Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Днес през 1943 г. нашите велики англо-американски съюзници бомбардират София
"Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те надхвърлят понятието ненадмината ярост в авиацията”
20 декември 1943 г.
Нападение на американската авиация върху София. Групировка от 15-та въздушна армия на САЩ от 150 бомбардировача "Либърейтър" B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител") от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 60 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица") от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове.
Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески.
Противника е посрещнат от изтребители Ме-109, излетели от Божурище и „Девоатин”, излетели от Враждебна.
Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна — 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.
Летците добре разбират, че при съотношение 1:6 в полза на нападателите нямат шанс да разбият и унищожат противника, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители.
При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Над столицата са пуснати 270 бомби, убити са 71 човека, тежко ранени са 46, а леко ранени - 62 души.
Във въздушния бой загиват подпоручик Георги Кюмюрджиев и легендарния поручик Димитър Списаревски* – първата българска „жива торпила”, той тежко прострелва един бомбардировач след което се врязва и сваля водача на вражеска американска ескадрила готвеща се да засипе с бомби населението на София; ПВО изстрелва 805 снаряда. Българите свалят 5 самолета - 2 бомбардировача и 3 изтребителя. Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те надхвърлят понятието ненадмината ярост в авиацията”. /bg.wikipedia.org/
*Димитър Списаревски бил един от изтребителите на бойно дежурство. Това бил първият му боен полет, за когото той се готвил отдавна. В разгара на въздушната битка, Списаревски успял да свали вражеския самолет с изключително смел маньовър, но уви съвсем скоро патроните на бордовата му картечница свършили. И точно тогава, в онзи кратък, може би няколко секунден момент, Списаревски взел решение, което коствало живота му, но и го превърнало във вечен символ на храбростта. Без да се замисли, той се врязал във водаческата машина. Бомбардировачът бил разцепен във въздуха, спасил се само опашният стрелец, който бил изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски паднал на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му било открито сред отломките. Врагът бил принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.
Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч, е роден на 19 юли 1916 г. в окупирания по време на Първата световна война от българската армия Добрич. Баща му Cветозар Списаревски и чичо му — дипломатът Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. След Ньойския договор от 1919 г., градът заедно с цяла Добруджа са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия (днес 22-ро училище). От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София). /forum.gong.bg/
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!