Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Бъзикилийкс: Бойкодар Лукавски „Щом хората вземат бързи кредити значи са богати“
Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?
~ Или частна теория на НЕвероятностите!
Интервю на българският икономически министър Бойкодар Лукавски публикувано в елитното списание „The Economist“ в раздела икономически абсурди, придоби огромна популярност в Западна Европа. В него той разбулва няколко парадокса характерни за българския икономически модел, които не се срещат никъде другаде по света. Ето и текста на интервюто:
– Г-н Лукавски, вашата държава е с много-добри макроикономически показатели, но въпреки това изследвания сочат, че българските граждани са изключителни песимисти за бъдещето и се чувстват нещастни и бедни, как ще обясните това?
– Ако човек познава България и е живял там достатъчно дълго време мисля, че няма да има проблем да разбере защо се получава така. Това е наша национална черта, ние казваме не, така както целия останал свят казва да. Това е и във всички останали сфери, щом българите ви казват, че са нещастни, значи всичко е наред.
– Но все пак, не може да отречете, че голяма част от българите живеят с доста ниски доходи, вие имате пенсии под 100 евро и заплати под 200. Това не е ли признак на ширеща се мизерия?
– Позволете ми да ви поправя, доходите които споменавате са официалните такива, но ние имаме огромен дял недекларирани доходи, доходи които се укриват от гражданите, нещо с което не успяваме да се преборим. Ще ви дам един сигурен и необорим факт, който ще разкрие пред вас истинската ситуация в страната ни.
От няколко години, в България набира сили един нов отрасъл в икономиката, отрасъл, който смея да твърдя, не се среща другаде в Европа. Става въпрос за така наречените у нас „бързи кредити“, това са финансови предприятия, които предлагат пари под годишна лихва от над 50% , като няма горна граница и ако не спазите договора който сте подписали лихвата може да стигне хиляди проценти. Този нов отрасъл буйно се развива в страната и точно тези хора, които вие сочите като бедни, точно те са които го поддържат и правят печеливш. Значи помислете логично сега, ако вие имате доход от 200 евро месечно, бихте ли взели 500 евро заем с лихва от 50%?
– В никакъв случай, разбира се.
– А, а така наречените бедни се избиват да вземат такива кредити. Не само ги вземат, но и ги връщат. А има някои, на които даже не им пука и забавят или спират изплащането на взетите кредити, въпреки че отлично знаят, че по този начин ще трябва да върнат парите с хиляда процента лихва. Значи подобно нещо може да си позволи само много богат човек.
Няма нито един бизнесмен в България, който да може да си позволи да вземе такъв кредит и да не фалира. Няма нито един български бизнесмен, който да е взел такъв кредит. Целият този бизнес се развива благодарение на „нещастните бедни“ които цяла Европа ни тика в очите. По-ясно доказателство от това, че болшинството български граждани са по-богати от самите бизнесмени, строители на българската икономика, няма. Българите са богати, но не искат да плащат данъци, затова постоянно играят сценки и се оплакват. Ние нарочно поддържаме това ниско ниво на заплащане, за да принудим гражданите да раздвижат своите скрити финансови средства, донякъде успяваме, но все още сме далеч от постигането на поставената цел, да извадим всички пари на светло.
– А кой държи този нов сектор на вашата икономика?
– Ето това е хубав въпрос. Голяма част от българските индустриалци се принудиха поради липса на ликвидни средства да прибягнат до този иновативен подход за придобиване на свежи пари от своите работници и служители. Имаме също и редица политици от всички политически сили, които също се включиха в този отрасъл, за да подпомогнат излизането на светло на парите на населението.
Трябва да ви кажа, че всъщност реалната картинка на разпределението на богатството в България е точно обратната на тази която се представя в Европа. Най-богати в страната са тези които сочите за най-бедни: пенсионери, работници и служители. След тях по богатство са индустриалците и безнесмените. А най-бедни сме ние политиците, особено десните политици, които за наш срам сме принудени да си изкарваме прехраната с държавна работа, като депутати, министри и други висши държавни служители. Представяте ли си какво е за един дясно-мислещ човек като мен, да си изкарва прехраната от държавна служба, с мизерна държавна заплата. Но, да не помислите, че се оплаквам, просто ви разкривам, колко сме самопожертвувателни, в името на светлото бъдеще на нашата държава. Ние жертваме дори нашите светли идеали с единствената надежда, че някой ден ще кръстят някое училище или улица, дори да е малка глуха уличка, на наше име.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!