Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ален Делон: Хората не знаят много неща за мен…
Автор: "Фигаро"
“Ало…” Няма нужда да се представя, впрочем той никога не го прави. Едно “ало” на Ален Делон може да бъде разпознато сред хиляда други. Той е в дома си в Лоаре. Сам и далеч от всичко....
Независимо дали го иска или не, Делон ни принадлежи донякъде. Това е малко късче от историята на Франция през ХХ век. Всеки един от филмите му ни връща към определена епоха. Част от живота. Индокитай, Де Гол, Помпиду, Жискар, Митеран, чак до Саркози. Филмите му са като малки камъчета. Героите му като ориентири. “Гепардът”, “Зоро”, “Самураят”, “Господин Клайн”, “Непокорният”… По избор. Той е снимал с най-големите режисьори, повечето от които вече са покойници. Висконти, разбира се, Мелвил, Годар, Антониони. Партнирал си е с Габен, Вентура, Бронсън и Ланкастър. Бил е ченге и нехранимайко. Робин Худ на модерните времена, който смята, че в любовта, както и в живота, трябва да спазваш определени неписани правила. И не обича нищо повече от това да се притичва на помощ на онзи, който има нужда.
Понякога го прави публично. На смъртния одър е на онези, които е обичал. Верен. Делон е слънчев човек, който има и своята сенчеста страна. Който не се отрича от приятелствата си, смятани за компрометиращи. В политиката той от години афишира връзките си с Жан-Мари Льо Пен и се притече на помощ на Надин Моран за думите й за “бялата раса” в истинския живот.
Делон е такъв. Като скала. Без нюанси. Все още излъчва парфюма на скандала, аурата на лошо момче, което обича красивите жени, мъжката и наелектризираща атмосфера на боксовите зали.
Делон е убеден, че преди е било по-хубаво. Всичко. Киното, любовта, политиците, животът. Чувството за чест също. От известно време излиза рядко от бърлогата си, където е обграден от кучетата си, за да отиде на обяд или на вечеря на обичайните парижки места.
TV Magazine се срещна с актьора преди излъчването на 2 ноември по France 3 на филма “Ален Делон, този непознат”. Влизането в дома му “Ла Брюлри”, в Души (Лоаре), не е проста работа. Трябва да преминеш величествена входна врата, да се представиш на пазач, да поемеш по дълъг път насред гората, за да стигнеш до прелестно имение. На външното стълбище стои нашият домакин. Добре дошли при Ален Делон. Умело разрошени сиви коси, усмивка на устните и стоманеносин поглед. Актьорът изглежда щастлив.
- Как открихте това място?
- Няма да повярвате, ако ви кажа. В Париж ходя само инцидентно, по работа. По-голямата част от времето си прекарвам тук. Живея тук, обграден от кучетата си. Устроил съм им гробище: някои почиват там по двойки. За да остана сред тях, съм построил параклис. Там ще бъда погребан - имам всички разрешителни -, както и други членове на семейството, ако желаят. Има осем места…
- France 3 излъчи “Ален Делон, този непознат”, един по-скоро ласкателен портрет. Гордеете ли се с него?
- Най-вече съм щастлив. Още повече, че нито ми искаха мнението, нито да участвам. Разбрах за съществуването на този филм от швейцарските си адвокати, с които говорих по правни въпроси. И когато видях филма, казах “браво”. Стори ми се забележителен, чудесен. Много ме развълнува заглавието: “Ален Делон, този непознат”.
- Защо?
- Хората не знаят много неща за мен… Те ще открият това, което никога не съм показвал.
- Например?
- Колко от тях знаят, че съм прекарал детството си в затвор? Най-малкото в двора на затвора във Френ - моят баща осиновител беше пазач там -, където играех с другите деца на пазачите. Виждайки отново тези образи, изпитах емоция. Наистина бях разтърсен… Това ме просълзи.
- Казват, че плашите…
- Това е глупост! Цял живот ме преследва, но е черна глупост! Имам навика да казвам, че плаша само глупаците. Само те се страхуват от мен. Никога не съм плашел Висконти, Клеман, Мелвил… Това дори ми попречи да снимам с някои режисьори, с Трюфо например.
- Как бихте определили този филмов портрет?
- Достоверен. Няма лъжа, няма измама: това е истинаТА! Особено, когато заминавам за Индокитай, едва 17-годишен. Направих го, за да се махна от вкъщи. Без това събитие, животът ми щеше да бъде различен…
- Струвало ви се е очевидно да станете актьор…
- Именно. Тази очевидност я дължа на Ив Алегре. Веднъж той ми каза: “Ален, бих искал да говориш, както си говориш, да гледаш, както си гледаш, да слушаш, както си слушаш, да се движиш, както се движиш. Бъди себе си. Живей!”. Това беляза цялата ми кариера. Не съм ходил 14 г. на курсове или в школа, както Белмондо или Жан Рошфор. Да стана актьор беше случайност.
Актьорът е човек, когото вземат и слагат в услуга на киното; да бъдеш актьор, е професия, която се учи. Бърт Ланкастър, Жан Габен са случайности, също както Тапи. Аз също съм случайност!
- Този филм поглежда и към скритото ви лице, като аферата “Маркович”…
- Аферата “Маркович” прие невероятни размери, защото замесиха г-н и г-жа Помпиду. И дори Де Гол! Това беше един югославянин, който живееше у дома. Беше мой телохранител, а не нехранимайко. Да речем, че днес биха го определили като мигрант.
- Говорейки за мигранти, Надин Морано (френски евродепутат- бер.ред.) каза неотдавна, че Франция е страна на бялата раса. Какво мислите за това?
- Нямам желание да съдя или да споря. Само един въпрос: “Кения страна от каква раса е?”. Хората са черни. Това е смешна, гротескна полемика, която няма никакъв смисъл. Тя има т…, за да се държи, както се държи, и да каже: “Майната ви на всички, казвам това, което мисля и ще продължавам да го казвам”. Шапка й свалям!
- Какво мислите за политиката, водена от Франсоа Оланд и Манюел Валс?
- Познавах Франция при генерал Де Гол и тя беше друго нещо. Оттогава тя по-скоро деградира. Ляв, десен, всички удари са позволени. Това, което става, е отвратително, откъдето и отвращението на французите към политиката.
- Вече сте говорили за възхода на Националния фронт. Днес какво мислите за него?
- Аз съм приятел на Жан-Мари Льо Пен от 50 г. Но за Националния фронт просто казах, че смятам за нормално хората да се приближат към тази партия, защото им е дошло до гуша. До гуша от всичко! И затова са готови да отидат къде ли не. Потвърждавам го: хората вече не знаят къде са, така че защо не Националният фронт…
- Познаваме Ален Делон от киното, но вие сте играл и в телевизията…
- В киното или телевизията, когато кажат “камера”, за мен е едно и също! Има камера, която ви гледа и вие трябва да й кажете онова, което искате да кажете. Имах късмета да ми предложат интересни роли в телевизията, като Франк Рива или Фабио Монтале. Това беше обогатяващ опит.
- Тя предлага също добра публика. Това важно ли е за вас?
- Вярно е, че 12 млн. зрители не са нищо! Но не това е най-важното. Никога не съм търсел успеха, триумфа или парите. Никога не съм правел нещо за пари. Винаги съм правел това, което съм искал, когато съм искал, където съм искал и с когото съм искал! Представяте ли си какъв късмет съм имал…
- Гледате ли телевизия?
- Вече не. Скучна ми е и не ме учи на нищо. Вече имам чувството, че само аудиторията има значение. Случва ми се да гледам добър документален филм и когато има новина, превключвам на BFMTV. Бях пристрастен към телевизията, но днес с това е свършено.
- Какво мислите за Сирил Хануна (френски телевизионен и радиоводещ - бел. ред)?
- Той няма да бъде доволен, защото не мисля нищо за него (смях). Той трябва да е разбрал защо го харесват. И играе с това. Това ми се струва смешно. Винаги когато попадна на Сирил Хануна, той е с една и съща мимика, една и съща усмивка, същия поглед. Само той съществува. Това, което ме вцепенява, е че тези предавания са направени, защото са сигурни, че ще докопат милиони глапуци. Не казвам “французи”, а “глупаци”!
- Какво мислите за уволнението на Клер Шазал (популярна френска телевизионна водеща - бел.ред.)?
- Тя е приятелка и съм сигурен, че не е била изненадана. Има момент, в който трябва да съумееш да отстъпиш мястото си и да се насочиш към нещо друго. Донякъде това ми се случи и на мен… После, има начин, по който да го направиш… А тук не беше много кавалерско.
- Какво мислите за Ан-Клер Кудре, нейната заместничка?
- В сравнение с Клер, тя не е супергениална и й предричам доста по-кратка кариера! Това е въпрос на епоха: свършено е с дългите кариери, както в киното с Белмондо, Делон и някои други. Мислите ли, че след 30 г. ще гледате Жан Дюжарден? Не! Сега всичко се движи много бързо. Това е преди всичко индустрия, пари. Липсва искреност, сърце и топлота. Съжалявам за този развой.
- Изключиха ви от журито на конкурса “Мис Франция”. Съжалявате ли?
- И отново се връщаме към Националния фронт. Заради едно разсъждение, което бе променено в пресата, ме изгониха от “Мис Франция”! Как могат да се държат по този начин? Във всеки случай, това решение ме лиши от една прекрасна вечер, в която се оказвах обграден от красиви момичета (усмихва се).
- Но вие сте близък до Националния фронт?
- Не. А дори и да бях, нямам ли право? Крайната левица и Меланшон може, но крайната десница не може? Националният фронт представлява 6 млн. души. Това 6 млн. глупаци ли са? Имаш право да не ги харесваш, но трябва да ги уважаваш.
- В едно телевизионно предаване Мирей Дарк ви направи истинско любовно признание. Изнедан ли сте?
- Тя е искрена, истинска. Тя не го е направила, защото е била там, а защото го мисли, това е сигурно. Беше много красиво. Мирей е неразривно свързана с моя живот. На практика си говорим всеки ден. Много обичам Мирей. Вероятно тя беше най-голяма любов в моя живот. Жената на живота ми.
Ален Делон и Мирей Дарк
Превод от френски: Галя Дачкова, glasove.com
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!