Tyxo.bg counter
  23.11.2014

Строго секретно от особена важност: Завещанието на банкрутиралото управление на БКП (външен дълг, 1989 г.)

alt

От ляво на дясно: Александър Лилов, Петър Младенов, Добри Джуров и Андрей Луканов на ХIV извънреден конгрес на БКП в края на януари 1990 г. българското общество, че партията вече е променена. Те обаче не казват на хората истината за поредния банкрут на комунистическото управление | Снимка: БТА.

 

Написано от Христо Христов

Поколения българи продължават да изплащат дълговете на зрелия социализъм, както го наричаха през 80-те години на ХХ или тоталитарния комунизъм, наложен с окупацията на България от Съветската армия през септември 1944 г. Днешните 20-годишни българите, които са по улиците и площадите, не знаят, че техните бащи и майки през 1989 г. и до пролетта на 1990 г. изобщо нямат представа за колосалните дългове, което управлението на БКП е натрупало в стремежа да поддържа жива илюзията за построяването на един справедлив и социален строй, в който властта е на работническата класа.

За разлика от първия фалит на БКП през 1960 г., този път кредитор на България не е Москва, а западни банки. Фиаското на комунистическия тоталитарен режим и плановата му икономика е кристално ясно още през есента на 1987 г., но Тодор Живков поддържа миража за зрелия социализъм още две години в името на собствената си власт. През тях външният дълг е увеличен от 7,5 млрд. долара на 10,5 млрд. долара, стратегическият валутен резерв в размер на 1 млрд. долара е набързо стопен. Създаден е и огромен вътрешен дълг (за него почти нищо не се говори) в размер на 25 млрд. лева, източени са спестяванията на населението в ДСК.

24 години по-късно наследниците на комунистическата партия и нейния правоприемник БСП пак управляват и пак създават нови дългове, които сигурно ще плащат и децата на днешните протестиращи при условие, че изобщо останат да живеят в България.

Сайтът desebg.com припомня завещанието, което комунистическото управление оставя на България, крито усърдно от нацията през 1989-1990 г., публикувайки два документа от архивите. Върху тях стои възможно най-секретния гриф по това време в държавата – „строго секторно от особена важност”. Да, толкова секретно, защото от запазването на тайна до известна степен зависи бъдещето на комунистическата партия. А цифрите са пределно ясни и очертават третия банкрут на комунистическата система през 45-годишното й управление, след тези през 1960 г. и 1977 г. Те показват, че дълговете на комунизма задушават демокрацията и изключително много затрудняват пътя към нея още в началото на прехода.

Първият от документите е строго секретна от особена важност докладна записка от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на Българската външнотърговска банка Веселин Ранков до Георги Атанасов, член на Политбюро на ЦК на БКП, председателя на Министерския съвет и ръководител на групата по валутните въпроси от 29 януари 1990 г. (ден преди откриването на ХIV извънреден конгрес на БКП). В нея се дава информация за ползването на валутни средства от т. нар. стратегически валутен резерв в размер на 1 млрд. долара, което управлението поддържа до 1989 г. в западни банки. През октомври 1989 г., още докато Живков е на власт, от него се теглят 300 млн. долара.

Банкерите информират, че в първото тримесечие на 1989 г. предстоят плащания по външния дълг общо в размер на 1 млрд.  и 460 млн. долара, които не могат да се покрият. Както самият генерален секретар на БКП по това време Петър Младенов успешно определя по тайна среща през ноември 1989 г. с ръководния състав на МВР и ДС управлението на Тодор Живков (респективно на БКП) е довело страната до „просешка тояга”. Цифрите говорят сами – валутните постъпления за януари 1990 г. са едва 30,2 млн., а валутните разходи възлизат на 258,6 млн. По тази причина с документа е поискано използването на още 300 млн. долара от валутния резерв.

В края на записката банкерите информират премиера Атанасов, че „настъпи промяна в получаването на нови кредити или засилване на валутните постъпления, банката трябва да обяви прекратяване на разплащанията и да направи искане пред кредиторите за разсрочка на дълга”.

Вторият документ е строго секретно от особена важност писмо относно: Състояние на плащанията по ползваните кредити от чужбина, подписано отново от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на Българската външнотърговска банка Веселин Ранков. То е адресирано до председателя на Министерския съвет Андрей Луканов и е от 15 февруари 1990 г. (Луканов поема премиерския пост на 5 февруари 1990 г. с решение на ХIV извънреден конгрес на БКП).

В него банкерите излагат подробна информация за външната задлъжнялост на комунистическото управление, което към 31 декември 1989 г. възлиза на 10,6 млрд. долара. Посочено е, че през 1990 г. предстоят плащания по различни кредити и лихви в размер на 3,9 млрд. долара. Те могат да бъдат частично погасени само с останалите 528 млн. долара в т. нар. стратегически резерв.

Банкерите изтъкват, че „на международните кредитни пазари банката среща изключително сериозни и почти непреодолими трудности по договарянето на нови кредити”. От ноември 1989 г. не е договорен нито един такъв. „Като мотиви за тази въздържаност се изтъкват високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила критичната граница”, признават банкерите. Те предлагат да бъдат прекратени плащанията по външния дълг, като банката уведоми кредиторите за това.

През следващия месец Луканов се опитва да изпроси 1 млрд. долара от СССР, за което пътува лично до Москва, но Горбачов му отказва, тъй като и самото съветско управление е във финансова криза. На 31 март 1990 г. Луканов прекратява едностранно плащанията по външния дълг без да предупреди кредиторите, което допълнително утежнява положението на България. На 3 април 1990 г. БКП се преименува в БСП. Няколко дни по-късно в преименувания на в. „Дума” „Работническо дело” излиза интервю с Луканов със заглавие „Правителството успокои дълговете на България” (журналистът, взел интервюто е зам.-главният редактор на „Дума” Валери Найденов, по-късно разкрит като агент на ДС като главен редактор в медии, включително и на в. „24 часа”, днес активен коментатор).

През 1992 г. пред следствения арест на ул. „Развигор” в столицата, преди да бъде задържан, Андрей Луканов отговаря на журналистически въпрос къде са 11 млрд. долара дълг с думите: „Заедно ги изядохме”.

Банкерите Иван Драгневски и Веселин Ранков също са разкрити като агенти на ДС. Драгневски, който в периода декември 1989 г. – януари 1991 г. ръководи БНБ, а преди това Българската външнотърговска банка, днес е председател на надзора в „Интернешънъл Асет Банк”, известна в периода 1991-2004 г. като Първа източна международна банка АД или като банката на СИК. Веселин Ранков пък е разкрит през 2009 г. като собственик в „Еврофутбол” ООД.

 

Документите са част от огромната архивна документация, събрана от следствието и прокуратурата по дело №4/1990 г. за разследване на причините за икономическата катастрофа на БКП. През 2007 г. разследващият журналист Христо Христов иска и получава достъп до него от главния прокурор и в резултат на проучването на над 1300 това материали, съхранили информация за икономиката на България в периода 1960-1989 г. написва и издава книгата „Тайните фалити на комунизма” (изд. „Сиела”, 2007 г.). В нея въпросните документи са цитирани за първи път. Сайтът desebg.com днес ги прави достъпен онлайн.


alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

alt

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство