Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Истории от древността: добродетелта толерантност
По време на малките династии Източен Уей и Северен Ки (534-577) политическият климат бил нестабилен поради враждебността между Шянбей (Xianbei) – голямо монголско племе – и племето Хан. Смяната на династиите била и време на преход от културата на Шянбей към тази на Хан в Северен Китай.
Цуи Ло (Cui Lo) бил назначен за заместник на първия министър и бил високо уважаван от император Шизонг (Shizong).
Цуи обичал да поощрява таланта. Той препоръчал Шинг Шао (Xing Shao) на императора като работник в канцеларията на първия министър и също така като началник на тайните операции. Шинг бил назначен заради препоръката на Цуи. По-късно той спечелил доверието и уважението на императора.
Като началник на тайните операции Шинг имал възможност да прекарва известно време с императора. По време на разговорите им Шинг често говорил пренебрежително за Цуи, което разстройвало императора.
Един ден Шизонг казал на Цуи: „Ти винаги хвалиш заслугите на Шинг, а той говори само за твоите недостатъци. Трябва да си идиот!"
Цуи отговорил скромно: „Шинг говори само за моите недостатъци, а аз за неговите заслуги. И двамата просто казваме фактите и в това няма нищо лошо."
Цуи бил толерантен към другите и строг към себе си. Той не само признавал силните страни на другите и бил толерантен към недостатъците им, но и бил способен да се изправи срещу собствените си недостатъци. Както гласи старата поговорка, „Толерантността е великодушие, освободеността от желания е сила“. Толерантността изисква велико търпение и свобода на ума, и тези, които я приемат, живеят в реалност на алтруизъм и великодушие.
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!