), който взема решение за учредяване на търговски банки. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредителите на ССИГ му предлагат поправка на
чл. 13 от Конституцията – да се премахне държавният монопол върху банките. След броени дни Парламентът гласува промяната.

Решението на депутатите за промяната на чл. 13-ти преди да е приет Закон за банките, отвори вратите за безконтролно създаване на частни банки – отвори вратите на „беззаконието”. Това показа и създаването на първата частна банка в България.

Документите – учредителен договор и подписка на бъдещата Първа частна банка (ПЧБ) са внесени в БНБ. Управителният съвет с председател Иван Драгневски реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра на дружествени фирми с ограничена отговорност, на основание на чл.11, ал.2 от Указ 56 на 24.07. 1990 г. като акционерна фирма ”Първа частна банка” АД. Предмеът на дейност е ”извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид.” Фирмата – ПЧБ, се създава с уставен фонд 10 млн. лева, като по-голямата част от него е внесен от държавните фирми ”Кореком” и „Металхим”. Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изисванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56.

Упадъкът на банките в България започва през 1990 година, когато Парламентът гласува промяната на чл.13 от Конституцията.

През 1990 г. се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на закони, уреждащи правното съществуване и функциониране на търговските банки – Закон за БНБ от 19981 г., ЗБКД от 1992 г. и Търговски закон от 1991 г., в България се създават още няколко търговски банки, като: Медународна банка за търговия и развитие; Агробизнесбанк; Централна кооперативна банка; Сирбанк; ТБ „Съединение”; Кредитна банка.

Със смяната на управителя на БНБ на 16.01.1991 г. и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС, настъпва истински „лицензионен взрив”.

Съзнателното създаване на много частни банки в България, преди още да е въведено необходимото законодателство, оказва решаващо влияние върху цялата банкова система и е основната причина за нейната деформация и крах.Почти във всички случаи средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите, се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени и чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането му и препродаване на трети лица, или по други механизми.

За периода 1990 – 1995 г. ДСК е раздала 70 млрд. лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици финансово-брокерски къщи (ФБК), обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система.

През 1990-1991 г., в резултат на сериозни банкови нарушения, се изтеглят огромни финансови средства под формата на кредити, без необходимите обезпечения. В същото време новообразуваните търговски банки емитират нови акции, които са пуснати на фондовия пазар по и над номиналната им стойност, без да е направена оценка на финансовото състояние на банките по активи и пасиви.

ПИМБ се създава от ТБ ”Електроника””, която тегли валутен кредит от фирма ”Василка”. В последствие банката вдига уставния си капитал, за да получи пълен лиценз, но без съгласието на УС на БНБ. Кредитна банка се създава с пари на ДСК. Елитбанк е създадена чрез теглен валутен кредит от Биохим и средства на ПЧМБ. Банка Моллов – чрез кредит от ДСК, ПЧБ и залагане на чужди ценни книжа, които са й били необходими за набиране на уставния капитал; Агробизнесбанк е създадена с дадени средства от ЗПД ”МИК” АД и кредити; Първа инвестиционна банка е създадена като банка сателит на ПЧБ, с цел прехвърляне на средства и финансови машинации; Частна земеделска и инвестиционна банка е образувана с кредит от ДСК в размер на 170 млн.лева. Капиталът на Кредитекспрес банк е събран чрез закупуване на външен дълг на държавно предприятие, който впоследствие е заложен и е изтеглен кредит от Минералбанк и ПЧБ.

Фрапиращи са примерите „лиценз по принцип” за „Капиталбанк” или за лицензиране на ЧЗИБ със запис на заповед от НЕК за изплащане на два пъти по 700 млн. лв. от ДСК в полза на частната банка. Това положение е добре известно на БНБ, но не се предприемат никакви мерки.

Едва през първата половина на 1993 г. УС на БНБ приема основните наредби, регламентиращи извършването на банковата дейност в страната. Едва в началото на 1994 г. се констатират ”определени слабости в лицензионната дийност” на управление „Банков надзор” и на тази основа се предлагат промени в Наредба № 2 за лицензирането. Несменяем ръководител на „Банковия надзор” през всичките тези години е Камен Тошков – един от основните виновници за лицензианият хаос.

Още в първоначалния етап от създаването на частните банки започват злоупотребите с отпуснатите банкови кредити от държавните банки. Голяма част от средствата, частните банки пренасочват към фирми и физически лица, след което са обявени за несъбираеми. Друга част от тях са обърнати във валута и изнесени като ЛОРО – сметки в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари е типичен за банките на някои иконочически групировки, като: Туристспортбанк, Кредитна банка, ПЧБ, Банка Моллов, Елитбанк и др.

Така, още в процеса на зараждане и формиране на банковата система се допускат нарушения и се създават условия за увеличаване, разширяване и задълбочаване на деформациите в нейното функциониране. Създават се възможности за „пробойни в закона” и за изграждане на подходяща ”организация” в самата банкова сфера. Вече има не малко банкови кадри, които са в играта или са готови да участват.

В зараждането на банковата система се оформят три основни линии на престъпления и закононарушения :

ДОКЛАДЪТ” ДОБРЕВ” Втора част

ЧАСТНИТЕ БАНКИ ОСНОВЕН ФАКТОР ЗА ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА

Дълготрайният и нерегламентиран характер на отношенията между държавните банки и държавните предприятия има определящо значение за задълбочаване на банковата криза. Икономическите реформи в България, които стартират и без това анемично, действат в трудните условията на една ”прекредитирана” икономика.

През 1991 г. в условията на стагнация, загуба на пазари и рязкото повишаване на основният лихвен процент, предприятията нямат възможност да обслужват отпуснатите кредити. Натрупаните загуби в държавния сектор на икономиката, автоматично се прехвърляха върху обслужващите банки, което води до загуба на капитал в банковата система, достигащ стотици милиарди лева. Част от тези загуби са и от гаранциите на държавните фирми за отпускане на кредити на частният сектор.

Сумата на лошите и съмнителни кредити в края на 1995 година възлизат на 342,7 млд лева, което съставлява близо 40% от произведения през годината брутен вътрешен продукт. Нетната стойност на капиталите на търговските банки е отрицателна – минус 53,3 млрд.лева. Основният дял от натрупания в цялата банкова система капиталов недостиг се пада на няколко държавни и частни банки:

През последните няколко години, на входа и изхода на крупни обекти в структуроопределящи отрасли на реалния сектор, застават икономически групировки и фирми, които по същество монополизират вноса на суровини и реализацията на продукцията им. По този начин, чрез „клопката на паяка” се изсмукват огромни дължавни средства по схемата: рефинансиране на търговските банки от БНБ и ДСК – кредитиране от търговските банки на крупни производители – реализация на продукция от лица на частния сектор. Освен това „преливане” на средства, търговските банки натрупват огромни несъбираеми кредити от производителите.

Седем от 16-те големи и „лоши” длъжника на Балканбанк са фирми от групировката на ”Мултигруп”, чиито дългове към 31.05.1996 г. формират 38,52 % от кредитния портфейл на банката – 14,232 млрд. лева, като голяма част от тях са проблемни.

Най-големите длъжници са Дисконтова къща АД – 2,97 млрд. лв и Индустриал-М АД – 1,11 млрд.лв.
Много от кредитите на „Мултигруп” са предоставени при преференциални условия и многократно са разсрочвани.

Кредитните взаимоотношения са реализирани по сложни многостранни схеми – взаимно гарантиране на кредити, прехвърляне на задълженията, предоставяне на обезпечения, тристранни операции и др. Бившите изпълнителни деиректори на „Балканбанк” Иван Миронов и Надежда Апостолова са членове на управителните съвети на почти всички фирми – длъжници, без да са съдружници в тях. Подобна схема на кредитиране прави невъзможно доказване на крайния потребител на присвоените средства.

По време на управлението на бившия председател на СД на Стопанска банка Цветан Петков, до началото на 1994г. от банката са отпуснати 200 млн. долара кредити без обезпечение. „Булгарлийзинг”, свързана със ЗД ”Корона Инс” на Иво Карамански е получила 24 млн.долара.

През 1995 г.ръководителите на Комитета по енергетика Дянко Добрев и Трифон Цветков подписват записи на заповед за изплащане на два пъти по 700 млн. лева от ДСК в полза на ЧЗИБ с председател Кирил Дунев. Записите са представени в ДСК, сумите са усвоени и впоследствие са укрити. Финансовото състояние на НЕК значително се влошава, след налагането на запори по сметките на компанията от страна на ДСК, поради изплатената на ЧЗИБ сума.

Преобладаващата част от”лошите” кредити на частните банки, са предоставени на фирми или лица работещи в тях, на акционери или на фирми свързани с тях. През последната година преди да бъде освободен от поста изпълтителен директор на ”Балканбанк” АД, Иван Миронов отпуска кредити на обща стойност 3 млн. долара на фирмите на синовете си. Гаранциите по кредитите са фиктивни. С цел да се прикрият следите и роднинските връзки, кредитите се отпуснати от провинциални клонове на банката и не се обслужват. Валутата е изнесена зад граница. В момента семейството на Миронов се е установило във Вашингтон, САЩ, разполагайки със завидни финансови средства.

Георги Агафонов – председател на ТБ ”Славяни” предоставя кредити и подписва банкови гаранции предимно на свои фирми и фирми на негови роднини. Фирмата ”ИФФ груп”, в коята първоначално са участвали Максим Димов и Красимир Илиев дължи на ТБ ”Славяни” над 1 млн.лева. Друга негова фирма – „Ес Джи Ей” е получила от Стопанска банка 30 млн.лева, като за гаранция е заложен цирконий. Чрез фирма ”ИФФ груп” от страната са изнесени 2 млн.долара, с които са закупени вилни парцели в Доминиканската република. Всички движими и недвижими имоти, Агафонов прехвърля на свои фирми.

„Бизнесбанк” АД е използвана за отпускани от БНБ и ДСК кредити към частни фирми на основните акционери. Най-големи длъжници на банката са ”Свети Йоан” АД, Нова Телевизия (Дарко Таминджич) и Добруджанска банка.

Възползвайки се от своите правомощия Иван Китов е наредил отпускане на необезпечени кредити на редица фирми, между които съществуват тесни икономически и междуличностни връзки, възлизащи на 7 млрд.лева и 6 млн. долара. Съпругата на Китов живее постоянно във Франция, където семейството притежава недвижимо имущество на голяма стойност. В същото време, само през 1996 г. ДСК е рефинансирала ”Бизнесбанка” с над 6,5 млрд.лева.

Директорите на БЗК Атанас Тилев и Янко Янков са отпускали кредити в големи размери на фирми от групировките „Дару” и ”Орион”. Заниженият контрол при валутните операции е използван умело от служителите на банката за осъществяване на незаконен износ на валута зад граница. След отстраняването на Янко Янков от ръководството на банката, еднолично Тилев е разпоредил износ от банковия капитал зад граница на стойност 6 млн. долара и от отпуснати кредити за фирми в размер на 40 млн долара.

Впечатляващ е случаят с бившия директор на ПИМБ Венцислав Стефанов, отпуснал 20 милиона долара кредит на фирми, в които самият той е акционер.

Тежкото състояние на ТБ ”Компас” (бивша „Моллов”) е причинено преди всичко от незаконосъобразни действия на Валентин Моллов. Възползвайки се от служебното си положение на основен акционер и председател на СД на ТБ ”Моллов”, той е оказвал натиск върху членовете на УС за отпускане на кредити и разсрочване на погасяването им. Чрез фирми на частната си груперовка ФИГ ”Моллов” е изтеглил от едноименната си банка кредит в размер на 5 млн. долара и 200 млн. лева, които изобщо не е обслужвал. Като безнадеждни са класифицирани кредитите на ”Моллов ФИГ” 44 066 хил. лева
Ем Еф Ай Брос – 125 967 хил.лева. Със съмнителна възвръщаемост са кредитите отпуснати на фирмите „Сторма” – 80 554 хил. лева и „Ем ЕФ Ай Брос” – 142 455 хил.лева.

В. Моллов е използвал лица от своето обкръжение и предимно Пламен Димитров, Николай Йорданов Косашки, членове на СД на „Моллов ФИГ”, Членовете на УС на ТБ ”Моллов” са получавали годишно 100 хил. долара в брой и 400 хил. долара в кредити.

Друг неизправен кредитополучател е „Крами” ООД със 721 089 хил.лева.

Някои от факторите, довели до трудностите на ПЧБ се свързват с изтичане на капитали от нея към ТБ ”Моллов”, включително и на рефинансиране от БНБ. Поради настъпилия разрив между В.Моллов, който е рефинансирал ПЧБ и В.Стефанов – председател на ПИМБ, ТБ „Моллов” е преустановила рефинансирането на ПЧБ.

Два месеца преди обявяването на ПЧБ под особен надзор са й били необходими капитал и провизии за около 20 млрд.лева. ДСК спира ресурса на ПЧБ в средата на 1995 година, възлизащ до този момент на над 3 млрд.лева.

БНБ е заделяла за ПЧБ около 37 % от целия си размер за рефинансиране на другите търговски банки. По този начин ПЧБ е изсмуквала голяма част от предназначените заеми за другите ТБ с проблеми по ликвидността.

Кредити в особено големи размери са раздадени на частните структури свързани с ПЧБ и ССИГ , както и на лица, приближени на членовете на УС – Венцислав Йосифов, Валентин Моллов, Димитър Звездев, Емилян Димитров, Милчо Караиванов, Михаил Стефанов, Петьо Христов Блъсков, и прокуристите на банката Елза Ботева, Илиян Митев и Кирил Григоров.

В централата на ПЧБ е установена липса на известна част от кредитните досиета, поради което не могат да бъдат установени фирмите и размера на кредитите без необходимото обезпечение.

ТСБ отпуска значителни кредити на фирми, свързани с изпълнителните директори на банката, като ”Дива” – Р.Златев и Сие, „Спорт-Рей” ООД, ЕТ „Николай Райчев” и други фирми на Иво Иванов и Николай Райчев.

Голяма част от натрупаните несъбираеми кредити са резултат от корупцията обхванала различни нива в банковата система. По веригата ”лобист – политици – банкови чиновници – частни фирми, са изтекли огромни суми предварително обречени да бъдат несъбираеми.

Сред обществото е наложило трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10 % комисионна, а кредити, за които предварително се знае, че няма да бъдат върнати, комисионната е до 50 %.

Включването на някои банки, ФБК и обменни бюра в механизмите за пране на пари и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес, също оказва крайно неблагоприятно отражение в банковата система.

Финансовото обслужване на крупни престъпни операции от служители в официалната банкова система, директно или чрез сателитни финансово-брокерски къщи, допринесе за изтичане на огромни количества валута от страната. Благоприятен терен за подобни операции е контрабандната търговия, включително ембарговата, както и периодичните валутно-спекулативните кризи, като тази през м. март 1994 г., довела до трайно обезценяване на лева.

От ”Агробизнесбанк” Пловдив, чрез документи с невярно съдържание, длъжностни лица са превели в чуждестранни банки около 5 млн. долара, а ФК ”Дилър” от същия град, чрез фиктивни договори е изнесла 2 млн. долара.

От 01.01.1996 г. до 30.07.1996 г. от 9 държавни и частни банки, през митницата на Аерогара София са изнесени 2 811 кг. ценни пратки съдържащи банкноти. 1 млн. щатски долара в купюри по 100 долара тежи 8 кг. През Аерогара София са изнесени повече от 351 млн. долара.

Елитбанк е изнесла най много – 1247 кг. ценни пратки, или 156 млн. щ.д. Банката не фигурира в списъка на БНБ за износ на ценни пратки.

Рязкото обезценяване на лева в средата на 1996 година бе предизвикано от масираното изкупуване на долари и друга чужда валута основно от ”ИНГ банк”, Булбанк и „Елитбанк”.

Приетата законодателна норма от Великото народно събрание, депозити на чуждестранни вложители да се третират като инвестиции и да се олихвяват с високия за момента процент, позволи на голям брой чуждестранни граждани, фирми и лица близки на правителствените икономически екипи, през 1991-1992 г. да ”изперат” и легализират крупни суми във валута, част от които с неясен произход и впоследствие умножени да бъдат изнесени от страната.

Председателят на СД на „Елитбанк” Иво Георгиев е извършил съмнителни сделки за пране на пари с помощта на Стоян Бакалов, американски гражданин-бивш член на СД на ПИМБ.

Основните кредитополучатели на ТБ Елитбанк са фирмите от Холдинг ”Макском”. Към 25 юни 1996 г. задълженията на холдинга възлизащи на 800 млн. лева са върнати, като веднага е отпуснат кредит в размер на 900 млн.лева на фирма ”Кремакс”, която е свързана с холдинга. Целта е да се прикрият вътрешните кредити, отпускани от ТБ Елитбанк и формалното изчистване на ”Макском” от задължение, за да участва в приватизацията.

Председателят на ТБ Славяни Георги Агафонов заедно с Максим Димов, Красимир Илиев и Георги Дорев имат фирма в Кишинев, чрез която са изнесли големи суми зад граница. През м. май същата година, близък на Агафонов е изнесъл 60 хил. щ.д. през ГКПП Дуранкулак. По разпореждане на Агафонов, от ТБ ”Славяни” е дадена банкова гаранция за 600 хил. щ.д. през БЗК на пирамидата ”Демос”.

Бившето ръководство на Балканбанк АД – изпълнителните директори – Иван Миронов и Надежда Апостолова са подписали договори и други документи, с които са нанесени значителни щети на банката. Само през 1995 г.от ”Балканбанк” са изплатени на фирми на Н. Апостолова, Ив. Миронов и Л. Беров (”Балканкарт”, ”МКК”, „Хай Тек Сис” и ”БанкситУ”), както и та техни подставени лица около 691 млн. лева.

Месечната издръжка на „Балканинкасо” с президент съпруга на Н. Апостолова е надхвърляла 30 млн.лева. Между „Балканбанк” АД и „ Балканмашинари” АД холдинг има сключен договор, съгласно който банката поема издръжката на офисите на фирмата в Москва, Киев, Минск и Талин, без каквито и да е ангажименти от страна на контрагента.

Извършената проверка от вътрешния финансов контрол на дружествата в Кралство Белгия, известни с обобщаващото наименование ”Брюкселски” е установила престъпно нехайство, безстопанственост и безотговорност, довели до присвояване на големи суми във валута. Резултатите от проверката сочат, че Владимир Йорданов, бивш главен счетоводител на „Балканбанк” е подпомогнал пренасочването на крупни суми във валута на регистрираната на чужда територия частна фирма с Президент – Елена Аспарухова – снаха на генерал Бриго Аспарухов.

Един от големите длъжници на Балканбанк АД е „Балканкар – Холдинг”, чийто дълг възлиза на около 7 млрд.лева.

Макар и да не е основният доклад ”Добрев”, който е от 24 страници, информацията и в този доклад е достатъчна, за да покаже разграбването на хазната и държавните банки на България, от частните банки – хищници. Показани са и участниците – банки, холдинги, фирми, частни лица, престъпни икономически групировки и мафиотски структури и много други. Показани са поименно крадците и съучастниците. Някои от тях са ликвидирани от наемни убийци, други са избягали в чужбина, но не малко са тези, които са още в България и се радват на благоденствие, макар и придобито с цената на грабеж.

Както казва екс министърът Стоян Александров: ”Ако дойде Видов ден…. ”. А защо да не дойде? Защо крадците – вече милионери да живеят съвсем спокойно, необезпокоявани от нищо и от никой? Не е ли време да покажем кои са? МВР трябва да разсекрети и покаже доклада за „Кредитните милионери”. Както този доклад и той ще разкрие истината и ще покаже ”кой кой е”.

И ако няма съдебно възмездие, както обикновено, то и публичното показване на крадците е също форма на възмездие!

Докладът е публикуван от FROG NEWS 

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

 

Харесайте facebook страницата ни