Tyxo.bg counter
  23.09.2015

На каква цена влязохме в ЕС? Архивите говорят

При какви условия бяхме „пласирани” в Европейския съюз от главната преговаряща Меглена Кунева? С времето въпросите се увеличават, а отговори няма. Остана само спомена за впечатляващата професионална кариера на екскомисарката, случила се на гърба на българската евроинтеграция. Тя е и единственият български еврокомисар, разследван в Етичната комисия по сигнал на „Трансперънси интернешънъл“, по повод прелитането й към парижка банка.

От Брюксел изразиха загриженост за риска от конфликт на интереси, когато бивши еврокомисари приемат позиции в частния бизнес“. Прозвучаха предложения  Етичният кодекс да бъде актуализиран, и ако е направено, то поправката би следвало да се казва „Меглена Кунева”.

Днес същата отново е на възлова позиция във властта, кове съдбините народни, а евроугодоното й дело се зъби от всяка зеленчукова сергия. 

На нея българска продукция почти няма. Полша, която се хранеше с вкусните български домати, днес е сред водещите производители на червения зеленчук. Българите продължават да се питат, защо липсват родни плодове и зеленчуци в търговската мрежа, защо не можем да изнасяме навън и да се храним от земята си.

Извадки от условията, подписани от Меглена Кунева: 

АKT

относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори

ПРИНЦИПИ

Член 6(10).  България и Румъния се оттеглятсчитано от датата на присъединяванетоот всяко споразумение за свободна търговия с трети страни, включително от Централноевропейското споразумение за свободна търговия.

                                                   ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25(1).  От датата на присъединяването, България и Румъния плащат следните суми, съответстващи на техния дял от капитала, внесен за записания капитал, определен в член 4 на Устава на Европейската инвестиционна банка:

България – EUR 14 800 000          Румъния – EUR 42 300 000

Тези суми се заплащат на осем равни вноски с падеж на 31 май 2007 г., 31 май 2008 г., 31 май 2009 г., 30 ноември 2009 г., 31 май 2010 г., 30 ноември 2010 г., 31 май 2011 г. и 30 ноември 2011 г.

Член 26 (1).  България и Румъния плащат следните суми за Изследователския фонд за въглища и стомана, посочени Решение 2002/234/ЕОВС на Представителите на Правителствата на държавите-членки, когато заседават в рамките на Съвета, от 27 февруари 2002 г. относно финансовите последици от изтичането на Договора за ЕОВС и относно Изследователския фонд за въглища и стомана.

България – 11,95 EUR                                    Румъния – 29,88 EUR

Член 30 (1).България, след като е спряла — в съответствие със своите ангажименти — преди 2003 г. окончателно, за последващо извеждане от експлоатация блок 1 и блок 2 на АЕЦ “Козлодуй”, се обвързва с окончателното спиране на блок 3 и блок 4 от тази електроцентрала през 2006 г. и последващо извеждане от експлоатация на тези блокове.

                                                       ЗЕМЕДЕЛИЕ

Земеделска България е ощетена в този сектор. Кунева е пропуснала да ни извоюва   квота за производство на круши.  Орязани сме и откъм най-силния ни земеделски сектор-тютюнопроизводството – 47 137 тона.

Ленът и конопът са важни за индустрията култури, отглеждането им е насърчавано от ЕС, но България получава символична квота, въпреки благоприятния климат за отглеждането им.

Член 3, параграф 1. Определя се максимално гарантирано количество от 80 878 тона за дълги ленени влакна за пазарна година и се разпределя между всички държави-членки като национални гарантирани количества. Тези количества се разпределят както следва:

13 800 тона за Белгия,

13 тона за България,

1 923 тона за Чешката република,

300 тона за Германия,

30 тона за Естония,

50 тона за Испания,

55 800 тона за Франция,

360 тона за Латвия,

2 263 тона за Литва,

4 800 тона за Нидерландия,

150 тона за Австрия,

924 тона за Полша,

50 тона за Португалия,

42 тона за Румъния,

73 тона за Словакия,

200 тона за Финландия,

50 тона за Швеция,

50 тона за Обединеното кралство

…………………….

Къси ленени и конопени влакна:

10 350 тона за Белгия,

48 тона за България,

2 866 тона за Чешката република,

12 800 тона за Германия,

42 тона за Естония,

20 000 тона за Испания,

61 350 тона за Франция,

1 313 тона за Латвия,

3 463 тона за Литва,

2 061 тона за Унгария,

5 550 тона за Нидерландия,

2 500 тона за Австрия,

462 тона за Полша,

1 750 тона за Португалия,

921 тона за Румъния,

189 тона за Словакия,

2 250 тона за Финландия,

2 250 тона за Швеция,

12 100 тона за Обединеното кралство.

………………

 Две години след влизането в ЕС, България започва да води битки за предоговаряне на определените ни квоти в някои направления на земеделския сектор.

През април тази година ЕС отмени квотите за млечните продукти, но ощетената още в началото България, няма шанс да се наложи на пазара. Ирландия, която изнася 80% от млечните си продукти, възнамерява да увеличи производството си на мляко с още 50% до 2020 година.

Квотната система в ЕС даде предимство на САЩ и Нова Зеландия, която днес е най-големият износител в света. Холандските животновъди са твърдо решени да наваксат изоставането, като  увеличат млекодобива си с 20 % до 2020 година.

В Германия, най-големият производител на мляко на континента, секторът планира да увеличи производството си между 1 и 3 % за следващите 5 години. Германските животновъди не крият радостта си от отпадането на квотите, тъй като за 30 години са ги надвишавали 21 пъти и са платили близо 2 милиарда евро  глоба.

01 

02 

03 

Още подробности по споразумението тук:

http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:12005SA&from=DE

mejdu-redovete.com

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство