Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Най-голямата лъжа и велика мистификация на XX век
strogosekretno.com
Автор: Красимир Иванджийски
СПИН не съществува
Преди около 25 години, като единствен постоянен кореспондент на източноевропейската медия в периода на избухването на „епидемията“ на СПИН в Африка, разполагах с информация и контакти, които се различаваха от официалната теория.
Пътуванията ми тогава в най-засегнатите от „новата чума“ африкански страни (както и контактите ми с „откривателите“ на вируса и с медицински капацитети на черния континент) – Зимбабве, Замбия, Заир, Конго-Бразавил, Ботсвана, Лесото, ЮАР, Намибия, Ангола, Уганда, Кения, даваха възможност за изводи, които от перспективата на времето най-вероятно дават и отговор на същността на проблема, как и защо се появи „епидемията на СПИН“. Не е тайна, че едно от моите задължения през онези години беше да изпращам анализите и за СПИН в Политбюро, откъдето стигаха до Москва, Берлин, Варшава, Прага в рамките на действащите тогава информационни канали.
Връщам се към тези години не заради сантимент към миналото, а защото този страшен проблем продължава да е на дневен ред. Нещо повече. Нищо не се е променило. Напротив. Налице е една от най-страшните операции в световната история на изкуствено създадената епидемия на Синдрома на имунната недостатъчност заради политически, икономически, геополитически и военни причини.
Отминаващото време само затвърди версията, че СПИН беше една от най-мръсните операции на САЩ от времето на Студената война.
Основният въпрос е откъде дойде СПИН. От зелените маймуни, които африканците са яли може би недоопечени? В това само идиоти можеха да повярват.
Въпросът „кой печели“ също беше на дневен ред. Ставаше дума за нефта, златото, диамантите, металите на „черния континент“, разбира се, ако неговото население вземе и изчезне най-добре от някаква необяснима пандемия, която е избирателна, тоест оръжие на расова основа. Разбира се, нямаше нищо общо с тезата на западните лекари за необуздания полов живот на африканците и за тяхната нестабилна имунна система.
Имаше и по-безумни глупости – за гладните африканци, изяждащи или правещи секс с шимпанзета.
Но причината беше различна и се съдържаше в една разработка на Хенри Кисинджър от 1974 г. за Националния съвет за сигурност под заглавието „Последици от ръста на световното население за сигурността на САЩ и техните интереси по света“, в която беше написано:
- Депопулацията е висш приоритет на външната политика на САЩ спрямо страните от Третия свят.
- Намаляване на населението в тези държави е от жизнен интерес за американската национална сигурност.
- Икономиката на САЩ ще се нуждае от големи количества минерали от чужбина, особено от по-малко развитите държави.
Кисинджър написа това през 1974 г., точно 10 години преди съобщението за „откриването на вируса“ на СПИН. Но „научната общност“ констатира, че HIV-вирусьт на СПИН е влязъл в населението на Африка за първи път през 1975 г., тоест няколко месеца след тази суперсекретна разработка.
Няма никакъв вирус на СПИН, с който се бори медицината.
Всъщност вирусът на имунния дефицит на човека никога не е бил изолиран. За това знаят и неговите „първооткриватели“ Люк Монтание (Франция) и Роберт Гало (САЩ). Няколко години след като HIV беше „открит“ Гало беше принуден да признае, че откритие никога не е имало, че няма никакви доказателства, че HIV предизвиква СПИН и че въобще не е вирус.
Това „откритие“ беше манипулиране на фактите на Гало не за първи път. В резултат, през 1992 г. той беше обвинен в антинаучни действия от комисията за честни изследвания на Националния здравен институт на САЩ, но всичко остана незабелязано.
СПИН е колосална лъжа.Има социални причини за имунния дефицит – бедността, недохранването, наркоманията, различните болести и много други неща. Има и екологични причини – ултразвуково и високочестотно радиоизлъчване на новата електронна техника, радиацията, отровите във водата, въздействието на големите дози антибиотици и т.н.
Предишният президент на ЮАР Тхабо Мбеки подкрепи честния американски учен Питър Дюсберг, който вече десет години доказа на света, че СПИН няма. Мбеки помоли Дюсберг да работи в ЮАР, за да се противопостави на наглото вмешателство на Световната здравна организация (СЗО), която твърди, че 10 процента от жителите на ЮАР са инфектирани с вируса HIV. Цифрите са изсмукани от пръстите. Но с тяхна помощ се печелят огромни пари.
От времето на „откриването“ на СПИН правителството на САЩ похарчи за борба с него 50 милиарда долара. Два милиарда годишно получава Центърът за профилактика и контрол на заболяванията (СDС), в чийто офиси се роди митът СПИН през 1981 г. – AIDS.
Готлиб въведе този термин, наблюдавайки петима пациенти хомосексуалисти. Всичките петима бяха наркомани и активно взимаха опиати за облекчаване на аналните сношения. Всичките петима бяха болни от пневмония с изразени поражения на имунната система. Каква епидемия?
Така беше и в началото – не се говореше за никаква епидемия. Готлиб и другите лекари употребяваха този термин като симптом. Например се говореше, че протичането на туберкулозата в болния се съпровожда от СПИН, тоест от поразяване на имунната система. Това е същото като да се каже, че грипът се съпровожда от висока температура, но няма такава епидемия като „висока температура“.
Така беше докато изследванията на Готлиб не попаднаха върху бюрото на началниците в същия този Център за контрол и профилактика на заболяванията. В същия момент този център се провали с така наречения „свински грип“. Това е отделна история, на която сме се спирали. Ще я повторим накратко.
През 1976 г. дирекцията на Центъра заяви, че се е появил нов вирус на „свинския грип“, който скоро ще започне да коси американците „наляво и надясно“. С тази заплаха им отпуснаха огромни пари за производството на ваксини и започна тотално ваксиниране. 50 милиона американци бяха инжектирани. Но изведнъж стана ясно, че няма никакъв вирус и че ваксината има мощен страничен ефект, от който хиляди хора получиха тежки нервни разстройства и паралич. Около 100 милиона долара държавата плати за съдебни искове.
След като не успя със „свинския грип“ Центърът се залови с двете ръце за СПИН. Бързо откриха вируса, който „вероятно“ предизвиква СПИН и го нарекоха вирус на имунната недостатъчност, съкратено HIV.
И нещата тръгнаха. Започна производството на болни от СПИН с финансирането от 2 милиарда долара годишно. В много почтени учени това шарлатанство предизвика възмущение. Те казваха, че няма никакъв вирус и че тестът фиксира само наличието на антитела в организма. Тестирането даваше положителен резултат, тоест откриваше „вирус“ при туберкулоза, пневмония, ревматизъм, множествена склероза и още 20 болести, както и при ваксините и преливанията на кръв, тоест след външно вмешателство в нормалната работа на организма. Срещу него организмът отговаря с изработка на антитела, които „открива“ HIV-тестът. Замислете се за този абсурд – над милион души, в които беше открит вирус на HIV преди повече от 20 години, досега не са се разболели от никакъв СПИН. Обратното, на 1,5 милиона души лекарите с радост биха залепили етикета „болен от СПИН“, но тестът не показва никакъв HIV.
Унгарският лекар Антал Мак заяви, че повечето диагнози се основават не на изолирането на вируса, а на решения на Световната здравна организация да бъдат причислени към него такива клинични симптоми, като загуба на теглото, хронична диария и постоянни високи температури.
А ето и някои по-нови данни от авторитетното английско медицинско списание The Lancet. Японските лекари, работещи в Гана са тествали за HIV 227 африканци, които преди това бяха признати за болни от СПИН на основата на тези три симптома. При повече от половината HIV не беше открит. Сега е ясно откъде в африканците се взимат тези „милиони болни от СПИН“, тези 10 или 20 процента. Загуба на тегло и температура – марш на тест. Реакцията на HIV е положителна. Ура, болен! Следващият!
Световната здравна организация се залепи за тази ясла и не може да се откъсне оттам. На конференцията в Токио нейните представители се оплакваха, че финансирането й се е намалило с 90 милиона долара. Само до 70 милиона. А нали трябва да се помага на бедните страни? Не стигат!
Къде отиват тези милиони? Как мислите? Основно – за… презервативи. И така милиони африканци боледуват и мрат от малария, туберкулоза, недохранване и още един букет от болести, свързани с антисанитарията, глада, климата, тежките условия за живот. По-рано имаше специален термин – болести на нищетата. Но нас искат да ни убедят, че реално те боледуват и мрат от някаква загадъчна и непобедима епидемия, от която могат да се спасят само с … презервативи. Значи, не е нужно да им се изпращат храни и лекарства за общоизвестните болести. Не е нужно да са ваксинирани срещу туберкулоза. Не е нужно да се готвят местни лекари и въобще да се изгражда здравеопазване. Не е нужно да им се изпращат милиарди гумени презервативи и шарени опаковки. Не срещу мистичния СПИН, а за да не се размножават, за да бъде залят цивилизования свят от „черна вълна“.
Два заека с един изстрел – и ражадаемостта намалява, и смъртността от туберкулозата и другите болести на нищетата расте. И Западът отгоре на всичко изглежда като благодетел.
Сега подобни технологии се отработват в мизерстващите страни от Източна Европа. Политиката и икономиката тук са сплетени в едно. Има користни интереси на мощни бюрократични търговски структури и общи политически и геополитически интереси на Запада.
Освен това СПИН е ефективен инструмент за контрол над обществото. Нали всеки човек може да бъде подведен под тази диагноза. След това следва принудително лечение, изолация, смърт. Върви и доказвай, че си имал грип, а не СПИН. Така че наказателната психиатрия е нищо в сравнение с тоталитарното удоволствие, което представя борбата със СПИН. Ясно е, че на тази борба със СПИН аплодират производителите на презервативи.
Но има и други преуспяващи в този бизнес. Например фармацевтичната компания Burroughs Wellcome, която произвежда лекарството срещу СПИН AZT, известно и като Ретровир.
Това е много интересно лекарство. HIV беше открит през 1984 г., а още през 1986 г. компанията съобщи, че лекарство срещу СПИН е открито и през 1987 г. то влезе в продажба. Всичко е просто. AZT беше разработен още през 70-те години като лекарство за борба с рака. Но стана ясно, че високотоксичният AZT убива по-бързо от рака и не влезе в продажба. Значи, в Burroughs решиха да изяснят кой по-бързо убива – AZT или СПИН. И едновременно да си върнат парите, вложени в неговата разработка. Централната болница на Масачузетс получи 140 000 долара за информация за 19 пациенти, които били „спасени“ от новото лекарство. И всички медици, потвърдили ефективността на AZT, получаваха дотации от компанията, която е кръвно заинтересована в продажбата на лекарството.
Дюсберг твърди, че от 10 000 до 50 000 души, са умрели не от СПИН, а от приемането на AZT. Това супер средство унищожава всички клетки безразборно, на първо място стомаха и костния мозък. Изследователският център Конкорд публикува данни, от които се вижда, че взимащите AZT не живеят по-дълго от онези, които не го взимат. Скоро след публикацията главният статистик, подготвил този материал, беше ударен от камион.
Още една крупна социална група, на която е крайно нужен AZT са хомосексуалистите. Разбира се, не обикновените „обратни“, а всевъзможните бюрократи по хомосексуализма, печелещи от „ужасния СПИН“. По време на конференцията за СПИН в Берлин група хомосексуалисти набиха изследователката Джейн Шантон, заснела филма, с който доказваше, че СПИН в Африка няма. Хотелът и пътуването на хулиганите бяха платени от компанията.
Още една заинтересована категория са наркотърговците. Ако имунитетът се разрушава заради вируса, значи цялата беда е в спринцовките, като средство за предаване на вируса. Такива идеи се внушават неслучайно – боцкай се с чисти спринцовки и ще избегнеш заразяването. Не е нужно да сте учен, нужно е да имате само един познат „наркоман“, за да разберете, че това е глупост. Хероинът, без всякакъв СПИН, разрушава имунната система. Дали се боцкат със стерилна спринцовка или не, няма никакво значение. Борбата със СПИН е типичен пример за грандиозна измама. Огромна роля в това, както и в другите мащабни измами, играят така наречените „основни медии“. Гледната точка на честните учени се отразява в малкотиражни научни сборници, но щедро заплащаната лъжлива официална пропаганда се води в планетарни мащаби.
Този гигантски кръговрат от лъжи има още един съюзник – това е глупавото, алчно и страхливо човечество.
Авторът на книгата за СПИН Джон Лорицен пише. „Много учени знаят истината за СПИН. Но съществува огромна материална заинтересованост, сключват се многомилиардни сделки, в бизнеса, свързан със СПИН. Заради това учените мълчат, извличайки изгоди за себе си от този лъжлив бизнес.“
Такъв е този подъл свят. Истината не е нужна даже на учените. Такова глобално мракобесие, построено на търговска основа, не е познавало и „мрачното средновековие“.
Почти всеки е правил тестове за HIV. Представете си, че резултатите са дали положителен резултат. Краката се подгъват, очите потъмняват от ужас. Как иначе! СПИН стана синоним на смъртта. А знаете ли, че резултатите от теста могат да бъдат лъжливо положителни. И че под маската на СПИН се крие например ревматизъм или туберкулоза.
И дали въобще този СПИН е заразен и смъртен. Нищо подобно. Нова измама.
Същността е проста и може да се обясни с разбираем за хората език. Никой не казва, че няма СПИН. Това не е съвсем точно. СПИН, като синдром на придобитата имунна недостатъчност, има. Но той не се изразява с вирус. Заради това да се заразите в обикновения смисъл на думата заразяване е невъзможно.
За имунодефицита е известно отдавна. Всеки студент преди 30-40 години, когато за СПИН никой още не говореше, знаеше, че имунната недостатъчност е вродена или придобита. Знаехме всички болести, които сега са обединявани с названието СПИН, според версията на СЗО, като кандидозата на трахеята, бронхитите на белите дробове, криптоспородиозата, салмонелните септицемии, туберкулозата на дробовете, пневмоцистната пневмония, простия херпес, цитометаловирусната инфекция с поразяване на лимфатичните възли, ракът на шийката на матката, синдромът на изтощението и други. Спекулациите около проблема HIV – СПИН са най-голямата измама на съвременния пазар на медицината. Състоянието на отслабен имунитет, тоест имунодефицит, е известно на медиците отдавна. Има социални причини за имунодефицита – бедността, недохранването, наркоманията и т.н. Има и екологични. Във всеки конкретен случай при отслабване на имунитета е необходимо добросъвестното и подробно изследване на болния за откриване на причините на имунодефицита, тоест синдрома на придобития имунодефицит има и ще има.
Но трябва да се разбере и още нещо. СПИН не е инфекциозна болест и не се предизвиква от вирус. Досега няма никакви научни доказателства за наличието на вируса на човешкия имунодефицит, предизвикващ СПИН. Но всеки ден в десетки страни по света умират хиляди хора, на които е поставена лъжливата диагноза СПИН, което няма нищо общо с истинската причина – туберкулоза, наркомания, хомосексуализъм, хепатит, глад, мизерия, липса на хигиена…
В света никой и никога още не е видял вируса на СПИН. Но това не пречи на медицината да се бори с неоткрития вирус. И да се бори по опасен начин. Защото ретровирусната терапия, която трябва да се бори с вируса HIV реално предизвиква имунен дефицит, тъй като убива всички клетки и особено костния мозък, който отговаря за производството на клетките на имунната система.
Лекарството AZT (зидовудин, ретровир), с което лекуват СПИН отдавна беше измислено срещу рака, но тогава не се осмелиха да го използват, тъй като препаратът е много токсичен.
Жертви на диагнозата на СПИН често стават наркомани, тъй като наркотиците са токсични за имунните клетки. Имунната система се разрушава от наркотиците, а не от вируса. Наркотиците разрушават стомаха, който в организма изпълнява много функции, на първо място обезврежда токсичните вещества, участва в различни видове обмен, а с болен стомах ще се разболееш от всичко.
Наркоманите развиват и токсичен лекарствен хепатит. СПИН може да се развива от наркотиците, но той не е инфекциозен и не се предава от човек на човек.
Но за съжаление и на ненаркомани се поставя диагнозата HIV-инфекция. Това е истина. Например 80 процента от кожните заболявания дават положителна реакция на HIV. Но колко хора са били на ръба на отчаянието след такъв тест, без да знаят за това. А достатъчно е след 1-2 седмици отново да се направи тест и той ще е отрицателен. Въпреки че и в такива случаи анализите могат отново да са положителни, тъй като реагират други антитела и отново да ви поставят диагноза HIV-инфекция.
През 1993 г. американският доктор Роберт Уилнер си въведе в организма HIV-положителна кръв. Когато го попитаха защо рискува живота си, той отговори: „Правя това, за да сложа край на най-голямата лъжа в историята на медицината.“
Така например HIV не беше отделен в информацията на конференцията в Барселона през 2002 г. За това там говореше известният професор по патология, занимаващ се от 30 години с електронна микроскопия Етиен де Харве, който детайлно анализира техническите доказателства за липсата на фотографиите на електронната микроскопия на онова, което е известно като вирус на СПИН. Той обясни, че ако HIV действително съществуваше, лесно би могъл да бъде отделен от пациенти с голямо вирусно натоварване. А щом няма вирусът, не може да има и никакви диагностични тестове, изготвени от частици от този вирус. Щом няма вирус, няма и частици, от чиито белтъчини се състоят диагностичните тестове за откриване на антитела срещу митичния вирус. Следователно, те не са указатели за наличието на какъвто и да било вирус и дават лъжливи положителни резултати с намиращите се вече в организма антитела, които се появяват в човека в резултат на всякакви ваксини или при други известни на медицината болести.
Лъжливостта на теста може да бъде открита и при бременност, с което се обяснява и нарасналият рязко през последните години брой на бременни жени с тест HIV-положителни.
Заради това даже в материалите на ООН и СЗО обикновено има абзаци, в които с дребни шрифтове е написано, че „те не гарантират достоверността на информацията и не носят отговорност за вредите, които могат да последват от използването на тази информация.“ За какво тогава се харчат стотици милиони долари за изследването на СПИН. И къде всъщност отиват парите за борбата със СПИН.
Ако припомним прогнозите отпреди 15 години, особено в САЩ, днес по света би трябвало да са болни от СПИН около 500 милиона души. Но толкова няма и няма да има.
Подобна лъжа са и съобщенията за създаване на „ваксина срещу СПИН“. Но в медицинските статии авторите на тази „панацея“ се оплакват, че класическият метод на Пастьор за създаване на ваксини не дава резултати. Е, как ще даде, щом като за създаването на ваксина липсва най-важното – изходният материал под наименованието вирус. Без него методът за създаване на ваксина не работи. И Пастьор през XIX век, даже в най-страшния си сън, не е могъл да предположи, че след десетилетия, някакви хора, наричащи се учени, ще могат да създадат ваксина от нищото, и да се оплакват, че методът не работи.
Но парите, отиващи за една фикция, съвсем не са митични.
Налице е една недоказана хипотеза за HIV/СПИН, действаща в полза на световната медицинска върхушка, трупаща от нея милиарди, манипулираща световните медии и създаваща специални групи за давление в интерес на няколко световни фармацевтични корпорации. Колко милиарди долари, колко насочени преднамерено в задънена улица изследвания, колко неспасени човешки живота – това е ужасно!
Според водещи лекари, списъкът на факторите, които предизвикват погрешни положителни резултати от теста за HIV, съдържа 62 пункта. По-долу даваме най-известните от тях:
- Здрави хора в резултат на непонятни кръстосани реакции.
- Бременност, особено при жените, раждали много пъти.
- Преливане на кръв, особено при многократни трансфузии.
- Инфекция на горните дихателни пътища.
- Грип.
- Неотдавнашна вирусна инфекция или вирусна ваксинация.
- Ваксиниране срещу грип.
- Ваксиниране срещу Хепатит В.
- Хепатит.
- Първична цироза.
- Туберкулоза.
- Херпес.
- Хемофилия.
- Алкохолен хепатит.
- Малария.
- Ревматичен артрит.
- Заболяване на съединителните тъкани.
- Злокачествени тумори.
- Склероза.
- Стомашна недостатъчност.
- Трансплантация на органи.
- Погрешен положителен отговор на друг тест в това число RPR (бърз плазмен реагент) на сифилис.
- Анален секс.
- Наркомания.
Източник: strogosekretno /anonybulgaria.wordpress.com
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!