Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Newland Magazine

Великият император Кангши - Част 2

Част 1

Кангши се консултира с лекар


Кангши се заразил със странна болест. Императорските лекари използвали всички скъпи и редки лекарства, с които разполагали, но без успех. Той бил толкова разстроен от неефективността им, че спрял да ги приема.

Една нощ се облякъл като обикновен човек и напуснал двореца, за да се поразходи сам. Стигнал една улица и видял малък билков магазин. Било късно през нощта, но магазинът още светел и се чували шумове. Той си казал: „Нито едно от предложените от императорските лекари неща не бе благоразумно. Способните лекари са сред обикновените хора. Както гласи древната поговорка, „женшенът се намира в малките билкови магазинчета“. Защо да не погледна?“ И така, той почукал на вратата.

Великият император Кангши
Когато влязъл вътре, видял мъж на средна възраст да чете на свещи. Досетил се, че човекът трябва да е билковият лекар. Лекарят попитал: „Какво мога да направя за такъв нощен посетител?“ „Съжалявам, че Ви безпокоя толкова късно, но страдам от странна болест, от която имам сърбежи и тялото ми е покрито с червени петна. Консултирал съм се с много лекари, но леченията им не помогнаха. Можете ли да ме прегледате?“, запитал Кангши. „Моля, свалете ризата си.“ Той направил каквото му било казано. Лекарят хвърлил само един поглед и му казал: „Не се тревожете. Няма нищо. Просто сте хапвал твърде много деликатеси, а хроничната консумация на женшен е като „масло за огъня“, което причинява червените петна и сърбежа.“ „Може ли да бъде излекувано?“, попитал Кангши. „Да, правилното лекарство ще свърши тази работа“, отвърнал убедено лекарят. След това смъкнал един буркан от дървената лавица, поставил парче плат на масата и изпразнил съдържанието на буркана върху него. Това била тежка купчина, тежаща над 2.5 килограма.

Кангши бил изненадан: „Докторе, колко би трябвало да използвам за една доза?“ Лекарят се засмял: „Това не е орално лекарство. Ето как да го използвате. Като се приберете, сложете билките във вода и ги оставете да заврат. Сложете част от отварата във ваната и се изкъпете, когато температурата стане подходяща. Ще бъдете излекуван след няколко такива бани.“

Кангши си казал: „Никой императорски лекар не може да ме излекува с многобройните им рецепти, но тази нищо неструваща на вид билка може?“ Лекарят доловил съмненията му и се усмихнал: „Не се тревожете. Не преследвам парите ви. Можете да я вземете вкъщи и да опитате. Няма да ви взема пари, ако не бъдете излекуван.“

Кангши отвърнал: „Добре. Ще те възнаградя богато, ако бъда излекуван.“ Той се завърнал в двореца и последвал инструкциите. Щом влязъл във ваната, почувствал незабавно облекчение и неописуемо освежаване. След ваните сърбежите изчезнали и когато проверил, червените петна ги нямало.

Развълнуван, на четвъртия ден Кангши се върнал в билковия магазин, облечен като обикновен човек.

Когато лекарят видял усмихващия се пациент, разбрал, че е излекуван. Той го попитал дали идва, за да си плати. Кангши попитал колко му дължи и лекарят избухнал в смях: „Моля, простете. Изпълненият Ви със съмнение поглед в онази нощ ме подтикна нарочно да кажа, че няма да Ви искам пари, ако не бъдете излекуван. Сега, когато сте излекуван, пак няма да ви таксувам. Впечатлен съм от маниерите Ви! Дали бих могъл да помоля да бъдем приятели? Моля, кажете ми името си.“

Кангши се усмихнал: „Казвам се Хуанг Тяншинг и съм учен.“ Лекарят се зарадвал да чуе това: „Аз съм Джао Гуейтанг. И аз съм безпаричен учен. Баща ми искаше името ми да бъде в кралския списък с успешни кандидати за изпитите за градските служби. Надяваше се, че бих могъл да отдам почит на предците ни, но аз се провалих в няколкото си опита. Сега просто движа този малък билков магазин тук, в столицата, като приемам пациенти и същевременно уча с надеждата, че може да съм в списъка някой ден.“

Кангши му казал: „Приятелю, както казват, за всеки има начин. С експертизата ти мога да те препоръчам да станеш императорски лекар. Няма ли това да е също толкова добре, като да бъдеш в кралския списък?“ Джао се усмихнал и отвърнал: „Грешиш. Един лекар би трябвало да мисли от името на обикновените хора и да се грижи за техните нужди. Макар че може да се радвам на известността и славата като императорски лекар, желанието ми е да служа на хората. Ако не мога да направя това, за какво изобщо ставам?“

Кангши бил трогнат: „Наистина се възхищавам на добродетелта ти. Моля те, прости ми, че казвам това, скъпи приятелю, но след като не си успял да станеш избран учен, защо не се установиш на медицинска пътека, където да можеш да се изявиш?“ Джао отговорил: „И аз това си мислех, но този път също не е лесен. Въпреки че имам желанието, нямам пари, с които да се издържам. Приятелю, ако един ден забогатееш, може би ще можеш да ми помогнеш да построя медицински център. Приеми го като отплата за излекуването ти.“

Без колебание Кангши отвърнал: „Ако щяхме да строим клиника, как щяхме да я кръстим?“ „Нека да я наречем „Тонг Рен Танг“. Как мислиш?“, усмихнал се Джао , но после осъзнал, че Кангши е приел шегата му сериозно, и добавил: „Просто се шегувам. Така или иначе, за построяването на подобна клиника трябват много пари. Кой знае кога ще ги имаш.“ Кангши отвърнал: „Да опитаме.“ Отишъл до бюрото, взел писалка, написал бележка и поставил печата си отгоре. Инструктирал Джао: „Приятелю, занеси тази бележка в бюрото на вътрешните работи утре. Там имам приятел, който може да е в състояние да ти помогне.“ С тези думи той си тръгнал.

Наблюдавайки забързаното тръгване на новия си приятел, Джао Гуейтанг си мислел колко странен е този човек.

На следващия ден Джао занесъл бележката в бюрото по вътрешните работи. Предал я и след известно време един евнух пристигнал и го въвел вътре. Минали през двор и стигнали до голяма къща. Евнухът отворил вратата, посочил вътре и попитал: „Това достатъчно ли е за медицинския Ви център, г-н Джао?“ Джао погледнал вътре и бил потресен. Къщата била пълна с пари. Той бил смаян. Евнухът казал: „Г-н Джао, негово височество ни възложи да ви дадем достатъчно пари, за да построите клиника, защото сте излекувал болестта му и не сте му взели пари. Не е ли това, за което сте помолил?“

Скоро Джао осъзнал, че човекът, с когото се сприятелил, бил всъщност императорът. Няколко месеца по-късно била издигната голяма клиника, наименувана „Тонг Рен Танг“. Джао Гуейтанг се преместил в нея и в деня на откриването й бил изненадан от внезапната поява на Кангши. Императорът се усмихнал: „Не бъди толкова объркан! Платих таксата ти. Няма да ми вземеш нищо на следващата консултация!“

Оттам насетне „Тонг Рен Танг“ станала мястото за купуване на китайски билкови лекарства и за получаване на медицински грижи в Пекин.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!