Tyxo.bg counter
  01.12.2013

От първо лице: Куфарчета с пари

 

Калин Тодоров е журналист с дългогодишна практика. Той е син на Станко Тодоров, който беше високо в комунистическата йерархия преди 10 ноември 1989 г, беше и министър-председател в периода 1971 – 1981 г. Калин Тодоров разказва за събития от близкото минало, на които лично е бил свидетел. Разказите са от първо лице:

Раздавани ли са куфарчета с пари? Най-често задаваният въпрос и най-ревниво пазената тайна на прехода. Раздавани са. Редейки пъзела със случки и разкази, мога да го твърдя без колебание.

Роднина ми поиска съвет. Той беше приятел и партньор по бридж на Огнян Дойнов.

Огнян Дойнов, член на Политбюро на ЦК на БКП, секретар на ЦК по икономически въпроси и председател на Стопанския съвет към Министерския съвет, беше спечелил доверието на Тодор Живков за коопериране с Япония и Федералната република Той беше изместил Андрей Луканов, който минаваше за човек на руснаците. „Първият“ дори се страхуваше от него и в тесен кръг се подигравал,че Луканови са три поколения предатели (вървяха слухове,че Тодор Луканов е съсипал направление на Септемврийското въстание, като издал парола, а Карло Луканов работил през 30-те с НКВД). След Десети ноември Луканов стовари вината за икономическия крах на гърба на Дойнов. Изключиха го задочно от партията,а главният прокурор Татарчев се закани, че ще го докара в „чувал“ да отговаря за стопански престъпления.

Дойнов беше консултант във Виена на фирма „Нордекс“ на руския олигарх Лучански. Според директор на ЦРУ „Нордекс“ е „пример на организация, свързана с криминална престъпност“. Преди това Дойнов работеше в Лондон при милиардера – медиен магнат и аферист, Роберт Максуел. „Капитан Боб“, смятан за агент на МОСАД (израелското разузнаване), се удави, падайки при странни обстоятелства, от борда на яхтата си.

Дойнов се обадил на роднината ми от Лондон и предложил да му разкрие банкови сметки на Кайманите и редовно да ги захранва.Телефонният разговор, несъмнено, е бил записан от учителите на Цветан Цветанов, и отговор „добре“, не би бил здравословен.

Дали Дойнов е имал пари? „Файненшъл таймс“ съобщи за седем милиона лири.

Съсед – един от капацитетите в електронната промишленост, ми разказа, че партньори – американци, му предложили джипове „Крайслер“ на консигнация срещу гаранция от милион долара в американска банка. Знаеше се, че две групи – едната, ръководена от дългогодишния министър на външната търговия Христо Христов (Илич) – близък до Първо главно управление на ДС, и другата – от бившия директор на БНБ Васил Коларов, раздавали пари срещу част от печалбата на новото предприятие. Съседът твърдеше, че и двете му отказали, но стана представител на „Крайслер“.

След Десети ноември минавах край стадион „Васил Левски“. Група от тридесетина души, с еднакви черни папки, чакаше отпред. Познавах един от тях. Съученик, който отиде в „службите“ да следи западните посолства. Дни след срещата стана изпълнителен директор на банка, а после – съсобственик на голяма компания. Други двама – единият дребен следовател, другият– комсомолски активист, се появиха в групата едри индустриалци „Г – 13″.

Като казах „Г-13″… Работех във вестник „Отечествен фронт“ – завеждащ „Международния отдел“. Завеждащият „Културния отдел“ се казваше Петьо Блъсков. С организацията „Отечествен фронт“ очевидно потъваше и вестникът. Блъсков предложи да правим частно издание. Бях правил изчисления. При състав от двадесет души – възможният минимум, и тираж двадесет хиляди броя, трябваха милион лева. Парите естествено ги нямахме. Блъсков се усмихна загадъчно, и вестник „168 часа“ превзе сергиите на вестникарите. Според хвалбите му – благодарение на революцията в българското вестникарство.

Спомням си кривата усмивка на отговорния секретар на „Отечествен фронт“: “ Да са живи и здрави братовчедите“. За кратко „168 часа“ стана флагман на медийна империя, част от която налапаха Деян Пеевски и майка му Ирен Кръстева.

„Куфарчетата с пари“ не бяха единственият път към порочното зачатие на олигархията. Важен източник бяха външнотърговските дружества. Създаването им започна през 1985 г. Според различни източници в 52 държави са създадени 395 дружества. Те бяха регистрирани по местните законодателства, и активите им се водеха на ръководителите. Те бяха щедро финансирани от държавата, а след краха, продължиха да работят за своя сметка, като трябваше да се отчитат. Ако откажеха?

Съпругът на съученичката ми Албена беше директор на Завод за автомобилни джанти в Нанси. Една нощ беше застрелян пред апартамента си на улица „Шипка“ в София. Приятел, главен мениджър на „Балкан холидейз“ в Лондон, беше собственик на златна акция на фирмата с блокираща квота. Спортист с великолепно здраве, той получи „електрически инфаркт“ на приятелски мач по тенис в Мадрид…

В по–далечни времена, през 1979 г. Тодор Божинов неочаквано стана фаворит на Тодор Живков и зае длъжностите член на Политбюро на ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет. Синът му Илия, създател и ръководител на Гражданската инициатива за свободни избори/ГИЗДИ/ в демократичните времена, в един разговор на плажа се възхищаваше от баща си. Толкова му вярвали,че му поверили контрола върху „специалните доставки“. Те се оказаха деликатно контролирана от държавата контрабанда. Тя включваше оръжия, психотропни вещества и антични предмети.

Разбира се имаше и съвсем законна търговия с оръжия, в която България по онова време бе на едно от челните места. Тук ставаше дума за дестинации под международно ембарго или за едновременна търговия и с двете страни в един конфликт. При психотропните вещества си спомням, че стана дума за каптагон, а при антиките, че реализацията се прави във Виена и Мюнхен. Самата контрабанда се осъществявала от хора с екзотични имена като Фатик, Челенк и Чакър, а хора от „службите“ осигурявали каналите в схемата. Да получиш контрол върху „контрабанден канал“ е по-съблазнително дори от „куфарче с пари“.

Изброените упражнения илюстрират опитите на компартията да превърне политическата си власт в икономическа. Да извървиш обаче обратния път от социализъм към капитализъм никак не е лесна работа.То е като да направиш от омлет отново яйца. Още повече, когато разчиташ на бармани, келнери, дребни доносници и бивши чейнчаджии от Магурата. А и всичко да става под мъдрото ръководство на хора от Държавна сигурност.

Затова и България стигна до тук. Единственото, на което може да разчитаме е, че парите следват собствената си логика, и рано или късно, отиват при хора, които наистина могат да ги управляват. 

dnevnik.bg /silnabulgaria.com/

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство