Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Тодор Живков - хитрец, лъжец или просто Андрешко
 |
| Снимка: архив на Владимир Гаджев |
Драгомир Драганов
Проф. Драгомир Драганов
Поканихме известния историк да разсъждава хитрец или лъжец е Тодор Живков. По повод разпространения видеоматериал с него от Софийския университет, заснет от "Ранобудните студенти", той отговори само: "Омерзен съм. Нещата взеха да стават по Оруел."
Кога и как се снишаваше, “докато мине бурята”, и колко дълго си сверяваше часовника с Москва
На 4 декември се навършват 50 години от един тъжен за България ден. Пленум на ЦК на БКП решава да се предприемат стъпки "за създаване на икономически, политически и идеологически предпоставки за обединение в перспектива на Народна република България със Съветския съюз".
Инициативата, естествено, е на Т. Живков, по онова време първи секретар на ЦК на БКП. А откакто след 1989 г. документите около това решение станаха публични сред историческата колегия, а и не само в нея, не спира дебатът това поредният "маньовър" на хитреца Живков ли е, или пък е поредният "блъф" на лъжеца Живков.
И тъй, хитрец или лъжец беше той? А ако и двете - кое повече? Струва ми се, че може да се намери и сборен отговор - Андрешко. Сиреч една прекрасна (и типично нашенска) комбинация от тези изконни национални ни качества. Да оцелееш като васал при петима различни суверени - Хрушчов, Брежнев, Андропов, Черненко и Горбачов (поне до 1989 г.), наистина се иска да си Андрешко. В смисъл хем да хитруваш, хем да лъжеш. Или обратното... А правешкият Андрешко действително хем ги лъжеше, хем хитруваше.
През 1958 г. например той подкрепи с две ръце налудничавата (тогава, де) идея на Мао Цзедун за "големия икономически скок". И даже започна да я налага и в България. Когато обаче се оказа, че между КПСС на Хрушчов и ККП на Мао се очертава "схизма", нашият Андрешко дотича до Москва и каза на съветския лидер нещо, в което той се влюби и после непрестанно го повтаряше: "Др. Хрушчов, дойдохме да си сверим часовниците с Москва". И като започна едно сверяване, та над 20 години... Вероятно малцина (не сред нас, историците) знаят, че първият опит за превръщане на България в 16-а съветска република ни излиза "на далавера". СССР току-що ни е отпуснал заем от 500 млн. преводни рубли, а иначе казано - половин милиард долара.
Но тъй като Хрушчов по ред причини, някои от които и смешновати, отказва идеята да се "приобщим", от името на Андрешко Станко Тодоров изкрънква нов заем от още 400 млн. преводни рубли.
Документите на друг пленум на ЦК на БКП от февруари 1964 г. още пазят спомена за онзи комичен момент от изпращането на българската партийно-правителствена делегация на аерогара Внуково. Когато Хрушчов се обръща към Станко Тодоров с "Дорогой Станко", отзад Микоян, по онова време министър-председател на СССР, просумтява "Какой дорогой, он нам вышел прямо золотой"...
Но през октомври 1964 г. с вътрешнопартиен преврат Хрушчов е заменен с Брежнев. И за около 4 години наш Андрешко се снишава, "докато премине бурята", както обичаше да казва самият той.
Първо, за да има време да усети накъде духа новият московски вятър.
И второ, защото тъкмо по това време СИВ (разбирай СССР) ни отрежда ролята на аграрна страна. Т.е, че България ще доставя евтина земеделска продукция (главно домати и грозде) на останалите "братски държави", а те ще ни внасят скъпи промишлени стоки.
През 1968 г. обаче Андрешко вече се ориентира. И изключително сръчно използва кризата в Чехословакия. Не друг, а именно Живков предлага на другите държави от Варшавския договор да бъде осъществена военна интервенция спрямо "надигащата се контрареволюция" в "братската страна".
Брежнев е направо трогнат. Това му дава право да наложи като обща за държавите от неговата сфера на влияние своята "доктрина за ограничения суверенитет" ("Правете каквото си искате вътре, но нито мисъл за отказ от социализма, СИВ и Варшавския договор").
Но и Андрешко не спи. Обяснява "неравностойното положение" на България спрямо другите партньори от СИВ. И към нас потичат нефт, индустриални технологии (вярно, остарели), газ, електроенергия, черни метали, дървен материал, целулоза, както и военна техника и "много други стоки, които са жизнено важни за българската икономика", и т.н.
Злите езици говорят, че по едно време дори не сме имали време да претоварваме за реекспорт нефта от съветски на български цистерни. Само сме им сменяли колесарките от руски на европейски стандарти...
В замяна СССР приема безкритичен внос на цялата ни промишленост (все пак са по негови "проекти"), блудкаво вино и "Слънчев удар" (ама те, руснаците, и без това си употребяват всичко) и т.н. И пито платено.
Е, не съвсем. Известно е, че Брежнев е бил изключително тщеславен човек. Очевидно Живков умело се е възползвал от това.
Брежнев е три пъти "Герой на Народна република България" (1973, 1976, 1981), три пъти носител на орден "Георги Димитров" (1973, 1976, 1981), на медал "100 г. от освобождението на България от Османско робство" (1978), на медал "30 г. от социалистическата революция в България" (1974), на медал "90 г. от рождението на Георги Димитров" (1972) и на медал "100 г. от рождението на Георги Димитров" (1982). Ми пак добра "далавера". Срещу 1-2 кила метал, каквато и да им е стойността,
получаваме стотици хиляди тонове...
И така - до Горбачов. Когато на Андрешко започват да не му минават номерата. И с хитруването се свършва и започват откровените (и отчаяни) лъжи.
Първия път е с перестройката. Оказва се според Живков, че всъщност не България, а тъкмо СССР е изостанал с провеждането - у нас тя била започнала, е-хе, още през 1956 г. Когато Живков дошъл на власт, де.
Втория път е с печално известната Юлска концепция. То не беше "държавата - собственик, а работниците - стопани", не беше "демонтаж на партията от етажите на икономическите структури" и какво ли не още. Само дето не разбрахме, че всъщност бъдещите собственици (номенклатурата) ще си станат и стопани, а демонтажът ще рече, че партийните кадри ще се превърнат в икономически такива. Ама ние, баламите, сме си за бой, де...
А за третия Живков е абсолютно откровен. При това - откровен лъжещ. Защото още през октомври 1985 г. по време на първата официална визита на новия генерален секретар на ЦК на КПСС М. Горбачов в България споделя с него по повод поредното повишение на цените: "Ние говорим пред населението, че това не засяга и няма да засегне жизненото равнище на народа... Но това, което нашата пропаганда говори, не е истина. Просто лъжат. Това засяга населението, но ние се правим на ударени".
Четвъртия път обаче, когато Живков излъга, е, че по негово време са построени само две Българии. Съдейки по неспирното 24-годишно разграбване и по това, че още има какво да се обира, май са били повече от две. Ами толкова. Всичко е на основата на документи от Централния партиен архив.
Пък нека читателите сами да преценят хитрец ли е бил, или лъжец Живков. А може би наистина просто Андрешко.
Лошото е, че вече 24 години ние май пак си вървим "без Живков по живковски". Т.е., като андрешковци и в Евросъюза...
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!