Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Теорията на големия взрив противоречи на фракталната реалност
Когато стане въпрос за произходa или за началото на всичко, на помощ идва теорията за големия взрив, с идеята да даде отговор на най-вълнуващия въпрос – как е започнало всичко? За съжаление, тя не успява да постигне желания ефект, а чисто математически оформя едно хипотетично начало, въз основа на сегашното състояние и поведение на средата, в която се намираме. В следващите редове ще се опитаме да покажем колко грешно и далечно може да бъде едно такова заключение.
Ефектът на изкривяване и разминаване се засилва от чисто математическия подход в среда, където неизвестните са много повече от наличната информация. По този начин буквално си затваряме очите за нещата, които не разбираме, с цел да навържем наличната и обработена информация във смилени уравнения, независимо колко абсурдни резултати дават те.
Този вид математически заключения работят само и единствено, когато липсва информация за цялата картина, а мащабите на времето не дават възможност хипотезите да бъдат потвърдени или отхвърлени. Теорията за Големия взрив е една такава хипотеза, модерна приказка за произхода, различаваща се от разказа за сътворението в „Мойсеевите книги“, единствено с емпиричния си подход. Всъщност всичко това с емпиричните методи е много правилно и хубаво, но те работят когато има достатъчно информация, а както сами се досещате не такъв е случаят с произхода на Вселената. Още повече, че хипотеза от такъв мащаб няма как да бъде проверена експериментално.
Защо „Теорията на големия взрив“ не дава желания отговор?
Ами много просто – теорията се разминава с реалността. Невъзможно е с нашето незначително съществуване във времето да направим ясно и смислено заключение, за нещо случило се, може би, преди 14 млрд. години. Статистически погледнато това е абсурдно. Та ние все още дори климатът на собствената си планета не можем да предвидим, въпреки че се учим всекидневно от обратната връзка на грешките. Какво остава за движението на материята във Вселената, където ограниченото ни време възпрепятства обратната връзка? Едно е сигурно – начало на средата, която обитаваме и наричаме Вселена има, но как точно се е случило и е започнало всичко – това за сега не знаем.
И точно тук е ключовият момент. Доста по-продуктивно е да приемем, че не знаем, от колкото да пропагандираме теорията за големия взрив, а в последствие всеки път когато тя срещне съпротива да й правим кръпки. Инфлацията е една такава кръпка, която е всъщност и най-голямата глупост в историята на космологията. Със сигурност всеки здравомислещ човек е на същото мнение. Освен това не е възможно да се направи правилно предположение за период от десетки милиарди години на база статистическа информация на не повече от 0,…0001% от всичкото това време. Защото нашето време за съществуване на фона на Вселенското е меко казано незначително. Едва ли има математически подход, който да позволява с поглед на един кадър от пълнометражен филм да се разбере за началото и развръзката на филма.
Фракталната реалност
Естествено не всичко е така неясно и объркано. За щастие има един универсален принцип на този свят, който гласи, че всяко следствие има своята причина. Ако следваме проявленията на този принцип можем да научим много за механизмите на пространството и материята, а от там и за Вселената, която е само едно от многото проявления на този принцип. И както сами ще се обедите, без подходяща среда и причина, няма начало, няма и смисъл. Всеки процес във Вселената се подчинява на законите в своята среда. Ако предположим, че дадено действие се случва на нулево ниво, законите на които се подчинява се раждат на едно ниво над него. Винаги следват този модел и вървят заедно – среда и проявление [причина и следствие], а физичните сили и полета са субстанцията, която свързва две съседни [фрактални] нива. Същият принцип е и причината фундаменталните сили да не могат да бъдат обединени – отново, защото те действат на различни нива.
Какво означава това ли?
Елементарните частици се подчиняват на закони породени от цялото на материята [елементът], която съставляват. Животът, който познаваме се подчинява на принципите на средата, в която е възникнал. Звездните обекти се подчиняват на принципите на космическото пространство, което от своя страна следва вселенски закони, които все още не разбираме – ярък пример са тъмна материя и тъмна енергия. И всичко се нагъва до безкрайност в малкото, и се разгъва до безкрайност в голямото, подчинявайки се на една фрактална йерархия, която можем да наблюдаваме навсякъде около нас – буквално навсякъде, огледайте се. Логично е да се запитаме: какво отвъд Вселената поражда условията за нея? Какво следва?
Сегашният подход за началото и произхода не е много по-различен от този на древните, които търсели първоизточник, начало, създател, или висша сила, някаква граница на разбиране – тази точка, в която фракталната йерархия би трябвало да завърши в най-висшата си форма, защото безкрайността е неприемлива за човешкия ум. Теорията за Големият взрив също поставя едно такова начало, само че, в нищото. Единствено липсата на висша сила и употребата на математически уравнения за защита на нечии фантазии различават модерната приказка за произхода от древните вярвания. Разбира се няма доказателство, че въобще такава точка съществува в пространството, но фракталната и безкрайна цикличност е логична и статистически вярна, за разлика от теорията за големия взрив. Как тогава в един момент започва да се говори за самоорганизирало се начало в нищото? За голям взрив, за начало, че и за край? Защо Вселената да е толкова специална? Или просто това е резултат от неразбирането, а може би и начин да отклоним естествения ред на нещата, да разчупим модела за причината и следствието?
Интуитивното заключение
Както животът не може да съществува в нищото, така и Вселената има нужда от своята среда и условия. Колкото и да делим атома и субатомните частици, край и фундаментална частица няма да намерим. Дори Хигс бозонът, частицата, която би трябвало да има тежестта на фундаментален блок, съществува защото допуска едно ново Хигс поле – силово поле, което не можем да засечем по никакъв начин, но действа върху всички градивни частици, лепилото [или по-скоро кръпката] на стандартния модел на микрочастиците. Ето как още веднъж се създава неизвестно с единствената цел – подкрепа на вече приетото.
Истината е, че колкото и на далече в космоса да гледаме той все ще е безкраен – по един или по-друг начин. Абсолютно същото е вярно и за микровселената – можем да делим материята до безкрай. Това е фракталната вселена. Където малкото се съдържа в голямото и голямото се съдържа в малкото – науката през годините го доказва десетки пъти.
Защо не допускаме, че в реалността, безброй вселени като нашата са всъщност капчици в морето. Космическата инфлация се опитва да изравни метаморфозата на Вселената в едно праволинейно ускорително движение, с което да закърпи Теорията на големия взрив – уви не се получава – освен математически разбира се, което явно е и напълно достатъчно за да бъде утвърдена такава теория.
Теорията на Големият взрив освен, че единствено изключва намесата на висша сила, не дава задоволителен отговор за началото на „вечността“. Изхождайки от фундаменталния принцип за причината и следствието, много лесно бихме стигнали до мисълта, че за възникването на Вселената са необходими среда и физични закони от по-високо ниво. Нали всичко около нас следва този модел, защо Вселената да е по-различна? От нас се очаква да се учим и разбираме света, защо да си го измисляме? Съвсем нормално е да има нещо отвъд пределите на Вселената. В това се изразява безкрайността, а не в пространство без предели, възникнало спонтанно, в нищото и от нищото. Не е необходимо всеки път когато не разбираме да назоваваме случайността за причина. Какво има отвъд Вселената? Ето това е най-правилният въпрос. А опитаме ли се да отговорим на този въпрос, неизбежно ще се потопим в света на фракталната реалност.
Срежеш ли атом, ще откриеш вътре слънце и планети, които се въртят около него. - Джалал ал-Дин Руми [1207-1273]
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!